О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

48

 

26 януари  2015 г.,  гр. Варна

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

          Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на  26  януари, две хиляди и петнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Маринела Дончева

                         Петя Петрова

 

Като разгледа докладваното от съдия Петрова в.гр.д. № 426 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 7111/15.12.2014 г. (подадена по пощата на 12.12.2014 г.) от адв. М. Т., като процесуален представител на Н.К., гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, с която се настоява съдът да измени, постановеното по в.гр.д. №426/2014 г. на Варненския апелативен съд, решение № 183 от 06.11.2014 г. в частта на определените разноски – възнаграждение на адв. Л.М. от ВАК, като особен представител на ответното дружество „ЕН К.” ЕООД.

Молителят е настоявал, че възнаграждение на адвокат М. изобщо не следва да се определя от внесения от ищеца депозит, тъй като тя, като особен представител, не е извършила никакви действия по процесуално представителство, защита и съдействие, а съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗА адвокатът има право на възнаграждение за извършената от него работа, като размерът на това възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован. Ако работа не е била осъществена, съдът не следвало да определя адвокатско възнаграждение.

Лицата на насрещната страна - А.А.Г. и „ЕН К.” ЕООД, чрез особения представител адв. Л.М., не са изразили становище по молбата.

Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок съгласно чл. 248, ал. 1 вр. чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

Съгласно разясненията по т. 6 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК особеният представител се назначава с акт на съда. Това представителство, съобразно чл.36, ал.1 ЗА е възмездно, тъй като за положения труд на адвоката (особеният представител винаги е адвокат) се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото.

Особеният представител на „ЕН К.” ЕООД - адв. Л.М. не е подал отговор на въззивната жалба и не се е явил в откритото съдебно заседания пред настоящата съдебна инстанция.

Акцентът в случая се поставя именно върху наличието на положен труд във връзка със защитата на интересите на представляваната страна. Щом особения представител на „ЕН К.” ЕООД не е подал отговор на въззивната жалба, не се е явил в откритото съдебно заседание, а само е получавал книжата по делото, той следва да получи възнаграждение, адекватно на положения труд. Такова, съгласно & 1 ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, доколкото се касае до непредвиден в наредбата случай, следва да се определи по аналогия  по  чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г., където е предвидено минимално възнаграждение в размер на 300 лв. Т.е. до този размер дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено, а молбата – уважена.

С оглед изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ИЗМЕНЯ решение № 183 от 06.11.2014 г. по в. гр. д. № 426/2014 г. на Варненския апелативен съд, в частта с която е определено възнаграждение на адвокат Л.В.М. от ВАК – особен представител на ответника „ЕН К.” ЕООД, като ОТМЕНЯ присъденото в полза на адвокат Л.В.М. от ВАК - възнаграждение за горницата над 300 лева до определените 1 410.12 лв. и отхвърля молбата по чл. 248 от ГПК до размера от 300 лв.

Надвнесения депозит за възнаграждение на особен представител за горницата над 300 лв. до 1 410,12 лв. да се върне на Н.К., след влизане на определението в сила.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                         2.

 

/подписано с особено мнение на съдия Петя Петрова/

                                                           

Особено мнение на съдия Петя Петрова по молбата на Н.К. по чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 183 от 06.11.2014 г. по в. гр. д. № 426/2014 г. на Варненския апелативен съд, в частта на разноските:

Намирам молбата  на Н.К. по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските за неоснователна по следните съображения:

Адвокат Л.В.М. е била назначена с определение № 1116/10.04.2013 г. по гр.д. № 568/2013 г. на ВОС за особен представител на ответника „ ЕН К.” ЕООД на основание чл. 29, ал.4 от ГПК като вида на осъществяваната от нея правна помощ е процесуално представителство на ответника по делото. С определение № 544/18.02.2013 г., в съответствие с предвиденото в разпоредбата на чл. 29, ал.4, изр. 2 от ГПК, окръжният съд е възложил първоначално разноските за особения представител върху ищеца по делото Н.К. /представляващ/ и е определил възнаграждението за първоинстанционното производство, а след подаване на въззивната жалба от ищеца - и това за въззивното производство.

Процесуалното представителство в конкретния случай е регламентирано от специална правна норма /чл.29, ал.4 от ГПК/ и не е законово, тъй като произтича от изричен акт на съда. Особен представител на страната по този ред може да бъде само адвокат, а за положения от адвоката труд, независимо от изхода на делото, се дължи възнаграждение съгласно чл. 36, ал.1 от Закона за адвокатурата, определено от съда в съответствие с предвиденото по Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразено с вида процесуална дейност.

Както е посочено и в т.6 от ТР №6 от 2012 г. на ОСГТК ВКС, намиращо съответно приложение и в случая, размерът на дължимото възнаграждение следва да бъде определен от съда с акта за назначаването на особения представител, като този размер се съобразява с указаното в чл. 36, ал.1 ЗА, препращащ към Наредба №1 /2004 г., с оглед установяване минималното възнаграждение за вида процесуална дейност. Няма пречки, при констатирана фактическа и правна сложност на делото, съдът да определи по-висок размер на възнаграждението, тъй като само той е органът, в чиято дискреция е както преценката за назначаване на особения представител, така и служебно осъществявания контрол за законосъобразно и справедливо съдопроизводство.

В настоящия казус, съобразно вида на осъществяваната правна дейност – процесуално представителство, адвокатското възнаграждение, изчислено по реда на чл. 7, ал.2 от Наредба №1/2004 г. в минималния му размер, се равнява на сумата от 1 410, 12 лв. Същата е внесена от ищеца по делото и възложена с оглед изхода от делото и съобразно чл. 78 от ГПК в негова тежест.

При хипотезата на назначен особен представител от съда по реда на чл. 29, ал.4 от ГПК, не е предвиден от законодателя специален ред за отчитане от адвоката на вида и количеството на извършената от него дейност, включително и за тази извън явяването в съдебно заседание и подаване на писмени молби, отговори, жалби и т.н., каквато може да бъде например проучването на материалите по делото, проследяване на хода му и извършване на справки, запознаване с подадена жалба от насрещната страна, получаване на книжата по делото и т.н., за разлика от предвидения ред за отчитане на работата на адвоката с нарочен отчет, проверка на отчета, заверяването му и предлагане на конкретен размер на възнаграждението съобразно вида, количеството и качеството на оказаната помощ в хипотезата на процесуално представителство, осъществено по Закона за правната помощ. Именно по реда за заплащане на правната помощ в Закона за правната помощ, който в случая не намира приложение, е предвидена възможността при констатирано недобросъвестно или некомпетентно извършена права помощ, адвокатът да не получи възнаграждение.

В настоящия казус, видът на осъществяваната правна работа от особения представител по чл. 29, ал.4 от ГПК, е конкретно определен от съда и той е процесуалното представителство на страната. За този вид работа, адвокатът следва да получи възнаграждение по чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004 г., което в случая, както бе посочено, в минималния му размер се равнява на сумата от 1 410,12 лв. Законодателят не е предвидил възможност при определяне на адвокатското възнаграждение по Наредба №1/2004 г., същото да бъде намалявано от съда под определения минимален размер за съответния вид правна дейност или да бъде определяно съобразно друг вид и обем правна дейност. Такава възможност няма дори и при договорното представителство и в хипотезата на чл. 78, ал.5 ГПК, когато насрещната страна е направила възражение за прекомерност, защото и в този случай възнаграждението може да бъде редуцирано само до минималния по наредбата размер. Т.е. извън правомощията на съда, при определяне на възнаграждението на особения представител, назначен по реда на чл. 29, ал.4 от ГПК, е да намалява същото под предвидения по наредбата размер за конкретния вид правна дейност /за който адвоката е назначен/ или да отказва изплащането му по причина неявяване на адвоката в съдебно заседание или неподаване на писмен отговор.

В случая, преценката за начина, по който следва да се осъществи защитата на страната от особения представител – назначен от съда адвокат, включително дали да подаде отговор на жалбата и да се яви в съдебно заседание, е изцяло в неговата компетентност, а и с оглед конкретния резултат по настоящото дело – отхвърляне на иска срещу представлявания  от особения представител ответник, не се налага и извод, че тя не е свършена изцяло или частично или е свършена недобросъвестно или некомпетентно.    

 

Съдия П.Петрова: