Р Е Ш Е Н И Е

 

6

 

гр. Варна,   13.01.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, на четиринадесети декември през две хиляди и шестнадесетата година в публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

 

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

 

ПЕНКА ХРИСТОВА;

 

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

въззивно гражданско дело № 424 по описа за 2016-та година:

 

Производството е по реда на чл. 294 ГПК, образувано СЛЕД ОТМЯНА НА ВЪЗЗИВНО РЕШЕНИЕ И ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА въззивни жалби, подадени от Н.М.Д. и Н.К.К. срещу решение №1130/09.06.2015 год., постановено по гр.д. 736/2014 год. на ВОС, само в частта, с която по отношение на Н.М.Д. е установено, че на основание чл. 23 СК Н.К.К. е собственик на 1642897200/1682013800 ид.ч. от апартамент в гр. Варна № 2, находящ се в гр. Варна, ул."Поп Харитон" № 10 с  идентификатор  10135.1501.1052.1.1 /десет хиляди сто тридесет и пет точка хиляда петстотин и едно точка хиляда петдесет и две точка едно точка едно/, по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-98/10.11.2008г. на Изп. директор на АГКК, без последващи изменения, находящ се в сграда № 1 /едно/, с адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, ул."Поп Харитон" № 10 /десет/, на първи жилищен етаж със застроена площ 104.50 /сто и четири цяло и петдесет стотни/ кв.м., състоящ се от: входно преддверие, две спални, дневна с кухня и килер, баня, перално помещение, тоалетна и три балкона, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 10135.1501.1052.1.2, под обекта - 10135.1501.1052.1.14, 10135.1501.1052.1.18, 10135.1501.1052.1.15, над обекта - 10135.1501.1052.1.4 и граници по нотариален акт: от две страни - улици, ап. №№ 3 и 1, заедно с принадлежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 8 /осем/ с площ 6.14 /шест цяло и четиринадесет стотни/ кв.м., при граници: изба № 1, коридор, изба № 9, склад, както и припадащите се 6.7369% /шест цяло седем хиляди триста шестдесет и девет десетохилядни процента/ ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, заедно с 12 /дванадесет/ кв.м. ид. части от ДВОРНОТО МЯСТО, в което е построена сградата, с идентификатор № 10135.1501.1052 /десет хиляди сто тридесет и пет точка хиляда петстотин и едно точка хиляда петдесет и две/, цялото с площ по нот. акт 240 /двеста и четиридесет/ кв.м., а по скица 262 /двеста шестдесет и два/ кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -ниско застрояване /до 10м/, стар идентификатор няма, номер по предходен план: 3801 /три хиляди осемстотин и едно/, квартал: 338 /триста тридесет и осем/, парцел Х-1 /десет римско тире едно/ при съседи по скица: 10135.1501.1054, 10135.1501.1053, 10135.1501.1051, 10135.1501.1070, придобит с нот. акт № 33 от 02.02.2006г. на нотариус В. Петров, вписан под № 179 том V д.№ 1156/06г., от етапа на определението по чл. 267 ГПК.

В решението на ВКС № 144/09.08.2016 год. по гр.д. 566/2016 год. на ВКС, първа ГК, по чл. 290 ГПК е дадено разрешение на въпроса за доказателствената тежест при оборване на презумпцията за съвместен принос при придобиване на имущество по време на брака и на средствата по открити при действие на стария СК банкови влогове. 

В ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ решението на ОС е влязло в сила.

Пред настоящата инстанция въззивните жалби се поддържат от Н.М.Д. и Н.К.К., съответно се оспорват от насрещната страна.

ВАпС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

         Пред ОС е предявен е иск от Н.К. против Н.Д. за признаване на установено по отношение на ответника – Н.Д., че апартамент № 2, находящ се в гр. Варна, ул."Поп Харитон" № 10 с идентификатор  10135.1501.1052.1.1 /десет хиляди сто тридесет и пет точка хиляда петстотин и едно точка хиляда петдесет и две точка едно точка едно/, по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-98/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК, без последващи изменения, находящ се в сграда № 1 /едно/, с адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, ул."Поп Харитон" № 10 /десет/, на първи жилищен етаж със застроена площ 104.50 /сто и четири цяло и петдесет стотни/ кв.м., състоящ се от: входно преддверие, две спални, дневна с кухня и килер, баня, перално помещение, тоалетна и три балкона, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 10135.1501.1052.1.2, под обекта - 10135.1501.1052.1.14, 10135.1501.1052.1.18, 10135.1501.1052.1.15, над обекта - 10135.1501.1052.1.4 и граници по нот акт: от две страни - улици, ап. №№ 3 и 1, заедно с принадлежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 8 /осем/ с площ 6.14 /шест цяло и четиринадесет стотни/ кв.м., при граници: изба № 1, коридор, изба № 9, склад, както и припадащите се 6.7369% /шест цяло седем хиляди триста шестдесет и девет десетохилядни процента/ ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, заедно с 12 /дванадесет/ кв.м. ид. части от ДВОРНОТО МЯСТО, в което е построена сградата, с идент. № 10135.1501.1052 /десет хиляди сто тридесет и пет точка хиляда петстотин и едно точка хиляда петдесет и две/, цялото с площ по нот. акт 240 /двеста и четиридесет/ кв.м., а по скица 262 /двеста шестдесет и два/ кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -ниско застрояване /до 10м/, стар идентификатор няма, номер по предходен план: 3801 /три хиляди осемстотин и едно/, квартал: 338 /триста тридесет и осем/, парцел Х-1 /десет римско тире едно/ при съседи по скица: 10135.1501.1054, 10135.1501.1053, 10135.1501.1051, 10135.1501.1070, придобит с нот. акт № 33 от 02.02.2006г. на нотариус В. Петров, вписан под № 179 том V д.№ 1156/06г. е лична собственост на Н.К., като придобит по време на брака с Д. с негови лични средства. Твърди се, се бракът между страните е вече прекратен, като спорният имот е придобит със средства, придобити от продажба на наследствена нива, които са изцяло собственост на Н.К., с които е заплатена цената в размер на 86 000 евро.

  Ответницата Н.Д. пред ОС в срока по чл. 131 от ГПК  е депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск.  Твърденията й са, че имотът е придобит чрез семейни средства в режим на СИО на недвижими имоти - апартамент в гр.Варна, кв.Владиславово, бл.8, триетажна вилна сграда в с.Шкорпиловци, както и процесното жилище и движими вещи, които принадлежат на двамата поради съвместния им принос. Оспорва твърденията, че семейното жилище на ул.Поп Харитон 10 ищецът е закупил сам с негови лични средства. Посочва, че имали спестени семейни средства около и над 36 000 евро, чийто произход е лични средства на ответницата /спестявания от жилищно-спестовен влог от преди сключване на брака и с ищеца/ и от отдаване под наем вилата в с.Шкорпиловци от 1996 г. За период от около 10 години спестили значителни средства тъй като  всяко лято от месец юни до месец септември отдавали на чуждестранни и по-рядко на български туристи вилната сграда, която е с общо 9 стаи, с отдавани под наем от 18 до 21 легла за сезон. За обслужването на туристите грижи полагала основно тя. Не оспорва, че ищецът е извършил продажба на наследствен имот - нива в с.Шкорпиловци, но оспорва твърдението, че продажната цена на процесното жилище на ул.Поп Харитон 10 е била заплатена изцяло със средствата, получени от продажбата на наследствената нива в с.Шкорпиловци и че тя няма принос в закупуването на жилището. Цената на апартамента била заплатена със спестени семейни средства и със средства от продадената нива. От получените от продажбата на нивата средства, ищецът е заплатил за жилището 38 000 евро, а останалата част вероятно е спестил в друга негова лична сметка, т.к. по-голямата част от цената на апартамента била заплатена в брой със семейни средства, които притежавали и съхранявали вкъщи.

Предмет на настоящото производство е само собствеността върху посочената по-горе ид.ч. от спорния имот.

По делото вече е установено и не е спорно, че страните по делото  са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 06.06.1987г., е  прекратен с влязло в сила на 25.06.2013г.  решение по гр.дело № 12168/2012 год. по описа на ВРС – ІХ състав, което е приложено по дело за послужване.

От представения-л.33 от дело  нотариален акт № 33 от 02.02.2006 г. за покупко – продажба на недвижим имот на нотариус В. Петров, вписан под № 179, том V, д. № 1156/06 г.  е видно ,че на 02.02.2006г. Н.К. е закупил  апартамент № 2, находящ се в гр.Варна, ул.Поп Харитон № 10 – т.е. по делото не се спори , че  имота е придобит по време на брака на страните. В същия е посочена продажна цена от  75 000 лв., изплатена от  купувача на продавачите в брой.

 

На л. 12 от делото на ОС от дело е приложена Декларация / Обратно писмо/, от продавача, е видно, че реално заплатената цена за процесния имот е 86 000 евро, която е платена от купувача, както следва: 76000 евро по банков път и 2000 евро в брой + 8000 евро, капаро.

Между страните не е било спорно и се установява, че по нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 23, том. III, рег. № 3879, дело 401/2005г. на нотариус  Т.Велев ,под № 479 в НК– л. 10 от дело, на  23.11.2005 г. Н.К., заедно с още двама съсобственици, е продал свой съсобствен имот – нива в с.Шкорпиловци, като ищеца – Н.К. е получил от продажбата – 96 250 евро, преведени му по банков път. Сумата е постъпила, видно от представените писмени доказателства, по сметка на г-н К. в БАКБ.

Пред ОС са представени на л.16-19 от делото на ОС Банково бордеро № 6556525/25.01.2006 г., Банково бордеро № 8503490/01.02.2006 г.,  Банково бордеро № 8503492/01.02.2006 г. и  Отчет по сметка в Българо-американска кредитна банка за периода 01.11.2005 г.-31.12.2007 г. на Н.К., като доказателства за движението по неговите банкови сметки в периода на придобиване на спорния имот, събрани пред настоящата инстанция, изцяло съответстват на събраните при предходното разглеждане на делото.

Именно от тези доказателства се установява, че на 25.01.2006 год. от сметката на г-н К. е наредена сумата от 76000 евро. Спорен въпрос е бил по делото дали този превод има връзка със заплащане на цената на процесния имот. При оспорване на това твърдения г-жа Д. е въвела насрещно твърдение, че страните имали 36000 евро спестени средства, които изчезнали от дома на страните и тази сума е използвана за плащане на имота и тя представлява нейния принос в придобиване на имота.

За установяване на произхода на средствата, послужили за придобиване на процесния недвижим имот, са ангажирани в хода на производството гласни доказателства. От показаният на свидетелите, водени от г-н К. Е. И.К. и Е.И.Н.   /и двамата без родство със страните/, се установява, че ищецът е получил от продажба на наследствена нива в с. Шкорпиловци значителна сума в евро, като от тях е платил процесния апартамент. На 02.02.2006 г. г-н К. е черпил в службата си/свидетелите са негови колеги/, че всичко по покупката на апартамента е приключило. Според свидетеля К., той е присъствал при плащането на капарото от 8000 лв., като за целта г-н К. изтеглил на 19.01.2006 год. суми от сметката си в банка на мястото на закусвалнята „Нептун“ във Варна /а именно БАКБ/ и ги занесъл в офиса на фирмата-посредник. Свидетелите твърдят още, че семейството е имало вила в с.Шкорпиловци, която е давала през летния сезон под наем.  По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на  водените от ответната страна свидетели – св. Д.Д.Т. /  без родство със страните/, показанията на която  съда цени доколкото се базират на лични впечатления, както и дъщерята на страните –К. К. /чиито показания съда цени в условията на чл. 172 от ГПК. Съвкупно от показанията им се установява, че семейството е притежавало вила в с.Шкорпиловци, която от 1996г. до 2006г.  е отдавало под наем  лятото на туристи предимно чужденци. Грижата по „хотелиерската“ част е била на ответницата- Н.Д., която  работи като учителка и лятото била свободна, а ищецът ходел там събота и неделя. От вилата са се изкарвали добри пари. Св. К. твърди, че семейството е имало спестени около  36 000 евро. Твърди също,че семейството й взело решение да закупят процесния имот, като реално заплатената цена е 86 000 евро. От показанията на свидетелите не се установява по безспорен начин твърдението на г-жа Д. за наличие на спестени семейни средства, които да са влажени именно в придобиване на процесния имот. Показанията на св. К. са изолирани от останалите доказателства по делото и са силно емоционално оцветени, поради което и следва на осн. Чл. 172 ГПК да не се кредитират.

По делото вече е установено придобиване на процесния спорен имот по време на брака на страните на действителна цена от 86000 евро. Оборено е изявлението на страните в нотариалния акт при придобиване на имота, че цената е 75000 лв., платени в брой, по силата на представеното по делото обратно писмо, което е пълно доказателство по отношение на този факт.

Спорен е произходът на част от средствата, с които е заплатена цената му, а именно 76000 евро. при изповядване на сделката и 8000 евро капаро.

По отношение на сумата от 8000 евро, установено е, че тази сума на два пъти е била изтеглена на 19.01.2006 год. от сметка на К. в БАКБ и заплатена лично от него като капаро. Тези изводи се налагат от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Видно от банковия отчет, г-н К. е изтеглил в брой 2 000 евро на 18.01.2006 г. и 6000 евро на 19.01.2006 г., които дати съвпадат с двете дати на плащането на капарото. За  тегленето на сумите и извършване на плащането е свидетелствал св. Е. Караиванов, който е придружавал г-н К.. Показанията на свидетеля са детайлни и безпротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства по делото, вкл. предварителния договор и подписаните разписки за получаване на сумите.

По делото са представени безспорни доказателства, че сумата от 76000 евро е постъпила на дата 28.01.2006 год. в нарочно открита за продажбата банкова сметка *** Н.К. в Пощенска банка, осчетоводена и получена от продавачката на 01.02.2006 год. по две сметки поравно в Пощенска банка – на нейно име и на името на нейния баща. По същата сметка в Пощенска банка други суми не са постъпвали, а постъпилата на 28.01.2006 год. сума е преведена също по банков път. Всъщност, по делото безспорно се установява заплащането на сумата от 76000 евро от сметката на К. по сметките на продавачката и баща й именно като цена на спорния имот. Оспорен е фактът, че тази сума е постъпила по сметката на К. от сметката му по БАКБ с нареждането от 25.01.2006 год.

По делото са представени доказателства, че на 25.01.2006 год. от сметка на Н.К. в БАКБ е извършен банков превод на сумата от 76000 лв. във валута. Доказано е, че по сметката в БАКБ единствената постъпила сума е тази от продажбата на наследствената нива в Шкорпиловци на г-н К., т.е. там са постъпили само средства с извънсемеен произход. По делото са събрани доказателства за наличните сметки във всички посочени от страните банки на името на Н.К. и тяхното движение в същия период. Единствената сметка, от която може да е направен преводът на сумата от 76000 евро е тази на Н.К. в БАКБ, от която е наредена сумата три дни преди постъпването й в сметката на К., от която е платена цената по сделката. Недоказани останаха твърденията на насрещната страна за заплащане на цената с пари в брой, представляващи спестени средства изчезнали от дома на страните в същия размер. Не се твърди и не се доказва захранване на сметки на К. със семейни средства.

От друга страна, твърденията на К. за заплащане на спорната част от цената на имота с извънсемейни средства се потвърждава по безспорен начин от писмените доказателства. Въпреки, че банковите му сметки са открити по време на брака, постъпилите по тях средства са с безспорно извънсемеен характер. Доказана е твърдяната частична трансформация по отношение на част от спорния имот от извънсемейни средства, а именно 84000 евро, като е оборена презумпцията за съвместен принос и по отношение на сумите в банковите влогове, и по отношение на заплатената цена на спорния имот.

 

Следователно, и при спазване на указанията на ВКС в решението по чл. 290 ГПК за тълкуване на материалния закон, следва да се приеме, че искът по чл. 23 СК е основателен в уважения от ОС размер - 164 289,72/168 201,38 ид. ч. от процесния имот, като за останалата част е налице влязло в сила решение, с което искът на К. е отхвърлен.

Предвид съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на ОС в обжалваната част, решението на ОС следва да бъде потвърденов частта, с която искът на К. е частично уважен.

Разноски за въззивната инстанция в полза на К. следва да се присъдят в размер на 1000 лв., съобразно представения списък.

Воден от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № №1130/09.06.2015 год., постановено по гр.д. 736/2014 год. на ВОС, само в частта, с която по отношение на Н.М.Д. е установено, че на основание чл. 23 СК Н.К.К. е собственик на 1642897200/1682013800 ид.ч. от апартамент в гр. Варна № 2, находящ се в гр. Варна, ул."Поп Харитон" № 10 с  идентификатор  10135.1501.1052.1.1 /десет хиляди сто тридесет и пет точка хиляда петстотин и едно точка хиляда петдесет и две точка едно точка едно/, по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-98/10.11.2008г. на Изп. директор на АГКК, без последващи изменения, находящ се в сграда № 1 /едно/, с адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, ул."Поп Харитон" № 10 /десет/, на първи жилищен етаж със застроена площ 104.50 /сто и четири цяло и петдесет стотни/ кв.м., състоящ се от: входно преддверие, две спални, дневна с кухня и килер, баня, перално помещение, тоалетна и три балкона, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 10135.1501.1052.1.2, под обекта - 10135.1501.1052.1.14, 10135.1501.1052.1.18, 10135.1501.1052.1.15, над обекта - 10135.1501.1052.1.4 и граници по нотариален акт: от две страни - улици, ап. №№ 3 и 1, заедно с принадлежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 8 /осем/ с площ 6.14 /шест цяло и четиринадесет стотни/ кв.м., при граници: изба № 1, коридор, изба № 9, склад, както и припадащите се 6.7369% /шест цяло седем хиляди триста шестдесет и девет десетохилядни процента/ ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, заедно с 12 /дванадесет/ кв.м. ид. части от ДВОРНОТО МЯСТО, в което е построена сградата, с идентификатор № 10135.1501.1052 /десет хиляди сто тридесет и пет точка хиляда петстотин и едно точка хиляда петдесет и две/, цялото с площ по нот. акт 240 /двеста и четиридесет/ кв.м., а по скица 262 /двеста шестдесет и два/ кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -ниско застрояване /до 10м/, стар идентификатор няма, номер по предходен план: 3801 /три хиляди осемстотин и едно/, квартал: 338 /триста тридесет и осем/, парцел Х-1 /десет римско тире едно/ при съседи по скица: 10135.1501.1054, 10135.1501.1053, 10135.1501.1051, 10135.1501.1070, придобит с нот. акт № 33 от 02.02.2006г. на нотариус В. Петров, вписан под № 179 том V д.№ 1156/06г.

ОСЪЖДА Н.М.Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Н.К.К., ЕГН **********, сумата от 1000 лв. разноски за въззивната инстанция, съобразно уважената част от иска.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: