РЕШЕНИЕ

 

185

 

гр.Варна, 21.11.2013 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение на шести ноември, две хиляди и тринадесета година в закрито заседание в състав:

 

           

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                     ПЕТЯ ПЕТРОВА

секретар В.Т.,

прокурор ,

 

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр. дело № 433/13 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на П.Т.М. *** срещу решението на Окръжен съд-Варна от 24.07.2013 г. по гр.д.№ 381/13 г., с което е осъден да заплати на С.Н.Г. сумата от 31200 лева, с която сне основателно се е обогатил за нейна сметка и са присъдени направените по делото разноски. Оплакванията са за нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, с молба за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което обжалваното решение бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен.

Въззиваемата оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на  обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск от С.Н.Г. срещу П.Т.М. за присъждане на сумата от 31200 лева, представляваща стойността на половината от продажната цена на закупения от двамата недвижим имот с договор за покупко-продажба по нот.акт № 194/10 г., с правно основание чл.59 от ЗЗД. Претенцията се основава на твърдения, че продажната цена е била заплатена изцяло от нея с лични средства, подарени й от нейната майка.

Оспорвайки изцяло иска, ответникът твърди, че тъй като продавачи по договора са били неговите родители, посочената в него цена не е била заплащана; че подарените от майката на ищцата суми са били разходвани за строеж на сградата, за обзавеждане, за закупуване на лек автомобил и за връщане на заеми.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че с нот.акт № 194, том ХХІІІ, н.д.№ 2827/10 г. те са закупили от родителите на ответника недвижим имот, подробно описан в исковата молба – поземлен имот с идентификатор 10135.5403.4434, находящ се в гр.Варна, кв.Галата, р.н Аспарухово, местн.”Боровец-юг” с площ от 600 кв.м., ведно с построената в него масивна сграда с площ от 120 кв.м., срещу продажна цена от 62382 лева. При изповядването на сделката ответникът е бил представляван от майката на ищцата – Н. Г..

Спорът е дали при изповядването на сделката на 1.04.2010 г., в полза на продавачите е била изплатена цената, посочена в нотариалния акт. С оглед липсата на твърдения от ответника да е участвал с парични средства при това заплащане, ирелевантен е факта относно произхода на средствата, с което това е станало. Факта на извършено от ищцата плащане на продажната цена в полза на продавачите е удостоверен от нотариуса в съставения нотариален акт.

Към делото е приложена като доказателство декларация по чл.4,  ал.7 и по чл.6, ал.5, т.3 от ЗМИП, удостоверяваща произхода на средствата, с които е заплатена продажната цена, удостоверение за раждане, удостоверение от ОББ. От всички писмени доказателства се установява, че след извършена продажба на недвижим имот през 2007 г., майката на ищцата – Н. Г. е превела в нейна полза сумата от 31200 евро. Следователно, доказан е по пътя на пълно и главно доказване и произходът на средствата, с които е извършено плащането, въпреки, че фактът на плащането е установен със самия нотариален акт, чиято материална доказателствена сила  не е оборена от ответника. Показанията на разпитаните от първоинстанционния съд свидетели са в съответствие с писмените доказателства и с приложеното от настоящата инстанция извлечение от банковата сметка на ищцата в ОББ.

Показанията на свид.Н. не се базират на нейни лични впечатления, а на сведения, получени от майката на ответника; свид.П., установяващ връщане на даден на страните заем не е бил очевидец на теглене на суми от банка, за да твърди с чии средства е станало това връщане.

Следователно, доказан в процеса е фактическия състав не неоснователното обогатяване на ответника за сметка на ищцата чрез придобиване на половината от недвижим имот, без да е заплатил половината от общо платената за него цена. Налице е неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищцата в резултат от създалото се икономическо неравенство при изплащане на продажната цена с нейни лични средства, поради което той й дължи връщане на половината от заплатената сума.

Като е уважил предявения иск, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата сумата от 1000 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                             Р       Е       Ш      И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на Окръжен съд-Варна от 24.07.2013 г. по гр.д.№ 381/13 г.

ОСЪЖДА П.Т.М., ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.Г. сумата от 1000 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

                                                                   2.