О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

599/14.09.2015

 

Варненски апелативен съд, в закрито съдебно заседание на 14. 09.2015г., в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                        МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова ч.гр.д.№427/15г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано пред ВАпС след изпращането му по реда на чл.23, ал.3 от ГПК с определение №540/04. 08.2015г., постановено по ч.гр.д.№3137/15г. по описа на ВКС, ІV гр.о.

Подадена е частна жалба вх.№6302/01.10.2014г. от М.Д.Д. против определение  от 28.07.2014г., постановено по гр.д.№439/14г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, с което е върната искова молба, подадена от М.Д.Д., с която е предявен иск по чл.45 от ЗЗД, вр. чл.52 от ЗЗД срещу Н.Д., съдия от Софийски градски съд, за осъждането му да заплати на ищеца обезщетение за причинени му неимуществени вреди, изразя -ващи се в отрицателни емоции, засягане на доброто му име в обществото, прес -тижа, честта и достойнството му в размер на 5 000 000лв. и имуществени вреди в размер на 10 000 лв.В жалбата се твърди, че обжалваното определение е не -правилно по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отмене -но и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопро -изводствените действия.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Частната жалба е подадена в срок при условията на чл.62, ал.2 от ГПК, от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт.Разгледана по същес -тво е неоснователна по следните съображения.   

Производството пред КОС е образувано/след изпращане по реда на чл.23, ал.3 от ГПК с определение №1751/11.07.2014г., постановено по ч.гр.д.№2649/ 14г. по описа на САпС/ по подадена искова молба вх.№46723/25.05.2011г./пър -воначално депозирана пред СГС и уточнена с молби от 03.04.2012г. и 15.06. 2012г., депозирани по гр.д.№146/12г. по описа на БОС, на който впоследствие делото е било изпратено по реда на чл.23, ал.3 от ГПК/, с предявени от М.Д.Д. против Н.Д. искове с пр.осн. чл.45 от ЗЗД за осъж - дане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 000лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди - притеснения, злепоста -вяне, подронване на авторитета, честта и достойнството му, както и сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди - преки загуби: заплатена държавна такса и законна лихва за забава за период от 4 години и пропуснати ползи: загуба на клиенти, като вредите са в резултат от написаното от ответника в постановеното от него определение по гр.д. №3323/ 07г. по описа на СГС, за което ищецът узнал на 30.12.2010г., с което е оставена без уважение молбата му за връщане на заплатена по сметка на СГС държавна такса като неоснователна, както и от написаното в постановеното от ответника разпореждане от 29.10.2010г. по гр.д.№6669/10г. по описа на СГС, а именно, че „М.Д.Д. по предходни дела, свързани с обстоятелството, че е бивш съпруг на съдия от СГС…, позволил си изключително злонамерени квалификации, заплахи, обиди и клевети към съдиите и техните близки” и „което би довело до недопустими съмнения относно безпристрастното правораз- даване, както и неговите действия пречат на нормалното водене на съдебния процес”.Твърди, че написаното от ответника явно съставлява клевета и обида към ищеца, като клеветата е публично разпространена, както и му приписва пре- стъпления, каквито ищецът никога не е извършвал, като цитираните действия на ответника излизат извън рамките на функционалния му имунитет.С молба от 04.11.2013г., депозирана по гр.д.№146/12г. по описа на БОС, е отправено искане за допускане изменение в размера на предявените искове.

Ищецът претендира ангажирането на гражданската отговорност на ответника за действия, извършени от него в качеството му на съдия - постановени съдебни актове по гр.д.№3323/07г. и по гр.д.№6669/10г., двете по описа на СГС.Такава отговорност не може да бъде ангажирана предвид установения в чл.132 от Конституцията на Република България принцип на функционален имунитет на магистратите, съгласно който за своите служебни действия и за постановените от тях актове, те не носят гражданска и наказателна отговорност, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.В настоящия случай се претендира отговорност от ответника като физическо лице именно по повод изпълняване на функциите му на магистрат чрез произнасяне по подадени молби от М.Д. по горепосочените дела.Личната гражданска неотговорност на магистрата за постановените от него актове в служебно качество, освен ако е извършено умишлено престъпление, е абсолютна процесуална пречка за раз - глеждане на имуществени искове против него за посочените актове.В случаите,  когато се търси обезщетение за служебни действия и актове на магистрати, когато те са и умишлени престъпления, искът е допустим само при наличието на влязла в сила присъда или в хипотезите на чл.124, ал.5 от ГПК, които пред -поставки в настоящия случай също не са налице.В този смисъл е и практика на Върховен касационен съд по тълкуването на чл.132 от Конституцията на РБ - напр. определение №146/17.03.2011г. по ч.гр.д.№40/11г., ІV гр.о., определение №271/10.04.2012г. по ч.гр.д.№176/12г., ІІІ гр.о., определение №569/27.10.2011г. по ч.гр.д.№516/11г., ІІІ гр.о., определение №726/28.12.2009г. по ч.гр.д. №343/ 09г., ІV гр.о. и др.

 Предвид отсъствието на абсолютна процесуална предпоставка за допус -тимостта на предявените искове, образуваното по тях производство подлежи на прекратяване.   

Предвид достигането до идентични правни изводи с тези на КОС, обжал -ваното определение за връщане на подадената искова молба следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение  от 28.07.2014г., постановено по гр.д.№439/ 14г. по описа на Кюстендилски окръжен съд.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ: