Р Е Ш Е Н И Е

194

гр. Варна,   27.11.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, на двадесет и осми октомври през две хиляди и петнадесетата година в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

въззивно гражданско дело № 423 по описа за 2015-та година:

 

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба на Община Варна срещу решение № 1070 от 02.06.2015 год. по гр.д. 435/2014 год. на ВОС, с което са ОТХВЪРЛЕНИ исковете, предявени от община Варна срещу "Търговски дом" АД, ЕИК 813157059, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Приморски, к. к. "Св. Св. Константин и Елена" /Слънчев ден/, хотел Палас за заплащане на сумата 50 000.00 (петдесет хиляди) лв., частично от общо дължимата сума в размер на 974 088.00 лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание на общински недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Княз Александър Батенберг", бул. "Княз Борис I" и ул. "Воден" с обща площ от 652 кв. м /тротоар, площад и част от улични платна/ пред имот пл. № 1514, кв. 39 по плана на 8-ми м. р. на град Варна, върху който са били разположени павилиони в периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2012 г., измеримо в начислена в трикратен размер дължима помесечно от ползвателя цена на общинска услуга, на основание чл. 59 ЗЗД, както и сумата 8 698.56 лв. (осем хиляди и шестотин и деветдесет и осем лева и петдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за забавено изпълнение на всяко едно от месечните вземания, формиращи целия размер на главница от 974 088.00 лв. в периода 28.12.2012 г. до 28.01.2013 г., на основание чл. 86 ЗЗД; сумата 9 519.20 лв. (девет хиляди и петстотин и деветнадесет лева и двадесет стотинки), представляваща обезщетение за сметоизвозване за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2012 г., на основание чл. 59 ЗЗД, както и сумата 84.98 лв. (осемдесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за забава при изпълнение на всяко едно от месечните вземания, формиращи целия размер на главница от 9 519.20 лв. за периода 28.12.2012 г. до 28.01.2013 г., на основание чл. 86 ЗЗД, както и законната лихва върху посочените по-горе главници от предявяване на иска – 21.02.2014 г. до окончателното плащане на задълженията; и с което е осъдена община Варна да заплати на "Търговски дом" АД с. ЕИК, с. а. сумата 600 (шестотин) лв., представляваща сторените разноски – платено възнаграждение на вещо лице, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

В жалбата са изложени доводи, че решението е неправилно и се иска отмяната му, уважаване на исковете и присъждане на разноски за двете инстанции. Твърди се, че са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че не е указано коректно в доклада на съда кои факти подлежат на доказване, което обуславя извод за процесуално нарушение. Оттам се извежда и искане за назначаване на СЕ, която да установи какъв би бил средния пазарен наем за процесните обекти. Направено е искане за отмяна на решението и уважаване на исковете.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от „Търговски дом” АД, гр. Варна, в който жалбата се оспорва. Твърди се, че е преклудирана възможността да се иска СЕ. Евентуално, при допускане на СЕ, се иска допълването й. Излагат се доводи в подкрепа на правилността на изводите на първоинстанционния съд.

ВАпС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложи-мите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред ОС са предявени искове от община Варна срещу "Търговски дом" АД гр. Варна за заплащане на сумата 50 000 лв., частично от общо дължимата сума в размер на 974 088 лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание на общински недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Княз Александър Батенберг", бул. "Княз Борис I" и ул. "Воден" с обща площ от 652 кв. м /тротоар, площад и част от улични платна/ пред имот пл. № 1514, кв. 39 по плана на 8-ми м. р. на град Варна, върху който са били разположени павилиони в периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2012 г., измеримо в начислена в трикратен размер дължима помесечно от ползвателя цена на общинска услуга, по чл. 59 ЗЗД, както и сумата 8 698.56 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на всяко едно от месечните вземания, формиращи целия размер на главница от 974 088 лв. в периода 28.12.2012 г. до 28.01.2013 г., по чл. 86 ЗЗД; сумата 9519.20 лв., представляваща обезщетение за сметоизвозване за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2012 г., по чл. 59 ЗЗД, както и сумата 84.98 лв., представляваща обезщетение за забава при изпълнение на всяко едно от месечните вземания, формиращи целия размер на главница от 9 519.20 лв. за периода 28.12.2012 г. до 28.01.2013 г., по чл. 86 ЗЗД, както и законната лихва върху посочените по-горе главници от предявяване на иска – 21.02.2014 г. до окончателното плащане на задълженията, с присъждане на разноски.

Ответникът "Търговски дом" АД гр. Варна пред ОС е оспорил исковете по мотиви, че: ищецът разполага с друг ред – снабдяване със заповед за изпъление, евентуално – с друг иск; че магазините са поставени в терен, в който предвиждането не е реализирано; оспорено е твърдението, че павилионите са били поставени извън схемата на преместваемите обекти за 2011 г. и 2012 г.; твърди се също, че събираните наеми от ответното АД са за ползването на преместваемите обекти, а не за общинския терен, което изключва твърдяното обогатяване на ответната страна; твърди се, че отношенията между страните са наемни, а по отношение на иска за обезщетение за сметоизвозването има друг право ред за реализирането му; евентуално е направено възражение за погасяване по давност на исковете за вземанията за главница и обезщетения за забава за м. януари и февруари 2011 г.; че дружеството е събирало наеми в по-нисък размер за временни обекти; оспорена е приложената методика по Наредбата.

Възражението за погасяване по давност е оспорено от Община Варна с твърдение за прекъсване на давността чрез отправяне покани за плащане.

По допустимостта на исковете, същите са допустими, въпреки наличието на възможност за реализиране на вземанията в заповедно производство. В този смисъл е и цитираната от ОС практика (решение № 52 от 29.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 512/2010 г., I т. о., ТК; решение № 51 от 13.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3930/2014 г., III г. о., ГК).

По отношение на иска за обезщетение за сметоизвозване, съдът споделя становището в решението на ВОС, че и този иск е допустим, тъй като не се твърди ответното АД да е ползвател на услуга, следователно не се претендира заплащане на местна такса, което е допустимо само по реда на ДОПК.

Между страните не е било спорно, че обезщетение по чл. 59 ЗЗД за ползване на същия общински терен чрез разполагане на временни преместваеми обекти отдаването им под наем е било присъдено за периода 2007 - 2010 год. с влязло в сила решение между същите страни №332/22.11.2012 год. –по гр.д. №88/2012 год. на ВКС, ІІІ ГО. В същото решение е прието, че «Търговски дом» АД е поставил временни преместваеми обекти за търговия /павилиони/ в границите на уличната регулация на ул. «Княз Батенберг»., ул. «Княз Борис І» и ул. «Воден» /с две изключения от 13,2 кв. м и 34,8 кв.м, които попадат в имот пл. № 1876 и № 1514/, по схема, одобрена от главния архитект на община Варна, съгласно разрешения на общината от 1995г. и от 1997г., на основание чл. 197, ал. 1 З. /отм./. Отново са били издадени разрешения /№ 410, 411 и 412 от 25.07.2000г./ за същите обекти на основание чл. 197, ал. 1 З. /отм./ и чл. 120а ППЗТСУ /отм./, за периода от 01.01. до 31.12.2000 г., в които е посочено, че разрешението за ползване се отнема при изтичане на посочения в разрешителното срок или при започване на предвиденото по закон строителство. След този момент разрешителни за търговските обекти не са издавани, дружеството е заплащало на общината такса за разполагане на преместваеми обекти по цени на право на разполагане върху терени общинска собственост съгласно Приложение 2 от Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и други съгласно ЗУТ, при квадратура 687 кв.м. Решението действително формира СПН за дължимост на обезщетението в друг период, но цитираните фактически обстоятелства не са променени понастоящем и това не е било спорно между страните.

Между страните е прието за безспорно, че «Търговски дом» АД е продължавал да държи преместваеми магазини върху общински терен с площ от 652 кв. м  и в процесния период – 2011 год. – 2012 год., както и че не е заплащало на Общината никакви суми за това ползване.

Ново по отношение на предходния процес между същите страни за предходен период е твърдението, доказано в хода на процеса, че преместваемите магазини са били поставени в процесния период извън схемата, одобрена за разполагане на преместваеми търговски обекти върху същия общински терен.

Спорно в тази насока е: какви са отношенията между страните по повод на държаните преместваеми обекти върху общински терен – след прекратяване на наемен договор или на изъндоговорно основание; дали реализацията на наем от пречестваеми обекти, а не от терена, представлява обогатяване на ответника по иска, как следва да се изчисли размерът на обезщетението.

Съставът на ВАпС намира, че са доказани предпоставките за уважаване на иск по чл. 59 ЗЗД, каквито са и фактическите основания, заявени с исковата молба: за процесния период от време ответното дружество е ползвало недвижим имот, собственост на Община Варна, като се е обогатило за негова сметка със спестените средства, равняващи се на наемната цена за съответния период от време на общинския терен, изчислена по специалната Наредба НОАМТЦУТОВ. Това е фактическият състав на иска по чл. 59 ЗЗД, който следва да бъде установен, за да се уважи иска: обедняване на ищеца, съответно обогатяване на ответника и конекситетна връзка между тях. Искът е на извъндоговорно основание, тъй като никоя от страните не твърди, между страните да е бил налице някакъв договор от 2000 год. и понастоящем, а че ползването е без правно основание се установява по безспорен начин в процеса.

От значение за факта на обедняването на ищеца е възможността да се реализира приход от общинския терен – публична общинска собственост именно чрез поставяне на преместваеми търговски обекти. По отношение на поставянето на преместваемите обекти извън схемата за процесния период, съдът намира, че с отпадането на обектите от схемата не е отпаднала възможността да се реализират приходи от наема на преместваемите обекти на публичен общински терен, доколкото във властта на самата Община като орган на самоуправление е решението за начина на използване на терена и доколкото липсва непреодолима забрана теренът да бъде използван именно по същия начин. По подобен казус ВКС е приел, че е налице състав по чл. 59 ЗЗД, въпреки ползване не по установения в закона ред на имот, публична собственост, обезщетение за ползване се дължи - РЕШЕНИЕ № 162/ 24.03.2011г. на ВКС, ІV ГО по гр.д. 986/2010 год. В подкрепа на тази правна квалификация на иска е и цитираното от ОС решение № 587 от 1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 941/2009 г., IV г. о., ГК. Водеща в случая е възможността за реализация на приход от имота, от който Общината е била лишена. В случая от значение са и предходните отношения между страните, когато преместваемите обекти са били разположени въз основа на разрешения за строеж и договори, които впоследствие са придобили друго значение, след промяна в отношенията между същите страни.

По отношение на наличието на обогатяване от страна на ответника именно със сумата, дължима като наем по цитираната наредба за ползване на общински терен, то именно тази сума си е спестил ответника, ползвайки терен, върху който са разположени отдаваните под наем обекти. Ето защо и размерът на обогатяването следва да се определи на база дължимия наем на терена, а не на база реализиран приход от наем за търговска дейност в обектите.

Обедняването на ищеца е за сметка на спестените разходи, т.е. обогатяването на ответника.

По отношение на размера на обедняването от страна на Община Варна, то това е размерът на наема, който Общината би могла да реализира по определения от нея ред и размер в НОАМТЦУТОВ – трикратния на нормираната наемна цена на кв.м..

По отношение на исковете за обезщетение за сметоизвозване за същия период и обезщетение за забава на това вземане, същите са основателни по същите съображения – извършвана е дейност по сметоизвозване, за която ответното АД си е спестило разходи, а ищцовата Община не е реализирала приход, поради което и на осн. чл. 59 ЗЗД й се дължи обезщетение за неоснователното разместване на блага.

По делото е проведена ССЕ, от чието заключение се установява, че в процесния период е можело да бъде реализиран наем в размер на 487044 лв. за 2011 год. и 487044 лв. за 2012 год. при троен размер на нормираната наемна цена по цитираната наредба за площ от 652 кв.м. Размерът на дължимата законна лихва върху главницата за периода 01.01.2011 год. – 20.02.2014 год. /завеждането на исковата молба/ е 217180,99 лв., като същият се дължи за всеки месец от момента на реализиране на ползването до окончателното изплащане на задължението.

Приходите от наем, осчетоводени в счетоводството на ответното дружество за процесния период, са 301561,27 лв. за 2011 год. и 277254,86 лв. за 2012 год. Тези реализирани приходи, обаче, надвишават обедняването на ищцовата Община, което се изразява само в нереализиран наем от ползването на терена, поради което и нямат отношение към размера на обезщетението.

Според същото заключение таксата за сметоизвозване е 9519,20 лв. , а законната лихва върху тази главница е 2126.71 лв. до завеждане на ИМ. 

Предявените главни искове за неоснователно обогатяване от ползване на чужд недвижим имот и за спестени разходи за сметоизвозване по чл. 59, ал.1 ЗЗД са основателни до размерите, установени със СТЕ. Основателни са и акцесорните искове за обезщетение за забава от деня на установяване на ползването, но доколкото са претендирани за един по-късен период, за този период и следва да бъдат уважени исковете.

Доколкото са претендирани само частични размери от тези дължими обезщетения, обаче, исковете следва да се уважат до размерите по исковата молба: сумата 50 000.00 (петдесет хиляди) лв., частично от общо дължимата сума в размер на 974 088.00 лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание на общински недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Княз Александър Батенберг", бул. "Княз Борис I" и ул. "Воден" с обща площ от 652 кв. м /тротоар, площад и част от улични платна/ пред имот пл. № 1514, кв. 39 по плана на 8-ми м. р. на град Варна, върху който са били разположени павилиони в периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2012 г., измеримо в начислена в трикратен размер дължима помесечно от ползвателя цена на общинска услуга, на основание чл. 59 ЗЗД, както и сумата 8 698.56 лв. (осем хиляди и шестотин и деветдесет и осем лева и петдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за забавено изпълнение на всяко едно от месечните вземания, формиращи целия размер на главница от 974 088.00 лв. в периода 28.12.2012 г. до 28.01.2013 г., на основание чл. 86 ЗЗД; сумата 9 519.20 лв. (девет хиляди и петстотин и деветнадесет лева и двадесет стотинки), представляваща обезщетение за сметоизвозване за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2012 г., на основание чл. 59 ЗЗД, както и сумата 84.98 лв. (осемдесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за забава при изпълнение на всяко едно от месечните вземания, формиращи целия размер на главница от 9 519.20 лв. за периода 28.12.2012 г. до 28.01.2013 г., на основание чл. 86 ЗЗД, както и законната лихва върху посочените по-горе главници от предявяване на иска – 21.02.2014 г. до окончателното плащане на задълженията.

При несъвпадащи крайни изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Разноски за двете инстанции се дължат от въззивното АД на Община Варна в размер на 9586,22 лв., съобразно направеното искане и списъка за разноски.

Воден от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ решение № 1070 от 02.06.2015 год. по гр.д. 435/2014 год. на ВОС, с което са ОТХВЪРЛЕНИ исковете, предявени от Община Варна срещу "Търговски дом" АД, ЕИК 813157059, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Приморски, к. к. "Св. Св. Константин и Елена" /Слънчев ден/, хотел Палас за заплащане на сумата 50 000.00 (петдесет хиляди) лв., частично от общо дължимата сума в размер на 974 088.00 лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание на общински недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Княз Александър Батенберг", бул. "Княз Борис I" и ул. "Воден" с обща площ от 652 кв. м /тротоар, площад и част от улични платна/ пред имот пл. № 1514, кв. 39 по плана на 8-ми м. р. на град Варна, върху който са били разположени павилиони в периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2012 г., измеримо в начислена в трикратен размер дължима помесечно от ползвателя цена на общинска услуга, на основание чл. 59 ЗЗД, както и сумата 8 698.56 лв. (осем хиляди и шестотин и деветдесет и осем лева и петдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за забавено изпълнение на всяко едно от месечните вземания, формиращи целия размер на главница от 974 088.00 лв. в периода 28.12.2012 г. до 28.01.2013 г., на основание чл. 86 ЗЗД; сумата 9 519.20 лв. (девет хиляди и петстотин и деветнадесет лева и двадесет стотинки), представляваща обезщетение за сметоизвозване за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2012 г., на основание чл. 59 ЗЗД, както и сумата 84.98 лв. (осемдесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за забава при изпълнение на всяко едно от месечните вземания, формиращи целия размер на главница от 9 519.20 лв. за периода 28.12.2012 г. до 28.01.2013 г., на основание чл. 86 ЗЗД, както и законната лихва върху посочените по-горе главници от предявяване на иска – 21.02.2014 г. до окончателното плащане на задълженията, КАТО СА ПРИСЪДЕНИ И РАЗНОСКИ, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА "Търговски дом" АД, ЕИК 813157059, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Приморски, к. к. "Св. Св. Константин и Елена" /Слънчев ден/, хотел Палас, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА ВАРНА СЛЕДНИТЕ СУМИ: сумата 50 000.00 (петдесет хиляди) лв., частично от общо дължимата сума в размер на 974 088.00 лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание на общински недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Княз Александър Батенберг", бул. "Княз Борис I" и ул. "Воден" с обща площ от 652 кв. м /тротоар, площад и част от улични платна/ пред имот пл. № 1514, кв. 39 по плана на 8-ми м. р. на град Варна, върху който са били разположени павилиони в периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2012 г., измеримо в начислена в трикратен размер дължима помесечно от ползвателя цена на общинска услуга, на основание чл. 59 ЗЗД, както и сумата 8 698.56 лв. (осем хиляди и шестотин и деветдесет и осем лева и петдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за забавено изпълнение на всяко едно от месечните вземания, формиращи целия размер на главница от 974 088.00 лв. в периода 28.12.2012 г. до 28.01.2013 г., на основание чл. 86 ЗЗД; сумата 9 519.20 лв. (девет хиляди и петстотин и деветнадесет лева и двадесет стотинки), представляваща обезщетение за сметоизвозване за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2012 г., на основание чл. 59 ЗЗД, както и сумата 84.98 лв. (осемдесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за забава при изпълнение на всяко едно от месечните вземания, формиращи целия размер на главница от 9 519.20 лв. за периода 28.12.2012 г. до 28.01.2013 г., на основание чл. 86 ЗЗД, както и законната лихва върху посочените по-горе главници от предявяване на иска – 21.02.2014 г. до окончателното плащане на задълженията; КАКТО И сумата от 9586,22 лв. разноски за двете инстанции.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: