Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

180/18.11.2016 г.

гр.Варна,

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 26.10.2016 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 423/2016 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от Ц.Й.В., действащ чрез настойника си М.Н.В., с процесуалното представителство на адв. П.В. ***, срещу решение № 788/13.06.2016 год. по гр.д. № 3126/2015 год. на Окръжен съд-Варна, с което е уважен предявеният от П.И.Т. частичен иск с правно осн. чл. 79 ал.1 във вр. с чл. 99 от ЗЗД за заплащане на сумата 25 100 лв. – част от общото задължение в размер на 166 600 лв. по договор за цесия, сключен на 11.10.2015 год. с Н.Ц.В., с който договор последният е прехвърлил вземането си срещу ответника Ц.В. по договор за заем, сключен с цел заплащане на задължение на ответника Ц.В. по т.д. № 1528/2014 год. на ВОС, както и срещу осъдителната част на решението за разноските.

По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Изтъква се, че изводът на съда за наличието на валидно сключен договор за заем между ответника Ц.В. и неговия син Н.В. е изграден единствено върху показанията на свидетел, заинтересован от изхода на делото. Необсъдени са останали доводите, направени с отговора на исковата молба за нищожност на този договор поради липса на съгласие, респ. неговата унищожаемост поради невъзможност на заемателя да осъзнава действията си и да ръководи постъпките си в периода преди поставянето му под запрещение.

Отговор на въззивната жалба не е постъпил.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, надлежно представлявана от настойника, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА по следните мотиви:

Производството е образувано по иск, предявен като частичен, от П.И.Т. срещу Ц.Й.В. за заплащане на сумата 25 100 лв, като част от общо 166 600 лв, с правно осн. чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД. Правото си ищецът извлича от договор за цесия, сключен между него и Н.Ц.В. на вземането, което последният има срещу ответника по силата на предоставен заем.

От събраните по делото доказателства е установено от фактическа страна следното:

С решение № 293/23.02.2015 год. по гр.д. № 2199/2014 год. на ВОС, влязло в сила на 24.03.2015 год ответникът Ц.В. е поставен под пълно запрещение, като за негов настойник със заповед на кмета на район Приморски е назначена съпругата му М.Н.В.. Впоследствие, по искане на Н. В. органът по настойничеството с решение, обективирано в протокол от 13.10.2015 год. е освободил настойника М.В. и е назначил за настойник Н.В.. В резултат от успешно проведено оспорване на решението на органа по настойничеството, същото е отменено с решение № 1044/17.03.2016 год. по гр.д. № 13285/2015 год. на ВРС. Към настоящия момент настойник на запретения е неговата съпруга М.В..

Междувременно, по повод водено търговско дело № 1528/2014 год. на ВОС, ищец по което е бил Ц.В., и за опезпечаване на иска е била заплатена парична гаранция в размер на 166 600 лв, с наредител Н.В.. Горното обстоятелство се установява от приложеното по делото платежно нареждане. След прекратяване на производството по делото поради отказ от иска, внесената парична гаранция е била освободена в полза на ищеца.

След назначаването му за настойник на баща си, Н. В. е предприел действия по реда на чл. 165 ал.4 от СК във вр. с чл. 130 от СК за издаване на разрешение от съда да получи обратно сумата 166 600 лв. Искането е оставено без уважение с определение № 12507/27.10.2015 год на ВРС, потвърдено с определение от 12.11.2015 год по в.ч.гр.д. № 3030/2015 год на ВОС.

На 11.10.2015 год Н. В. сключил с П.И.Т. договор за цесия на вземането си срещу Ц.В. в размер на 166 600 лв, платени вместо последния (предоставени в заем) по т.д. № 1528/2014 год на ВОС. В качеството си на цедент, Н. В. отправил покана до длъжника Ц.В., с която го уведомил за извършената цесия. Поканата е получена от самия него на 21.10.2015 год, като настойник на запретения. Покана за плащане е отправена и от цесионера П.Т., адресирана до длъжника Ц.В. и получена от настойника Н. В..

Съгласно чл. 99 ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Предвид обстоятелството, че цедентът е едновременно кредитор и настойник на длъжника и в това си качество е отправил уведомлението, което е получено от самия него от името на запретения, следва да се приеме, че длъжникът не е бил редовно уведомен за цесията.

Когато прехвърлянето е възмездно, както е и в настоящия случай, цедентът отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето – чл. 100 ал.1 от ЗЗД.

Въпросът, който е поставен от ответника чрез назначения му особен представител в отговора на исковата молба, е за действителността на твърдяния от ищеца договор за заем между ответника и цедента.

Договорът за заем е реален и неформален. Правата и задълженията по него възникват с предоставяне на заетата сума. Тя може да е предадена лично на длъжника, или в изпълнение на негово задължение. За да може обаче даването на сумата да се квалифицира като заем, е необходимо между страните да е уговорено задължение за нейното връщане. Доказването на договори на стойност по-голяма от 5000 лв става само с писмени доказателства, освен когато между страните съществува близка родствена връзка, както в настоящия случай. Поради това по делото е раЗпитана като свидетел Д.В., която е дала показания, че през мес. август 2014 год между съпруга й – Н. В. и неговия баща е имало уговорка за даване на суми за завеждане на дело, както и за внасяне на парична гаранция като обезпечение на иска. Свидетелката е потвърдила, че свекърът й страда от болестта на Алцхаймер, което е станало причина за поставянето му под запрещение, но към момента на уговарянето на заема той бил адекватен. Състоянието му се влошило през декември 2014 год, когато вече започнал да говори несвързано.

Показанията на тази свидетелка следва да се преценяват критично с оглед семейната връзка, както и при съвкупния анализ на останалите доказателства.

От приложеното гр.д. № 2442/2014 на ВОС, присъединено към гр.д. № 2199/2014 год на ВОС се установява, че в искова молба за поставяне на Ц.В. под запрещение, подадена на 10.10.2014 год от Николай В. се съдържат твърдения, че болестта на Алцхаймер на баща му е диагностицирана още на 23.07.2014 год, а здравословното състояние се влошило през последните месеци до степен да не може да разбира и ръководи постъпките си. Същите твърдения са изложени и в исковата молба на Й.В., подкрепени с доказателства – епикризи от 2013 год, януари 2014 и април 2014 год.

От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, назначена по реда на чл. 266 ал.3 от ГПК се установява, че дементните отклонения в психиката на ответника са констатирани за първи път през мес. септември 2013 год. Прегледан през април 2014 год от директора на неврологичната клиника при УМБАЛ „Св.Марина” Варна, на Ц.В. е поставена диагноза „Алцхаймер”. Същата е потвърдена през юли 2014 год и от проф. Лъчезар Трайков – водещ специалист в България по проблемите на болестта на Алцхаймер, както и от доц. Райчева. На 23.07.2014 год състоянието на болния рязко се влошило, поради което е приет на лечение с диагноза остра белодробна тромбоемболия. След прибирането си в къщи бил напълно безпомощен и имал нужда от 24-часово обгрижване. През следващите дни физическото му състояние се подобрило, но останал все така некомуникативен – не разбирал какво му се говори, несвързана реч, състояща се основно от неразбираеми думи. Лекуващият му лекар д-р Томов установил при преглед, проведен на 14 август 2014 год, че пациентът не може да прочете заглавието на вестника, а при последвалите въпроси станало ясно, че не може да си спомни буквите от азбуката и цифрите.Не може да произнесе на глас името си, не си спомня къде е роден, нито къде живее. На 22 август 2014 год след проведен ядрено-магнитен резонанс на главен мозък е установена лекостепенна хронична съдова левкоенцефалопатия, късен субакутен исхемичен мозъчен инсулт (ИМИ) в дясно, субакутен малък коров ИМИ вляво, мозъчна атрофия, предимно кортикална – умерено тежка към тежка, двустранна тежка хипокампална атрофия и атрофия на медиалния темпорален лоб. Заключението сочи на деменция – Алцхаймер, фронто-темпорална лобарна дегенерация.

При тези данни вещото лице е стигнало до категоричния извод, че неблагоприятните фактори – тромбоемболична болест, болест на Алцхаймер, прекарания мозъчен инцидент са ускорили развитието на заболяването, което е започнало от лятото на 2014 год и е довело до невъзможност към интересуващата ни дата – 29.08.2014 год ответникът да осмисля и ръководи действията си. Този извод пряко кореспондира и с постановеното решение № 293/23.02.2015 год по гр.д. № 2199/2014 год на ВОС, с което Ц.В. е поставен под пълно запрещение.

От казаното дотук следва, че дори и да е доказано сключването на договор за заем между ответника и неговия син, то този договор е недействителен при условията на чл. 31 от ЗЗД. Възражението за унищожаемост на сделката е основателно и е подкрепено от събраните по делото доказателства. Безспорно е установено, че към деня на сключването й ответникът не е могъл да разбира и ръководи действията си.

При липсата на валидно възникнало вземане в полза на цедента, договорът за цесия не може да произведе своето действие. Той е нищожен поради липса на предмет – чл. 26 ал.2 от ЗЗД (А.Калайджиев – „Облигационно право, обща част”, изд.”Сиби” 2010 год, стр.493), поради което и предявеният иск се явява неоснователен и недоказан. Постановеното първоинстанционно решение следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.

При този изход на спора и на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски в размер на 1300 лв съгласно представения списък, включващи държавна такса за въззивното обжалване, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ОТМЕНЯ решение № 788/13.06.2016 год по гр.д. № 3126/2015 год на Окръжен съд Варна, включително и в осъдителната част за разноски и вместо него

П  О  С  Т  А  Н  О  В  И:

ОТХВЪРЛЯ иска на П.И.Т. с ЕГН ********** срещу Ц.Й.В. с ЕГН **********, действащ чрез настойника ни М.Н.В. с ЕГН **********,   с правно осн. чл. 79 ал.1 във вр. с чл. 99 от ЗЗД, предявен като частичен за заплащане на сумата 25 100 лв – част от общото задължение в размер на 166 600 лв по договор за цесия, сключен на 11.10.2015 год с Н. Ц. В. с ЕГН **********, с който договор последният е прехвърлил вземането си срещу ответника Ц.Й.В. с ЕГН ********** по договор за заем, сключен с цел заплащане на задължение на ответника Ц.В. по т.д. № 1528/2014 год на ВОС.

ОСЪЖДА П.И.Т. с ЕГН ********** да заплати на Ц.Й.В. с ЕГН **********, действащ чрез настойника ни М.Н.В. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 1300 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)