Р Е Ш Е Н И Е

 

№  186/21.11.2013 г.,  гр. Варна

 

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

         Варненският апелативен съд, гражданско отделение в публичното съдебно  заседание, проведено на ТРИДЕСЕТИ ОКТОМВРИ през две хиляди и тринадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

ПЕТЯ П.;

Секретар Ю.К.;

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

 гр. д. № 425 по описа за 2013 година:

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 258 ГПК, ПО ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА, подадена от „ДОМОСТРОЕНЕ ИНЖЕНЕРИНГ“ АД,  ЕИК - 813109274 – гр.Варна, СРЕЩУ решение № 1496/05.07.2013 год. по гр.д. 3245/2012 год. по описа на ВОС, с което е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск от „ДОМОСТРОЕНЕ ИНЖЕНЕРИНГ“ АД,  ЕИК - 813109274 – гр.Варна, „Западна промишлена зона”, против "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО ВАРНА“ с ЕИК - 2016174120038 – Териториално поделение на „СЕВЕРОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП - Шумен, за признаване за установено между страните по делото, че „ДОМОСТРОЕНЕ ИНЖЕНЕРИНГ“ АД,  ЕИК - 813109274 – гр.Варна е собственик на следния  поземлен имот, а именно - Поземлен имот  с площ от 5400 (пет хиляди  и четиристотин) кв. м., а по скица 5 351 кв.м.в землището на гр. Варна, местност „Баба Алино“, представляващ УПИ – І /едно/ в квартал 6 /шест/ по плана на лесопарка местност „Баба Алино“, при граници от три страни улица и УПИ „Енергоремонт“ с.Езерово“, а по действаща към момента кадастрална карта, имотът е с идентификатор  - 10135.2464.16 /едно нула едно три пет точка две четири шест четири точка едно шест/; като „ДОМОСТРОЕНЕ ИНЖЕНЕРИНГ“ АД,  е осъдено ДА ЗАПЛАТИ НА "СЕВЕРОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ" ДП -гр.Шумен, ул. "Петра" № 1 - ТЕРИТОРИАЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ, ВАРНА, ул."Радко Димитриев" № 10, СУМАТА 3 745.00 лева, съобразно представения в съдебно заседание на 10.ІV.2013 г., списък по чл.80 от ГПК.

В жалбата се твърди, че решението на ОС е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че са налице достатъчно доказателства за включване на спорния имот в капитала на праводателя на ищцовото дружество,  оспорва се изводът че същия имот е бил гора към този момент със специален режим на разпореждане. Направено е искане за допускане на СТЕ със задача вещото лице да даде заключение имотът с идентификатор 10135.2464.16 попада ли в строителни граници на гр. Варна, от кой момент и с какъв акт е включен.

Насрещната страна "СЕВЕРОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ" ДП -гр.Шумен, ул. "Петра" № 1 - ТЕРИТОРИАЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ ВАРНА, е подала писмен отговор, в който жалбата се оспорва. Оспорено е и доказателственото искане.

ВАпС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ОС е образувано по искова молба от "ДОМОСТРОЕНЕ ИНЖЕНЕРИНГ" АД, Варна, против "СЕВЕРОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ" ДП -гр.Шумен, ТЕРИТОРИАЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ ВАРНА, за установяване на правото на собственост на ищеца върху описания поземлен имот с площ 5400 кв.м. находящ се в землището на гр.Варна, местност "Баба Алино", представляващо УПИ І /едно/ в квартал 6 /шест/ по плана на лесопарка местност "Баба Алино", при граници от три страни улици и УПИ "Енергоремонт с.Езерово" по акт за собственост, а по действащата към момента кадастрална карта имота е с идентификатор 10135.2464.16., по силата на приватизация.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът пред ОС е депозирал писмен отговор, с който е оспорил иска като неоснователен. В отговора се твърди, че процесният имот е публична държавна собственост, доколкото същият представлява държавна горска територия - явяваща се публична държавна собственост съгласно чл.27. ал.З. т.1 от Закона за горите.

От фактическа страна се установява следното:

Със Заповед №218 от 02.12.1983г ОбНС - Варна, подписана от Председателя на ИК на ОНС Варна, е одобрено „изменение на регулация на част от плана на м. „Баба Алино" и отреждането на площадка за общежитие на СМК.

Със Заповед №659 от 07.05.1984 година, на основание разпоредбите на чл.9, предложение II от Закона за горите (обн. Дв бр.89/07.11.1958г, отм. ДВ бр. 125/29.12.1997г), Министърът на горите и горската промишленост е разрешил на СМК - Варна да построи общежитие върху 2.7 декара залесена горска площ в м.”Баба Алино”, като СМК си запазва правото на собственост върху извършения от него строеж. Видно от самата заповед този имот е бил залесена горска площ, част от подотдел „8д”, без площта да се изключва от горския фонд и без право на ползване върху дървесината, със статут „курортна гора – лесопарк“.

С протокол от 28.05.1984 год., съгласно Заповед № 659/07.05.1984 год., комисия е осъществила предаването и приемането на 2 декара и 700 кв.м. земи от горския фонд м.”Баба Алино”, част от подотдел 8д на лесопарка „Зл.пясъци” в землището на гр.Варна за построяване на общежитие за нуждите на СМК, съгласно заповедта.

Министърът на регионалното развитите и благоустройството, със Заповед №РД 02-14-437/28.ХІІ.1993 г. е разпоредил намаляване на капитала на СМК - ЕООД гр. Варна, чрез намаляване на дела на едноличния собственик на капитала и изваждане от капитала на дружеството на правото на собственост върху учебно-възстановителен център „Строител", к.к. „Златни пясъци", и е разпоредил увеличаване на капитала на „Домостроене Инженеринг", ЕАД гр. Варна чрез внасяне на непарична вноска - правото на собственост върху обекта по т.1.

Със Заповед № РД-02-14-1000/11.09.1998 г. на МРРБ  се упълномощава лице, като представител на държавата да участва в Общото събрание на „Домостроене инженеринг” АД, като предприятие, в което държавата е 95,6 % собственик на капитала, насрочено за 14.09.1998 год. със права, като да гласува увеличаването на капитала на дружеството от 192 274 000 лева на 208 474 000 лева, което да стане чрез увеличение на държавния дял като броя на съответните нови акции, които отговарят на апортна вноска на недвижим имот, терен в местността „Баба Алино”, принадлежащ на почивна станция ”Строител”.

Със Заповед № РД-02-14-130/20.01.1999 год. Министъра на РРБ е потвърдил съгласието за увеличение на капитала на „Домостроене инженеринг” АД по начин и размер, посочени в т.4 от Заповед № РД-02-14-1000/11.09.1998г на МРРБ / описана по-горе/.

С Решение от 01.02.1999 год. от публично заседание проведено на 26.01.1999 год., постановено по фирмено дело № 7637/1993 год., е вписано увеличение на капитала на ищцовото дружество от 192 274 000 лева на 208 474 00 лева, разпределени в 208 474 поименни акции с номинал от 1000 лева, като капиталът на дружеството се увеличава с оценката на недвижим имот – земя с площ 5 400 кв.м. находящи се в землището на гр.Варна, местност „Баба Алино”, попадащ в проекто плана на вилна зона „Ален мак” гр.Варна, върху които е изградена почивна станция „Строител” при съответните граници.

С констативен нотариален акт за собственост №79 т.І, рег.№ 1264 н. Дело № 79/2003г., на нотариус Виктория Дякова с район на действие Районен съд Варна, вписана в регистрите на Нотариалната камара под № 115 , е удостоверено право на собственост на ТД”ДОМОСТРОЕНЕ ИНЖЕНЕРИНГ” АД Варна, на: място, находящо се в землището на гр.Варна, местност „Баба Алино” с площ от  5400 кв.м., по скица 5 351 кв.м. представляващо УПИ-І в квартал 6 по плана на лесопарка м.”Баба Алино”.

Със Заповед № Р-111/06.03.2003 год. на Кмета на Община Варна, е одобрен ПУП на УПИ-І за профилакториум от кв.6 и улична регулация от О.Т.458 до О.Т.467 по плана на лесопарк м.”Баба алино”, западно от сп.”Република” Варна.

Представен е по делото и е приет Протокол от комисия, констатирала, че в срока за обжалване на цитираната по-горе Заповед № 111/06.03.2003 год. не са постъпили възражения.

В представената по делото комбинирана скица № 31137/28.11.202 год. на СГКК-Варна, е отразен имот идентификатор 10135.2464.16, находящ се в местността „БАБА АЛИНО”, с трайно предназначение горска територия, начин на ползване обществен извънселищен парк, горски парк и като собственик е отразено ДАГ- Държавно лесничейство гр.Варна, и Решение на ПК-Варна под № 656 от 22.11.1999 год. за възстановяване на имота в стари реални граници. С нарочно писмо от Началника на СГКК е видно, че  такова Решение на ПК не е представяно като документ. Това Решение като номер е погрешно отразено като документ за собственост в кадастралната карта. За собственик е записан ДАГ –Държавно лесничейство Варна без документ за собственост.

Представено е по делото Удостоверение, изходящо от ищеца, с което е удостоверено, че терен с площ 5 400 кв.м съгласно скица № 459/18.04.1997 год., находящ се в местността „Баба алино” по плана за вилна зона „Ален мак”, не е включен в имуществото на дружеството.

Представено е писмо с Изх №  66-00-48/13.02.2013 год. на Главния секретар на МРРБ Албена Михайлова, от което е видно, че Заповед № РД-02-4-1000/11.09.1998 год. е подписана от Е. Чачев в качеството му на зам. министър на МРРБ и архива на Министерството не е открита заповед по силата на, която Е. Чачев да е бил упълномощен от Министъра за подписването на цитираната по-горе заповед.

От приетата неоспорена от страните лесотехническа експертиза се доказа, че от картов материал, намиращ се в ДГС Варна на местността „Баба Алино" от 1957 , 1985, 1997 и 2007 год., процесният имот съществува в тези карти за посочените години като горски фонд и е част от подотдел с номер и буква както следва: през 1957 г. - част от подотдел 8 „д"; през 1985 г. - част от подотдел 152 „з"; през 1997 г. - част от подотдели 152 „р" и „13" и през 2007 г. и сега - част от подотдел 152 „8".

В периода на възстановяването на собствеността върху земеделските земи по чл.10, ал.5 от ЗСПЗЗ през 1993-94 години е извършено цялостно уточняване на движението на горския фонд до края на 1993 г. Движението е отразено в подробна обяснителна записка и съгласно писмо № 91-00-79/23.12.93 г. на министерството на земеделието е нанесено върху актуалните към момента горски карти (от 1985 год.), като териториите са отбелязани съответно със: зелен цвят - изключени земи от ДГФ; жълт цвят - лесоустроени земи от ССФ; жълт цвят с червен кант - залесени и самозалесили се земи от ССФ. В картите не е отразена промяна в горския фонд за площта, в която попада процесния имот, а в обяснителната записка липсват данни, че за този имот има извършена процедура за изключване на площ от държавния горски фонд. В процеса на експертизата вещото лице е установило, че в посочените архиви няма преписка за изключване на площта на процесния имот от държавния горски фонд. В процеса на експертизата вещото лице е установило, че в посочените архиви няма данни да е разглеждана оценка на площта на процесния имот за изключване от държавния горски фонд.

Съгласно приетите и действащи лесоустройствени проекти на ДГС Варна през периода 1969 - 2007 г. процесният имот е в държавен горски фонд (ДГФ). През този период площта не е изключвана от ДГФ за промяна на предназначението и.

За периода от 1983 година до 09.04.2011 г. няма данни да са предприемани действия по Закона за горите за промяна на предназначението на поземлен имот представляващ УПИ 1 в квартал VI по плана на лесопарка местност „Баба Алино" част от имот с идентификатор 10135.2464.16. по кадастрална карта на гр. Варна. Няма данни да е изготвена оценка по някоя от цитираните наредби, на процесния имот за осъществяване на процедура по промяна на предназначението му съгласно Закона за горите. Процесният имот не е изключен от държавния горски фонд. Освен заплатените такси на правото на строеж по Заповед № 659 от 07.05.1984 год. на тогавашното Министерство на горите и горската промишленост, няма данни да е извършено заплащане от страна на ищеца за придобиване терена на процесния имот. Съгласно изискванията Наредбите за оценка на земите в горския фонд за площите се определя базисна и пазарна цени. Стойността, която се приема за цена на имота е по-голямата от двете. В случая, през 2011 г. средната пазарна цена в местността „Баба Алино" е била 26 170,91 лв./ха или за процесния имот тя е 14132 лв. По оценка спрямо действащата Наредба е 161786 лева., тоест стойността на имота е 161786 лв.

По действащия лесоустройствен проект на ДГС Варна, процесният недвижим имот е част от подотдел 152 „8", със статут на дворно място, държавен горски фонд.

По отношение на направеното оспорване на Заповед № РД-02-14-1000/11.09.1998 год. на МРРБ и Заповед № РД-02-14-130/20.01.1999г на МРРБ, следва да се приеме, че Министърът на РРБ не е притежавал към момента на издаването им, надлежна материална компетентност да се разпореждане с имоти от ДГФ. Посочените заповеди касаят по-скоро волеизявления за съгласие за увеличаване на капитала на търговско дружество с държавно участие от ресорния министър, и в този смисъл не са индивидуални административни актове, но те нямат отношение към твърдяното разпореждане с имот, държавна собственост.

Процесният терен, към момента на твърдяното му апортиране в капитала на търговско дружество, е имал статут на имот от ДГС, частна държавна собственост, доколкото не се установява да попада в хипотезите за изключителна държавна собственост. Не се установява имотът да е с променен статут под действието на стария закон, преди твърдяния апорт.

Съобразно разпоредбите на чл. 12 и следващите от действащия към този момент Закон за горите, Обн., ДВ, бр. 125 от 29.12.1997 г. и отменен през 2011 год., в редакцията на рабпоредбите преди изменението от 2003 год., промените в ДГС могат да се извършват чрез включване и изключване от ДГС, като при терени над 100 дка компетентният орган е МС по предложение на министъра на земеделието. Едва след промяна на предназначението на имот от ДГФ чрез изключването му може да бъде извършено разпореждане по предвидения за това законов ред.

Съществено за спора е, че липсва акт от компетентен орган, с който теренът да е изключен от ДГС и да е променен статутът му, липсва и акт, с който компетентен държавен орган да се е разпоредил валидно с този имот, включвайки го в капитала на дружеството – праводател на ищеца, сега въззивник, по нито един от действалите закони до завеждане на настоящия процес – например по реда на ЗДС и на приетите впоследтвие закони за горите. По действащия пък към момента на апорта Закон за горите , извън процедурата по промяна в статута на имота има възможност само по изключение горски имот да бъде изкупен по реда на чл. 19 от този закон. Не се твърди нито една от посочените възможни хипотези на валидно разпореждане с имот, държавна собственост, част от ДГФ.

Заповедите на Министъра на РРБ, както се твърди и в писмената защита на самия въззивник, не касаят акта на разпореждане чрез изваждане от патримониума на Държавата и апортирането на терена в капитала на търговското дружество, а съгласието за увеличаване на капитала му чрез апорта на принципала по реда на действащия тогава чл.11 от ПРАВИЛНИК за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията /Приет с ПМС № 7 от 25.01.1994 г., отменен на 07.06.2003 год./, не представляват индивидуални административни актове и в този смисъл са неотносими към акта на разпореждане с държавния имот, част от ДГФ, следователно не пораждат твърдяните правни последици, а именно промяна на правото на собственост.

С последващи заповеди № Р-111/06.03.2003 год. на Кмета на Община Варна е одобрен ПУ – план за регулация на УПИ І-за профилакториум от кв.6 и улична регулация. Към момента на изменението на регулацията с цитираната заповед към 1983 г. е действал чл. 3 от Закона за горите (обн. Изв. бр. 89/1958 г., отм. с ДВ бр. 125/1997 г.). В случая с изменението на регулациония план на м.„Баба Алино”, одобрен със заповед № 218/02.12.983 год. на Председателя на ИК на ОбНС, е установено единствено заснемане и включване в регулацията на построената сграда от СМК. В тази насока е извършено изменението на регулационния план. Доказателства че целият терен, от 5 400 кв. е попаднал в регулационния план на града липсват. Изобщо, последваща несъстоялия се апорт на терена в капитала на търговско дружество промяна в регулационния му статут, няма отношение към правото на собственост върпху процесния терен.

Процесния имот все още е собственост на държавата.

Предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли като такъв.

Изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на ОС, поради което и обжалваният акт следва да бъде потвърден.

По отношение на разноските за въззивната инстанция, извършването на такива е доказано от въззиваемата страна, на която следва да се присъдят 3235 лв. за адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1496/05.07.2013 год. по гр.д. 3245/2012 год. по описа на ВОС.

ОСЪЖДА „ДОМОСТРОЕНЕ ИНЖЕНЕРИНГ“ АД,  ЕИК - 813109274 – гр.Варна, ЕИК – 813109274, гр.Варна, „Западна промишлена зона”,  ДА ЗАПЛАТИ на "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО ВАРНА“ с ЕИК - 2016174120038 – Териториално поделение на „СЕВЕРОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП - Шумен, разноски за въззивната инстанция в размер на 3235 лв.

Решението може да се обжалва с КАСАЦИОННА жалба чрез ВКС В ЕДНОМЕСЕЧЕН срок от връчването на препис от съдебният акт при условията на чл. 280 ГПК.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: