Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

162

 

гр.Варна, 25.10.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на дванадесети октомври, двехиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав:

 

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     МАРИЯ МАРИНОВА

 

 

          при участието на секретаря Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 432/16 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Държавата, чрез МРРБ, представлявана от Областен управител – Варна срещу решение № 854/24.06.2016 г. по гр.д.№ 3237/15 г. на Окръжен съд – Варна, с което е уважен иска, предявен от Община – Варна, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Оплакванията са за недопустимост поради липса на правен интерес, евентуално – поради произнасяне на съда относно ПИ с друг номер, различен от заявения с исковата молба, с искане за обезсилване на постановеното решение. В условията на евентуалност, се твърди неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за отхвърляне на предявения иск.

Представляващият Община – Варна оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. 

         Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

         Предявен е иск от Община Варна срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството с твърдения, че по силата на § 42 от ПЗР на ЗОС е собственик на ПИ № 10135.2562.105 по КК на гр. Варна, ж.к. „Чайка” с площ от 1551 кв.м., при граници: ПИ с №№ 10135.2562.106 и 10135.2562.55. Моли съда за постановяване на решение по реда на чл.124, ал.1 от ГПК, с което това право да бъде прието за установено в отношенията между страните.

Ответникът оспорва изцяло предявения иск. Твърди се, че за имота е бил съставен АДС № 809/26.09.1950 г., тъй като е налице валидно отчуждаване  по реда на ЗОЕГПНС на вилна постройка, заедно с 975 кв.м. дворно място. Със Заповед № 447/22.10.1992 г. на Кмета на Община Варна на бившите собственици е възстановено правото на собственост само върху постройката. Излага се, че не са налице предпоставките на § 42 от ПЗР на ЗОС по отношение на ПИ № 10135.2562.105 по КК на гр. Варна, ж.к. „Чайка”, поради което искът е неоснователен.

Не се спори между страните, установява се от приложените по делото писмени доказателства, че за одържавения с акт № 818/1950 г. по реда на ЗОЕГПНС от Павлина В. Пеева недвижим имот е съставен АДС № 00809/26.09.1950 г. за вила, заедно с 975 кв.м. дворно място, находящи се в гр. Варна, местност „Рупи”, при граници: път, М.П.Г. и П. и К. Б., на основание ПМС № 2118/14.07.1950 г.

Със Заповед № 447/22.10.1992 г. на Кмета на Община Варна вилната сграда е възстановена на бившите собственици и е отписана от актовите книги. Приложеният АЧОС № 8022/11.11.2014 г. е съставен за ПИ № 10135.2562.105 по КК на гр. Варна, ж.к. „Чайка” с площ от 1551 кв.м., при граници: ПИ с №№ 10135.2562.106 и 10135.2562.55, на основание § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС.

По делото е приложено заключение на назначена СТЕ, прието от съда за обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, от което се установява, че ПИ № 10135.2562.105 по КК на гр. Варна съответства частично по местоположение на ПИ № 2615 по КП от 1956 г. и ПИ № 110 в незатворен контур по КП от 1977 г., но не и по граници и площ. Към влизане в сила на § 42 от ПЗР на ЗОС и § 7 от ПЗР на ЗМСМА, съгласно действалия тогава и понастоящем за ж.к. „Чайка” устройствен план ЗРП от 1963 г., територията в която е попадал и ПИ № 2615 по КП от 1956 г., съответстващ на процесния ПИ № 10135.2562.105 по КК на гр. Варна, е предвидена за „комплексно жилищно застрояване”. За ПИ № 2615 не е бил отреден самостоятелен парцел за застрояване, такъв не е отреден и понастоящем, като по плана е предвидено съществуващата в него сграда да се запази като свободно разположена в територията на комплекса. Към момента на влизане в сила на § 42 от ПЗР на ЗОС и § 7 от ПЗР на ЗМСМА процесният имот е попадал и понастоящем попада в селищна територия – квартал на гр. Варна - със статут „за комплексно жилищно застрояване”.

По допустимостта на предявения иск: От оспорването изцяло на предявения иск от ответника, съдът извежда наличието на правен интерес за Община Варна от предявяването му, поради което обжалваното решение е постановено по допустим иск. Не е налице твърдяното различие в ПИ, предмет на претенцията и този в диспозитива на решението.

Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд за основателност на иска по чл.124, ал.1 от ГПК. Съобразно § 42 от ПЗР на ЗОС /обн. в ДВ, бр. 96/05.11.1999 г./, застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.

Представените по делото писмени доказателства - АДС № 00809/26.09.1950 г. и Заповед № 447/22.10.1992 г. на Кмета на Община Варна  установяват, че към момента на влизане в сила на § 42 от ПЗР на ЗОС процесният имот е бил частна държавна собственост по силата на закона. Заключението на допуснатата и приета от съда СТЕ, неоспорена от страните установява, че към същия момент, съгласно действащия тогава и сега за ж.к. „Чайка” устройствен план от 1963 г., процесният имот е попадал в територия, предвидена за „комплексно жилищно застрояване”, която е селищна – квартал на гр. Варна и същият е бил застроен. Имотите, съответстващи му по местоположение са със статут/трайно предназначение „за комплексно жилищно застрояване”. Следователно, налице са всички предпоставки за трансформиране на собствеността върху ПИ № 10135.2562.105 по КК на гр. Варна от държавна в общинска.

Наведените във въззивната жалба доводи по съществото си съставляват несвоевременно оспорване на заключението на назначената СТЕ, което е недопустимо н настоящата инстанция и не променят изводите на съда за основателност на иска.

Като е постановил решение, с което е уважил предявения от Община Варна иск, съдът е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

                             Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 854/24.06.2016 г. по гр.д.№ 3237/15 г. на Окръжен съд – Варна.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                             2.