Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

174

 

06 ноември 2013 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на тридесети октомври, две хиляди и тринадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маринела Дончева

     ЧЛЕНОВЕ: Пенка Христова

                       Петя Петрова

                                            

Секретар: Ю.К.    

Прокурор:

 

Като разгледа докладваното от съдия П.П. въззивно гр.д. № 421 по описа на съда за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба от Община Варна против решение 1332/20.06.2013 г., постановено по гр.д. № 2147/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е бил отхвърлен, предявения от Община Варна против ООД „Търговска база” иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземане в размер на 91 394,12 лв., по твърдение, че ответникът се е обогатил с тази сума, която ищецът разходил, за да изпълни негово задължение за премахване на строителни отпадъци от незаконен строеж в УПИ  X-110, кв.46 в ЗПЗ – юг, гр.Варна, собственост на „Търговска база” ООД, за което вземане е било образувано ч.гр.д. № 9145 по описа на ВРС и община Варна е била осъдена да заплати на другата страна съдебно-деловодни разноски.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното решение е неправилно – постановено в противоречие с материалните и процесуални правни норми, необосновано като постановено при неизяснена фактическа обстановка и непълнота на събраните доказателства, като е молил за отмяната му, за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства – Заповед № 1039/08.04.2010 г. и протокол –опис на строителни отпадъци се установявало възлагането от Общината на „Хидрострой” АД организирането и извозването на строителни отпадъци, получени от премахване на незаконен строеж, т.е. по почистване на строителната площадка. От констативния протокол от 21.09.2007 г. и служебна бележка на „Хидрострой” АД било установено изнасянето на 3 360 куб.м. строителни отпадъци, а стойността на извършените работи била установена с експертизите. Неправилно окръжният съд приел, че се претендирала стойността на разходените средства за премахване на незаконен строеж, както и изводът му за недоказаност на основанието за търсенето на тези суми, тъй като претенцията на общината касаела само разходите по опразване на строителната площадка и възстановяването на терена.

Въззиваемият – „Търговска база” ООД е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и е настоявал за потвърждаване на обжалваното решение. Правилно окръжният съд приел, че ищецът не е установил размера на разходите по дейността „окончателно почистване на строителната площадка от строителни отпадъци, получени при премахването на незаконен строеж, и възстановяването на терена”, което общината имала право да извърши за сметка на адресата на заповедта. Въззивникът изобщо не бил извършил такива работи, като вещото лице установило единствено разходи по премахване на незаконния строеж и правилно окръжният съд приел, че ищецът  няма право на същите. Предвид оспорването на протокола за установяване завършването и заплащането на натуралните видове СМР и на база заключението на вещото лице инж.Б., сочещо че описаните в протокола работи не са извършени, а за фактическото извършване на подобен вид работа следвало да се използва друг вид техника, издадената фактура и плащането от общината били без значение за отговорността на дружеството към нея. Освен това не било установено по делото, че дружеството извършило незаконния строеж, че то именно било адресат на заповедта на общината и че реално са били извършени сочените от ищеца работи.

Въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция като неизгодно за него, а жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му с оглед наведените оплаквания и възражения намира следното:

Пред Варненския окръжен съд е бил предявен иск по чл. 422 от ГПК от Община Варна против ООД „Търговска база“ гр.Варна, за установяване на вземане в общ размер на  91 394,12 лева, от които 82 459,81 лв., представляващи стойността на извършени от общината, за сметка на ответника, по чл. 14 от Наредба № 13/23.07.2001 г. на МРРБ за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, разходи по почистването на терена  и извозването на строителни отпадъци, останали след  премахването на незаконен строеж в УПИ Х-110, кв. 46 в ЗПЗ – юг, гр. Варна, собственост на „Търговска база“ ООД, съгласно Заповед № ДК 02-ВН-18 от 10.02.2008 г. на Началника на РДНСК, заповед № 1039 от 08.04.2009 г. на кмета на община Варна, протокол обр.19 от 19.05.2009 г. и фактура № 06909/19.05.2009 г. и сумата от 8 934,31 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата от 82 459,81 лв. за периода от 20.05.2009 г. до 05.05.2010 г., както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното й изплащане – вземане, за което в полза на ищеца срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 23.06.2010 г. по реда на чл. 417  ГПК по ч.гр.д. № 9145/2010 г. по опис на ВРС.

Ответникът  „Търговска база” ООД е оспорвал иска.

На страната на ищеца е било привлечено и е встъпило по делото, трето лице – помагач – „Хидрострой” АД.

Съдът като взе предвид доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 С констативен протокол от 21.09.2007 г., съставен от длъжностни лица при Община Варна, район „Младост”, е било установено завършен незаконен строеж на подпорна стена с дължина около 140 м. и височина 5 м. в УПИ  Х-110, кв. 46 в ЗПЗ – юг по плана на гр.Варна с възложител „Търговска база” ООД. Със заповед № ДК 02-ВН-18 от 19.02.2008 г. на началника на РДНСК – Варна, е било наредено премахването на незаконния строеж обозначен като „Подпорна стена и насип на височина до 5 м.” и възстановяването на терена. Указано е било, че при липса на доброволно изпълнение от адресата на заповедта „Търговска база” ООД, ще се пристъпи към принудително премахване на незаконния строеж от органите на ДНСК за сметка на нарушителя, по реда на чл. 255, ал.4 от ЗУП и Наредба № 13 от 2001 на МРРБ за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК.

Не е било спорно по делото, че заповедта е влязла в сила, както и че доброволно изпълнение по премахване на незаконно изградената стена не е било предприето от ответника. Затова, зам.началникът на ДНСК е възложил премахването й на АД „Хидрострой“, което следвало да се извърши в периода 10.04.2009 г. до 25.04.2009 г. в присъствието на служители на РДНСК – Варна  представители на Община Варна, със съдействието на органите на ОД –Варна. Определена е била и начална дата за премахването на строежа - 13.04.2009 г., за която е била уведомена и общината.

Въз основа на заповедта за премахване на незаконния строеж и разменената кореспонденция, кметът на община Варна е издал заповед  № 1039 от 08.04.2009 г., с която наредил на представители на ОП „Инвестиционна политика“ да съставят протокол – опис на изнесеното имущество при условията на чл. 11 от Наредба № 13/2001 г. и протокол – опис на строителните отпадъци, получени при премахването на незаконния строеж. Възложил е на управителя на АД „Хидрострой“   да организира извозването на имуществото и строителните отпадъци, получени при премахването, съгласно изискванията на чл. 14 от Наредба № 13/2001 г. на МРРБ  и на основание договор № Д-8-9200/1663 от 17.12.2008 г. Този договор, /приложен на л.53 и сл. от делото/, е сключен между АД „Хидрострой“  и общината, след проведена процедура за обществена поръчка, и с него са били установени конкретните цени на всички дейности, свързани с почистване на терена, извозване и съхраняването на строителните отпадъци от премахване на незаконни строежи. В заповедта на кмета е било посочено, че разходите по извозването на строителните материали, оборудване, имущество  и др. са за сметка на нарушителя. Последният - „Търговска база” ООД е бил установен със заповед № ДК 02-ВН-18 от 19.02.2008 г. на началник РДНСК – Варна, поради което е несъстоятелно възражението му, че не той е изпълнил незаконния строеж и поради изписване на името на управителя като нарушител в заповедта на кмета, дружеството не следвало да отговаря за разходите по почистването на терена.

Установено е с протокол, съставен от служители на общината и представител на „Хидрострой” АД, в изпълнение на заповед № 1039 от 08.04.2009 г., че след премахването на строежа са били изнесени от изпълнителя по договора 3 360 куб.м. строителни отпадъци, както и че той, съгласно решения на МОСВ, разполага с разрешения да извършва дейности по събиране, транспортиране, временно съхранение и оползотворяване на отпадъци на обекти  в местността „Балъм дере“, район „Вл.Варненчик“. Според приетите заключения на вещите лица по двете технически експертизи, както и предвид събраните писмени доказателства за извършените превози, именно там са били извозени отпадъците след разчистването на терена.

Премахването на незаконния строеж – подпорна стена, товаренето на строителните отпадъци и извозването им е започнало на 13.04.2009 г. и работата е продължила около месец, като в тази насока са били показанията на всички разпитани свидетели /С.Д.Ж., Т. Б.В., К.М.Я. и М.И.И./. Заради голямата денивелация на терена, подпорната стена е стигала до покрива на склада в съседния имот и работата по събарянето на стената и извозването на отпадъците се е извършвала поетапно с подход именно откъм този имот. Подпорната стена е била пропукана, на места срутена и под тежестта на насипа се била наклонила към долепения до нея склад в съседния имот и отчасти го повредила. Част от склада също била премахната и строителните отпадъци извозени, но това е станало по друга заповед за премахване на незаконен строеж, с различни по обем дейности, документирани отделно от тези по настоящата претенция /протокол №14 от 11.06.2008 г., заповед на община Варна № 1084 от 15.04.2009 г., изменена със заповед № 1367 от 30.04.2009 г., протокол от 22.04.2009 г. и №3 от 27.04.2009 г., протокол приложение №4 към чл.13 от Наредба №13 на МРРБ за установяване състоянието на строежа и строителната площадка след завършване на принудителното изпълнение за събаряне и премахване на част от складова сграда, протоколи за установяване извършените работи и фактура за плащане на сумата от 1096,51 лв., както и решение № 3836 от 19.11.2010 г. по гр.д. № 5697/2010 г. за осъждане на ООД „Ира Нова“ да заплати на Община Варна посочените разходи по разчистването на терена след премахване на склада/.

С подписан от служители на РДНСК Варна и представител на „Хидрострой” АД протокол от 11.05.2009 г., приложение № 4 към чл.13 от Наредба №13 на МРРБ, е било констатирано премахването на незаконния строеж „Подпорна стена и насип с височина 5 м.” и изпълнението на предвидените СМР, както и извозването на строителните отпадъци от община Варна.

За възложените на „Хидрострой” АД от РДНСК работи по премахването на незаконния строеж е бил съставен протокол приложение №5 към чл.15, ал.1 от Наредба №13 на МРРБ от служители на РДНСК и „Хидрострой” АД на стойност 4 892,29 лв., която сума не  е предмет на настоящата претенция.

За възложените от Община Варна на „Хидрострой” АД,  работи по почистването на строителната площадка и извозването на отпадъците, останали след премахването на незаконния строеж на „Търговка база” ООД, е бил съставен протокол за установяване и заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи към 19.05.2009 г., на обща стойност 68 716,51 лв. /без ДДС/, включващи труд – 137 ч. при единична цена от 22 лв. на стойност 3 014 лв., фадрома – машиносмени /мсм/ - 29,875 с единична цена от 562,10 лв. и стойност 16 792,74 лв. и бордови автомобил – км. 6 461 при единична цена от 7,57 лв. и стойност от 48 909,77 лв. Без значение за спора по делото е на коя дата е съставен документа, щом не  е било спорно, че са отчетени дейности, които към 19.05.2009 г. са били окончателно приключени.

Стойността на работата по този протокол е била фактурирана на общината на 19.05.2009 г. /68 716,51 лв., която с ДДС формира претенцията на ищеца от 82 459, 81 лв./ и е била платена на „Хидрострой” АД на 05.10.2009 г.

Протоколът е бил оспорен от ответника, поради което за установяване на вида и количеството работа са били допуснати първоначална и допълнителна експертизи с вещо лице инж.П. и повторна експертиза с вещо лице инж. Б.

Според заключението на вещото лице П., изготвило първоначална и допълнителна съдебно-технически експертизи, актуваните видове СМР, определени в количества като брой машиносмени на товарачна машина – 29 875 мсм, транспорт с бордова кола – 6 461 км.  и труд за работник, осигуряващ безопасност при работа в ограничени размери на площадката, както и работи при натоварване на блокове от бетоновата настилка и разрушената бетонова стена – 137 часа, могат да бъдат приети за реално извършени. Според същото вещо лице, извършените СМР обхващат  единствено работите по отстраняване на строителни отпадъци от разрушените стени и работи по отнемане на част от изпълнения насип, до достигане на сравнително допустим откос за стабилитет и освобождаване на оставащите части на сградата /в съседство/ от земен натиск. Представените в протокола от 19.05.2009 г. количества извършени работи, съответстват на съставените първични документи от изпълнителя, а остойностяването в протокола било на база определените по договора от 17.12.2009 г. единични цени. Че разходи по разбиването и събарянето на стената не са били включени в протокола от 19.05.2009 г. се потвърждава и при изслушването на вещото лице в съдебно заседание от 01.12.2011 г. /лист 412 гръб/. Експертът е обосновал своите заключения подробно и аргументирано и на база извършени измервания и обследване е установил, че обемът на натоварените на транспорт и извозени на депо аварирали земни маси и бетонови части от настилката на двора и долепената до сградата допълнително изграждана бетонова стена е 3077 куб.м., в което се включва допълнително разкъртване  и разрушаване на бетонови части за натоварване на транспорт  и изкоп и натоварване на земни почви на транспорт и извозване на депо. Този обем формира минимум 269 курса до депото по 25 км. или 6 725 км. /при актувани от общината по-малко – 6 461 км./. Вещото лице при изчисляване на изминатото разстояние и броя курсове на превозните средства, с които са били извозвани отпадъците, е взело предвид най-благоприятния за ответника вариант на кола с най-голям обем /така в съдебно заседание от 13.10.2011 г. експертът е пояснил, че ако бе взел предвид извозване с по-малка кола изминатите километри е следвало да бъдат многократно повече/. Затова, независимо от това, че в протокола за установените работи е било посочено като превозно средство „бордова кола”, вещото лице е направило изчисленията на база по-голям автомобил. За определяне на обема на свършената работа, вещо лице е взело предвид и обстоятелството, че пробутването или изнасянето на земните маси до местото за натоварване на транспорт е извършено в тясна ивица, с дължина до 100 м., без възможност за свободно маневриране на товарачната машина, поради което и работата при подобна площадка не създава възможност за нормативна производителност на тази техника. На въпроса дали в протокола има включени работи извън обема на конкретното незаконно строителство,  вещото лице е отговорило отрицателно, което опровергава твърдението на ответника, че в претенцията на ищеца са включени и работи, извършени във връзка с премахването на съседния склад. В тази насока са и коментираните по-горе писмени доказателства. Именно поради изложените съображения съдът кредитира заключенията на вещото лице П.

Изготвена е и повторна експретиза от вещото лице инж. Б. В експертизата си, той е посочил, че бетонната площадка и вертикалната бетонна стена са били напукани, свлечени и на практика не се е налагало разбиването им - просто багерът е свлякъл с кофата си начупените бетонни парчета. В заключението си експертът е остойностил извършената работа по цени от справочник СЕК „Стройекспрерт”, а не по договорените такива по сключения след проведена обществена поръчка договор с възложителя, като е установил действително извършени работи на стойност 46 607,07 лв. и завишаване на отчетените от ищеца по протокола /68 716,51 лв./ със сумата от 22 109,44 лв. Според инж.Б., освен завишаване на работите по протокола имало и неактувани СМР. Всички извършени дейности, обаче вещото лице е квалифицирало като такива по  „премахване на незаконния строеж”, като в заключение е посочило, че работи по почистването на площадката и възстановяването на терена не били установени. До това заключение вещото лице достигнало, защото е приело че трябвало да се възстанови насипа с безопасен откос с наклон 1:1,5 по границата на двата имота, което не било направено, а изкопът бил оставен почти отвесен и в момента земните почви се свличали. Т.е. за самото възстановяване на терена е следвало да бъдат извършени допълнително работи. Вещото лице, обаче не е сочил, че такива работи са били актувани в процесния протокол от 19.05.2009 г. като извършени, нито да са били включени в претенцията за заплащане.

Отношенията по повод премахването на незаконни строежи и съответно почистването и възстановяването на терените след това, е регламентирано с Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол,  с която се  уреждат условията и редът за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях. Именно с тази наредба е регламентирано и правото на съответните органи при липса на доброволно изпълнение от адресата на заповедта да премахнат незаконния строеж и разчистят площадката за неговата сметка.

Пемахването на стоежа е възложено на органите на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), а окончателното почистване на строителната площадка от строителните отпадъци, получени при премахването на незаконен строеж, и възстановяването на терена – на  общината/района по местонахождение на строежа за сметка на адресата на заповедта /чл. 14 от наредбата/. Със същата наредба е предвидено сключване /след проведена процедура по обществена поръчка/ на договори с изпълнител, който да извърши тези дейности, при договорени цени.

В случая, доколкото ответникът не е изпълнил доброволно заповедта за премахване на незаконния строеж и не е почистил терена, това е било сторено от съответните органи и по реда на тази наредба /Наредба № 13 от 23.07.2001 г./. В последващите отношения по повод заплащането на тези дейности важат договорените с изпълнителя цени. Именно поради това, в случая при претенция на общината да й бъдат платени извършените за сметка на нарушителя разходи по почистването на терена, след премахване на незаконния строеж, важат и цените, уговорени в договора с „Хидрострой” АД от 17.12.2008 г. Затова съдът не кредитира и заключението на вещото лице инж.Б., изготвил заключението си по цени от справочник СЕК „Стройексперт”.

По делото е установено, както от писмените доказателства, така и от показанията на свидетелите и от заключението на вещото лице инж.П. /а и от изложеното в констативната част на заключението на в.л. инж. Б./, че незаконният строеж, който е представлявал подпорна стена с дължина около 140 м. с височина 5 м. и насип, е бил съборен. В събаряне на незаконния строеж се състои неговото премахване, което е било сторено от РДНСК чрез възлагане на тази дейност на изпълнител /също „Хидростпой” АД/. За премахването не са били необходими много ресурси, защото стената е била пропукана, на места свлечена заедно с насипа. Дейностите по премахването на строежа /събарянето му/ на стойност 4 892, 29 лв., доколкото са били вменени на ДНСК са били платени от последната и не са предмет на настоящата претенция.

След събарянето на стената и насипа са останали големи количества строителни отпадъци и свлечени земни маси, за отстраняването на които, почистване и извозване, задължение по наредбата има общината. Именно извършените /чрез изпълнителя „Хидрострой” АД съгласно договора от 17.12.2008 г./ от нея дейности, включени в протокола за извършени работи към 19.05.2009 г., представляват такива по чл. 14 от наредбата, който гласи че окончателното почистване на строителната площадка от строителните отпадъци, получени при премахването на незаконен строеж, и възстановяването на терена се извършва от общината/района по местонахождение на строежа за сметка на адресата/адресатите на заповедта.

Конкретния вид и стойността на работите, изчислени съгласно единичните договорени цени,         са установени от вещото лице инж.П. и същите са в обема и на стойност, съответстваща на вписаната в протокола за установените работи към 19.05.2009 г. сума от 68 716,51 лв. без ДДС /82 459,81 лв. с ДДС/. Общината е платила тази стойност на изпълнителя „Хидрострой” АД и има право да претендира заплащането й от ответника „Търговска база” ООД – адресат на заповедта за премахване на незаконния строеж.

За събиране на сумата, общината е подала до районния съд заявление по чл. 417 от ГПК и в нейна полза срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 23.06.2010 г. по реда на чл. 417  ГПК по ч.гр.д. № 9145/2010 г. по опис на ВРС. По повод на подадена жалба е било отменено само разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилен издадения изпълнителен лист. След подадено възражение от длъжника по реда на чл. 415 от ГПК, е предявен  от кредитора и настоящия иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането по заповедта за изпълнение. Целта му е да се установи наличието на вземането по заповед за изпълнение, със сила на пресъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила.

С оглед приетото по делото, вземането на община Врана за сумата от 82 459,81 лв., за което е издадена заповед за изпълнение, е установено и в тази част искът е основателен и следва да бъде уважен, включително и за законните лихви върху главницата от датата на сезиране на съда  25.06.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.

При липсата на данни по делото, ищецът да е поканил ответника да плати задължението преди датата на подаване на заявлението, той не го е поставил в забава, поради което и ответникът не дължи обезщетение за забава от  8 934,31 лв. върху сумата 82 459,81 лв. за периода от 20.05.2009 г. до 05.05.2010 г. В тази част искът по чл. 422 от ГПК подлежи на отхвърляне.

С оглед постановения резултат, решението подлежи на отмяна, в частта с която е отхвърлен искът по чл. 422 ГПК за сумата от 82 459,81 лв. и в тази част,  заедно със законните лихви от 25.06.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, следва да бъде уважен. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските, за които е била осъдена общината. В останалата част, с която е отхвърлен искът до размер на сумата от 8 934,31 лв. решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Търговска база” ООД следва да заплати на община Варна сумата от 4 957,08 лв., представляваща съразмерна на уважената част от иска, част от сторените от общината в двете инстанции съдебно-деловодни разноски. Ответникът също има право на разноски, съобразно отхвърлената част от иска, на осн. Чл.78, ал.3 ГПК, като община Варна следва да му заплати сумата от 661,71 лв. Третото лице-помагач е заявило искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, но такива не му се следват, предвид изричната разпоредба на основание чл. 78, ал.10 от ГПК /така определение от 14.05.2013 г. по т.д. №63/2012 г., II т.о. на ВКС/.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ  решение 1332/20.06.2013 г., постановено по гр.д. № 2147/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен, предявения от Община Варна против ООД „Търговска база” иск по чл. 422 ГПК до размер на сумата от 82 459,81 лв., както и в частта на присъдените разноски от 3 230 лв., като вместо това ПОСТАНОВИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл.422, ал.1 от ГПК,  че „Търговска база“ ООД с ЕИК 813106627 със седалище и адрес на управление – гр.Варна, район Младост, ул. Академик Курчатов“ № 1, представлявано от Д.Н.П.,***, представлявана от кмета, сумата 82 459,81 лв., представляваща стойността на извършени от общината за сметка на „Търговска база“ ООД, по чл. 14 от Наредба № 13/23.07.2001 г. на МРРБ за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, разходи по почистването на терена и извозването на строителни отпадъци, останали след  премахването на незаконен строеж в УПИ Х-110, кв. 46 в ЗПЗ – юг, гр. Варна, собственост на „Търговска база“ ООД, съгласно Заповед № ДК 02-ВН-18 от 10.02.2008 г. на Началника на РДНСК, заповед № 1039 от 08.04.2009 г. на кмета на община Варна, протокол обр.19 от 19.05.2009 г. и фактура № 06909/19.05.2009 г.,  както и законна лихва върху главницата от 25.05.2010 г. до окончателното й изплащане – вземане, за което в полза на ищеца срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 23.06.2010 г. по реда на чл. 417  ГПК по ч.гр.д. № 9145/2010 г. по опис на ВРС.

ПОТВЪРЖДАВА  решение 1332/20.06.2013 г., постановено по гр.д. № 2147/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането за сумата от 8 934,31 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на сумата от 82 459,81 лв. за периода от 20.05.2009 г. до 05.05.2010 г., т.е. за горницата над 82 459,81 лв. до 91 394,12 лв.

ОСЪЖДА  „Търговска база“ ООД с ЕИК 813106627 със седалище и адрес на управление – гр.Варна, район Младост, ул. Академик Курчатов“ № 1, представлявано от Д.Н.П. *** сумата от 4 957,08 лв., представляваща, съразмерна на уважената част от иска, част от сторените  от общината в двете инстанции съдебно –деловодни разноски.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на „Търговска база“ ООД с ЕИК 813106627 със седалище и адрес на управление – гр.Варна, район Младост, ул. Академик Курчатов“ № 1, представлявано от Д.Н.П., сумата от 661,71 лв., представляваща съразмерна на отхвърлената част от иска, част от сторените разноски в двете инстанции.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Хидрострой” АД.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: