Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

208/14.12.2015 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 11.11.2015 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 422/2015 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от „ДЗИ-Общи застраховане” гр.София в качеството му на трето лице-помагач на страната на ответницата Ц.З.З. срещу решение № 74/05.05.2015 год по гр.д. № 239/2014 год на Окръжен съд Силистра, с което са уважени предявените от Д.Х.Д. искове за заплащане на сумата 971,80 лв – обезщетение за имуществени вреди – разходи за медикаменти и консумативи по претърпяно лечение след ПТП, ведно със законната лихва от деня на завеждане на иска, и за сумата 30 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.03.2014 год до окончателното й изплащане, и направените разноски. По съображения, че съдът не е съобразил данните по делото, сочещи на съпричиняване в значителна степен от страна на пострадалия, въззивникът счита, че решението е неправилно и не съответства на принципа на чл. 52 от ЗЗД, поради което моли за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете бъдат уважени, както следва: до размер на 15 000 лв за неимущестените и до размер на 485,90 лв за имуществените вреди, със съответната редукция на присъдените разноски.

В постъпилия отговор ответникът Д.Х.Д. излага доводи за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на решението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по сдледните мотиви:

Предмет на разглеждане е иск, предявен от Д.Х.Д. срещу Ц.З.З. за обезщетяване на имуществните и неимуществени вреди, къито е претърпял в резултат от ПТП, предизвикано от ответницата. С определение № 321/22.10.2015 год „ДЗИ-Общо застраховане” АД е конституирано като трето лице-помагач на ответницата.

От събраните по делото доказателства е установено от фактическа страна следното:

В резултат на ПТП, настъпило на 19.03.2014 год между лек автомобил „Опел Астра”, управляван от ответницата Ц.З. и мотоциклет „Сузуки”, управляван от ищеца, последният е претърпял травма в областта на лявата бедрена кост и лявата тазова кост. След проведено оперативно лечение ищецът е бил освидетелстван от ТЕЛК, и съгласно експертно решение № 1750/24.06.2014 год е определена една година срок на трайно намалена работоспособност до 01.06.2015 год. От заключението на съдебно-медицинската експертиза, прието по делото се установява, че възстановяването върви добре, което предполага спазването на определения от ТЕЛК оздравителен период за пълно анатомично и функционално възстановяване след травмата.

Механизмът на произшествието е установен от назначената съдебно-автотехническа експертиза, според която ищецът се е движил по главен път със скорост в рамките на допустимата за населено място. Причина за удара между двете превозни средства е поведението на ответницата, която въпреки затруднената видимост от паркиралия на пешеходната пътека микробус, е била длъжна излизайки на главен път да прояви повече внимание. Това задължение й е вменено от чл. 102 и 104 от ППЗДП. Съгласно цитираните разпоредби водачът на МПС, навлизайки в кръстовище е длъжен да прояви необходимата предпазливост, за да може да пропусне пътните превозни средства, които имат предимство за преминаване. Въпреки, че ответницата се е движила с минимална скорост и при намалена видимост, потегляйки от паркинга, нейно е било задължението навлизайки в кръстовището при нужда да спре.

От заключението на експертизата безспорно се установява, че ищецът също е имал ограничена видимост поради спрелия микробус на пешеходната пътека. Важното в случая е, че той се е движил по път с предимство и спазвайки разрешената скорост, поради което не може да се приеме, че с поведението си е допринесъл за вредоносния резултат. Ето защо възражението на въззивника за съпричиняване се явява неоснователно.

Първоинстанционният съд е извършил подробен и задълбочен авализ на установените по делото релевантни факти, въз основа на които е обосновал извода си за размера на дължимото обезщетение съобразно критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

Решението е правилно и по отношение установените по вид и размер имуществени вреди. Изводите на съда в тази насока са основани на представени по делото писмени доказателства за действително направени разходи за лечение и медикаменти.

По изложените мотиви настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е законосъобразно и следна да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора в полза на ответника Д.Х.Д. следва да се присъдят направените от него разноски за настоящата инстанция съгласно представите писмени доказателства и списък на разноските. Възражението за прекомерност на разноските е неоснователно, тъй като минималното възнаграждение, определено съгласно чл. 7 от Наредба № 1 е 1459 лв, а заплатеният адвокатски хонорар е 1500 лв.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 74/05.05.2015 год по гр.д. № 239/2014 год на Окръжен съд Силистра.

ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД гр.София с ЕИК 121718407 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Г.Бенковски” № 3 да заплати на Д.Х.Д. с ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер на 1500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)