ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

555./03.09.2019г.

 

гр. Варна

 

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                               РОСИЦА СТАНЧЕВА                                                                                                            

като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева

въззивно ч. гр. дело № 430/2019г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частни жалби на Д.С.Г. и Д.Х. Г. против определение № 170/24.04.2019г. на ОС – Търговище, постановено по в.гр.д. № 132/2019г., с което са оставени без разглеждане подадените от тях жалби срещу действия на ДСИ, извършени по изп.д. № 11/2017г. по описа на СИС при РС – Търговище, изразяващи се в Постановление от 08.02.2019г. за прекратяване на изпълнителното производство.

В жалбите се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Оспорват се изводите на съда за липса на правен интерес от обжалване действията на съдебния изпълнител по прекратяване на производството. Жалбоподателката Д.Г. навежда подробни оплаквания вр. законосъобразността на извършените от ДСИ действия по изп.д. № 11/2017г., касаещи според нея неправилно погасяване на дълга им по това изпълнително дело, а не задълженията по изп.д. № 217/2016г. Жалбоподателката Д.Г. оспорва и извода на окръжния съд за просрочие на подадената от нея жалба. Твърди, че същата е в срок, навеждайки доводи за изпращане на жалбата по пощата.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалваното определение и произнасяне по същество на жалбите им срещу Постановлението за прекратяване.

В срока по чл.436 ГПК взискателят „Банка ДСК“ ЕАД не е изразил становище. 

Частните жалби са депозирани в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:

            С обжалваното пред настоящата инстанция определение окръжният съд е приел, че депозираните пред него жалби от Д.С.Г. и Д.Х.Г. срещу издаденото по изп.д. № 11/2017г. от ДСИ Постановление за прекратяване на изпълнителното производство са процесуално недопустими тъй като се обжалват действия, които не попадат в предметния обхват на чл.435 ГПК, а по отношение жалбата на Д.Г. и като просрочена.

Видно от материалите по изпълнителното дело, същото е образувано по молба на „Банка ДСК“ ЕАД против жалбоподателките и съдлъжника им С. С.Г., в качеството им на наследници на Сашо Господинов, а по отношение на Д.Г. и като лично задължена, за принудително събиране на суми, подробно посочени в издадения по гр.д. № 288/2016г. на РС – Търговище изпълнителен лист.

Поради наличието на друго висящо изпълнително дело с № 217/2016г., образувано между същите страни, но за друго вземане на взискателя, изп.д. № 11/2017г. е присъединено към по-рано образуваното. В хода на принудителното изпълнение е постъпила сума от трето лице, на основание договор за застраховка в полза на наследодателя, с която е извършено погасяване на задължението по изп.д. № 11/2017г. По повод депозирана нарочна молба от взискателя и на основание чл.433 ал.1 т.1 ГПК, с Постановление от 08.02.2019г. съдебният изпълнител е прекратил производството по изп.д. № 11/2017г.

 Съобщението за така постановения акт на ДСИ до жалбоподателката Д.Г. й е връчено лично на 01.03.2019г. Жалбата й е подадена на 11.03.2019г., съобразно поставения щемпел за входящ номер, което безспорно е след изтичане на законоустановения срок за обжалване по чл.436 ГПК. Доказателства за депозирането на жалбата по пощата, с оглед доводите в настоящата частна жалба не са представени. Ето защо изводът в обжалваното определение за просрочие на тази жалба е правилен и законосъобразен.

Законосъобразни са и изводите за недопустимост на двете жалби и поради това, че атакуваното действие на съдебния изпълнител не може да бъде обжалвано от жалбоподателките.

Съобразно установеното по-горе, Д.Г. и Д.Г. имат процесуалното качество на длъжници в изпълнителното производство. А съгласно разпоредбата на чл.435 ал.2 и ал.3 ГПК длъжникът може да обжалва само изчерпателно изброените в тези две разпоредби действия, сред които прекратяването на принудителното изпълнение не попада. На обжалване от длъжника подлежи отказът на съдебният изпълнител да спре, приключи или прекрати делото /чл.435 ал.2 т.6 ГПК/, но не и постановеното в негов интерес преустановяване на изпълнителните действия.

С оглед на гореизложеното, обжалваното пред настоящата инстанция определение следва да бъде потвърдено, поради което и съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

            ПОТВЪРЖДАВА определение № 170/24.04.2019г. на ОС – Търговище, постановено по в.гр.д. № 132/2019г.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                              2.