Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

 

163

 

26.10.2016 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на пети октомври, две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

            ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                        Мария Маринова                                         

Секретар: В.Т.

Прокурор:

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 431 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.196 ГПК (отм.) и е образувано по въззивни жалби на двете страни срещу решение № 504 от 15.04.2016 г. в различните му части постановено по гр.д.№2096/2006 г. по описа на Варненския окръжен съд, както следва:

          -  по въззивна жалба на С.М.Б., подадена чрез адв. Е.Д. против решението на окръжния съд  В ЧАСТТА, с която са отхвърлени, предявените от нея искове: - срещу С.Г.Г. и А.М.Г. по чл.55, ал.1 ЗЗД за солидарното им осъждане за заплащане на сумата от 6 000 лв., като дадена с разписка № 902/30.03.2005 г. с оглед издаване на акт за узаконяване на сградата, тъй като издаденият акт е незаконен, респ. нищожен; - срещу С.Г.Г. за осъждането му да заплати сумата от 6 000 евро, представляваща половината от платено капаро в размер на 12 000 евро в деня на подписване на предварителния договор, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 10.06.2005 г. до окончателното й изплащане; - срещу С.Г.Г. за осъждането му да заплати сумата от 1 000 лева, представляваща част от дължимата неустойка в двоен размер от платеното капаро, общо в размер 24 000 евро, по сключен предварителен договор, ведно със законната лихва от датата на  завеждане на исковата молба 10.06.2005 г. до окончателното й изплащане; - срещу А.М.Г. за осъждането й да заплати сумата от 6 000 евро, представляваща половината от платено капаро в размер на 12 000 евро в деня на подписване на предварителния договор, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото 10.06.2005 г. до окончателното й изплащане; - срещу А.М.Г. за осъждането й да заплати сумата от 1 000 лева, представляваща част от дължимата неустойка в двоен размер от платеното капаро, общо в размер на 24 000 евро по сключения предварителен договор, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото 10.06.2005 г. до окончателното й изплащане.

Жалбоподателката е навела оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваната му част, поради противоречието му с материалния и процесуалния закон и необоснованост, като е молила за отмяната му в тази част и уважаване на исковете с присъждане на разноските. Навела е оплаквания за несъобразяване от окръжния съд на влезлите в сила решения по гр.д. № 15934/2010 г. на ВРС и по в.гр.д. № 1065/2014 г. на ВОС, с които била установена неистинността на акта за узаконяване на сградата и наличието на престъпно обстоятелство в тази връзка и за необсъждане на събраните по делото доказателства относно неизправността на насрещната страна по предварителните договори и неизпълнението на задължението им да узаконят сградата и да не ипотекират имот. Съдът не отчел и датите на поканите от ответницата за сключване на окончателния договор, съвпадащи с датата на подаване на исковата молба  и след нея, вследствие на което той достигнал до неправилния извод за неоснователност на исковете.

А.Г. и С.Г., чрез адв. Б.Ж., са подали писмен отговор на въззивната жалба, с който са оспорили същата по съображения за правилността на решението на окръжния съд в отхвърлителната му част и са молили за потвърждаването му в тази част.

- по въззивна жалба на А.М.Г., подадена чрез адв. Б.Ж., против решението на окръжния съд в осъдителната му част, с което на осн. чл. 59 от ЗЗД А.Г. е осъдена да заплати на С.М.Б. сумата от 10 080 лв., представляващи направените от нея разноски за извършени подобрения, ведно със законната лихва от предявяване на иска 10.06.2005 г. до окончателното й изплащане. Жалбоподателят е навел оплакване за частична недопустимост на осъдителното решение на окръжния съд в произнесените над суми по претендираните по отделни пера плащания от ищеца, както и за неправилност в обжалваната му осъдителна част по съображения за противоречието му със съдопроизводствените правила и материалния закон и необоснованост. Необосновано съдът приел за извършени липсващи в имота подобрения, както и ценил доказателства за разходи, които не се отнасяли до твърдяните подобрения. Необосновано без съответни доказателства за плащания и само на база заключението на вещото лице приел, че разходите са извършени. В нарушение на процесуалния закон, съдът  не кредитирал показанията на свидетеля Василев, а в противоречие с материалния закон и при липсата на предпоставките на чл. 59 от ЗЗД уважил иска.

С.Б., чрез адв. Д., е подала отговор на въззивната жалба на другата страна, с който е оспорила същата и е молила за потвърждаване решението на окръжния съд в обжалваната му осъдителна част по съображения за правилността му, като е молила и за присъждане на разноските за защита срещу жалбата.

Двете въззивни жалби срещу решението на окръжния съд са в срок, редовни са и допустими и следва да бъдат разгледани.

  В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните, чрез своите процесуални представители са поддържали въззивните жалби и отговорите, като са претендирали присъждане на сторените по делото разноски.

Производството по гр.д. № 1152/2005 г. по описа на Варненския окръжен съд е било образувано, след отделяне от гр.д. № 1152/2005 г. по описа на Варненския окръжен съд на предявените от С.М.Б. срещу С.Г.Г. и А.М.Г. осъдителни искове по чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД, по чл. 55, ал.1, пр.3 вр. чл. 93 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД вр. чл.93 ЗЗД, както и по чл. 59 от ЗЗД, уточнени с молби от 29.11.2005 г., от 11.01.2006 г. и след изменението по чл.116 от ГПК (стар) на основанието на иска за солидарно заплащане на сумата от 6 000 лв. в съдебно заседание от 10.07.2009 г., уточнено и в съдебно заседание от 03.11.2010 г. са: за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата от 6 000 лв., получена от тях с разписка от 30.03.2005 г. за издаване на акт за узаконяване на сградата, което не било осъществено, тъй като представеният от тях акт бил недействителен; - за осъждане на С.Г. да заплати на ищцата сумата от 6 000 евро, представляваща част от 12 000 евро, платена му от ищцата в деня на предварителния договор от 31.03.2005 г. като остатък над 6 000 лв. до пълния размер на капарото от 10 % върху продажната цена; - за осъждане на С.Г. да заплати сумата от 1 000 лв. като част от дължимата неустойка по чл.13 от предварителния договор в двоен размер на даденото капаро от 12 000 лв. и 24 000 евро; - за осъждане на А.Г. да заплати на ищцата сумата от 6 000 евро, представляваща част от 12 000 евро, платена й в деня на предварителния договор от 19.04.2005 г. като остатък над 6000 лв. до пълния размер на капарото от 10 % върху продажната цена; - за осъждане на А.Г. да заплати сумата от 1 000 лв. като част от дължимата неустойка по чл.13 от предварителния договор в двоен размер на даденото капаро от 12 000 лв. и 24 000 евро; - за осъждане на А.Г. да заплати на ищцата подобренията в имота, с които неоснователно като негов собственик се обогатила, в размер на  4 713,09 лв. за закупуване и доставка на пръст в имота и подравняване на дворното място, поставяне на плочници за алеи и паркинг, озеленяване на дворното място, 1 400,62 лв. – разходи за довършване на барбекю в двора и 3 896,68 лв. – разходи за изграждане на ограда и входни врати.

Доколкото по иска по чл. 59 от ЗЗД ищцата е претендирала посочените суми (съгласно уточняващата молба от 11.01.2006 г.), чиято обща стойност е 10 010,39 лв., а съдът е уважил иск за общата сума от 10 080 лв., решението в частта за горницата над сумата от 10 010,39 лв. до 10 080 лв. е недопустимо, като произнесено свръх петитум и то следва да бъде обезсилено в тази част и производството прекратено. В тази насока е основателно оплакването във въззивната жалба на ответницата А.Г..

В първоначално заведеното гр.д. № 1152/ 2005 г. по описа на ВОС (образувано след изпращането по подсъдност и прекратяване на гр.д. 2823/ 2005 г. по описа на Варненския районен съд, образувано по исковата й молба от 10.06.2005 г.), ищцата е предявила искове по чл. 19, ал.3 от ЗЗД срещу същите ответници за обявяване на окончателни на сключени с тях предварителни договори, със С.Г. от 31.03.2005 г., а с А.Г. от 19.04.2005 г., като срещу първия ответник в частта на задължението за прехвърляне собствеността на сградата, а срещу втората - за дворното място и евентуален при отхвърляне на иска срещу Г. – за обявяване на предварителния договор от 19.04.2005 г., сключен с А.Г. и за сградата и за земята. Ищцата е подържала, че ответниците като продавачи не са изпълнили задълженията си по предварителните договори да сключат окончателен договор и да й прехвърлят собствеността на земята и сградата в уговорения срок, поради което е  настоявала съдът да обяви предварителните договори за окончателни съобразно посочения петитум, като в случай, че не са налице условията за обявяване на договора за окончателен, в условия на евентуалност е предявила и осъдителните искове, предмет на настоящото производство.

С решение № 1243/27.11.2007 г., исковете по чл.19, ал.3 от ЗЗД са били отхвърлени срещу Г., защото задължението му да прехвърли сградата се е погасило с подписване на нов предварителен договор с ответницата Г., а срещу Г., защото тя е развалила извънсъдебно предварителния договор с ищцата, поради виновното неизпълнение на задължението й да се яви пред нотариуса за сключване на договора и да плати цената. Решението е било потвърдено от въззивната инстанция и не е било допуснато до касационно обжалване от ВКС.

От събраните по делото доказателства  и като съобрази наведените оплаквания и доводите на страните, Варненският апелативен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 31.03.2005 г. между С.Б. и С.Г. е сключен предварителен договор, по който Г. се е задължил да прехвърли на ищцата в срок до 30.05.05 год. собствеността върху недвижим имот, придобит от него  по договор за доброволна делба № 112/01год. представляващ ПИ с площ от 491кв.м., находящ се в гр.Варна, КК”Чайка”, при съответни граници, ведно с подобренията и насажденията, както и приращенията - построената в мястото незавършена сграда, състояща се от два завършени и един незавършен етаж, с обща РП от 300 кв.м. за сумата от 150 000 евро. В чл. 3 от договора е посочено, че цената е 150 000 евро, платима в брой при сключване на окончателния договор  на 30.05.2005 г., а при подписване на предварителния договор, купувачът заплаща сумата от 12 000 евро като капаро от посочената сума на продавача, като на 30.03.3005 г. е изплатена сумата от 6 000 лв., която прибавена към сумата от 12 000 евро, платена на 31.03.2005 г. е равностойността на 10% от уговорената продажна цена – 150 000 евро (разписка № 902 от 30.03.2005 г. на нотариус №336 Калоян Иванов). На 06.04.2005 г.  (с договор, сключен с нотариален акт № 27/06.04.05 год.,  д.№ 227/05 год. на нотариус Б.Василев), продавачът по предварителния договор Г. прехвърлил собствеността на имота – земя и сграда на втората ответница А.Г., която го ипотекирала в полза на банка. След уведомяването на ищцата, тя сключила с новия собственик на имота – ответницата А.Г. нов предварителен договор за продажба от 19.04.2005 г., по който Г. поела задължението да й продаде, придобития по сделката с Г. недвижим имот, представляващ поземлен имот с площ от 491 кв.м., ведно с подобренията и насажденията, както и приращенията – построената в мястото незавършена сграда. Г. се задължила да погаси ипотеката с част от парите, които ще получи от купувача в деня на изповядване на сделката. Останалите уговорки са останали същите като при договора с Г. - цената от 150 000 евро, платима при подписване на окончателния договор, срокът за изповядване на сделката – 30.05.2005 г. По идентичен начин е било посочено в чл. 3 от предварителния договор, че купувачът заплаща сумата от 12 000 евро като капаро от посочената сума (150 000 евро) на продавача, като пак е отбелязано плащането на 30.03.2005 г. (по разписка № 902 от 30.03.2005 г. на нотариус Калоян Иванов) на сумата от 6 000 лв. с посочване, че същата прибавена към сумата от 12 000 евро, платена на 19.04.2005 г. е равностойността на 10 % от уговорената продажна цена – 150 000 евро. Предвидено е предаването на владението при подписване на окончателния договор. Съгласието на ищцата и подписването на нов предварителен договор с новия собственик на имота, след уведомяването й за прехвърлянето на собствеността от двамата ответници, запазването на същите уговорки, съществени елементи на договора - предмет, цена и срок, сочат на новиране на задължението с промяна на длъжника Г., който е заместен от новия длъжник Г.. Отбелязването на плащането по разписката от 30.03.2005 г. и в предварителния договор от 19.04.2005 г., заедно с липсата на твърдения от ищцата в исковата й молба за повторно плащане на сумата от 12 000 евро и признанието на ответницата Г. за получаването на тази сума на 19.04.2005 г., сочат на отнасяне от страните на платените от ищцата суми от 6 000 лв. и 12 000 евро към предварителния договор от 19.04.2005 г. и погасяване на задължението на Г. по предварителния договор от 31.03.2005 г. Затова и исковете срещу него за заплащане на сумата от 6 000 евро, като част от платените 12 000 евро капаро по предварителния договор от 31.03.2005 г. и за заплащане на 1 000 лв. като част от неустойка в двойния размер на капарото по чл. 13 от предварителния договор са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, като в тази част, като постановяващо идентичен резултат обжалваното решение на окръжния съд следва да бъде оставено в сила.

Задължена за прехвърляне на собствеността с окончателен договор е останала единствено ответницата А.Г., а ищцата е имала задължението да плати цената при сключване на окончателния договор.

С предявяването на исковете по чл.19, ал.3 от ЗЗЗД (предмет на гр.д. 1152/2005 г.) и поддържането им до приключване на производството, ищцата се е позовавала на съществуваща договорна връзка по предварителния договор и на  интерес от обявяване на договора за окончателен, при твърдяно от нея неизпълнение в срок на задължението на другата страна да сключи окончателен договор. Евентуалните осъдителни искове тя е предявила при условие, че предварителният договор не може да бъде обявен от съда за окончателен, поради което и доводи за разваляне на предварителния договор със самата искова молба са несъстоятелни.

Ответницата А.Г. се е бранила с възражение, че неизправната страна по предварителния договор е ищцата и договорът е развален извънсъдебно с дадения й срок за изпълнение и предупреждение, че след изтичането му, договорът ще се счита за развален. Това е и доказано по делото. С нотариална покана, връчена на С.Б. на 14.06.2005 г. в 14 ч. (при редовно оформен отказ от получаване), А.Г. е поканила същата на 15.06.2005 г. в 10 часа в кантората на нотариус Илиана Маджунова, с посочен адрес, за сключване на окончателен договор, като е предупредила ищцата, че при неявяване с покупната цена, договорът ще се счита за развален.

С констативен протокол № 106 от 15.06.2005 г., нотариусът е удостоверил явяването на ответницата и неявяването на ищцата, както и готовността на ответницата да прехвърли собствеността съгласно приложените от нея документи. С отговор, връчен на ответницата на 15.06.2005 г., ищцата е посочила, че желае сключването на окончателен договор, но поради неотложни ангажименти и е невъзможно да се яви, а и не може да изтегли от банката голяма сума в брой без предварителна заявка, като е поискала уговаряне нов срок и посочила лице за контакт –  пълномощникът й адв. Д. с адрес и телефон за връзка. На 15.06.2005 г. ответницата Г. е пратила нова покана до ищцата за явяване пред нотариуса на 16.06.2005 г. в 10 ч., като е посочила и своя банкова сметка ***жността, в случай на ангажимент на ищцата, тя да сключи договора чрез пълномощник. Предупредила е, че в противен случай договорът ще се счита за развален. Тази покана е връчена на адвокат Д. на 15.06.2005 г. в 12,30 ч. с редовно оформен отказ от получаване. С констативен протокол № 109 от 16.06.2005 г., в 11 ч., нотариусът е удостоверил явяването на продавача и готовността му да прехвърли собствеността (съгласно представени от него оригинални документи за собственост, изброени в протокола) и неявяването на купувача по предварителния договор. С дадения подходящ срок за изпълнение на задължението и предупреждението по чл. 87, ал.1 от ЗЗД, кредиторът А.Г. е развалил предварителния договор с ищцата от 19.04.2005 г., поради виновното неизпълнение на задължението й да се яви за сключване на окончателния договор и да плати цената. Договорната връзка е отпаднала с обратна сила, за което вина има ищцата. Тя е била неизправна страна и договорът е развален, считано от 16.06.2005 г. Възраженията на С.Б., че насрещната страна не е била изправна, защото актът за узаконяване на сградата № 176 от 29.12.2004 г., предоставен от продавачите на 13.05.2005 г. и представен и пред нотариуса, е бил неистински, обстоятелство установено с влязло в сила решение 2522/08.06.2011 г. по гр.д. № 15934/2010 г. по описа на Варненски районен съд, потвърдено с решение 1498/06.12.2011 г. по в.гр.д. № 1782/2011 г. на Варненския окръжен съд, както и че с решение № 472/04.02.2014 г. по гр.д. № 11873/2012 г.на Варненския районен съд, потвърдено в тази част с решение 1064/10.07.2014 г. по в.гр.д. № 1065/2014 г. на Варненския окръжен съд е било установено престъпно обстоятелство по см.на чл. 308, ал.1 НК – съставяне на неистински (неавтентичен) официален документ с цел да бъде използван, без да е установен съставителя, са неоснователни. Наличието на неистински акт за узаконяване на строежа на сградата и при липсата на доказателства продавачите да са знаели за това, не променя извода за неизпълнение на задължението на ищцата да се яви пред нотариуса на посочената дата и да заплати остатъка от цената. Само ако купувачката е била изправна страна по предварителния договор, неистинността на документа би била от значение при обсъждане готовността на продавачите да изпълнят своето задължение по прехвърляне на собствеността. Освен това, законността на постройката е без значение, защото продавачите могат да прехвърлят собствеността и върху незаконна постройка, а извън горното, задължение да узаконят сградата не е поемано от продавачите с предварителния договор.

Че сумата от 12 000 евро по предварителния договор има характер на капаро (задатък) страните не са спорили, а и това се установява от волята им при съпоставянето на изричното им изявление, обективирано в самия договор да я считат за капаро, както и от разпоредбите на чл. 12 и 13  от предварителния договор. Задатъкът в случая, според волята на страните, има не само потвърдителна и доказателствена, но и обезщетителна функция  - той служи като предварително и общо определяне на обезщетението, върху което кредиторът ще има право в случай на неизпълнение  - чл. 93, ал.2 ЗЗД. За да претендира връщането на същото, обаче както и заплащането на двойния му  размер, предвидено по чл. 13 от предварителния договор, трябва да е налице неизпълнение на договорното задължение на страната, получила задатъка и отказ от договора (развалянето му) от далата задатъка страна. В случая, ищцата е неизправна страна и развалянето на договора е станало от насрещната страна, поради което и претенцията за заплащане както на сумата от 6 000 евро, като част от 12 000 евро, така и на сумата от 1 000 лв. като част от задължението по чл.13 от договора за плащане на неустойка в двойния размер на задатъка (капарото) са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Решението на окръжния съд, постановяващо идентичен резултат, е правилно и следва да бъде оставено в сила в тази част.

 Претенцията за солидарното осъждане на двамата ответници за връщане на сумата от 6 000 лв., като платена за акт за узаконяване, какъвто не е издаден, доколкото съществуващият е бил неистински, т.е. при твърдения за неосъществено основание, също е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Това е така, тъй като видно от изрично посоченото от страните и в двата предварителни договора тази сума, платена по разписката от 30.03.2005 г. ще бъде приспадната от цената по договора и е уговорена като част от капарото в общ размер от 10 % от цената, заедно със сумата от 12 000 евро (общо 15 000 евро). Изричното посочване в разписката за предварителен депозит, че тя е дадена за узаконяване на жилищната сграда сочи само целта, за която ще бъдат използвани средствата, но не създава ново и различно правоотношение между страните. Затова, решението на окръжния съд не страда от визираните в жалбата пороци и в тази част, то също следва да бъде оставено в сила.

По иска по чл. 59 от ЗЗД срещу ответницата А.Г.:

Установено е по делото, че имотът не е бил предаден на ищцата по предварителния договор и тя не е била негов държател. Имотът е бил обитаван от ответниците, а негов собственик е А.Г.. Ищцата не разполага с друг иск, с който да се защити, поради което приложима е разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД, която гласи, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Ищцата е твърдяла, че направила подобрения в дворното място като е претендирала за тях сторените разходи по три пера съответно в размер на  4 713,09 лв. за закупуване и доставка на пръст в имота и подравняване на дворното място, поставяне на плочници за алеи и паркинг, озеленяване на дворното място, 1 400,62 лв. – разходи за довършване на барбекю в двора и 3 896,68 лв. – разходи за изграждане на ограда и входни врати, всичко равняващо се на сумата от 10 010,39 лв. Подобренията тя извършила по време на сключените предварителни договори до изтичане на срока за сключването им. С показанията на свидетелите В.Д., П.С., Б. С. и Д.Д., се установа, че преди да бъдат извършени подобренията през пролетта на 2005 г., дворът бил в много лошо състояние, като строителна площадка след строеж, имало разхвърляни строителни материали, боклуци, било запуснато мястото (св.П.С.), имало  остатъци от цимент, пясък, греди, разхвърляни платна (св. Б.С.), в двора било строително петно с чакъл, кал и разхвърляни строителни отпадъци (св. Д. Д.). С.Б. почистила двора, засадила декоративни дръвчета, завършила оградата, сложила метални пана и две плъзгащи врати, довършила барбекюто в двора, като това е изнесъл свидетелят В.Д.– съсед по дворно място, пред когото ответниците признали, че купувачката Б. направила подобренията. Според свидетелката П.С. (която е сестра на ищцата и помагала при извършване на работите, като ходила поне 20 пъти на мястото), С. докарала пръст за уравняване на двора, посяла цветя, засадила 20 кипариса и две декоративни дръвчета, направила алпинеум като шадраван с вода и електричество, довършила барбекюто в двора с огнеупорни тухли, електричество, вода и канал, със стена отзад, измазала го, сложила мивка – алпака, купила и сложила 10 оградни пана, две плъзгащи врати и една обикновена, за които платила 2 600 лв., направила паркинг за четири коли с чакъл и плочки с отвори, две пътеки с големи плочки, като за работите били наети двама работника – М., който работил през цялото време в продължение на два месеца и И., когото виждала 6-7 пъти. За всички работи плащала ищцата срещу квитанции. В същия смисъл са и показанията на свидетелката Б.С., която се занимава със строителство. С. измазала оградата, направила еднакви колонките, поставила 20 оградни пана, подвижна врата за коли с едно отваряемо крило, извозила отпадъците (пет Камаза), докарала пръст, засадила 20 туи и декоративни храсти, направила  паркинг за 2 -3 коли с чакъл и плочи, довършила барбекюто. Тези показания  се подкрепят и от свидетеля Д.Д., който знае от негови близки, че С.Б. е извършила ремонтите в двора, а и виждал същата в двора - тя сяла райграс, направила барбекюто, ремонтирала оградата, засадила туи, направила паркинг с плочки с отвори, на оградата поставила метални орнаменти върху бетонната част и за всичко тя плащала на работниците, като понякога имало един, понякога двама работника. В подкрепа на извършените работи са и приетите писмени доказателства за извършени разходи за закупуване на материали и заплащане на работници по квитанции. С оглед взаимно подкрепящите се, детайлни и допълващи се показания на тези свидетели, които са и очевидци на състоянието на имота преди и след подобряването му и на извършваните от ищцата работи в продължение на около два месеца и всички те са безпротиворечиви и се подкрепят и от писмените доказателства по делото, съдът намира за доказани по делото конкретно твърдяните от ищцата подобрения в имота. Освен това, част от тях са установени и понастоящем от вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза. Именно поради тези съображения, няма основание да се отрекат показанията на свидетелката П. С., която е сестра на ищцата или на свидетеля Д.Д., който е близък на ответника Г., но към момента не са в добри отношения по повод на дело, поради евентуална тяхна заинтересованост. Показанията и на двамата напълно кореспондират с тези на останалите двама свидетели (В.Д. и Б.С.), които нямат родство или дела със страните и се подкрепят от писмените доказателства и от заключението на вещото лице. Единствено показанията на свидетеля М. В. не са в синхрон с показанията на останалата група свидетели. Този свидетел е един от наетите от Б. работници. Той е посочил, че по поръчка на С.Б. през 2005 -2006 г. направил насипа за паркоместа около 25 кв.м. и положил плочите с отвори, като тя му платила само 250 лв. и му носела храна, като отрекъл да е получавал други суми и да е извършвал други работи. Този свидетел е работник, наеман и от ответниците още от 2003 г., а от 2008, 2009 г. поддържа двора, като работи за тях и понастоящем. Именно поради зависимостта си от ответниците и сега, той е заинтересован от изхода на делото, а неговите показания не само противоречат на показанията на останалите свидетели, включително и на тези на свидетелката П.С., която го е посочила и по име като работникът, който е извършвал работите в продължение на два месеца и С.Б. му е плащала срещу разписки и на тези на свидетеля Д.Д., който виждал двама работници в мястото в този период, но и на неоспорените от ответниците писмени доказателства за получени от него суми по представените квитанции. Не следва да се кредитират показанията на същия свидетел и относно обстоятелството, че плочите и шадравана са били демонтирани през лятото на 2005 г., два – три месеца след поставянето им по поръчка на Г. и по негово нареждане в присъствието на ищцата и били струпани в съседния двор, зад къщата, като ищцата му казала, че след време ще дойде да си ги пренесе. Това също противоречи на показанията на свидетелката Б.С., която сочи, че през лятото на предходната година (разпитът и е от 10.02.2016 г.) всичко стояло, както било направено от С., включително и плочите на паркинга били същите. В тази насока могат да бъдат ценени и обясненията на вещото лице Живка Бонева, изготвило съдебно-техническата експертиза, в съдебно заседание от 16.03.2016 г., с които сочи, че при огледа плочите са били различни, по-малки по размер и са сравнително нови - до около година.

За разходите за извършените подобрения и за увеличената стойност на имота са били изслушани две съдебно-технически експертизи, като първата от тях частично е била оспорена от ответниците и по тяхно искане е била допусната нова. Второто заключение е на вещото лице Живка Бонева, което е изчислило разходите за извършените подобрения по пера и увеличената стойност на имота. Това заключение е било прието от двете страни по делото и не е било оспорено от тях и като компетентно и безпристрастно изготвено от специалист в тази област, се кредитира от съда. Според експерта, разходите за подобренията в градината (посочени по отделни видове работи и стойности на труд и материали) са в размер на 5 379,73 лв., тези за завършване на барбекюто – 1 206,80 лв. и за оградата и входните врати – 4 704,59 лв. Оспорени са били от ответниците само  разходите за оградните пана и входните врати по договора на ищцата с „Ноче” ООД от 25.04.2005 г., като те са сочили, че тя само ги е поръчала, но не ги платила. От отбелязването в договора и от приложената квитанция за плащане от 27.05.2005 г. се установява, че ищцата е платила общо 2 600 лв. като при сключването на договора сумата от 1 800 лв., а след това още 800 лв., които са част от цялата договорена сума в размер на 3 400 лв. Тя е претендирала само платената от нея част от 2 600 лв. Видно от заключението на вещото, то е включило в разходите сума от 3 400 лв., поради което и 800 лв. следва да се извадят от разхода по това перо, след което разходите остават в размер на 3 904,59 лв. Увеличената стойност на имота след подобренията вещото лице е установило на сумата от 17 100 лв. Ищцата е претендирала по трите пера следните суми 4 713,09 лв. за градината, 1 400,62 лв. за барбекюто и 3 896,68 лв. за оградата и вратите. Доколкото сумите за градината и за оградата и вратите са по-малки от установените от вещото лице, следва да се вземат претендираните от ищцата такива като разходи, докато за барбекюто вещото лице е установило по-малък разход от претендирания и той следва да бъде включен в глобалния размер на общите доказани разходи на ищцата, които се равняват на сумата от 9 816,57 лв. (4 713,09 лв. за градината, 1 206,80 лв. за барбекю и 3 896,68 лв. за оградата и вратите). Доколкото ищцата има правото на по-малката измежду двете суми – обедняването с разходите и обогатяването на другата страна с увеличената стойност на имота, се налага извода, че следва да й бъде присъдена сумата на разходите в общ размер на 9 816,57 лв. До този размер искът й е основателен и следва да бъде уважен, а за горницата до претендираните – 10 010,39 лв. – отхвърлен. Възраженията на въззивницата Г. в тази насока са основателни и решението на окръжния съд следва да бъде частично отменено и искът – частично отхвърлен.

 С оглед изхода на производството, решението на окръжния съд следва да бъде отменено частично и за разноските, за които А.Г. е осъдена да плати на С.Б. за горницата над 893,30 лв. до присъдените 920 лв. С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция, А.Г.  дължи на С.Б. съразмерна на уважените искове, част от платеното от нея адвокатско възнаграждение на адв. Д. в размер на 322,50 лв. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. Ж. е неоснователно, като същото в размер на 1000 лв. за всеки от ответниците е в минималния, според чл. 7, ал.2 от Наредбата за минималните размери за адвокатските възнаграждения, размер. Ищцата С.Б. дължи на А.Г. сумата от 569 лв., представляваща част от платено адвокатско възнаграждение и 5,26 лв. – част от платена държавна такса по жалбата, съразмерно на отхвърлените срещу нея искове, респ. въззивна жалба. С.Б. дължи на ответника С.Г. сумата от 1000 лв., представляваща платено от него възнаграждение, съобразно отхвърлените срещу него искове.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 504 от 15.04.2016 г., постановено по гр.д.№2096/2006 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която А.М.Г. е осъдена да заплати на С.М.Б. на осн. чл. 59 от ЗЗД направени от нея разноски за извършени подобрения в имота за ГОРНИЦАТА  над сумата от 10 010,39 лв. до присъдените 10 080 лв. и ПРЕКРАТЯВА  производството по делото в тази част.

ОТМЕНЯ  решение № 504 от 15.04.2016 г., постановено по гр.д.№2096/2006 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която А.М.Г. е осъдена да заплати на С.М.Б. на осн. чл. 59 от ЗЗД направени от нея разноски за извършени подобрения в имота за ГОРНИЦАТА  над сумата от 9 816,57 лв. (включваща 4 713,09 лв. разходи за градината, 1 206,80 лв. за барбекю и 3 896,68 лв. за оградата и вратите) до размер на 10 010,39 лв., както и В ЧАСТТА, с която А.М.Г. е осъдена да заплати на С.М.Б. сторени разноски пред първата инстанция, ЗА ГОРНИЦАТА  над 893,30 лв. до присъдените 920 лв. и вместо това ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.М.Б. срещу А.М.Г. иск по чл. 59 от ЗЗД за заплащане на разноски за извършени подобрения в имота В ЧАСТТА за горницата над сумата от  9 816,57 лв. (включваща 4 713,09 лв. разходи за градината, 1 206,80 лв. за барбекю и 3 896,68 лв. за оградата и вратите) до 10 010,39 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА  решение № 504 от 15.04.2016 г., постановено по гр.д.№2096/2006 г. по описа на Варненския окръжен съд В ОСТАНАЛИТЕ МУ ЧАСТИ: - В ЧАСТТА, с която А.М.Г. е осъдена да заплати на С.М.Б. на осн. чл. 59 от ЗЗД направени от нея разноски за извършени подобрения в имота в размер на сумата от 9 816,57 лв. (включваща 4 713,09 лв. разходи за градината, 1 206,80 лв. за барбекю и 3 896,68 лв. за оградата и вратите), ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска 10.06.2005 г. до окончателното й изплащане, както и за  съдебно –деловодните разноски пред първата инстанция в размер на 893,30 лв.;- В ЧАСТИТЕ, С КОИТО са отхвърлени, предявените от С.М.Б. срещу С.Г.Г. и А.М.Г. искове за солидарното им осъждане за заплащане на сумата от 6 000 лв., като дадена с разписка № 902/30.03.2005 г. с оглед издаване на акт за узаконяване на сградата, тъй като издаденият акт е незаконен, респ. нищожен; - срещу С.Г.Г. за осъждането му да заплати сумата от 6 000 евро, представляваща половината от платено капаро в размер на 12 000 евро в деня на подписване на предварителния договор, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 10.06.2005 г. до окончателното й изплащане; - срещу С.Г.Г. за осъждането му да заплати сумата от 1 000 лева, представляваща част от дължимата неустойка в двоен размер от платеното капаро, общо в размер 24 000 евро, по сключен предварителен договор, ведно със законната лихва от датата на  завеждане на исковата молба 10.06.2005 г. до окончателното й изплащане; - срещу А.М.Г. за осъждането й да заплати сумата от 6 000 евро, представляваща половината от платено капаро в размер на 12 000 евро в деня на подписване на предварителния договор, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото 10.06.2005 г. до окончателното й изплащане; - срещу А.М.Г. за осъждането й да заплати сумата от 1 000 лева, представляваща част от дължимата неустойка в двоен размер от платеното капаро, общо в размер на 24 000 евро по сключения предварителен договор, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото 10.06.2005 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА А.М.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на С.М.Б. с ЕГН ********** ***, сумата от 322,50 лв., представляваща съразмерна част от сторените от нея разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА С.М.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на А.М.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 569 лв., представялваща част от платено адвокатско възнаграждение и 5,26 лв. – част от платена държавна такса по жалбата, съобразно резултата от въззивното производство.

ОСЪЖДА С.М.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на С.Г. *** сумата от 1 000 лв., представляваща платено от него адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: