ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

557

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 02.10.2017 година                       в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 429/2017 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Срещу определение № 1403/26.05.2017 по гр.д. № 1159/2017 год на Окръжен съд Варна е подадена частна жалба от „Е. Варна“ ООД, О.К. Петков, Л.С.П. и „Ауто 2014“ ЕООД. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на определението, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу действията на съдебния изпълнител по изп.д. № 20147180400508 на ЧСИ С. К.-Д., частните жалбоподатели молят за неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за произнасяне по същество, или за постановяване на решение, с което бъде отменено насрочването на публичната продан от 23.01.2017-23.02.2017 и определянето на начална тръжна цена в размер на 230 320 лв. В частната жалба се излагат доводи, че публичната продан е опорочена поради неспазване от страна на съдебния изпълнител на изискванията на чл. 485 от ГПК при определяне на началната цена на публичната продан, както и на чл. 494 ал.2, изр.последно от ГПК. Според тях, след като предходните две публични продажби са обявени за нестанали, и в едноседмичен срок не е било поискано определянето на нова начална цена, имотът е следвало да се освободи от изпълнение и възбраната да се заличи. Наред с това, оплакването е и за това, че в нарушение на чл. 485 ал.2 от ГПК определената от съдебния изпълнител начална цена е била по-ниска от данъчната оценка на имота.

В постъпилия отговор е изразено становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на определението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НИОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

От събраните по делото доказателства се установява следното:

По искане на взискателя „Обединена Българска Банка“ АД са проведени няколко публични продажби на ипотекираните в полза на банката недвижими имоти, собственост на длъжниците. За определяне на началната цена при първата по ред публична продан съдебният изпълнител е назначил експертиза, която е определила пазарната стойност на имотите в размер на 389 440 лв, а началната цена, при която проданта е обявена, е 75% от тази стойност, или 292 080 лв. Следващата продан в съответствие с правилата на чл. 494 ал.2 от ГПК е с начална цена, определена в размер на 80%  от предходната, или 287 900 лв. Съдебният изпълнител е процедирал по същия начин и по искане на взискателя  при определяне на началната цена и на последната публична продан, която е започнала от начална цена в размер на 230 320 лв (80% от предходната такава).

При извършване на публичната продан в интерес както на взискателя, така и на длъжника е достигането на максимална продажна цена, от която да се удовлетвори вземането на кредитора.

Във връзка с това необходимо е да се направи разграничение между понятията „пазарна стойност“ и „начална цена“. Началната цена, от която да започне наддаването, се определя от съдебния изпълнител – чл.485 ал.1 от ГПК. Разпоредбата на чл. 468 ал.2 от ГПК, към която чл. 485 ал.1 препраща, изисква от него да назначи експертиза за определяне пазарната стойност на имота, когато за целта са необходими специални знания. Наддаването следва да започне от начална цена в размер на 75% от така определената пазарна стойност. Тя може да спадне до 80% от началната цена от първата продан в хипотезата на чл. 494 ал.2 от ГПК. Следователно, началната цена е функция от стойността на имота. Тя служи само като база за наддавателните предложения, които евентуално биха постъпили, и чиято цел е в крайна сметка да се постигне максимална продажна цена.

Разпоредбата на чл. 494, ал.2, изр.последно от ГПК не съдържа изрична препратка към чл. 485, респ. чл. 468 от ГПК. Аналогията се извлича от необходимостта в тези случаи съдебният изпълнител да определи нова начална цена. Въпреки това не трябва да се забравя, че провеждането на трета и следваща публична продан не може да се приравни на хипотезата, визирана в чл. 485 ал.2 от ГПК. Както е посочено в ТР 2/2015 год на ОСГК невъзможността имотът да се продаде на първата и втората продан явно сочи, че така определената начална цена е била неподходяща, респ. завишена. С тълкувателното решение се даде разяснение относно приложението на нормите, регулиращи определянето на началната цена при публичната продан така, щото да не се допуска намаляване до краен и нереален размер на цената, а да се определя такава начална цена, която да позволи постъпването на наддавателни предложения близки до реалната пазарна цена, на която имуществото да бъде осребрено. Определянето на нова начална цена трябва да държи сметка за настъпилите изменения в пазарните условия в периода между първите две нестанали публични продажби.

В настоящия случай въпреки, че нова експертна оценка не е била назначена от съдебния изпълнител, той при провеждането на последната публична продан не се е отклонил съществено от началната цена при предходната продан. Тя е била определена при спазване на правилото по чл. 468 ал.1 от ГПК. Не е било допуснато и неоправдано занижаване на началната цена до нереално нисък размер, който би опорочил проданта.

В същото време трябва да се изтъкне, че хипотезата на чл. 494 ал.2 изр.последно от ГПК не е скрепена със санкция. Определянето на начална цена не е сред действията, подлежащи на обжалване по реда на чл. 435 от ГПК. Длъжниците, каквито са първите трима жалбоподатели, могат да обжалват само постановлението за възлагане, и то ако наддаването не е било извършено надлежно, или имотът не е бил възложен по най-високата предложена цена. В жалбата липсват оплаквания в този смисъл. Последният жалбоподател в качеството му на държател (наемател) няма качеството длъжник, нито е лице, участвало в наддаването, поради което не е легитимиран да обжалва.

Предпоставките по чл. 435 от ГПК очертават пределите, в които може да бъде упражнено процесуалното право на жалба срещу действията на съдебния изпълнител. Във всички останали хипотези извън обхвата на цитираната разпоредба, такова право не съществува. Нормата е императивна и не може да се прилага разширително. 

По изложените мотиви настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1403/26.05.2017 по гр.д. № 1159/2017 год на Окръжен съд Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                         

                   2.