Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                  №  187/21.11.2013 година, гр.Варна

 

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                                     ИВАН ЛЕЩЕВ

 

При участието на секретаря Ю.К., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 431 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д.М.Ц. *** срещу решение № 144/14.06.2013 година на Шуменския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 665/2012 година, с което е отхвърлен установителния му иск по чл.422 от ГПК за сумата 80000.00 лева срещу С.И.Х. ***. Прави се оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му, уважаване на иска за посочената сума, като и за законната лихва върху нея от 12.12.2012 година и  присъждане на  направените разноски за двете съдебни инстанции.

Насрещната страна С. И. Х. оспорва въззивната жалба и моли апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение, като й присъди направените разноски за настоящата инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което апелативната инстанция не намира за нужно да приповтаря мотивите му, а на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, като се има предвид и следното:

Развитите във въззивната жалба оплаквания за неправилност на обжалваното решение , които се поддържат и в писмената защита, не се споделят от Апелативния съд.

От една страна, процесният запис на заповед, от който въззивникът черпи основание за плащане на исковата сума, е нищожен, тъй-като в него е добавен текст, в смисъл на облигация по чл.240 от ЗЗД, който оборва самата абстрактна сделка, заради която е създаден записа-волеизявлението, че безусловно се дължи определената в него сума. Съображенията на първоинстанционния съд в това отношение са подробни, убедителни и се споделят изцяло от въззивния съд, а те кореспондират с константната съдебна практика. Наличието в записа на кауза (основание) за дълга по дефиниция и автоматично разгражда менителничния ефект на абстрактната сделка и поради това правилно е прието от ШОС, че процесният запис на заповед е нищожен.

При това положение от тази ценна книга не може да се извлече менителничен ефект, от което следва, че установителния иск по чл.422 от ГПК се явява неоснователен.

От друга страна, в конкретния случай, същият запис на заповед не може да служи и като разписка за получаване на сумата от 80000.00 лева, т.е. за наличието на кауза за предоставянето на заем, тъй-като добавения текст в него е от самия ищец и следователно не обвързва волята на задълженото лице по записа-въззиваемата. Според графологическата експертиза-л.105 до л.109 от делото на ШОС, ръкописния текст в записа не е дописван от нея. Освен това, като писмено доказателство по каузата, записът на заповед не съдържа изявление, че сумата от 80000.00 лева е получена от въззиваемата. Този извод по недвусмислен начин се подкрепя и от останалите доказателства – извлечения от банкови сметки, л.120-л.123 от делото на ШОС.

Наред с това представената в копие отделна разписка - л.4 от делото на ШОС е оспорена от въззиваемата, но въззвникът не е представил оригинал на това доказателство и поради това и  разписката не доказва получаването в заем на процесната сума. Съмненията на ШОС, че копието на разписката може да инкорпорира реквизити от различни други  документи, са основателни при оспорване  истинността на разписката.

При това положение процесният запис на заповед не е нито менителничен ефект, нито облигация за заета парична сума, а копието от разписка е негодно доказателство за предадена в заем парична сума и поради това правилно предявения иск е бил отхвърлен.

По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди,

При този изход на делото въззивникът следва да понесе направените от въззиваемата разноски за тази инстанция в размер на 514.00 лева.

Водим от горното, ВАпС

 

 

                                                   Р   Е   Ш   И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 144/14.06.2013 година на Шуменския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 665/2012 година.

ОСЪЖДА Д.М.Ц. ***, ЕГН ********** да заплати на С.И.Х. ***, ЕГН ********** разноски за тази инстанция в размер на 514.00 (петстотин и четиринадесет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.                            2.