Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

183

 

06.11.2014 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на двадесет и девети октомври, две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

     ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                     ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                            

Секретар: В.Т.

Прокурор:

 

Като разгледа докладваното от съдия П.ПЕТРОВА въззивно гр.д. № 426 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Н.К., подадена чрез пълномощника му адв. М.Т., против решение № 794/28.05.2014 г., постановено по гр.д. № 568/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен искът му срещу взискателката А.А.Г. и длъжника "ЕН К." ЕООД /преди "КЕЙ К." ЕООД/, действащо в процеса чрез особения представител адв. Л. М. от ВАК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че вземането на взискателката А.А.Г. срещу длъжника "ЕН К." ЕООД, по издадените по ч. гр. д. № 5749 по описа за 2012 г. на ВРС, ХХХV-ти състав изпълнителен лист и заповед № 2868 от 04.05.2012 година за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, за сумата 15 000 евро по споразумение от 24.04.2012 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 4094 от 24.04.2012 г. ВН № 363, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 03.05.2012 г., както и сумата 587 лв. разноски по делото, е несъществуващо и недължимо, на основание чл. 464, ал. 1 ГПК.

Въззивникът е изложил съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, като е молил за отмяната му и за уважаване на иска с присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски. Направил е следните оплаквания: докладът на първостепенния съд бил непълен; на ищеца не било оказано съдействие от съда за установяване на фактите от значение по делото; не отразил в протокола процесуалните действия в реда, по който са направени; не уважил искане на ищеца за приемане на безспорно установено обстоятелство по делото; не се произнесъл в мотивите на решението съобразно направеното оспорване достоверността на датата на договора от 28.09.2009 г. и не изключил същия от доказателствата по делото; не обсъдил доводите на ищеца, че в споразумението от 24.04.2012 г. липсва посочване на делата, за които се отнася плащането; не обсъдил заключението на тройната съдебно-счетоводна експертиза, като приел безкритично становището на вещите лица; необосновано, при липса на доказателства в тази насока, направил извод за дължимост на претендираните суми; не изследвал фактите относно твърдяната симулативност на споразумението от 24.04.2012 г., като вместо това разсъждавал върху ненаведени от страните твърдения; Поискал е от настоящата инстанция да направи нов доклад по делото.

С писмения отговор на жалбата, ответницата А.А.Г. е оспорила същата. Поддържала е, че доколкото ищецът е прехвърлил вземането си, той не бил процесуално и материално легитимиран да води делото. Освен това е изложила подробни съображения срещу оплакванията на другата страна, като е молила за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалваното решение. Противопоставила се е на искането за изготвяне на нов доклад по делото по съображения, че този на окръжния съд е пълен, точен и правилен, без допуснати отклонения от него, освен това апелативният съд нямал задължение да изготвя нов доклад, а и липсвали оплаквания за неправилно разпределение на доказателствената тежест, което да налага промяната му.

Въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд, редовна е и допустима.

В съдебно заседание, пред настоящата инстанция, въззивникът Н.К., чрез процесуалния си представител адв. Т., е поддържал жалбата, а въззиваемата А.Г. е поддържала отговора. Въззиваемият „Ен К.” ЕООД не е изразил становище във въззивното производство.

Варненският апелативен съд, като взе предвид данните по делото и събраните доказателства, намира следното:

Предмет на първоинстанционното производство е бил предявеният от Н.К., чрез адвокат Т., срещу взискателката А.А.Г. и длъжника "ЕН К." ЕООД /с предишно наименование "КЕЙ К." ЕООД/, действащо в процеса чрез особения представител адв. Л. М. от ВАК, иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че вземането на взискателката А.А.Г. срещу длъжника "ЕН К." ЕООД, по издадените по ч. гр. д. № 5749 по описа за 2012 г. на ВРС, ХХХV-ти състав изпълнителен лист и заповед № 2868 от 04.05.2012 година за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, за сумата 15 000 /петнадесет хиляди/ евро по споразумение от 24.04.2012 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 4094 от 24.04.2012 г. ВН № 363, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 03.05.2012 г., както и сумата 587 /петстотин и осемдесет и седем/ лв. разноски по делото, е несъществуващо и недължимо, на основание чл. 464, ал. 1 ГПК.

Ответницата А.Г. е оспорила иска, първо по съображения за недопустимостта му и евентуално – поради неоснователността му.

Ответникът "ЕН К." ЕООД, чрез особения представител адв. Миткова, е оспорил вземането на ответницата А.Г..

Варненският апелативен съд, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Окръжният съд е бил сезиран с допустим иск по чл. 464, ал.1 от ГПК, предявен от взискател по изпълнително дело, като възраженията на ответницата за недопустимост на същия са несъстоятелни.

Качеството на взискател на ищеца не е отпаднало с извършване на частични плащания по изпълнителното дело и той разполага с правен интерес от воденето на делото.

От събраните в хода на първоинстанционното производство доказатества и при сравнение на издадените в полза на Н.К. срещу "Кей К." ЕООД /сега „Ен К.” ЕООД/ изпълнителни листове от 21.06.2011 г. по решение № 82, постановено на 31.05.2011 г. по в. гр. д. № 646 по описа за 2010 г. на ВАпС и решение № 1206, постановено на 20.10.2010 г. по гр. д. № 2440 по описа за 2009 г. на ВОС за задълженията на дружеството и приложените договори за цесия от 05.11.2012 г., с които ищецът е прехвърлил  свои вземания от "ЕН К." ЕООД /предишно наименование "Кей К." ЕООД/ на "Джигсоу 1" ЕООД, не се установява идентичност между цедираните вземания с тези, за които са били издадени изпълнителните листове, легитимиращи ищеца като взискател.

Възражението на ответницата, че ищецът е изгубил качеството кредитор, заради извършено прихващане също е неоснователно, защото с решение № 1206, постановено на 20.10.2010 г. по гр. д. № 2440 по описа за 2009 г. на ВОС осъдителният иск на К. е бил отхвърлен, поради което и насрещното възражение на дружеството за прихващане, изобщо не е било разглеждано в процеса. Ответницата не е доказала по делото, че договорът за цесия е привиден и съставен за настоящия процес. Той е бил приложен по делото по нейно искане и не е свързан с твърденията на ищеца и позицията му по делото, за да би се приело, че обслужва неговата теза и е съставен за нуждите на процеса.

При съпоставка между задълженията по изпълнителните листове, представените договори за цесия и договорите от 08.11.2012 г. по нот. акт № 17, том LXIII, дело № 13147 от 08.11.2012 г. на АВ-Варна, чрез който "ЕН К." ЕООД е следвало да прехвърли на "Джигсоу 1" ЕООД недвижими имоти срещу дълг и този от 09.11.2012 г. по нот. акт № 103, том LXIII, дело № 13232 от 09.11.2012 г. на АВ-Варна, чрез който "ЕН К." ЕООД е следвало да прехвърли на "Джигсоу 1" ЕООД недвижими имоти срещу дълг, се установява, че в нотариалните актове са описани именно представените по делото договори за цесия, а те не касаят вземанията по издадените изпълнителни листове и следователно не може да се приеме доводът на ответницата, че ищецът е загубил качеството си на кредитор и не разполага с право на иск по чл. 464, ал.1 от ГПК.

С оглед събраните по делото доказателства и предвид направените във въззивната жалба оплаквания по правилността на обжалваното решение, Варненският апелативен съд от фактическа и правна страна намира следното:

По ч.гр.д. № 5749/2012 г. по описа на Варненския районен съд, в полза на ответницата по делото адвокат А.А.Г., е била издадена заповед № 2868 от 04.05.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ  по чл. 417 от ГПК срещу длъжника „Кей К.” ЕООД /с ново наименование „Ен К.” ЕООД/ и изпълнителен лист от 09.05.2012 г., с който дружеството е било осъдено да й заплати сумата от 15 000 евро по споразумение  с нотариална заверка  на подписите  от 24.04.2012 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 03.05.2012 г. – до окончателното изплащане на сумата, както и 587 лв. разноски по делото. За вземането по този изпълнителен лист, ответницата е била присъединена като взискател по образуваното срещу дружеството изпълнително дело № 20127170400398 по описа на частен съдебен изпълнител Р. Т., рег.№ 717, с район на действие – района на Варненския окръжен съд. По същото дело е бил присъединен като взискател и ищеца с вземания от „Кей К.” ЕООД, по издадени в негова полза изпълнителни листове, съответно от 21.06.2011 г. и 29.12.2011 г. за присъдени му суми по в. гр.д. № 646/2010 г. по описа на ВнАпС и гр.д. № 2440/2009 г. на ВОС и по в.гр.д. № 427/2011 г. на ВнАпС и гр.д. № 396/2010 г. на ВОС, като за първото вземане първоначално е било образувано изп.дело № 20117130400157 по описа на ЧСИ Люба Т. с № 713 в КЧСИ. По изпълнително дело № 20127170400398 по описа на частен съдебен изпълнител Р. Т., е било извършено разпределение на събрани суми с протокол от 04.01.2013 г., като и в полза на ищеца и на ответницата са били разпределени такива, частично погасяващи задълженията на длъжника /втори ответник по делото/, към тях. В срока по чл. 464 от ГПК ищецът, в качеството на взискател е оспорил съществуването на вземането на ответницата Г. и е предявил настоящия иск.

Оспореното вземане на адвокат Г. произтича от сключеното на 24.04.2012 г. споразумение с нотариална заверка на подписите,  с което е било установено задължението на „Кей К.” ЕООД към нея в размер на 15 000 евро за извършената в периода от 01.01.2009 г. до 24.04.2012 г. правна защита и съдействие по граждански и търговски дела, вписвания в търговския регистър и е било поето задължение от дружеството за заплащане на сумата в едноседмичен срок. При сключване на споразумението дружеството е било представлявано от законния си представител – управител, вписан в търговския регистър. По делото не са навеждани твърдения, че този управител е бил избран незаконосъобразно и ответницата е знаела това, а дори и при знанието й за настъпила промяна в членския състав на дружеството, то не може да бъде квалифицирано като недобросъвестност от нейна страна.

Не е било спорно между страните, а и това обстоятелство е установено по делото със събраните писмени доказателства, че адвокат Г. е била снабдена с представителна власт и е осъществявала правна помощ и процесуално представителство на дружеството по множество граждански и търговски дела, посочени подробно в отговора на исковата молба, включително по спорове на дружеството с ищеца, водени в периода до сключване на споразумението от 24.04.2012 г. Конкретният размер на възнаграждението е бил уточнен от страните в установителната част на споразумението именно към посочената дата, което означава, че в него е била включена извършената до този момент работа, независимо от етапа на съдебното производство. Затова, неоснователно е възражението на въззивника, че някое от делата може да не е приключило окончателно към този момент.

Липсата на вписване в споразумението на конкретните дела, по които е работил адвоката и за които е било уговорено плащането на възнаграждението, не опорочава същото, защото от изявленията на страните става ясно, че то се отнася за всички дела, по които в посочения период адвокат Г. е работила и осъществявала процесуално представителство и правна помощ и те са конкретно установени.

Именно поради това, че възложената правна работа е била действително извършена от адвокат Г. в периода до 24.04.2012 г., възражението на ищеца за симулативност на споразумението от 24.04.2012 г. е неоснователно. Изобщо не може да бъде опора за извод в обратна насока, вписването на недействителната клауза за отказ от право на възражение по чл. 414 от ГПК.

В подкрепа на извода за наличие на действително възлагане от дружеството - на адвоката на извършването на правна защита и съдействие е и обстоятелството, че между тях е бил сключен писмен договор /приложен на лист 70 от делото/ с вписана дата 28.09.2009 г., по силата на който „Кей К.” ЕООД, представлявано от управителя  А. М. е възложило на адвокат А.А.Г.  да съветва и представлява дружеството  по всякакви въпроси, включително консултации, изготвяне на жалби, сигнали, административни производства, нотариални производства, всякакви действия пред АВ – търговски регистър, имотен регистър и всякакви други, каквито възникнат в хода на съвместната им работа. В този договор е било уговорено за извършената работа, за която адвокатът води сметка  почасово и доверителят се съгласи да плати, да се заплати възнаграждение от 100 лв. на час /чл.2 от договора/, а отделно, за процесуално представителство  по дела - възнаграждението да се договаря в рамките на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения не по-малко от един и не повече от три пъти минималния размер /чл.3 от договора/. По делата с фактическа и правна сложност са уговорили възможност за по-високо възнаграждение.  

Договорът представлява частен диспозитивен документ и като такъв оспорването на датата му от ищеца не е подчинено на реда по чл. 193 от ГПК, поради което и правилно окръжният съд, не е изключил същия от доказателствения материал по делото, в каквато насока са били заявени оплаквания във въззивната жалба. Датата на документа може да се доказва с всички доказателствени средства, като дори да би се приело, че документът е съставен на по-късна от вписаната в него дата, той пак установява постигнатото между дружеството и адвоката съгласие за осъществяване на правна помощ и процесуално представителство.

Освен това, за действителността на договора за поръчка за осъществяване на процесуално представителство, не е необходима писмена форма. Той се сключва окончателно със самото постигане на съгласие между страните  относно извършването на определени правни действия от довереника  за сметка на доверителя. Валидността му не е обусловена  от спазване на някакво изискване за форма. Поради това волеизявленията  на страните  могат да бъдат  извършени не само изрично, но и с конклудентни действия, каквито в случая също са налице: снабдяването на адвоката с пълномощно за осъществяване на правната защита и процесуалното представителство по делата,  предоставяне на необходимите му в тази връзка информация и документи, приемане на работата и т.н. Договорът за поръчка остава неформален и  в случаите, когато се съчетава с упълномощителна сделка, която по силата на изрична разпоредба трябва да бъде облечена в писмена форма. Само когато възложените действия са насочени към придобиване на вещни права върху недвижими имоти от името на на довереника за сметка на доверителя /какъвто не е настоящия случай/, чл. 292, ал.3 от ЗЗД изисква договорът за поръчка да бъде сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите.

С оглед изложеното, без значение за действителността на поръчката за процесуално представителство по делата е обстоятелството, че дружеството и адвоката не са подписвали отделни договори за правна защита по всяко дело.

Че споразумението от 24.04.2012 г. не е симулативно сочи и обстоятелството, че поетото с него задължение е било осчетоводено от дружеството в кратък период след сключването му и издаване на изпълнителен титул, в каквато насока са дали заключение вещите лица по допуснатата и изслушана в първата инстанция тричленна съдебно-счетоводна експертиза. Според екпертите, осчетоводяването на задължението е било документално обосновано. Заключението е било изготвено компетентно и безпристрастно, от лица със специални знания в изследваната област, поради което се кредитира изцяло от съда. Последващото сторниране на задължението, след смяната на обслужващата счетоводството фирма и настъпилите промени в управлението на дружеството, не променя факта на първоначалното му осчетоводяване и признаване от дружеството.

Изложеното води до извода, че вземането на взискателката А.А.Г. от длъжника „Ен К.” ЕООД, за което е била присъединена по изпълнителното дело, въз основа на издадения й изпълнителен лист от 09.05.2012 г. за сумата от 15 000 евро, дължима по споразумение  с нотариална заверка  на подписите  от 24.04.2012 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 03.05.2012 г. – до окончателното изплащане на сумата, съществува и предявеният от Н.К. иск по чл. 464, ал.1 от ГПК е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Окръжният съд не е допуснал сочените от въззивника с въззивната жалба процесуални нарушения - направил е пълен и точен доклад по делото, който е имал съдържанието по чл. 146 от ГПК и е изпълнил задълженията си по чл. 146, ал.2, 3  и 4 ГПК. Въззивникът не е навел конкретно оплакване в какво се състои непълнотата на доклада и неоказаното съдействие от окръжния съд за установяване на фактите по делото, което да  го е лишило от възможността да ангажира доказателства за установяване на твърденията му в исковата молба. Не съставляват съществено процесуално нарушение и твърдяните в жалбата: отразяване в протокола от 05.07.2013 г. на извършените от съда и страните процесуални действия в обратен ред, както и недопуснатата, респ. допусната, но непоискана от страните, поправка в протокола, немотивирането на отказа на съда да се отведе от разглеждането на делото и липсата на постановено изрично определение за приемане на безспорно между страните обстоятелство.   

Като е достигнал до извода за неоснователност на иска и е отхвърлил същия, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Присъждане на разноски е поискал само въззивникът, но с оглед изхода от спора, такива не му се дължат. На назначения особен представител на ответника „Ен К.” ЕООД – адв. Л.В. М. от ВАК,  следва да бъде определен и присъден адвокатски хонорар в минималния, според Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размер от 1 410,12 лв. Участието на адвоката в съдебното заседание не е задължително. Той сам определеля как да осъществява възложената му правна защита и носи отговорност за това. Неявяването му в  открито съдебно заседание пред настоящата инстанция не е основание да му бъде отказано изплащането на адвокатския хонорар. В тази връзка искането на адв.Т. за връщане на внесения от доверителя й депозит за адвокатско възнаграждение е неоснователно.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 794/28.05.2014 г., постановено по гр.д. № 568/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен искът на Н.К. срещу взискателката А.А.Г. и длъжника "ЕН К." ЕООД /преди "КЕЙ К." ЕООД/, действащо в процеса чрез особения представител адв. Л. М. от ВАК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че вземането на взискателката А.А.Г. срещу длъжника "ЕН К." ЕООД, по издадените по ч. гр. д. № 5749 по описа за 2012 г. на ВРС, ХХХV-ти състав изпълнителен лист и заповед № 2868 от 04.05.2012 година за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, за сумата 15 000 евро по споразумение от 24.04.2012 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 4094 от 24.04.2012 г. ВН № 363, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 03.05.2012 г., както и сумата 587 лв. разноски по делото, е несъществуващо и недължимо, на основание чл. 464, ал. 1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на адвокат Л.В. М. от ВАК - особен представител на ответника „ЕН К." ЕООД, в размер на сумата от 1 410,12 лв., която следва да й бъде заплатена от внесения от ищеца депозит.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                             2.