ОПРЕДЕЛЕНИЕ

510

20.08.2018 г., гр. Варна

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 20.08. през две хиляди и осемнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

гр. д.429 по описа за 2018 година:

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 274, ал.1 ГПК, ПО ЧАСТНА ЖАЛБА, подадена от А.С.Б., срещу определение № 135/13.06.2018 год. на ОС Търговище по гр.д. 166/2016 год., с което е ОСЪДЕН А.С.Б. ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ТОС държавна такса в размер на 2400 лв., ва осн. чл. 77, вр. чл. 78, ал.6 ГПК.

В жалбата се твърди, че съдът неправилно е приложил закона и държавна такса не се дължи от г-н Б.. Твърди се, че щом ищецът по делото не дължи такса, такава не се дължи и от ответника. Иска се отмяна на определението.

На насрещната страна по делото Б.М.М. е връчен препис от жалбата, но той не е изразил становище.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Г-н А.Б. е ответник в производството пред ОС Търговищепо иск на Б. М.срещу А.Б. по чл. 45 ЗЗД, който е уважен в размер на 90000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 26.07.2014 год. Съдът е констатирал, че с решението си е пропуснал да възложи на ответника заплащането на държавната такса по делото, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК и е постановил обжалваното определение, като е осъдил ответника да заплати д.т. в размер на 4% от цената на уважената част от иска.

По подадената пред АпС Варна ЧЖ г-н Б. не е заплатил д.т., поради което и следва да бъде осъден да заплати такава в размер на 15 лв. по сметка на ВАпС.

Жалбата по същество е неоснователна.

В производството по чл. 45 ЗЗД, когато се претендират вреди от престъпление, ищецът е освободен от заплащане на д.т. Ответникът, обаче не е освободен от заплащането на такава, когато претенциите бъдат уважени и той дължи д.т. в размер на 4% от присъдените суми, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК. Разсъжденията в жалбата в обратния смисъл не почиват на закона, чийто смисъл е да облекчи жертвите на престъпление при търсене на обезщетение по исков ред, а не да освободи въобще страните от заплащане на д.т. в производствата по тези искове. Ответниците в такъв процес дължат д.т., включително и по чл. 78, ал.6 ГПК. Ако г-н Б. не може да заплати д.т. по финансови причини, то той има други пътища за защита.

Атакуваният акт на ОС подлежи на потвърждаване.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 135/13.06.2018 год. на ОС Търговище по гр.д. 166/2016 год.

ОСЪЖДА А.С.Б., ДА ЗАПЛАТИ държавна такса за настоящото производство в размер на 15 лв. по сметка на ВАпС, на осн. чл. 77 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с ЧЖ пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: