РЕШЕНИЕ№133

гр.Варна,11.09.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, гражданско отделение на 11 септември две хиляди и четиринадесета година в закрито заседание в състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ИВАН ЛЕЩЕВ

като разгледа докладваното от съдия М. Славов ч.гр.д.№ 429/14г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба, подадена от Д.Ц.Д. от гр. Русе чрез пълномощника си адв. П. П., срещу решението на Добричкия окръжен съд № 179/19.05.2014г. по в.гр. д. № 314/14г., с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпределение от 12.12.2013г. на ЧСИ Л.Т., рег.№ 737 на КЧСИ, гр. Добрич по изпълнително дело № 20107370400234. Счита се, че решението е незаконосъобразно като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано. Поддържа се, че е било допуснато от ЧСИ нарушение на нормите за призоваване в изпълнителния процес, тъй като се е стигнало до нарушаване равенството на страните в процеса. Късното уведомяване за предявяването на разпределението е нарушило правото на жалбоподателя да участва в това предявяване и да направи своите възражения. Отделно от това се счита, че ОС-Добрич неправилно е приложил нормата на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, невключвайки в този първи ред за удовлетворяване направените от жалбоподателя разноски в изпълнителното производство, изразяващи се в заплатена ДТ от 184лв. за присъединяване по изпълнителното дело и заплатен адвокатски хонорар от 2000лв. по договор за правна помощ. Изведени са аргументи за привилегированост на вземането за разноски и на присъединените взискатели от нормата на чл. 457, ал. 1 от ГПК /за еднаквост на правата на присъединения взискател с тези на първоначалния такъв/, както и от нормата на чл. 136, ал. 3 от ЗЗД, че при невъзможност да се удовлетворят всички вземания от един ред, те се удовлетворяват съразмерно. Претендира се отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпределение и решаване на спора по същество чрез отмяната на извършеното от ЧСИ разпределение.

Единствено присъединения взискател „Хипокредит” АД, гр. София е подал писмен отговор, с който жалбата е еоспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното решение.

Първоначалния взискател „ТИ БИ АЙ ЛИЗИНГ” ЕАД, гр. София, длъжника ЕТ „Виктория 5-Д.Ц.”, гр. Варна и присъединените взискатели ТД на НАП-Варна, В.Б.Н. и Т. Владимирова Е., не са депозирали отговори на жалбата.

Жалбата е процесуално допустима, подадена от лице с правен интерес, срещу акт, подлежащ на обжалване в рамките на установения преклузивен срок и при удовлетворяване изискванията за надлежна представителна власт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следното:

Производството пред ДОС е образувано по жалба отново на Д.Ц.Д. от гр. Русе срещу разпределение от 12.12.2013г. на ЧСИ Л. Т., рег.№ 737 на КЧСИ, гр. Добрич по изпълнително дело № 20107370400234 с идентични оплаквания за незаконосъобразност на извършеното разпределение от ЧСИ, изложени и в цитираната жалба, сезираща настоящата съдебна инстанция.

Видно от материалите по посоченото изпълнително дело /започнало първоначално под № 20098410401539 по описа на ЧСИ Н. М., район на действие – СГС и изпратено за изпълнение на ЧСИ Л. Т. - Добрич/, че на 12.12.13г. е получена от Д.Ц.Д. чрез пълномощник П. И. призовка за предявяване на разпределение, насрочено за 12.12.13г. от 16.00ч. в канцеларията на ЧСИ Л. Т. в гр. Добрич. В призовката е записано, че по изпълнителното дело са приети разноските по принудителното изпълнение на взискателя „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД за платен адвокатска хонорар от 5200лв. /л. 1731/. На 12.12.13г. в 13.00ч. е съставен протокол от помощника на ЧСИ Т., с който е удостоверено, че е приет телефонен разговор, иницииран от адв. Ст. И. като пълномощник на Д.Ц.Д., като адвокатът е потвърдил получаването на призовката за предявяване на разпределението. Поради невъзможността да присъства на предявяването същият е бил уведомен за съдържанието на постановлението за разпределение. Допълнително по негово запитване е уточнено, че в разпределението не са заделени суми за погасяване на предявените адвокатски възнаграждения на присъединените взискатели Т. Е., Д. Ц. и В. Б., тъй като това не са разноски, ползващи всички взискатели. /л. 1755/.

Видно от съставеното на 12.12.13г. постановление, че на осн. чл. 460 от ГПК и във вр. с чл. 136 от ЗЗД е извършено разпределение на събраната при публичната продан на общо 8 бр. апартамента и 2 бр. ателиета, собственост на длъжника, които са ипотекирани в полза на присъединения взискател „ХИПОКРЕДИТ” АД, обща сума от 492 979лв. като в първи ред привилегии на осн. чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД са включени съдебно-изпълнителни разноски на взискателя „ТИ БИ АЙ ЛИЗИНГ” ЕАД от 7918.65лв. /такси и разноски по ТТРЗЧСИ от 3023.65лв. с ДДС и адвокатски хонорар от 4895лв./ + такива, дължими в полза на ЧСИ от 457.20лв., 2176.06лв. и 13592.24лв. на посочените от ЧСИ основания. Във втори ред привилегии е посочено вземането на обезпечения с ипотеката взискател „ХИПОКРЕДИТ” АД, на осн. чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД и на трети ред /на осн. чл. 136, ал. 1, т. 6/ е вземането на държавата за установените публични задължения на длъжника при непогасен остатък на вземането на държавата от 1392.73лв. Вземанията на присъединените взискатели, които са хирографарни, вкл. и такива за направени от тях разноски, са останали неудовлетворени изцяло.  

Първото оплакване за допуснато процесуално нарушение от ЧСИ за призоваването на жалбоподателя за предявяването на разпределението, е неоснователно. Следва да се посочи в тази връзка освен формалното съображение, изведено от нормата на чл. 56, ал. 3, изр. 2 от ГПК, че изискването за призоваване най-късно 1 седмица преди заседанието не се прилага в изпълнителния процес, но по-важното – че получената на 12.12.13г. призовка за предявяване на разпределението е осигурила нужната информация относно датата и часа на провеждането му и относно приети разноски по принудителното изпълнение единствено на взискателя „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД за платен адвокатска хонорар от 5200лв. Допълнително протоколирания разговор с процесуалния представител на жалбоподателя, проведен в 13 ч., е дал пълна и предварителна информация за съдържанието на протокола за разпределение. Очевидно това не е довело до нарушаване правата на присъединения взискател да направи своите възражения, които са били предмет на разглеждане и от ДОС и са предмет на обсъждане и в настоящото производство.

Второто оплакване за неправилно приложение на нормата на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД с невключването в този първи ред за удовлетворяване направените от жалбоподателя разноски в изпълнителното производство, изразяващи се в заплатена ДТ от 184лв. за присъединяване по изпълнителното дело и заплатен адвокатски хонорар от 2000лв. по договор за правна помощ, също е неоснователно.  

Според чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД ползват се с право на предпочтително удовлетворение вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл.чл. 134 и 135 ЗЗД – от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски. Тази формулировка въвежда критерии при предпочтителното удовлетворяване на взискателите за разноски, което изключва и тезата на жалбоподателя, че в този ред се вписват всички разноски в принудителното изпълнение, а не тези конкретни разноски, сторени по изпълнителното дело и имащи отношение към осребряването на недвижимите имоти. Нуждата за кредитор, който прави разноски, да получи привилегия, различна от реда на основния си дълг, произтича именно от опасността останалите ползващи се от изпълнението кредитори да се обогатят със спестените им разноски, без самият платец да може да ги получи, ако принципно вземането му не е привилегировано. Доколкото самият първоначален взискател не може да се противопостави на присъединяването на другите кредитори, следва да му се признае поне сигурното възстановяване на разходите, направени в обща полза, т. е. идеята е да се даде предимство на тези кредитори, които са направили разноски за действия, от които се ползват и останалите взискатели. Действително съгласно чл. 457, ал. 1 от ГПК присъединилите се взискатели имат същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател. В случая обаче жалбоподателят е направил разноски по присъединяване към вече образувано от първоначалния взискател изпълнително производство, които ползват единствено него и затова, като е преценил, че разноските за присъединяване на жалбоподателя като взискател и адвокатския хонорар не представлява привилегировано вземане по смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, окръжният съд е процедирал правилно и постановеното от него решение следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на Добричкия окръжен съд № 179/19.05.2014г. по в.гр. д. № 314/14г., с което е оставена без уважение жалбата на Д.Ц.Д. от гр. Русе срещу разпределение от 12.12.2013г. на ЧСИ Л. Т., рег.№ 737 на КЧСИ, гр. Добрич по изпълнително дело № 20107370400234.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                  

                                                                                     2.