Р Е Ш Е Н И Е №134

гр. Варна, 11.09.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

                                                                                                           ИВАН ЛЕЩЕВ

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 423/14г., намира следното:

            Производството е образувано по жалба на „БАКАРДИ” ЕООД, гр. Варна срещу решение887/12.06.2014г., постановено по в. гр. д. 674/2014г. по описа на Окръжен съд-Варна, с което е отменено извършеното на 10.06.13г. разпределение, предявено с протокол от 30.08.13г. по изп.д. № 20128080403145 по описа на ЧСИ З. Д., рег. № 808, с район на действие - ВОС и вместо него е съставено ново разпределение. Счита се, че решението е незаконосъобразно и се отправя искане същото да бъде отменено. Не се споделят изводите на въззивния съд, че в разпределението на сумите следва да се включат и направените от първоначалния взискател разноски, за които има издаден ИЛ и тези които са направени в производството по издаване на изпълнителния лист. Тези разноски са в общ размер на 4421.80лв. и са намерили отражение в направеното от ВОС с обжалваното решение разпределение в т. 1 – „На първи ред - вземания, ползващи се с право на предпочтително удовлетворение”. Счита се, че този извод противоречи на нормата на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, тъй като тя включва единствено разноските по изпълнителното производство, но не и тези направени в производството по снабдяване с изпълнителен лист. Привилегировани по тази норма са само разноските, направени от кредитора за обезпечителни и изпълнителни действия в общ интерес на кредиторите /от които ще се ползват и останалите взискатели/, а не всички съдебни разноски изобщо. Цитирани са становища от правната доктрина и съдебна практика. Претендира се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на подадената против разпределението на ЧСИ жалба.

В предвидения срок няма депозирани отговори на постъпилата жалба от насрещните страни.

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е и основателна поради следното:

Производството пред ВОС е било образувано по подадената от „Агроинтернейшънъл” ЕООД жалба против действията на ЧСИ по посоченото по-горе изпълнително дело, изразяващи се в изготвено на 10.06.13г. и предявено на 30.08.13г. разпределение на събраните вследствие на проведена публична продан суми между взискателите „Бакарди” ЕООД, ТД на НАП-Варна и „Агроинтернейшънъл” ЕООД. Последният твърди, че разпределението е било незаконосъобразно, тъй като не са били отчетени всички привилегировани по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД разноски, направени от него като взискател, а именно: вземанията му за разноски, за които има издаден изпълнителен лист и разноски по принудителното изпълнение, включително и сумата от 500лв. заплатен адвокатски хонорар на адв. Н. Н., а същевременно е било удовлетворено изцяло вземането на присъединения взискател „Бакарди” ЕООД.

Въззиваемите страни „БАКАРДИ” ЕООД, гр. Варна /присъединен взискател/ и „Агро 2007” ООД /длъжник/ не са депозирали становище по жалбата.

Въззиваемият ТД на НАП-Варна е изразил становище за неоснователност на жалбата.

Окръжният съд е кредитирал заключението на изслушаната пред него ССчЕ и е възприел предложеният му вариант 1 за извършване на разпределението – вземанията за които има издаден изпълнителен лист в полза на първоначалния взискател, както и тези реализирани в принудителното изпълнение, без вземането за разноски за сумата от 500лв. за заплатен адвокатски хонорар за защита от адв. Н.Н., тъй като е извършено и предявено след разпределението. Сумата за разпределение от 122400лв. /покупната цена от проведената публична продан за продажбата на описаните два недвижими имота, собственост на длъжника „Агро 2007” ООД, за купувач по която е обявен взискателя „Бакарди” ЕООД – ипотекарен кредитор върху изнесените на публична продан имоти/ е недостатъчна за удовлетворяване на всички вземания, поради което е прието, че обявеният за купувач следва да внесе дължимите суми за вземанията от по-горен ред, както следва: на първи ред – вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД за такси и разноски по изпълнението, вкл. и т. 26 от ТТРЗЧСИ – общо 13059.02лв., от които: 6484.18лв. за ЧСИ З. Д,; 6575.02лв. за „Агроинтернейшънъл” ООД /1935.90лв. – разноски по ИЛ; 1150лв. – адвокатско възнаграждение по ИЛ и 1335.90лв. – разноски по ИЛ – общо 4421.80лв. и отделно разноски по принудителното изпълнение – 900лв. за адвокатско възнаграждение на адв. Тонкова; 144лв. по фактура от 22.11.12г.; 48лв. по фактура от 06.12.12г.; 36лв. по фактура от 26.02.13г.; 591.22лв. такса по т. 20 по фактура от 03.07.13г.; хонорар за в.л. от 400лв. от 03.07.13г. и 34лв. – такси по т. 31 от 07.12.12г./. На втори ред по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД е посочено от съда вземането на „Бакарди” ЕООД по ИЛ, обезпечено с договорни ипотеки върху продадените недвижими имоти – за сумата от 109340.80лв., с която следва да се намали вземането му.

От материалите по изпълнителното дело се установява следната фактическа обстановка, относима към предмета на настоящото дело, а именно:

Изпълнителното дело е образувано по молба от 21.08.12г. на „Агроинтернейшънъл” ООД за изпълнение на ИЛ от 20.08.12г. по гр.д. № 15335/10г. на ВРС, VIII с-в за сумата от 1935.90лв., представляващи съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 1150лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по в.т.д. № 849/12г. на ВОС, които е осъдено да заплати „Агро 2007” ООД. На 03.09.12г. е депозиран втори ИЛ от същия взискател против същия длъжник за сумата от 21795лв. главница и представляваща неплатена стойност по фактура от 24.11..08г., ведно със законната лихва от 30.07.10г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1335.90лв. – държавна такса по заявлението и изплатено адвокатско възнаграждение. Този ИЛ е издаден по ч.гр.д. № 11787/10г. на ВРС ХХV с-в, но всъщност представлява предмета на предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, по който е било образувано гр.д. № 15335/10г. на ВРС, VIII с-в и в.т.д. № 849/12г. на ВОС /така от съдържанието на решение № 839/28.05.12г. по в.т.д. № 849/12г. на ВОС/. На 24.10.12г. е присъединена по право и държавата в лицето на ТД на НАП-Варна с обща сума от 23318.95лв. /подробно посочена по пера на л. 33 от изпълнителното дело/. На 22.05.13г. по искане на „Бакарди” ЕООД ЧСИ го е присъединил като взискател с вземане от 64000 евро, за която е осъдено „Агро 2007” ООД по договор за кредит от 20.01.11г., обективиран в НА № 6/21.01.11г., ведно със законната лихва от 16.05.13г., както и сумата от 2504лв. платена ДТ за издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 6837/13г. на ВРС. С посочения НА е била учредена ипотека от длъжника в полза на заемодателя „Търговска банка” АД върху два недвижими имота. „Бакарди” ЕООД се легитимира като кредитор на посоченото дружество въз основа на договор за цесия от 10.05.13г. с „Търговска банка” АД.

По изпълнителното дело е била проведена публична продан за периода от 29.04.13г. до 29.05.13г. при която е са били продадени ипотекираните от длъжника два поземлени имота /първият на цена от 83 300лв., а вторият за 39100лв./, като и двата имота са възложени на присъединения като взискател „Бакарди” ЕООД, участвал в наддаването. Поради недостатъчност на общо получената от осребряването на имуществото на длъжника сума от 122 400лв. за удовлетворяване вземанията на тримата взискатели, ЧСИ е изготвил протокол за предварително разпределение на 10.06.13г., предявен на страните на 30.08.13г., като е извършил следното разпределение: по реда на привилегиите по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД – за такси и разноски по изпълнението, вкл. т. 26 от ТТРЗЧСИ – 8637.40лв., от които за ЧСИ 6484.18лв.; за възстановяване на внесени авансови такси от първоначалния взискател „Агроинтернейшънъл” ООД и адвокатски хонорар - 2153.22лв.; по реда на привилегиите по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД – за вземанията на „Бакарди” ЕООД обезпечени с договорна ипотека върху продадените от ЧСИ имоти – със сумата от 113 762.60лв. да се намали вземането му, както следва: 84лв. разноски по изпълнителното дело; присъдени разноски по изпълнителен лист 2504лв.; законна лихва от 906.74лв. и главница от 110 267.86лв. Обявеният за купувач „Бакарди” ЕООД следва да внесе дължимите суми за вземанията от по-горен ред, а именно 8637.40лв., а със сумата от 113 762.60лв. се намалява неговия дълг, като останалите вземания не се удовлетворяват.

За да формира извода си за основателност на подадена жалба съдът намира следното: въпросите за това дали се ползват с право на предпочтително удовлетворение по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД разноските по изпълнителното дело на първоначалния взискател , в т.ч. и тези за адвокатско възнаграждение; разноските, в т.ч. за адвокатско възнаграждение и такси на първоначалния взискател в производството за издаване на изпълнителния лист; разноските на присъединилите се взискатели, са включени в предмета на т.д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС поради констатирана противоречива съдебна практика. По това тълкувателно дело все още няма постановено задължително за съдилищата ТР. Настоящият състав на съда обаче споделя преобладаващата съдебна практика, според която с право на предпочтително удовлетворение по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД се ползват само разноските по изпълнителното производство, в т.ч. тези за адвокатско възнаграждение, които са направени от първоначалния взискател за осъществяването на изпълнителния способ върху имуществото, чиято цена се разпределя. Това е така, защото според чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД, с първа привилегия се ползват вземания за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски.

            При граматическо, логическо и систематично тълкуване се налага извод, че изброяването в нормата на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД е изчерпателно и кумулативно  и че тези вземания са свързани с уредената от законодателя особена привилегия /чл. 136, ал. 1-4 от ЗЗД от стойността на имота, за който вземанията са възникнали/. Освен това не всички вземания за разноски са скрепени с привилегията на т. 1, а само тези, които ползват всички кредитори (или част от тях) и то, ако са направени в хода на изпълнителното производство, по което се извършва разпределението. Така напр. първоначалният взискател ще има право да се удовлетвори предпочитателно от стойността на продадена вещ, за направените от него разноски, във връзка с образуване на изпълнителното производство, опис на конкретната вещ, в т.ч. и адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, защото той е инициирал принудителното изпълнение и извършените по делото изпълнителни действия ползват всички следващи присъединени взискатели /именно и поради последното не са в този ред на привилегиите разноските на присъединилите се взискатели, тъй като те не ползват останалите/.

            Именно в този ред на мисли, по отношение на разноски, които първоначалният взискател е направил исково производство за установяване на вземането му, ако то не е по реда на чл. 134 или 135 ЗЗД, вземането му не се ползва с право на предпочитателно удовлетворение, защото не ползва останалите. На този режим следва да се подчини и таксата за издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 410 и/или чл. 417 от ГПК и изобщо разноските в заповедното  и последвалото го исково производство по чл. 422 от ГПК, вкл. и за адвокатски възнаграждения по същите, като ползващи само взискателя, който е инициирал заповедното/исковото производство.

            Ето защо според настоящата инстанция, на първоначалния взискател при извършване на разпределението се следва в ред първи по см. чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД само сумата от общо 2153.22лв., представляваща направени само в изпълнителното производство разноски и адвокатски хонорар, а именно: 900лв. за адвокатско възнаграждение на адв. Тонкова; 144лв. по фактура № 7149 от 22.11.12г.; 48лв. по фактура № 7306 от 06.12.12г.; 36лв. по фактура № 8496 от 26.02.13г.; 591.22лв. такса по т. 20 по фактура № 10492 от 03.07.13г.; хонорар за в.л. от 400лв. от 03.07.13г. и 34лв. – такси по т. 31 от 07.12.12г. В този ред не следва да се включват сумите за разноски на първоначалния взискател в размер на общо 4421.80лв., направени в заповедното и последвалото го исково производство – 1935.90лв. съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 1150лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по в.т.д. № 849/12г. на ВОС, и сумата от 1335.90лв. – държавна такса по заявлението за издаване на заповед за плащане и изплатено адвокатско възнаграждение.

            По изложените в решението на ВОС подробни съображения към които настоящият състав на съда препраща, на първоначалния взискател не следва да се включва в ред първи на осн. чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД и сумата от 500лв. за заплатен адвокатски хонорар на адв. Н.Н..

            След като обжалваното разпределение, изготвено от ЧСИ е съобразно изложените по-горе мотиви, то решението на окръжния съд следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което жалбата на „Агроинтернейшънъл” ЕООД против извършеното от ЧСИ по изпълнителното дело разпределение да се отхвърли.

Воден от горното, съдът

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ по жалбата на „БАКАРДИ” ЕООД, гр. Варна решение № 887/12.06.2014г., постановено по в. гр. д. № 674/2014г. по описа на Окръжен съд-Варна, с което е отменено извършеното на 10.06.13г. разпределение, предявено с протокол от 30.08.13г. по изп.д. № 20128080403145 по описа на ЧСИ З. Д,, рег. № 808, с район на действие - ВОС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Агроинтернейшънъл” ЕООД против извършеното на 10.06.13г. разпределение, предявено с протокол от 30.08.13г. по изп.д. № 20128080403145 по описа на ЧСИ З. Димитров, рег. № 808, с район на действие - ВОС

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                  

                                                                                     2.