Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

180/05.11.2014 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 15.10.2014 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

при секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 420/2014 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Срещу решение № 833/03.06.2014 год по гр.д. № 2303/2011 год на Окръжен съд Варна, г.о., 10 състав са подадени въззивни жалби, както следва:

1) От Т.К.С. чрез процесуалния му представител адв.Т.Я. – в отхвърлителната му част за разликата над 20 000 лв до претендираните 100 000 лв – обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие от престъпление по чл. 115 вр. чл. 18 ал.1 от НК, осъществено на 05.12.2010 год, за което ответникът Н.Т.Д. е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 920/2011 год на ВОС. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост, както и несъобразяване с критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, въззивникът моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде изцяло уважен, с присъждане на съдебните разноски.

2) От Н.Т.Д., чрез процесуалния му представител адв. М.Р. – в осъдителната му част, с подробна обосновка на допуснатите съществени процесуални нарушения, както и противоречия с материалния закон, включително и по отношение факта на съпричиняване от страна на пострадалия.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивните жалби са подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Разглеждайки ги по същество, съдът намира следното:

Предмет на разглеждане е иск с правно осн. чл. 45 от ЗЗД, предявен от Т.К.С. срещу Н.Т.Д.  за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени му от ответника в резултат от извършено престъпление по чл. 115, вр. чл. 18 от НК, за което последният е осъден с влязла в сила присъда по ВНОХД № 173/2012 год на Апелативен съд Варна, изменена досежно размера на наказанието с решение № 223/05.06.2013 год на ВКС на РБ, н.о.

В частта за имуществените вреди постановеното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

В цитираното решение съдът е приел, че е налице пряк умисъл за причиняване смъртта на пострадалия, като деянието е било прекъснато във фазата на опита по независещи от волята на дееца причини. Съобразявайки всички доказателства по делото, ВКС на РБ се е произнесъл относно липсата на основание деянието да бъде преквалифицирано като такова по чл. 132 от НК, съотв. по чл. 118 от НК.

На осн. чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Във въззивната си жалба Н.Д. чрез процесуалния си представител адв. М.Р. правилно отбелязва, че с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК гражданският съд не следва да обсъжда поведението на пострадалия тогава, когато то е елемент от фактическия състав на престъпното деяние и съответно е било обхванато от предмета на наказателното производство. С други думи, наличието на неизбежна отбрана или състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия, са все обстоятелства, по които е следвало да се произнесе наказателният съд предвид наличието на съответни по-леко наказуеми състави в НК. На обсъждане от гражданския съд подлежат само обстоятелства, които са извън обхвата на наказателното производство, и такива според ответника и настоящ въззивник са действията на принуда, упражнена от ищеца по отношение на ответника да отглежда марихуана на втория етаж от къщата му под страх, че ще бъде издаден на полицията. Под действието на тази принуда е предизвикано спречкване между двамата, довело до настъпване на вредоносния резултат. Тези твърдения на ответника са нелогични, а и не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Обстоятелството, че ответникът е осъден за притежаване на наркотично вещество – марихуана, само по себе си не е в причинно-следствена връзка с поведението на ищеца. Липсват доказателства последният да е упражнил принуда върху ответника, или по какъвто и да било начин да е допринесъл с поведението си за настъпване на увреждането. Отношенията им са били обтегнати във връзка с невърнат заем от страна на ответника, но това не е причина последният да извърши такова тежко посегателство върху живота и здравето на ищеца. Показанията на разпитаните свидетели не могат да служат като доказателство за динамиката на конфликта между двамата, тъй като нито един от тях не е очевидец на случилото се, а възпроизвеждат фактите такива, каквито са им били разказани от самия ответник.

В резултат от престъплението на ищеца са били нанесени телесни повреди, представляващи разстройство на здравето, временно опасно за живота. След извършването на няколко оперативни интервенции, лечението е продължило дълъг период от време, настъпило е усложнение на състоянието му с херния на предна коремна стена и поставяне на метално платно.

Отчитайки и посттравматичния шок, съчетан с болките и страданията, които ищецът продължава да търпи, настоящият състав намира с оглед критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, че за обезщетяване на неимуществените вреди присъденото обезщетение е недостатъчно и същото следва да бъде увеличено на 30 000 лв.  

Съразмерно с уважената част от иска в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за тази инстанция в размер на 375 лв, представляващи съответна част от възнаграждението за един адвокат.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ОТМЕНЯ решение № 833/03.06.2014 год по гр.д. № 2303/2011 год на Окръжен съд Варна, г.о., 10 състав в отхвърлителната му част за разликата над присъдените 20 000 лв до 30 000 лв обезщетение за неимуществени вреди и вместо него

П  О  С  Т  А  Н  О  В  И :

ОСЪЖДА Н.Т.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на Т.К.С. с ЕГН ********** *** обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 10 000 лв, представляващи разликата над присъдените с първоинстанционното решение 20 000 лв до определениете от настоящата инстанция 30 000 лв, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на деяние, осъществено на 05.12.2010 год, признато за престъпление от общ характер по чл. 115 във вр. с чл. 18 ал.1 от НК вр. чл. 58 б.”а” и чл. 55 ал.1 т.1 от НК с влязъл в сила съдебен акт - решение № 223/05.06.2013 год по к.д. № 640/2013 год на ВКС на РБ, н.о., ведно със законната лихва от датата на деянието – 05.12.2010 год до окончателното изплащане на сумата, както и разноските за тази инстанция в размер на 375 лв съразмерно с уважената част от иска.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата осъдителна част в размер на 20 000 лв обезщетение за неимуществени вреди, както и в отхвърлителната част за разликата над 30 000 лв до пълния претендиран размер от 100 000 лв.

В осъдителната част за присъденото обезщетение за имуществени вреди, причинени от същото деяние, в размер на 545 лв решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)