Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

162

13.11.2017 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение, на първи ноември, две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                 М. Маринова

Секретар: Виолета Тодорова

Прокурор: Пламен Костадинов

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 430 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. №430/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивни жалби на двете страни срещу решение № 94/13.07.2017 г., постановено по гр.д. № 128/2017 г. по описа на Силистренския окръжен съд, както следва:

- По въззивна жалба на М.Н.Д., подадена чрез адв. Г.И., против решението на окръжния съд в ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът й по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от повдигнати и поддържани срещу нея обвинения по чл.311, ал.1, вр. чл. 20, ал.4 и чл. 26, ал.1 НК и по чл. 309, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 НК, по които е оправдана с влязла в сила присъда № 13/06.07.2012 г. по НОХД №68/2012 г. по описа на Дуловския районен съд, за горницата над присъденото обезщетение от 8 000 лв. до претендирания размер от 32 000 лв., ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда 11.03.2013 г. до окончателното изплащане.

Въззивницата е навела оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваната му част, поради нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е молила за отмяната му в тази част и за присъждане на пълния размер на претендираното обезщетение, ведно със законните лихви. Заявила е искания по доказателствата.

Писмен отговор по жалбата, насрещната страна не  е подала.

- По въззивна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена от прокурор в Окръжна прокуратура Силистра, против решението на окръжния съд, В ЧАСТТА, с която прокуратурата е осъдена на осн. чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на М.Н.Д. сумата от  8 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 400 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от повдигнати и поддържани срещу нея обвинения по чл.311, ал.1, вр. чл. 20, ал.4 и чл. 26, ал.1 НК и по чл. 309, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 НК, по които е оправдана с влязла в сила присъда № 13/06.07.2012 г. по НОХД №68/2012 г. по описа на Дуловския районен съд, ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда 11.03.2013 г. до окончателното изплащане на задълженията, както и съдебно –деловодни разноски по делото.

Прокуратурата е навела оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в осъдителната му част, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост, като е молила за отмяната му в тази част с отхвърляне на исковете. Изложила е съображения, че при пълна липса на доказателства за претърпени неимуществени и имуществени вреди от ищцата, вследствие на воденото срещу нея наказателно производство, както и на вина на прокуратурата за продължителността на досъдебното производство и на наказателното производство в съдебната му фаза, съдът направил погрешен извод за основателност на иска, приемайки вредите за понесени от ищцата само изхождайки единствено от „житейска гледна точка“. Освен това, съдът не обсъдил и наведените от прокуратурата в отговора на исковата молба възражения.

Писмен отговор на жалбата насрещната страна не е подала.

Въззивните жалби са подадени в срок, от лица с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция в съответните му части като неизгодно за тях, редовни са и допустими.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, всяка от страните е поддържала въззивната си жалба и е оспорвала жалбата на насрещната страна. Прокуратурата, чрез прокурор Костадинов е посочила, че не поддържа становището си за неоснователност на иска за имуществени вреди от 400 лв., като е заявила, че решението на първата инстанция в тази част следва да бъде потвърдено.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а след преценка на събраните по делото доказателства, включително и допуснатата пред въззивната инстанция съдебно-психологична експертиза, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Силистренския окръжен съд е било образувано по искова молба на М.Н.Д., с която против Прокуратурата на Република България е предявен иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да й заплати сумата от 32 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на две престъпления (по 16 000 лв. за всяко) по чл.311, ал.1 във връзка с чл.20, ал.4 и чл.26, ал.1 от НК и по чл.309, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, по които е оправдана с влязла в сила на 11.03.2013 г. присъда  № 13/06.07.2012 г. по НОХД № 68/2012 г. по описа на Дуловски районен съд, ведно със законна лихва от датата на влизане в сила на присъдата -11.03.2013 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и за осъждане на ответника да й заплати сумата от 400 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение в наказателния  процес, ведно със законна лихва от датата на влизане в сила на присъдата  -11.03.2013 г. -до окончателното изплащане на задължението. Претендирала е присъждане на разноските.

С писмения отговор на исковата молба, ответникът е оспорил исковете и е молил за отхвърлянето им, като е заявил и възражение за погасяване на част от претенцията за мораторни лихви, поради изтекла тригодишна погасителна давност.

Установено е по делото, че на 04.06.2010 г. срещу ищцата е било образувано досъдебно производство, по което са й повдигнати обвинения по чл.311, ал.1 НК за това, че в условията на продължавано престъпление в периода от 12.04.2010 г. до 25.05.2010 г. в с. Поройно, в качеството си на помагач в съучастие със С. И. А. като извършител и С. Д. А. като подбудител, умишлено е улеснила С. И. А., чрез предоставяне пълномощни на член-кооператори на РПК „Наркооп“ - Дулово подписани предварително от упълномощителите, като тя лично е ходила по домовете им да набави подписите им, в качеството му на длъжностно лице –кмет на с. Поройно, в кръга на службата си да състави 15 бр. официални документи (нотариална заверка на пълномощни), в които е удостоверила неверни обстоятелства и изявления, а именно, че подписите на пълномощниците са положени лично пред длъжностното лице, с цел да бъдат използвани при провеждане на ОС на РПК „Наркооп“ –Дулово на 26.05.2010 г., като доказателство за тия обстоятелства и по чл.309, ал.1 от НК за това, че в съучастие като извършител с Р. Д. И., в качеството си на протоколчик на провеждано общо събрание на член -кооператорите на РПК „Наркооп“ –Дулово от 26.05.2010 г. е преправила съдържанието на частен документ – протокол от общо събрание на РПК „Наркооп“ –Дулово и го е употребила като го е представила на 26.05.2010 г. на председателя на РПК „Наркооп“ -Дулово, за да докаже наличие на кворум за провеждане на събранието, осигуряване на мнозинство при вземане на решение за преустановяване на членствените права на 25 бр. член кооператори. Спрямо ищцата е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1500 лв. По внесения на 28.05.2012 г. обвинителен акт в Дуловския районен съд  е било образувано НОХД 68/2012 г. по описа на ДРС, по което с влязла в сила на 11.03.2013 г. присъда № 13/06.07.2012 г., М.Д. е била призната за невиновна и по двете обвинения. Наказателното производство, освен срещу ищцата е водено и срещу още две лица, като то е продължило общо 2 години и 8 месеца, т.е. приключило е в разумен срок, имайки предвид броя на обвиняемите и на обвиненията. За повдигнатите на М.Д. обвинения, НК предвижда наказание „лишаване от свобода“ до пет години за първото и до две години за второто, което означава, че същите не са тежки такива по смисъла на чл. 93, т.7 от НК.

Ищцата е работила като счетоводител в РПК „Наркооп“ –Дулово от 1980 г. до април 2011 г., когато със заповед № 2/15.04.2011 г. на председателя на кооперацията тя е била дисциплинарно уволнена заради неявяване на работа, отказ да отвори работния офис за влизане на новорегистрираното ръководство на кооперацията и отказ да предаде документи, книжа и каса, свързани със служебните й задължения, което води до извода, че прекратяването на трудовото й правоотношение не е било свързано с воденото срещу нея наказателно производство и няма връзка с обвинението. Не е било спорно, че от септември 2011 г. жената е започнала работа в Дирекция „Социално подпомагане“, първоначално като социален работник, а от месец ноември 2015 г. - на длъжност „счетоводител“, която изпълнява и понастоящем. В този смисъл недоказани са твърденията в исковата молба за вреди от загубата на работата, вследствие на незаконното обвинение.

Установено е от събраните амбулаторни листове за проведените медицински прегледи на 17.07.2013 г. и на 14.08.2013 г., че към тези дати М.Д. е страдала от хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност, като е споделила оплаквания от главоболие, локализирано в тилната област, шум в ушите и лесна умора. Предписано й е медикаментозно лечение, а при контролния преглед е констатирано подобрение. На 10.07. 2013 г. й е извършен преглед за изследване на очни дъна по програма, като резултатите са отразени в приложения амбулаторен лист. Доколкото по делото няма никакви доказателства за здравословното състояние на ищцата отпреди повдигането на обвиненията срещу нея, не се налага извод за заболяване или за влошаване на здравословното й състояние (установеното състояние хипертонично сърце и констатираното състояние на очите), вследствие на воденото срещу нея наказателно производство и в този смисъл твърденията в исковата й молба в тази връзка са недоказани.

Негативните емоционални преживявания на ищцата са доказани с приетата от настоящата инстанция съдебно – психологична експертиза на вещото лице Р.Г. – клиничен психолог. Според вещото лице, ищцата е с личностови черти и особености от т.нар. меланхоличен темпераментов тип личност, които най-вероятно са дали възможност тя да бъде по-лесно манипулируема и да изпълнява нареждания, да се подчинява на чужда воля и изисквания. Страховете от водените съдебни дела са се наслагвали и са провокирали тревожност за нейното бъдеще и това на семейството й, както и за честта и достойнството й. Целият процес срещу Д. е представлявал стрес за нея, който е станал перманентен, т.е. навлязъл е в своята втора фаза, като първата такава е началото на стресовото събитие, когато организмът мобилизира своя капацитет за справяне с него. Когато стресът продължи дълго време, настъпва третата фаза – фазата на изтощението. В края на водените дела, при ищцата е настъпила третата фаза на стреса, която е била съпроводена с декомпенсация или дистрес и която продължава, но в по-малка степен, и до настоящия момент. Значително е повишена страховата готовност когато се докоснат до болезнената за нея тема и когато същата прави асоциации в тази насока. В такъв момент са налице симптоми на т.н. посттравматично стресово разстройство (нарушен сън, безпокойство, нахлуващи спомени, страхове при среща с контролиращи органи, вегетативни нарушения, неравномерен темп на речта, непоследователност на същата и др. под.). Към момента е налице тревожно – депресивно състояние като тревожността е в по-силна степен изразена и съпроводена със страхове, произтичащи от спомени и асоциации за случилото се. Изведеното психично състояние е свързано с водените срещу нея съдебни дела, тъй като описаните симптоми се актуализират при мисли и спомени за него, от среща с органите на властта (с полицаи) или др. контролиращи органи. Симптомите при Д. могат с времето да бъдат туширани значително, но ще присъстват в нейния живот дълго време, още повече, че с възрастта същите се задълбочават, независимо дали има или няма причина за тях (психологични възрастови особености). Същата не е ползвала професионална помощ и това обстоятелство също допринася за удължаване на срока на въздействие на изведената симптоматика.

Освен това, следва да се има предвид, че ищцата живее и работи в малко населено място, където хората се познават, интересуват се и знаят за живота на другите, дори и без публично разгласяване на факти от хода на наказателното производство в средствата за масова информация. Затова и нормално и житейски оправдано е, М.Д. да е изживяла притеснения от мнението на хората, да страда от уронен авторитет и достойнство, вследствие на воденото срещу нея наказателно производство, като в тази насока е и заключението на вещото лице по психологичната експертиза, в което е посочено, че тя преживява болезнено факта на накърняването и сриването на доброто й име в малкия град, където е много важно човек да се ползва с добро име – честност и почтеност.

         Предявеният иск е по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетения за претърпените неимуществени и имуществени вреди от воденото срещу ищцата наказателно производство, по което същата е била оправдана. Оплакването за продължителност на проведеното наказателно производство не съставлява отделен иск по чл. 2б от ЗОДОВ, а наведените факти следва да се вземат предвид при определянето на размера на обезщетението по предявения иск с посочената по-горе правна квалификация. Искът е предявен срещу Прокуратурата на Република България, която действа като процесуален субституент на държавата. При преценката на претърпените от ищцата  вреди следва да се има предвид, че отговорността на прокуратурата е обективна и се носи независимо дали вредите от увреждащите актове са причинени виновно от длъжностни лица, както и това, че отговорността й обхваща вредите, които са в пряка причинно-следствена връзка с увреждащото действие. Отговорността на прокуратурата, действаща като процесуален субституент на държавата, е за всички вреди, причинени от незаконното обвинение, включително и за периода през който делото е било на производство пред съда, поради което и неоснователно е оплакването й, че не следва да отговаря за целия период на наказателното производство.

В настоящия случай държавата чрез Прокуратурата на РБ отговаря за вредите, причинени на ищцата от повдигнатите и поддържани обвинения по чл.311, ал.1 НК и по чл. по чл.309, ал.1 от НК, по които тя е оправдана.

Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и срокът на наказателното преследване, както и характера на престъплението по повдигнатото обвинение, неговото разгласяване и последиците от това. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконното обвинение, съдът взема предвид следното:

От една страна взема предвид, че наказателното производство срещу ищцата е продължило от 04.06.2010 г. до 11.03.2013 г. т.е. за около две години и осем месеца, който срок макар и разумен за производството (имайки предвид, че същото се е водило и срещу още две лица и по повече обвинения) представлява немалък период от живота на ищцата, в който тя е била подложена на стреса от наказателното преследване и страха от неизвестността на изхода му. Наложената мярка за неотклонение „парична гаранция“ не е ограничила правата й и не е създала допълнителни неудобства, извън тези от притесненията за снабдяването със сумата. Повдигнатите обвинения са за нетежки престъпления, но от друга страна те са две и за всяко от тях е предвидено и най-тежкото наказание „лишаване от свобода“, което също следва да бъде отчетено. Наказателното производство не се е отразило на здравословното състояние на ищцата, нито е било причината за освобождаването й от работа (дисциплинарното й уволнение е за нарушения на трудовата дисциплина). Не е бил променен съществено начина й на живот, като воденото срещу нея наказателно дело не й е попречило да започне нова работа в държавна агенция. От друга страна, обаче наказателното производство се е отразило негативно на емоционалната сфера на М.Д. и то е представлявало стрес за нея, който е станал перманентен и прераснал в посттравматично стресово разстройство, като понастоящем, според вещото лице, ищцата продължава да е в тревожно – депресивно състояние, съпроводено със страхове, произтичащи от спомени и асоциации за случилото се, като въпреки, че с времето могат да бъдат туширани значително, те ще присъстват в нейния живот дълго време. Следва да се отчете също така, че в малкото населено място, където ищцата живее и работи и хората се познават, тя е била подложена на обсъждане във връзка с незаконното обвинение, а това и по житейска логика и имайки предвид зрялата й възраст (на 49 години), и неопетнената репутация (не е осъждана), е довело и до негативни преживявания от уронването на доброто й име. Имайки предвид всичко изложено за характера и вида на негативните последици върху личността на ищцата и с оглед конкретните социално -икономически условия и стандарта на живот в страната, съдът намира за справедливо обезщетение, което би репарирало процесните неимуществени вреди, търпяни от ищцата сумата от 5 000 лв. При определянето на този размер, съдът взема предвид и факта, че самото осъждане на ответната прокуратура има основно репариращо действие – предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди ( в този смисъл решение № 202 от 20.06.2016 г. по гр.д. № 403/2016 г. на ВКС, IV г.о.). До този размер искът е основателен и следва да бъде уважен, като за горницата над 5 000лв до претендираните 32 000 лв. – следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Предвид отчасти несъвпадащите изводи с тези на окръжния съд в обжалваното решение, то следва да бъде частично отменено – в осъдителната му част за сумата над 5 000 лв. до присъдените  8 000 лв. и искът в тази част – отхвърлен, а в частта на отхвърлянето над 8 000 лв. до 32 000 лв. – решението следва да бъде потвърдено.

По иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от 400 лв.:

         Заплатените в рамките на наказателното производство възнаграждения за осъществяваната правна помощ и съдействие и процесуална защита във връзка с обвиненията в престъпления, по което ищцата е оправдана  съставляват понесени от нея имуществени вреди, които са в причинна връзка с незаконното наказателно производство и те следва да бъдат присъдени. Същите са доказани в претендирания размер от 400 лв., съгласно приложения договор за правна защита и съдействие за наказателното дело от 06.07.2912 г. и са заплатени, видно от нарочното отбелязване в документа. В този смисъл искат за заплащането на обезщетение за имуществените вреди от 400 лв. е основателен и следва да бъде уважен, като поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, решението на окръжния съд в тази част следва да бъде потвърдено.

По възражението на ответника за частично погасяване на претенцията за мораторни лихви, поради изтекла тригодишна погасителна давност:

Обезщетенията се дължат със законите лихви от датата на забавата, която в случая е датата на влизане в сила на оправдателната присъда ( така  т. 4 от ТР № 3/05г. на ОСГК на ВКС). Прокуратурата, обаче е заявила своевременно, с отговора на исковата молба, възражение за погасяване на мораторните лихви за част от периода и същото следва да бъде разгледано. Исковата молба на ищцата е подадена в съда на 19.05.2017 г., като  в съответствие с разпоредбата на чл. 111, б.”в” от ЗЗД, лихвите за забава са погасени за периода предхождащ трите години преди завеждане на иска, т.е. за периода от влизане в сила на оправдателната присъда 11.03.2013 г. до 18.05.2014 г. За периода от 19.05.2014 г. до 19.05.2017 г. не е изтекла погасителната давност и мораторни лихви се дължат върху присъдените обезщетения. В този смисъл, решението на окръжния следва да бъде отменено частично, за периода на погасените по давност мораторни лихви.

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и предвид частичното уважаване на иска, Прокуратурата дължи на другата страна пълния размер на  разноските за държавни такси за двете инстанции (10 лв. и 5 лв.) и за разноски за вещо лице (200 лв.), както и съразмерна на уважената част от иска адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на  335,32 лв., като в този смисъл обжалваното решение следва да бъде отменено за присъдените с обжалваното решение на ищеца разноски за горницата над сумата от 345,32 лв. (включваща държавна такса 10 лв. и адв. хонорар 335,32 лв.) до 528,89 лв. и да осъди прокуратурата да заплати на ищцата разноски за въззивното производство в размер на 205 лв. (държавна такса от 5 лв. и възнаграждение за вещо лице от 200 лв.). Адвоката на ищцата е поискал присъждане на разноски за осъществена безплатна правна помощ за въззивното производство, но доказателства – договор за правна защита и съдействие за въззивното производство (с посочване на основанието за безплатната защита) не е представен по делото, поради което е искането е неоснователно.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 94/13.07.2017 г., постановено по гр.д. № 128/2017 г. по описа на Силистренския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България е осъдена на осн. чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на М.Н.Д. обезщетение за неимуществени вреди представляващи пряка и непосредствена последица от повдигнати и поддържани срещу нея обвинения по чл.311, ал.1, вр. чл. 20, ал.4 и чл. 26, ал.1 НК и по чл. 309, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 НК, по които е оправдана с влязла в сила присъда № 13/06.07.2012 г. по НОХД №68/2012 г. по описа на Дуловския районен съд ЗА ГОРНИЦАТА НАД СУМАТА от 5000 лв. до присъдените 8 000 лв., ведно със законната лихва върху разликата от влизане в сила на оправдателната присъда 11.03.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, както и в ЧАСТТА на осъждането на прокуратурата за разноските за горницата над сумата от 345,32 лв. до 528,89 лв., като  ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ, предявения от М.Н.Д. срещу Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от повдигнати и поддържани срещу нея обвинения по чл.311, ал.1, вр. чл. 20, ал.4 и чл. 26, ал.1 НК и по чл. 309, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 НК, по които е оправдана с влязла в сила присъда № 13/06.07.2012 г. по НОХД №68/2012 г. по описа на Дуловския районен съд, ЗА ГОРНИЦАТА НАД 5 000 лв. до 8 000 лв., ведно със законните лихви върху разликата  от влизане в сила на присъдата 11.03.2013 г. до окончателното изплащане.

ОТМЕНЯ решение № 94/13.07.2017 г., постановено по гр.д. № 128/2017 г. по описа на Силистренския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ му, с които Прокуратурата на Република България е осъдена  да заплати законни лихви върху обезщетението за неимуществени вреди от 5 000 лв. и върху обезщетението за имуществени вреди от 400 лв. за периода от влизане в сила на оправдателната присъда 11.03.2013 г. до 18.05.2014 г., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

         ОТХВЪРЛЯ претенцията на М.Н.Д. против Прокуратурата на Република България за присъждане на законна лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди от 5 000 лв. и за имуществени вреди от 400 лв. за периода от влизане в сила на оправдателната присъда 11.03.2013 г. до 18.05.2014 г.,  като погасена по давност.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 94/13.07.2017 г., постановено по гр.д. № 128/2017 г. по описа на Силистренския окръжен съд: В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М.Н.Д. сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от повдигнати и поддържани срещу нея обвинения по чл.311, ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 и чл.26, ал.1 от НК и по чл.309, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, по които е оправдана с влязла в сила присъда № 13/06.07.2012 г. по НОХД № 68/2012 г. по описа на Дуловски районен съд, ведно със законна лихва от 19.05.2014 г. до окончателното й изплащане на осн. чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ; В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М.Н.Д., сумата 400 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение, които са пряка и непосредствена последица от повдигнато и поддържано срещу нея обвинение по чл.311, ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 и чл.26, ал.1 от НК и по по чл.309, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, по които е оправдана с присъда № 13/06.07.2012 г. по НОХД № 68/2012 г. по описа на Дуловски районен съд, ведно със законна лихва от 19.05.2014 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ; В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М.Н.Д. сумата от 345,32 лв. разноски за първоинстанционното производство; В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска  по чл. чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ на М.Н.Д. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди - пряка и непосредствена последица от повдигнати и поддържани срещу нея обвинения по чл.311, ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 и чл.26, ал.1 от НК и по чл.309, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, по които е оправдана с влязла в сила присъда № 13/06.07.2012 г. по НОХД № 68/2012 г. по описа на Дуловски районен съд, ЗА ГОРНИЦАТА НАД сумата от 8000 лв. до претендираните 32 000 лв., ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда 11.03.2013 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на М.Н.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес *** 131 сумата от 205 лв., представляваща разноски за държавна такса и за възнаграждение на вещо лице, сторени във въззивното производство.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на преписа от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: