Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

30

гр.Варна, 25.03.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 13.03.2019 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

РОСИЦА СТАНЧЕВА

при секретаря Юлия К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 43/2019 год. по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от И.К.М. и Х.К.М. от гр.Варна чрез процесуалния им представител адв. Д.П. *** срещу решение № 2158/12.12.2018 год по гр.д. № 699/2018 год на Окръжен съд Варна, г.о., с което е отхвърлен предявеният от тях срещу Община Варна отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот, представляващ реална част с площ от 1711 кв.м. от имот с идентификатор 10135.5403.3337 по кадастралната карта на гр.Варна, кв. „Галата“, местност „Боровец-юг“, целият с площ 4360 кв.м., при граници на реалната част: ПИ с идентификатор 10135.5403.9505, ПИ с идентификатор 10135.5403.9539 и останалата част от имот с идентификатор 10135.5403.3337, и при граници на целия имот: ПИ № 10135.5403.1337, ПИ с идентификатор 10135.5403.9539, ПИ с идентификатор 10135.5403.9505, ПИ с идентификатор 10135.5403.3334, ПИ с идентификатор 10135.5403.1334 и ПИ с идентификатор 10135.5403.1335. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивниците молят за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен, като претендират и присъждане на разноските за двете инстанции.

В постъпилия отговор от Община Варна е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на постановеното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Между страните няма спор, че владеният от ищците имот е идентичен с актувания от община Варна с АЧОС имот, поради което наличието на претендирани права и от двете насрещни страни обуславя правния интерес от предявените от ищците субективно и обективно съединени искове.

 Доколкото твърдението, че имота е общински при хипотезата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ е въведено като възражение от ответната страна, съставляващо пречка за придобиването им по давност, предвид установения с §1 от ЗИД на ЗС мораториум, то в тежест на въззиваемата страна - Община Варна е да докаже тези свои права, респ. да докаже твърденията си за наличието на пречки за придобиване на собствеността върху имота по давност.

 Цитираната в акта за частна общинска собственост разпоредба /чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС/ не установява конкретен придобивен способ, а само сочи начините, в резултат на които общината може да придобие права на собственост - сделка, давност или по друг начин определен със закон. В отговора по чл. 131 ГПК въззиваемата страна се позовава на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ.

 Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица са общинска собственост. В приложното поле на тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване /т. е., земи, попадащи в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ/, но не са заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на  §4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Придобиването правото на собственост върху земите по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона. Затова и общината следва да установи, че процесният имот има земеделски характер, не е реституиран, изкупен от ползватели по някои от предвидените по §4 ПЗР ЗСПЗЗ способи, както и че не е държавен.

 Установено е по делото, че процесният имот е в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, от което следва, че е бил в територия, стопанисвана и обработвана от ТКЗС, респ., ДЗС, т. е., земята е била обобществена. Този извод се налага от обстоятелството, че с актовете, изброени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ са се предоставяли за ползване на граждани само земи, които са били обобществени - земи на ТКЗС, ДЗС или на други образувани въз основа на тях селскостопански организации, както и такива от ДГФ. В конкретния казус, видно от доказателствата по делото процесният имот е предоставен за ползване през 1983 г. на наследодателя на ищците на основание на Постановление № 11/02.03.1982 г. на МС, а това постановление е сред изрично посочените в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. От изложеното следва и извода, че към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ процесният имот е имал характера на земеделска земя по см. на чл. 2 от същия закон и са подлежал на възстановяване по реда и при условията на ЗСПЗЗ.

 Установено е също, че в регистъра на имотите по § 4 за землището на Варна, м. "Боровец-юг", за имота е посочено, че е с неидентифициран собственик. За имота няма съставен АДС, няма извършено отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ, ЗПИНМ и ЗТСУ до 01.06.1996 год.

 Поради изложеното и предвид обстоятелството, че имотът е подлежал на възстановяване по реда и при условията на ЗСПЗЗ, за него не са подавани заявления за възстановяването му в предвидените в ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му срокове, както и с оглед липсата на доказателства имотът да е придобит по реда и при условията на  § 4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, настоящият състав приема, че по отношение на този имот е налице хипотезата на чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ. Придобивната давност за имоти, намиращи се в територии по §4 от ПЗР ЗСПЗЗ, по отношение на които не е била приложена процедурата по §4а и §4б от ПЗР ЗСПЗЗ, започва да тече от влизане в сила на ПНИ. С влизане в сила на решение № 322-4/29.05.2000 год на Общинския съвет Варна за одобряване на околовръстните полигони и създаване на нови селищни образувания, имотът е изгубил земеделския си характер и вече е урбанизирана територия. Същият е общинска собственост и по отношение на него е приложим въведения с § 1 на ЗС, последна редакция ДВ, бр.7/19.01.2018 г. мораториум, съгласно който до 31.12.2022 г. давността спира да тече. Планът за новоразуваните имоти е влязъл в сила на 04.12.2002 год, когато вече е бил в действие мораториумът. До датата на завеждане на иска не е изтекъл в тяхна полза десетгодишния придобивен давностен срок.

По изложените мотиви настоящият състав намира, че обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2158/12.12.2018 год по гр.д. № 699/2018 год на Окръжен съд Варна, г.о.

ОСЪЖДА И.К.М. ЕГН ********** и Х.К.М. ЕГН ********** *** разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)