ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

556

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 02.10.2017година                        в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 427/2017 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от К.С.Р. срещу определение № 1861/12.07.2017 год по гр.д. № 1387/2016 год на Окръжен съд Варна, г.о., с което е прекратено производството по делото. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на определението, частният жалбоподател моли за неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Производството е образувано по искова молба срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение на осн. чл. 2 от ЗОДОВ. Ищецът е изложил обстоятелствата, на които се основава претенцията му, а именно: С присъда, влязла в сила на 15.01.1990 год му било наложено смъртно наказание, което на осн. § 2 от ЗИДНК (ДВ бр.153–1998 год) е заменено с доживотен затвор без право на замяна. Тази промяна е настъпила по силата на самия закон, като впоследствие с указ на вицепрезидента наказанието на ищеца е било облекчено в „доживотен затвор“. Ищецът твърди, че поради бездйствие на прокуратурата той е бил лишен от възможността да се възползва от правото си по чл. 38а ал.3 от НК на редукция на наказанието „лишаване от свобода“, от което е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в престой повече от 20 години в местата за лишаване от свобода.

Настоящият състав намира, че така предявеният иск е процесуално недопустим. Той не може да се квалифицира по нито една от хипотезите по чл.2 от ЗОДОВ, а за осъществяване правата на ищеца е предвиден друг ред, различен от исковия.

Правната възможност по чл. 38а ал. 3 от НК, на която ищецът се позовава, за замяна на наказанието „доживотен затвор“ с „лишаване от свобода“ за определен срок, не настъпва автоматично след изтичане на определен срок от изтърпяване на наложеното наказание. Тя се прилага по преценка на съда след предложение на съответния прокурор. Предвидената н НК и НПК процедура е била предприета неколкократно от ищеца, като на отправените от него искания до прокуратурата са постановени влезли в сила актове, включително и след инстанционна проверка от горестоящия прокурор.

 По изложените мотиви определението, с което производството по делото е прекратено е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1861/12.07.2017 год по гр.д. № 1387/2016 год на Окръжен съд Варна, г.о.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страната пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                         

                   2.