Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

161/25.10.2016 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 12.10.2016 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 МАРИЯ МАРИНОВА

 

при секретаря Юлия К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 421/2016 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Срещу решение № 277/29.02.2016 по гр.д. № 2159/2015 на Окръжен съд Варна са подадени въззивни жалби, както следва:

1) От С.И.Ц. чрез процесуалния му представител адв. В.Б. – в частта, с която е отхвърлен искът с правно осн. чл. 45 от ЗЗД за разликата над 25 000 лв до 40 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие нанесена му от ответника средна телесна повреда, установена със споразумение по НОХД № 1866/2015 год на ВРС. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението въззивникът моли за неговата отмяна в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът бъде уважен в пълния предявен размер, ведно със законната лихва от датата на деликта, както и разноски за двете инстанции. Посочил е, че съдът не се е съобразил с критериите за справедливост на обезщетението, което следва да обезщети в пълна степен претърпените болки и страдания.

2) От Н.Х.Ц. – в осъдителната част на решението. По съображения, че присъденото обезщетение е силно завишено въззивникът моли за отмяна на решението в осъдителната му част за разликата над 6000 лв.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че жалбите са подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Разглеждайки ги по същество, съдът намира следното:

Предмет на разглеждане е иск с правно осн. чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД, предявен от С.И.Ц. срещу Н.Х.Ц. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат от извършено престъпление.

От събраните по делото доказателства е установено от фактическа страна следното:

На 17.10.2014 год ответникът причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на двете кости на дясна подбедрица в долния й край в областта на глезена, обусловило трайно затруднение на движението на десния крак за период от около 6-7 месеца при обичаен ход на оздравителния процес.

В хода на образуваното НОХД № 1866/2015 год на Районен съд Варна подсъдимият се признал за виновен и делото приключило със споразумение, имащо силата на осъдителна присъда. По този начин и на осн. чл. 300 от ГПК безспорно е установен фактът на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.

В резултат от действията на ответника, ищецът е претърпял неколкократно оперативно лечение, придружено от продължителен възстановителен период, през който изпитвал силни болки и затруднение в движенията. Изпаднал в състояние на временна нетрудоспособност за период от 18.10.2014 до 07.04.2015 год, констатирано с експертно решение на ТЕЛК № 1362/30.04.2015 год.

От комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза се установява, че в резултат от претърпения тежък инцидент ищецът е понесъл значителни болки и страдания както по време на атаката, така и при медицинските интервенции и рехабилитацията, продължила повече от година. Тези преживявания са довели до развитие на умерено тежка форма на стрес, придружен от депресивна симптоматика, чувство на малоценност, загуба на професионално признание и престиж. Нарушен е сънят, наблюдават се противоречиви емоции и импулси, свръхангажираност със  травмата, натрапливо говорене за последиците и загубата на пълноценност. Физическите оплаквания провокират гняв, безпомощност и депресия. Настъпили са и соматични изменения –стойностите на кръвното налягане екстремно са се повишили след инцидента, като не е установена физиологична причина, различна от стреса, която да е причина за тези отклонения.

По делото са събрани и гласни доказателства, от които безспорно се установява, че през продължителен период от време ответникът е бил прикован на легло, без възможност да се обслужва сам, в резултат от което получил декубитални рани. Болките в крака били много силни и след свалянето на гипса, като продължават и досега. Психологичните промени, настъпили в резултат от стреса, сериозно затрудняват общуването както в семейната среда, така и в професионално отношение.

Недоказани са възраженията на ответника за това, че е извършил деянието в състояние на афект, предизвикан от пострадалия. Поради това не е налице основание за намаляване на дължимото обезщетение поради съпричиняване. Данните за здравословното, семейно и имуществено състояние на ответника са без значение при определяне размера на обезщетението. Деликвентът дължи възстановяване на всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието.

При определяне размера на дължимото обезщетение и съобразно с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД настоящият състав намира, че с оглед начина на причиняване на вредите, продължителността на времето, през което ищецът е търпял болки и страдания и техния интензитет, както и отражението им върху психичното му състояние, сумата от 25 000 лв е справедливо обезщетение за причинените неимуществени вреди.

При постановяване на решението си първоинстанционният съд е съобразил всички обстоятелства по делото и критериите за справедливост, поради което решението му е законосъобразно и правилно.

Подадените въззивни жалби от двете страни са неоснователни и недоказани, затова и разноски за въззивното производство не следва да се присъждат.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 277/29.02.2016 по гр.д. № 2159/2015 на Окръжен съд Варна, г.о.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)