ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

                                                       №523

 

                                      12.09.2017 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

         АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА, гражданско отделение, на 12 септември 2017 г. в закрито заседание в следния състав:

 Председател: Милен Славов

        Членове: Пенка Христова     

                         Петя Петрова                             

 

като разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. № 431 по описа на Апелативен съд Варна за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по две частни жалби, подадени от И.С.М., както следва:

- По частна жалба с  вх. № 17972/21.06.2017 г. против разпореждане № 5118 от 07.06.2017 г., постановено по в.гр.д. № 98/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е върната касационната й жалба вх.№ 11598/24.04.2017 г. против решение № 344/14.03.2017 г., постановено по същото дело. Жалбоподателката е настоявала, че обжалваното разпореждане е недопустимо, евентуално – неправилно, като е молила за отмяната му и за връщане на делото на друг състав на окръжния съд за администриране на касационната й жалба с даване на подходящ срок за поправяне на нередовностите в същата.

- по частна жалба вх. № 20066 от 10.07.2017 г. против разпореждане № 5261/12.06.2017 г., постановено по същото дело, с което е оставена без уважение молбата й по чл. 63 от ГПК с вх. № 16480 от 08.06.2017 г. за повторно продължаване на срока за изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждане № 3753/26.04.2017 г. Жалбоподателката е изразила несъгласие с разпореждането на съда без да сочи конкретни оплаквания, като е молила за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на съда.

Насрещната страна  не е подала отговор на жалбите.

Съдът, след преценка на книжата по делото, намира частната жалба вх. № 20066 от 10.07.2017 г. против разпореждане № 5261/12.06.2017 г., постановено по чл. 63 от ГПК за недопустима като насочена срещу неподлежащ на самостоятелно обжалване съдебен акт на съда, поради което и производството по същата следва да бъде прекратено. Проверката за наличието или липсата на предпоставките по чл. 63 от ГПК за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите в касационната жалба, съдът прави в производството по жалбата на страната срещу преграждащия акт на съда – разпореждането за връщане на касационната жалба. С оглед на изложеното, като недопустима, тази частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане и в тази част настоящото производство следва да бъде прекратено.

Частна жалба с  вх. № 17972/21.06.2017 г. против разпореждане № 5118 от 07.06.2017 г., постановено по в.гр.д. № 98/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал.1, т.1 ГПК вр. чл. 279  ГПК и по реда на чл. 274, ал.2, изр. I –во ГПК. Жалбата е редовна и допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

По образуваното пред окръжния съд въззивно гражданско дело № 98/2017 г., съдът е постановил решение № 344/14.03.2017 г., с което е потвърдил първоинстанционния съдебен акт. Недоволната от въззивното решение страна И.С.М. е подала в срок касационна жалба с вх. № 11598 от 24.04.2017 г. С разпореждане № 3753/26.04.2017 г., съдът като е констатирал, че касационната жалба не отговаря на изискванията на чл. 284, ал.2 и чл. 284, ал.3 т.1-4 от ГПК е оставил без движение същата и е дал указания на страната, в едноседмичен срок от получаване на съобщението: - да приведе касационната жалба в съответствие с изискванията на чл.284 ,ал.2 ГПК – същата да бъде приподписана от адвокат, като се приложи пълномощно, удостоверяващо представителната му власт; - да приложи към касационната жалба изложение с обосновка кой конкретно е материалноправният или процесуалноправният въпрос, по който се е произнесъл ВОС с решението си по смисъла на чл. 280, ал.1 т.1- 3 от ГПК, както и указания в случай, че се позовава на хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК да посочи и конкретния съдебен акт от задължителната практика на върховната инстанция, който според нея не е съобразен при постановяване на решението; в случай, че се позовава на хипотезата на чл. 280, ал.1, т.2 от ГПК да цитира и приложи копия от съдебните актове, разрешаващи по противоречив начин аналогичен спорен предмет; и ако се позовава на разпоредбата на чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК да уточни с какво конкретно разглеждането на жалбата ще допринесе за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; Съдът е указал на И.М. също така, да представи препис от изложението за насрещната страна, изложението да бъде приподписано от адвокат, както и да  внесе държавна такса от 30 лв. по сметка на ВКС и да представи по делото доказателства за плащането.

Съобщението, заедно с предупреждение до страната, че при неизпълнение на указанията на съда, съдът ще върне жалбата, е било връчено лично на И.М. на 02.05.2017 г. В срока за отстраняване на нередовностите, с молба вх.№ 13153/09.05.2017 г., жалбоподателката е представила доказателства за заплащане на държавната такса от 30 лв. по сметка на ВКС и е поискала от съда да продължи срока за отстраняване на останалите нередовности, обосновано с недостатъчен срок за ангажиране на адвокат. С разпореждане № 4389/15.05.2017 г. съдът като е преценил, че молбата по чл. 63 от ГПК е в срок и е основателна, е продължил срока за отстраняване на недостатъците в касационната жалба с още две седмици, считано от изтичане на първоначалния срок 09.05.2017 г. Продълженият срок е изтекъл на 22.05.2017 г., като нередовностите не са били отстранени. С обжалваното разпореждане № 5118/07.08.2017 г., окръжният съд е върнал касационната жалба, поради непоправяне на недостатъците в продължения срок. Съобщението за връщането е връчено лично на И.М. на 12.06.2017 г. Междувременно, на 08.06.2017 г. по делото е постъпила молба от М. за повторно продължаване на срока за изпълнение на указанията на съда по разпореждане № 3753/26.04.2017 г., което съдът с разпореждане № 5261/12.06.2017 г. е оставил без уважение предвид постановеното вече връщане на касационната жалба.

Оплакванията на частната жалбоподателка са неоснователни. Постановеното от окръжния съд разпореждане е валиден и допустим съдебен акт. Използваният от законодателя в чл. 286 от ГПК термин „връщане“ на жалбата не е еднозначен с физическото предаване на страната на върнатите книжа и те не й се предават. Затова и оплакванията, че с преписа от обжалваното разпореждане не е получила върнатите книжа и това е опорочило обжалвания акт до степен на недопустимост на същия, са несъстоятелни. Такива са и оплакванията й, че не е била уведомена от съда за уважаването на молбата й и за продължения срок, тъй като такова задължение законодателят не е вменил на съда. За резултата по подадена молба по чл. 63 от ГПК и за продължения срок, страните сами следят. Неоснователно е и оплакването на жалбоподателката, че не е знаела закона и не е могла по финансови съображения да ангажира адвокат, защото законодателят е гарантирал в тези случаи правата на гражданите и достъпа им до съдебните процедури, предоставяйки на тяхно разположение напълно достъпна и безплатна възможност за ползване на адвокатска защита по реда на чл. 94 и сл. ГПК, от която в случая  И.М. не се е възползвала с подаване на молба до съда.

В случая, касационната жалба на И.С.М. срещу решението на окръжния съд е била нередовна и е страдала от констатираните  с разпореждане № 3753/26.04.2017 г. нередовности, поради което и в съответствие с чл. 285 от ГПК окръжният съд е дал на страната ясни и подробни указания за отстраняването им и е предупредил същата за връщането на жалбата при неизпълнението им с връченото й на 02.05.2017 г. разпореждане. Срокът за поправяне на недостатъците, включително и след продължаването му по молбата по чл. 63 от ГПК е изтекъл на 22.05.2017 г., но нередовностите не са били поправени (с изключение само на указанието за внасяне на държавна такса) и затова касационната жалба е подлежала на връщане на осн. чл. 286, ал.1 ,т.2 ГПК. Молбата от 08.06.2017 г. за повторното продължаване на срока е била подадена след неговото изтичане, поради което  не са били налице условията по чл. 63 от ГПК и правилно не е била уважена от окръжния съд.

С оглед изложените съображения, обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане на окръжният съд за връщане на касационната жалба е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предвид това, Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 20066 от 10.07.2017 г. на И.С.М. против разпореждане № 5261/12.06.2017 г., постановено по в.гр.д. № 98/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд и прекратява в тази част настоящото производство.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5118 от 07.06.2017 г., постановено по в.гр.д. № 98/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е върната касационната жалба на И.С.М. с вх.№ 11598/24.04.2017 г. против решение № 344/14.03.2017 г., постановено по същото дело.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  може да се обжалва само в прекратителната му част с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: