О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

687

 

01.12.2017 г.,  гр. Варна

         

                                        В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

          Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на  01.12, две хиляди и седемнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

    ЧЛЕНОВЕ:  Петя Петрова

                        Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова в.гр.д. № 430  по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК и е образувано по молба на адв. Г.И., която в качеството на процесуален представител на ищцата М.Н.Д. е молила за изменение на решение № 162 от 13.11.2017 г., постановено по в.гр.д. № 430/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд в частта му за разноските с осъждане на Прокуратурата за заплащане на такова по чл. 38, ал.2 от ЗАдв. за оказана безплатна адвокатска защита на ищцата пред въззивната инстанция, съразмерно на уважената част от иска в размер на сумата от 580 лв.

Насрещната страна – Прокуратурата на Република България, чрез прокурор при АП – Варна, е подал писмен отговор, с който е оспорил молбата е и молил за оставянето й без уважение.

Съгласно разпоредбата на чл. 248 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските.

Молбата е редовна, постъпила е в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК и изхожда от процесуално легитимирано лице, приложило списък по чл. 80 от ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е отчасти основателна по следните съображения:

С решението, чието изменение в частта за разноските се претендира, съдът с оглед изхода от делото - частичното уважаване на исковете е възложил разноски на ответника, като не е уважил искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат И. за оказана безплатна адвокатска помощ във въззивното производство, претендирано по чл. 38, ал.2 от ЗАдв, поради липсата на представен договор за права защита и съдействие за въззивното производство с посочване на основанието за безплатната защита.

Изменението на решението, респ. определението на съда в частта на разноските е изключение от забраната за неоттегляемост на решението по чл. 246 ГПК. Затова произнасянето относно отговорността за разноските може да бъде изменено не само при погрешно изчисляване, но и поради грешки във фактическите констатации и правните изводи на съда, въз основа на които той е изградил произнасянето си по отговорността за разноските. Именно в този смисъл е и настоящата молба за изменение на постановеното решение в частта на разноските чрез присъждането на такива по чл.38, ал.2 от ЗАдв за въззивното производство.

С молба от 25.09.2017 г. адв. И. е представила заверен препис от адвокатско пълномощно, подписано и от нея, с което М.Н.Д. я упълномощава на осн. чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата да подаде въззивна жалба и да я представлява по делото в производството пред настоящата инстанция. В молбата си адв. И. е посочила, че е упълномощена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, да представлява въззивницата пред Апелативен съд-Варна, тъй като към момента тя е материално затруднено лице, на което  предоставя безплатна адвокатска услуга за процесуалното представителство през въззивната инстанция. По делото е приложила и списък за разноските, в които е посочила адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв в размер на 2 020 лв.

Независимо, че по делото не е представен нарочен договор за правна защита и съдействие за безплатна адвокатска услуга в полза на материално затруднено лице, от посочването в пълномощното, че упълномощаването е по чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв и потвърждението на адвоката в молбата от 25.09.2017 г. и подписване на пълномощното от него, може да се направи извод за уговорена безплатна правна помощ за производството пред въззивната инстанция при условията на чл. 38, ал.1 т.2 от ЗАдв., която в случая е и осъществена от адв. И.. Предвид осъждането на ответника за разноските на ищцата, съразмерно на уважената част от иска, на осн. чл. 38, ал.2 от ЗАдв. Прокуратурата следва да бъде осъдена да плати на адв. И. и съразмерна част от определеното съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. минимално адвокатско възнаграждение, а именно сумата от 249,33 лв. В този смисъл, молбата се явява основателна до този размер, като за горницата до 580 лв. същата следва да бъде отхвърлена.

По изложените съображения, Апелативен съд –Варна

 

                             ОПРЕДЕЛИ:

 

          ИЗМЕНЯ  решение № 162 от 13.11.2017 г., постановено по в.гр.д. № 430/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд в частта му за разноските, като ДОПЪЛВА същото със следния текст: „ОСЪЖДА  Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат Г.Р.И. с ЕГН **********, личен номер 1900027093 – Добричка адвокатска колегия, със служебен адрес: гр.Добрич, ул.“Д-р Константин Стоилов“ №6, ет.2, сумата от 249,33 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв за оказана безплатна правна помощ на М.Н.Д. в производството пред въззивната инстанция“.

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 от ГПК за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв за горницата над 249,33 лв. до 580 лв.

 

Определението може да се обжалва пред ВКС, с частна жалба, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: