О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

535

 

гр.Варна, 26.08.2016 г.

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав, на двадесет и шести август, две хиляди и шестнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                        ПЕНКА ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия Д.Джамбазова Ч.гр.д.№ 422 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството е образувано по частна жалба, подадена от пълномощника на М.К.Т.К. срещу определение № 1380/2.06.2016 г. по гр.д.№ 1978/14 г. на Окръжен съд – Варна, с което е допълнено определение № 2404/03.07.2015 г. в частта за разноските и е осъдена да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството сума в размер на 12 975 лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт в производството пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 4, вр. ал. 8 от ГПК. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна. Направено е възражение за прекомерност.

В подаден писмен отговор пълномощникът на представляващия министъра на регионалното развитие и благоустройството оспорва частната жалба и изразява становище за правилност на постановеното определение.

Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по реда на чл. 248 от ГПК по молба, подадена от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, чрез юрисконсулт Лиляна Левкова за допълване в частта за разноските на определение № 2404/03.07.2015 г. по гр. д. № 1978/2014 г. по описа на ВОС.

Предмет на спора е предявен установителен иск за собственост на недвижим имот с цена на иска в размер на данъчната оценка на имота – 442 402 лева, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК.

С Определение № 2404/03.07.2015 г., влязло в сила на 13.05.2016 г. производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска.

С оглед постановеното прекратително определение, са налице основанията на чл. 78, ал. 4, вр. ал. 8 от ГПК за присъждане на разноски в полза на ответника Министерство на регионалното развитие и благоустройството.

Съобразно определената цена на иска в размер на 442 402 лева, дължимото минимално адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото гражданско дело възлиза на 13 802,06 лв., на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото с молбата по чл. 248 от ГПК, страната е претендирала юрисконсултско възнаграждение в размер на 12975 лева, съдът правилно е присъдил претендираната сума.

Неоснователно е възражението за прекомерност на възнаграждението – предвид големия обем на делото, фактическата и правна сложност на казуса. Наведените доводи за недължимост на адвокатско  възнаграждение когато страната се представлява от юрисконсулт на трудов договор не намират опора в разпоредбите на ГПК, поради което са неоснователни.

Обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което Варненският апелативен съд

 

                            О П Р Е Д Е Л И : 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1380/2.06.2016 г. по гр.д.№ 1978/14 г. на Окръжен съд – Варна.

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:         1.

 

 

                                                                           2.