ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№557./03.09.2019г.

 

гр.Варна

 

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   ПЕТЯ ПЕТРОВА.

                                                                                               РОСИЦА СТАНЧЕВА                                                                                                            

като разгледа докладваното от съдия Р . Станчева

въззивно ч. гр. дело № 424/19г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Е..“ ЕООД, чрез процесуален представител адв.И.З. против определение № 1183/12.04.2019г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 419/2019г., с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения от жалбоподателя иск.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, оспорвайки изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес. Твърди се, че с оглед предявения против дружеството иск с правно основание чл.108 ЗС, както и поради обстоятелството че владее процесния имот е налице интерес от установяване със сила на пресъдено нещо нищожността на сделката, от която ищците по иска за ревандикация черпят права. Сочи, че при уважаването на иска за нищожност в правната му сфера ще настъпят положителни промени, свързани с отричаното му от ответниците право на собственост и владение върху имота, респ. ще се установи неоснователността на претендираните от ответниците права.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – ответниците Е.Г.П., К.В.П., В.С.В. и К.Т.В., всички чрез процесуален представител адв. С.З., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. 

Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 419/2019г. по описа на ОС – Варна е образувано след отделяне на предявен като насрещен по гр.д. № 3388/2015г. на ОС – Варна иск от „Е.“ ЕООД против Е.Г.П., К.В.П., В.С.В. и К.Т.В. за прогласяване за нищожен поради противоречието му с добрите нрави, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между ответниците и обективиран в нот.акт № 33, том ІV, д.№ 32/22.08.2014г. на нотариус с рег. № 363.

Правният си интерес от предявяването на иска ищецът обосновава с противопоставянето на тази сделка от страна на приобретателите по нея  Е.Г.П. и К.В.П. в предявения от тях против дружеството ревадикационен иск, предмет на разглеждане по гр.д. № 3388/2015г. С допълнителна молба от 08.04.2019г., в изпълнение на дадени от първоинстанционния съд указания по уточняване на интереса, жалбоподателят е посочил, с атакуването на сделката защитава правото си на собственост, както и на владелец и подобрител на имота. Претендира да е собственик на имота, предмет на оспорваната сделка, на основание договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 10/2015г., който имот е придобит от праводателя му „КТМ Гард“ ЕООД с нот.акт № 98/2014г. от настоящите ответници Е.П. и К.П.. В условията на евентуалност е посочено, че правото на собственост е придобито от дружеството и въз основа на изтекла придобивна давност, вкл. с присъединяване владението на предходните владелци.

                Предявяването на иск за нищожност на сделка от лице, което не е страна по нея, по съществото си съставлява упражняване на чуждо материално право, а съгласно разпоредбата на чл.26 ал.2 вр. ал.1 ГПК това е недопустимо, освен в изрично предвидените в закона случаи. Израз на подобно изключение са хипотезите, при които при положително решение по спора би настъпила промяна в имуществената сфера на третото лице, респ. това би предпоставило реализирането/защита на негови права.

В настоящия случай тези предпоставки не са налице.

Евентуалното отпадане правата на приобретателите по оспорваната сделка по никакъв начин не би способствало за защита претедираното от дружеството право на собственост, основано на сключения между него и „КТМ Гард“ ЕООД договор по нот.акт № 10/2015г. На първо място, защото придобивното основание на неговия пряк праводетел е отречено с влязло в сила решение по т.д. № 102/2015г., противопоставимо на жалбоподателя, съобразно представите с писмения отговор по чл.131 ГПК писмени доказателства. На следващо, доколкото Е. и К. П. се явяват праводатели на „КТМ Г.“ ЕООД, то евентуалното отпадане на тяхното придобивно основание ще влече непрехвърлимост на права и към последващите приобретатели на имота – „КТМ Гард“ ЕООД, съответно жалбоподателя „Елме“ ЕООД. Т.е. твърдението, че правният интерес от атакуването на сделката е в защита правото на собственост на жалбоподателя е неоснователно.

Не се извежда такъв и при отчитане наведеното в евентуалност придобивно основание – давност, доколкото фактическият състав на този институт е изцяло неотносим към валидността на процесната сделка и необусловен от нея.

Не обосновава правен интерес и довода за извършени в имота подобрения от страна на „Е.“ ЕООД, тъй като искът за нищожност не разрешава въпроса относно принадлежността на правото на собственост, а владелецът подобрител има право на заплащане само спрямо действителния собственик към момента на извършването им.

Обстоятелството, че жалбоподателят е ответник по предявен от Е. и К. Петрови иск с правно основание чл.108 ЗС, при претендирани от тях права, основани на процесната сделка, само по себе си не е достатъчно да обуслови правен интерес от предявяването на иск за нейната нищожност. Следва да бъде правена разлика между възражението за нищожност, с което жалбоподателят разполага като процесуално отбранително средство и упражняването на чужди права от лице, което не е страна по материалното правоотношение на тази сделка в защита на свой интерес. Такъв по делото не е обоснован.

                С оглед на горното, като е приел, че липсва абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска, ОС – Варна е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1183/12.04.2019г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 419/2019г.

 

Определението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с частна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                              2.