Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

182

гр.Варна, 06.11.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 15.10.2014 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕТЯ ПЕТРОВА

при секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 428/2014 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е въззивно, по жалба от „Експрес-2000-Г.Т.” ООД гр.Ген Тошево, представлявано от управителя Г.А.И. срещу решение № 227/25.06.2014 год по гр.д. № 876/2013 год на Окръжен съд Добрич, с което дружеството е осъдено да заплати на Община гр.Ген.Тошево сумата 366,309,20 лв, представляваща сбор от получени без основание в периода 05.12.2008-24.04.2013 год суми за компенсации на извършени от ответника превози на ученици до 16 годишна възраст, ведно със законната лихва върху главното парично задължение, считано от 19.11.2013 год до окончателното му изплащане, както и сумата 14652,37 лв – държавна такса, сумата 9500 лв – адвокатско възнаграждение и 200 лв – разноски за вещо лице. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде изцяло отхвърлен, с присъждане на разноски за двете инстанции.

В отговора на жалбата Община гр.Ген.Тошево е изразила становище за нейната неоснователност и моли за потвърждаване на решението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предявеният иск е с правно осн. чл. 55 ал.1, пр.1 от ЗЗД, предявен от Община гр. Ген.Тошево, Добричка обл. срещу „Експрес 2000 ГТ” ООД за връщане на сумата 366 309,20 лв, получена без основание.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

След проведена процедура по възлагане на малка обществена поръчка и сключени въз основа на нея договори ищецът възложил, а ответникът – въззивник в настоящото производство се задължил да извърши безплатен превоз на ученици до 16 годишна възраст от населени места на територията на общината, където няма училище до съответното средищно училище в най-близкото населено място.

От заключенията на съдебно-счетоводните експертизи, приети по делото се установява, че въз основа на сключените договори ответникът е осъществил превоз на ученици по съответните маршрути, за които е получил плащания от общината в общ размер 428 033,92 лв с ДДС за целия процесен период. Плащанията са били извършвани помесечно въз основа на издадени от превозвача фактури, съобразени с действително извършените превози и договорените цени.

Установено е също, че след обобщаване на информацията за необходимите средства за финансиране на дейността, общината е подала заявка до МОН за заплащане на държавна субсидия в размер на 427 700,90 лв с ДДС за целия период, от които са били одобрени и преведени 366 309,20 лв. Тази сума е била заплатена на превозвача отделно от вече платените суми по договорите.

Отношенията във връзка с осъществяване на безплатните превози и тяхното разплащане са уредени в Наредба № 2/31.03.2006 год на Министъра на финансите относно реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване в автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници.

Съгласно чл.10 от наредбата на компенсиране по този ред подлежат безплатните превози на деца и ученици до 16 годишна възраст от населените места, в които няма училище до най-близкото средищно училище. Тези превози се организират от съответната община, респ. от училищата с делегирани бюджети, за сметка на средства от републиканския бюджет и в рамките на лимитите, утвърдени от министъра на финансите и министъра на образованието и науката. Тези лимити се определят въз основа на нормативи за цена на километър общ пробег, определени от министъра на образованието. Разплащането съгласно чл. 31 от наредбата е следвало да се извършва по тримесечия на база на информация, подадена от съответните общини, като се спазват заложените в договорите параметри, но не повече от определените нормативи.

Вместо това, общината е извършвала ежемесечни плащания въз основа представените от превозвача фактури, преди одобряване и получаване на съответната субсидия от бюджета. Тези плащания са имали авансов характер и тяхното окончателно разчитане е следвало да се извърши след получаване на средствата от републиканския бюджет, предназначени за тази дейност. Допълнително плащане извън вече извършените е могло да се осъществи само в случай, че одобрените компенсации са в по-голям размер от вече изплатените. В настоящия случай това не е така. Доколкото дейността по осигуряване на безплатни пътувания за учениците е държавно регулирана и е подчинена на строги разчети и утвърдени нормативи, изпълнителите нямат право на компенсации в по-голям размер от предвидените лимити в Закона за държавния бюджет. Получената от ищеца субсидия е била предназначена да покрие вече направените от него плащания по договорите му с ответника, и не е следвало да бъде изплащана повторно за същата услуга. Ето защо тази сума се явява получена от ответника без основание и подлежи на връщане.

Коментираната от въззивника разпоредба на чл.32 ал.2 от Наредбата не му дава автоматично правото да претендира допълнителна компенсация в размер на 20% от пробега по разписание. Това е така, защото тази възможност е предвидена в случаите, когато освен изминатия пробег по разписание на компенсация подлежи и разстоянието от и до местодомуването на превозното средство. Заплащането за този допълнителен пробег е предвидено в размер до 20% от пробега по разписание, но само в случаите, когато такъв наистина е бил осъществен. От представените по делото доказателства – договори и фактури за извършени транспортни услуги се вижда, че началния и краен пункт на маршрута съвпада с местодомуването на автомобилите, с които са били осъществени превозите. Ето защо ответникът не може да претендира доплащане по реда на тази разпоредба.

Достигайки до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, в тежест на въззивника следва да се възложат разноските за тази инстанция в размер на 2000 лв, представляващи възнаграждението за един адвокат. Насрещната страна не е възразила за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 227/25.06.2014 год по гр.д. № 876/2013 год на Окръжен съд Добрич

ОСЪЖДА „Експрес-2000-Г.Т.”ООД с ЕИК 124521219, с адрес на управление гр.Ген.Тошево, ул.”Бузлуджа” № 17 и представлявано от управителя Г.А.И. с ЕГН ********** ***.Ген.Тошево разноски за тази инстанция в размер на 2000 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)