Р Е Ш Е Н И Е

24

гр. Варна,  08.03 .2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и oсемнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

въззивно гражданско дело № 43 по описа за 2018-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по  въззивна жалба на Ю.И., гражданин на Кралство Нидерландия, роден на *** год. с ЛНЧ **********, живущ ***, срещу решение № 220/15.12.2017 год. по гр.д. 215/2017 год. на ОС Търговище, С КОЕТО Е отхвърлен предявеният от Ю.И. иск срещу С.Г.В. ***, по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК и чл. 240, ал.1 ЗЗД, за сумата от 58 000 лева, претендирана като невърната част от предоставена в заем на 30.07.2012 год. сума в общ размер на 127128 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 29.06.2017 год. и направените по делото разноски, за които са издадени заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 1806/2017 год. на ТРС, ч.гр.д. 1087/2017 год. на ТРС и ч.гр.д. 1088/2017 год. на ТРС, като неоснователен; осъден е Ю.И. да заплати на С.Г.В. разноски по делото в размер на 2200 лв., на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.

В жалбата се твърди, че решението на ОС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при превратно тълкуване на доказателствата и необсъждане на част от тях. Оспорва се изводът на съда относно недоказаност на реалното предаване на заемната сума, оттам за съществуване на заемно правоотношение. Наведени са доводи, че има достатъчно косвени доказателства в подкрепа на основателността на претенцията. Иска се отмяна на решението  и уважаване на исковете.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна С.Г.В.. С отговора жалбата се оспорва в подробно изложение.

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред ОС производството се е развило по иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, чл. 124 и сл. от ГПК и чл.240, ал.1 от ЗЗД за сумата 58 000 лв., предявен от Ю.И., гражданин на Кралство Нидерландия, срещу С.Г.В.. В исковата молба се твърди, че на 30.07.2012 год. между страните е сключен договор за заем за сумата 127 128 лв., за чието получаване ответникът е издал разписка, озаглавена “запис на заповед“, като се е задължил да изплаща на вноски от по 1000 лв. месечно. Поради неизпълнение на поетото задължение, въз основа на подадени заявления от 29.06.2017 година, били издадени заповеди за изпълнение по ч.гр.д. № 1806/2017г. на ТРС, ч.гр.д.№ 1087/ 2017г. на ТРС и ч.гр.д. № 1088/2017 г. на ТРС, съответно за  сумата 25 000 лв., представляваща изискуема част от неизпълнено задължение по договор за паричен заем за периода 30.07.2012 до 31.08.2014 г., 25 000 лв., представляваща изискуема част от неизпълнено задължение по договор за паричен заем за периода 01.09.2014 до 30.09.2016 г. и 8 000 лв., представляваща изискуема част от неизпълнено задължение по договор за паричен заем за периода 01.10.2016 до 31.05.2017 г., чийто общ размер е 127 128 лв./, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявленията за издаване заповед за изпълнение. Длъжникът е възразил в срок, поради което е предявен настоящия иск против ответника за признаване за установено, че ответникът му дължи общо сумата 58 000 лв., представляваща изискуема част от неизпълнено задължение по договор за паричен заем за периода 30.07.2012г.  до  31.05.2017 г. /от които 25 000 лв., представ-ляваща изискуема част от неизпълнено задължение по договор за паричен заем за периода 30.07.2012  до 31.08.2014 г., 25 000 лв., представляваща изискуема част от неизпълнено задължение по договор за паричен заем за периода 01.09.2014 до 30.09.2016 г. и 8 000 лв., представляваща изискуема част от неизпълнено задължение по договор за паричен заем за периода 01.10.2016 до 31.05.2017 г., чийто общ размер е 127 128 лв./ ведно със законната лихва от датата на подаване на заявленията за издаване заповед за изпълнение-29.06.2017 година, както и направените по делата разноски.

По реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК исковете са оспорени в писмен отговор от С.В. с твърдения, че са имали общ бизнес с ищеца, като отрича да е получавал процесната сума. Самата уговорка в Записа на Заповед подсказвала, че такава сума не е предавана, а е следвало да се ползва за обезпечение за някакъв бъдещ бизнес.

В производството по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, чл. 124 и сл. от ГПК и чл.240, ал.1 от ЗЗД следва да се установи валидното възникване, съществуването и дължимостта на вземането, за което са издадени заповеди за изпълнение, срещу които ответникът е възразил.

В случая въззивникът и ищец в процеса се позовава на договор за заем за сумата 127 128 лв., предадени на 30.07.2012 год., за чието получаване въззиваемият и ответник е издал документ, озаглавен “запис на заповед“, като се е задължил да изплаща на вноски от по 1000 лв. месечно.

По делото се установява, че въз основа на подадени заявления от 29.06.2017 година, са били издадени заповеди за изпълнение по ч.гр.д. № 1806/2017г. на ТРС, ч.гр.д.№ 1087/ 2017г. на ТРС и ч.гр.д. № 1088/2017 г. на ТРС, съответно за  сумата 25 000 лв., представляваща изискуема част от неизпълнено задължение по договор за паричен заем за периода 30.07.2012 до 31.08.2014 г., 25 000 лв., представляваща изискуема част от неизпълнено задължение по договор за паричен заем за периода 01.09.2014 до 30.09.2016 г. и 8 000 лв., представляваща изискуема част от неизпълнено задължение по договор за паричен заем за периода 01.10.2016 до 31.05.2017 г., чийто общ размер е 127 128 лв./, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявленията за издаване заповед за изпълнение, срещу които С.В. е възразил.

За да се докаже възникването на договор за заем по чл.240, ал.1 от ЗЗД, следва да се установи преди всичко предаването на заемната сума, тъй като договорът по своя характер е реален. Писмената форма е предвидена като форма за доказването му над размер на 5 000 лв.-чл.164, ал.1, т.3 от ГПК.

Установяването на факта на предаване на заемната сума е в доказателствена тежест на ищеца и въззивник в настоящия процес, доколкото вземането му е основано на този договор.

Представеният по делото документ, с наименование “запис на заповед“, не удостоверява реалното предаване, съответно получаването на сумата 127 128 лв. на 30.07.2012г. Този извод следва да се направи както от редакцията на самия документ, който не съдържа подобно волеиязвление, така и от твърдения та на въззивника, че сумата 127128 лв. е предавана на г-н В. на няколко части в продължение на около 4 години, от началото на 2008г. до 30.07.2012г.,  когато е оформен този документ, носещ заглавието „запис на заповед”. Доказателства, обаче, за реално предаване на суми съобразно твърденията на въззивника по делото не са представени.

Не представлява доказателство за реално предаване на сума волеизявлението в документа, наречен „запис на заповед“, че Свелн В. се задължава да изплати определена сума на месечни вноски. Това е документ с друго съдържание. Съдържанието на документ, който представлява разписка за получена сума, следва да съдържа волеизявление за получаване на тази сума.

От друга страна, твърдения на въззивника и ищец в процеса не съответстват на удостовереното в издадените заповеди за изпълнение материално право. С тези заповеди е удостоверено съществуване на един договор за заем, сключен на определена дата, а в настоящия процес се твърди, че са налице няколко договора за заем, сключени в предходен период.

Твърденията във въззивната жалба за наличието на общ бизнес по внос на автомобили и промяната във финансовото положение на въззиваемия също нямат отношение към материалното право, удостоверено със заповедта за изпълнение и дори към твърденията в исковата молба. Ако между страните има бизнес отношения, то възникналите от него вземания ще бъдат на друго основание.

Трайната съдебна практика на Върховния касационен съд по реда на чл. 291 ГПК е, че с решението по делото при иск по чл.422 от ГПК следва да бъде признато или отречено същото право, за което е издадена заповедта. В този смисъл са цитираните от ОС решение № 50/29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 716/2011 г., IV г. о. и решение № 412 от 5.02.2014 г. по гр. д. № 2190/2013 г., IV г. о. Не3 може да се въвежда предмет на делото, различен от посоченото в заявленията за издаване на Заповедите за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, относно предаването на сумата 127 128 лв. на основание договор за заем от 30.07.2012 год., за част от която е претенцията му поради неизпълнение от страна на ответника.

По делото не е доказано възникването и съществуването на реален договор за заем, който се счита сключен, когато въз основа на постигнато между страните съгласие заемодателят предаде, а заемополучателят получи в заем парична сума, като заемателят се задължава да върне заетата сума.

Предмет на иска по настоящето производство по чл.422 от ГПК е договор за заем от 30.07.2012 год., чийто общ размер е 127 128 лв., за признаване за установено, че ответникът му дължи общо сумата 58 000 лв., представляваща изискуема част от неизпълнено задължение по договора за периода 30.07.2012г.  до  31.05.2017 г.

След като не е установено заемно правоотношение, то предявеният установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, чл. 124 и сл. от ГПК и чл.240, ал.1 от ЗЗД, следва да бъде отхвърлен.  

При съвпадане изводите на ОС с тези на въззивната инстанция, решението следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.

Не са представени доказателства за извършени разноски от въззиваемата страна, поради което и такива не се присъждат.

Предвид горното , съдът

 

                                     РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 220/15.12.2017 год. по гр.д. 215/2017 год. на ОС Търговище.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ :