О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

598./26.09.2019 г.

 

гр. Варна

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав, в закрито заседание в следния състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                        РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия Д. Джамбазова в.ч.гр.д. № 429 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по две частни жалби, подадени от „Н. трейд 11“ ЕООД, чрез адв. С. С., едната срещу разпореждане № 3401/29.05.2019 г. по в.ч.гр.д. № 560/2019 г. на Окръжен съд–Варна, с което е върната депозираната от страната частна касационна жалба с вх. № 12266/18.04.2019 г. и другата срещу определение № 2085/09.07.2019 г. по същото дело по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

В жалбата срещу разпореждането за връщане се излагат доводи за неправилност. Счита, че проверка за допустимостта на обжалването следва да бъде направена с оглед на всички предпоставки по чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК. Моли за спиране на производството до постановяване на решение по т.д. № 2/2018 г. на ВКС, евентуално за отмяна на разпореждането.

В законоустановения срок е депозиран отговор от „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв. Л.М., в който се навеждат доводи за правилност на разпореждането с молба за потвърждаването му. Предвид цената на иска - 5 331.83 лева намира за изключен касационния контрол. Искането за спиране намира за неоснователно. Претендира разноски.

В частната жалба, подадена срещу определението по чл. 248, ал. 1 от ГПК се излагат твърдения за неправилност на същото. Счита за недължими присъдените разноски, доколкото към отговора не е представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им. Молбата за допълване на постановеното разпореждане в частта за разноските намира за просрочена. Моли за отмяна на определението.

В депозирания отговор от „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв. Н.Г. се навеждат доводи за неоснователност на жалбата. Твърди, че искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК не е просрочено, предвид липсата на уведомяване на дружеството. Сочи, че към отговора на частната касационна жалба е представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата на разноски. Моли за потвърждаване на определението и присъждане на разноски за настоящото производство.

Частните жалби са подадени в срок, от надлежна страна и срещу подлежащи на обжалване актове, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, те са неоснователни.

По частната въззивна жалба, депозирана срещу разпореждане № 3401/29.05.2019 г. по в.ч.гр.д. № 560/2019 г. на Окръжен съд–Варна, съдът намира следното:

Предявен е иск от „Н.трейд 11“ ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби“ АД за установяване недължимостта на сумата в размер на 5 331.83 лева, на основание чл. 124 от ГПК. С определение № 2363/19.02.2019 г. по гр.д. № 213/2019 г. Районен съд-Варна е прекратил производството поради неподведомственост на спора. Същото е потвърдено от Окръжен съд-Варна. Срещу въззивното потвърдително определение е депозирана частна касационна жалба с вх. № 12265/18.04.2019 г. от „Никос трейд 11“ ЕООД, която е върната с разпореждане № 3401/30.05.2019 г..

Съобразно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Доколкото цената на иска е под праговете за допустимост на касационното обжалване /20 000 лева за търговски дела – чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК/, следва да се приеме, че постановеното определение от Окръжен съд-Варна, не подлежи на инстанционен контрол. В този смисъл, депозираната срещу същото частна касационна жалба, подлежи на връщане, поради което обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

По частната въззивна жалба срещу определението за разноските, съдът формира следните правни изводи:

Към депозирания отговор с вх. № 13820/07.05.2019 г. на частната касационна жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД се съдържа искане за присъждане на разноски. С допълнителна молба с вх. № 15449/21.05.2019 г. /преди произнасянето на съда за връщане на жалбата/ е направено повторно искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение от 240 лева с ДДС, като е представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им /л. 121/-договор за правна защита и съдействие № 15234/25.04.2019 г., фактура № 0000016070/25.04.2019 г., както и платежно нареждане от 09.05.2019 г.. Доколкото насрещната страна е дала повод за направата на разноски от страна на „Енерго-Про Продажби“ АД, следва да се приеме, че се дължи възмездяване на същите, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК. С оглед на горното, предвид доказаната направа на разноските, правилно такива са били присъдени от Окръжен съд-Варна.

За пълнота на изложението, следва да се посочи, че наведените доводи за просрочие на молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК, са неоснователни. Необжалваемото разпореждане е постановено на 30.05.2019 г., а молбата за допълването му в частта за разноските е депозирана на 20.06.2019 г., т. е. в законоустановения едномесечен срок.

Независимо от горното, следва да се посочи, че искането за спиране на настоящото производство до постановяване на решение по т.д. № 2/2018 г. на ВКС, е неоснователно, доколкото това попада единствено в компетентността на касационната инстанция /по арг. от ТР № 8/2013 г., ОСГТК на ВКС/.

По разноските за настоящото производство:

Отговорността за разноските във въззивното частно производство не се подчинява на различни от общите правила за отговорността за разноските, /така определение № 393/10.06.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2132/2015 г. IV г.о./.

Съобразно изхода от спора разноски се държат в полза на „Енерго-Про Продажби“ АД. Същото дружество претендира заплащането на адвокатско възнаграждение от по 240 лева с ДДС за процесуално представителство по всеки един от депозираните отговори по частните жалби. Предвид горното, на „Енерго-Про Продажби“ АД следва да се присъдят общо 480 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство, съобразно представени списъци и доказателства за направата им, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Предвид горното, обжалваните актове са правилни и като такива следва да бъдат потвърдени.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3401/29.05.2019 г. по в.ч.гр.д. № 560/2019 г. на Окръжен съд–Варна и определение № 2085/09.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 560/2019 г. на Окръжен съд–Варна.

ОСЪЖДА „Н. т. 11“ ЕООД, ЕИК: 201427605, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Д.“ 18, ап. 1 да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК: 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Т.- Г, бул. „В. В.“ № 258 сумата от общо 480 лева с ДДС, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:         1.  

 

         2.