Р Е Ш Е Н И Е

150

гр. Варна,  13.10.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и шестнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

въззивно гражданско дело № 433 по описа за 2016-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по  въззивна жалба, подадена от Й.Д.К. и П.Р.К. срещу решение № 80/05.07.2016 год. по гр.д. 57/2016 год. на ОС Търговище, с което са отхвърлени предявените от тях искове срещу Н.П.Р. от гр. Търговище по чл. 227, ал.1, б.”в” ЗЗД за отмяна на дарението, направено от К. на Н.П.Р., на недвижим имот, представляващ апартамент № 3, ет.2, в жилищна сграда на бул. „Михаил Маджаров”, №*, с площ от 107 кв.м., който по КК е ид.№ 57649.503.2642.1.3., който е самостоятелен обект в сграда №1, разположена в поземлен имот ид.№ 57649.503.2642, при съответните граници; ведно с таванско помещение № 7 с площ от 17,45 кв.м., и избено помещение №5 с площ от 22,40 кв.м., ведно с 13,47% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж в общински поземлен имот, при запазено право на ползване, в полза на прехвърлителите, ведно с присъждане на разноски.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и необоснованост на решението. Оспорват се изводите на съда по отношение на отправената покана за издръжка и правното значение на отказа на ответника да заплаща издръжка. Иска се уважаване на претенцията. Направени са доказателствени искания за приемане на писмени доказателства за новонастъпили факти.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна Н.П.Р., в който жалбата се оспорва. Изложени са подробни съображения за липсата на предпоставките за уважаване на иска. Твърди се, че въззиваемият няма възможност да дава издръжка, за което е представено и ново писмено доказателство – договор за наем от 01.-7.2016 год.

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 Пред ОС е предявен иск с правно основание чл.227, ал.1, б „в“ ЗЗД – отмяна на дарение поради недаване на издръжка, от която дарителите се нуждаят, а ответникът – техен син, не им я осигурява. Ищците твърдят, че са родители на ответника и са му дарили цялото си недвижимо имущество – самостоятелен обект в жилищна сграда -  апартамент № *, на втори жилищен етаж, в жилищна сграда на бул.Михаил Маджаров № 38, със застроена площ от 107 кв.м., който по кадастралната карта на града е с ид.№ 57649.503.2642.1.3, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с ид.№ 57649.503.2642, при съответните граници; ведно с таванско помещение № 7, с площ 17.45 кв.м., и избено помещение № 5, с площ 22.40 кв.м., ведно с 13.47 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж в общински поземлен имот, при запазено право на ползване, в полза на прехвърлителите. Твърди се, че ищците и дарители по горепосочения нотариален акт са изпаднали в трайна нужда от издръжка, която не могат да си осигурят сами. И двамата са в напреднала възраст, с влошено здравословно състояние, ниски доходи, състоящи се от минималните пенсии които получават. Първата от тях е със счупен крайник и трайно увреждане, установено от лекарска комисия. Приема поддържащи лекарства за двигателното увреждане и за хипертония. Другият ищец е с прекаран мозъчен инфаркт и бъбречно заболяване и също приема поддържащи медикаменти. Двамата са напълно несамостоятелни в придвижването си и зависят изцяло от помощта на трети лица. В състоянието, в което се намират, средствата от пенсиите не стигат за осигуряване на сравнително нормалното им ежедневие. Твърди се, че с оглед изпитаните от тях затруднения, с Нотариална покана с рег.№5138/15.08.2013 г., те поканили ответника да им заплаща по 250 лева месечно на всеки един от тях, считано от 15.08.201Згод., с които средства те да бъдат в състояние да си осигурят едно нормално съществуване. На 28.08.2013год., Нотариус Юлиян Йорданов изготвил Констативен протокол №62,том П, per. №5625/ 2013год., за явяването пред него на ответника и изразеното от него становище, че не е в състояние да им осигурява исканите средства. След тази покана, дарителите и дареният, направили взаимни отстъпки и при съвместното им съжителство в дарения апартамент, ответникът поемал плащания на режийните разноски в домакинството и с това подпомагал на издръжката им. Последният, както и съпругата му, която също живеела с тях, били с крайно лоши отношенията с дарителите, като се стигнало и до физическо насилие. С Решение, постановено по гр.д.№ 693 по описа за 2014 г. на PC - Попово, образувано по ЗЗДН, е постановено отстраняване на ответника и съпругата му от съвместно обитаваното жилище и те го напускат през декември 2014 година. С напускането си те заключват помещения от и към жилището, което води до ново дело срещу тях и ищците като ползватели, предявяват иск по чл.108 от ЗС за предаване на владението върху имота, като делото приключва в тяхна полза с влязлото в сила на 29.07.2015 г. Решение, по гр.д.№ 127/ 15 г. на ПРС. Разноските, направени от ищците в производствата, за защита на правата им, стопили малкото спестени от тях средства. Въпреки действието не горепосочените решения ответникът и съпругата му се завърнали в процесното жилище и заживели отново там в началото на месец август 2015 г. След това завръщане, между ищците и ответника отново се провели разговори, той и съпругата му да напуснат жилището, поради невъзможното съжителство и занапред синът им да подпомага издръжката им, съобразно вече направената нотариална покана. Ответникът отказал да продължи да участва в издръжката на дарителите и на 25.10.2015г. той и съпругата му се изнесли от него, след двукратно насрочван от ЧСИ въвод във владение, на основание изпълнение на влязлото в сила решение. При напускането си отказали да заплатят и ползваните в жилището ток и вода.От друга страна твърдят, че ответникът има трудови доходи и възможност да дава издръжката, която отказва на дарителите си. Същият не дължи издръжка на други лица. Иска се отмяна на дарението и присъждане на разноски.

В срока и по реда на чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор пред ОС от ответника по делото, в който същият оспорва иска като неоснователен. Възразява, че ищците не се нуждаят от издръжка получават пенсии с размер среден за страната; ищцата получава рента, която за стопанската 2014-2015г. е в размер на 1083,90 лв.;  ищците са направили ремонт на дома си и са се снабдили с ново обзавеждане. Същият не отрича, че не дава издръжка на ищците, но това е така поради липса на средства от негова страна, които да им предоставя - получава месечно трудово възнаграждение в размер на 514,72 лв., от което му удържат сумата 70 лв. по запор на ЧСИ; живее на квартира, за която заплаща наем; не е добре здравословно и закупува ежемесечно лекарства. Предвид всичко това моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен като му се присъдят и направените разноски по делото.

Не се спори от страните по делото, че с  н.а № 37,т.ІІІ, д. №476/2007г. на Служба по вписванията при РС гр.Попово  въззивниците - родители са подарили на въззиваемия, техен син, собственото си жилище, представляващо самостоятелен обект в жилищна сграда -  апартамент № *, на втори жилищен етаж, в жилищна сграда на бул.Михаил Маджаров № 38, със застроена площ от 107 кв.м., който по кадастралната карта на града е с ид. №57649.503.2642.1.3, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с ид. № 57649.503.2642, при съответните граници; ведно с таванско помещение № 7, с площ 17.45 кв.м., и избено помещение № 5, с площ 22.40 кв.м., ведно с 13.47 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж в общински поземлен имот, при запазено право на ползване, в полза на прехвърлителите.

Не е било спорно и че с нотариална покана рег. № 5138 от 15.08.2013г. на нотариус Юлиян Йорданов с рег. № 497 на НК ищците поканили ответника да им заплаща по 250 лв. месечно на всеки един от тях, които средства им били нужни да си осигурят нормално съществуване. Поканата е била редовно връчена на 19.08.2013г. На 28.08.с.г. нотариус Йорданов изготвил констативен протокол  №62, том ІІ, рег. №5625/2013г. за явяването пред него на ответника Н.Р. и изразеното от него становище, че не е в състояние да заплаща исканата от него издръжка.

 След тази покана страните постигнали съгласие, надареният ответник да заплаща консумативите на жилището. Въпреки това отношенията между тях се влошили, като се стигнало до решение № 220/21.11.2014г., постановено по гр.д. № 693/2014г., образувано по ЗДДН, с което ответникът Р. и съпругата му били отстранени от съвместното обитаване на жилището, което последните напуснали през м.декември 2014г. При това напускане отново се стигнало до проблеми, което принудило ищците по реда на чл.108 от ЗС да осъдят сина си и неговата съпруга да им предадат владението върху две стаи от апартамента както таванското и избено помещения – решение №146/08.07.2015г., влязло в сила на 29.07.с.г., постановено по гр.д.№ 127/2015г. на Поповски районен съд.

Въпреки решението Н.Р. отново се върнал да живее при родителите си, като го напуснал окончателно на 25.10.2015г. и отново отказал да заплаща издръжка на своите родители.

По делото е изготвено заключението по съвместна съдебно -медицинска и икономическа експертиза, от което се установява, че Й.К. е с 60% степен на увреждане  за срок от 2 години, с водеща диагноза – счупване на бедрената шийка. Освен това същата страда от хипертонична болест- втора степен, умерено висока степен, хипертонично сърце, сърдечна недостатъчност- първи функционален клас. Съпругът й П.К. страда от тубулоинтерстициален нефрит, което е последица от прекаран мозъчен инсулт. Назначени са му 5 вида лекарства на обща стойност 27,32 лв. 

Н.Р., техният син, е с нарушено здравословно състояние и е с хронично заболяване-артериална хипертония, за което е необходим редовен прием на лекарства.Приема медикамента „зофеин“ с цена по рецептурна книжка 28,26 лв.

От икономическата част на експертизата се установява, че месечната пенсия на К. е в размер на 232,88 лв. Същата за селскостопанската 2014/2015г. е получила рента на стойност 1169 лв. или месечна 97,42 лв. или общо 330,30 лв. Пенсията на П. К. е в размер на 340,02 лв. или общо месечния доход на домакинството е в размер на 670,32 лв. при общ разход за домакинство по групи в размер на 921 лв., съгласно НСИ. Средно на едно лице месечния разход следва да е в размер на 387,29 лв., като за здравеопазване са отчетени 5% от общите разходи, представляващи 46,38 лв. месечно. По данни на НСИ през м.декември 2014г. издръжката на човек е била 561,88 лв. през 2-то тримесечие на 2015г. – 562 лв., през 3-то тримесечие - 563,21лв. Границата на бедност през 3-то то тримесечие, запазила се и в края на 2015г. е в размер 295,55 лв.  

Месечният брутен доход на Н.Р. е 547,41 лв., нето – 430,36 лв.Считано от м. октомври 2015г.на лицето е наложен запор по изпълнително дело в размер на 70 лв.

От показанията на изслушаните свидетели се установява, че преди 4-5 години на ищцата са сменени двете бедрени стави а ищецът е претърпял мозъчен инсулт. Й. К. се движи с две патерици бавно и трудно. П. К. е имал проблем с рана на крака, като съвсем скоро/преди о.с.з./ е изписан от болница. Вечерно време ползва памперс. Двамата получават храна от социална кухня. За тях по 4 часа на ден се грижи социален асистент /св.Стефанов/, осигурен от социална програма на община Попово. Той помага в домакинството, почиства дома, пазарува – сирене от 2,50 лв./кг. маслини, маргарин, пастет. В две от стаите е правен ремонт от Н.К. – сменена е дограмата с РVC, сложен е ламинат на пода, климатик, в кухнята има „модерна мивка с вградени котлони“.

Н.К. живее на квартира срещу месечен наем в размер на 120 лв., но я сменя с друга с наем от 150 лв. По думите на съпругата му, свидетелката В. Д., той работи извънредно, за да живеят нормално през месеца и въпреки това пак не им стигат парите. Самата свидетелка е заявила, че работи за минимална работна заплата, но липсват доказателства за това. Заявила е също, че двамата имат големи пълнолетни деца, на които не могат да разчитат за помощ.

От тази безспорна фактическа обстановка, съдът прави следните плавни изводи:

Договорът за дарение е едностранен и безвъзмезден договор, по силата на който дарителят безвъзмездно, веднага и безвъзвратно отстъпва в собственост на дарения подареното, като намалява своето имущество. Видно от основанията за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1 ЗЗД, правото на дарителя да иска отмяна възниква, когато е налице обществено укоримо поведение от страна на дарения, което съставлява непризнателност – в конкретния случай се твърди хипотезата на б. „в”, която има следният фактически състав: дарителите следва да са изпаднали в трайна нужда, а надареният им е отказал издръжка, като отмяната на дарението е санкцията за неизпълнение на моралното задължение на дарения за признателност към дарителите.

В случая не е било спорно, че дарителите са в трайна нужда от допълване на издръжката им поне от 2013 год., че са поканени да я дават, както и че така им е отказана от надарения от 2014 год., когато се е наложило и да водят дело по чл. 108 ЗС, за да си върнат владението върху имота, върху който са запазили право на ползване, поради влошени отношения с надарения и съпругата му.

С изпадане на дарителите в трайна нужда от издръжка, която е безспорно налице с оглед на възрастта им и пенсиите им в минимален размер, е възникнало и задължението на надарения да им дава издръжка. За да се освободи от това свое задължение, надареният следва да докаже своята обективна невъзможност /негова е доказателствената тежест за това/ да дава издръжка.

Спорно е било дали надареният има възможност да дава издръжка на дарителите или е в обективна невъзможност за това.

Съобразно решението по ТР по т.д. 1/2013 год. на ГК на ВКС: „При иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.

От доказателствата по делото се установява, че дареният е женен и в трудоспособна възраст, получава трудово възнаграждение в размер на 547 лв., като без значение е, че има задължение от 70 лв., което временно погасява. Доказано е, че живее на квартира и заплаща 150 лв. Липсват всякакви доказателства за наличието на имущество за съпругата му, както и за нейните доходи. Самата съпруга, в качеството си на свидетел е твърдяла, че получава минимално трудово възнаграждение, но това е недоказано твърдение, с оглед на заинтересоваността й от изхода на процеса. Липсват твърдения и доказателства, че тя не притежава имущество. От друга страна, самата тя е твърдяла, че надареният работи извънредно, но не са доказани доходите му от този извънреден труд. Не е доказано заболяването на надарения да го лишава в значителна степен от неговата нетрудоспособност. Той е в трудоспособна възраст и с твърдението на свидетелката, че работи извънредно, следва да се приеме, че си осигурява достатъчен доход за покриване на своите нужди. По делото са направени твърдения и са събрани гласни доказателства, че с „минималните” си доходи надареният дори е успял да направи ремонт в жилището, обект на дарението, както и че се е наложило със съдебен процес да го напусне, което също сочи на опровергаване на твърдяната от него обективна невъзможност да допълва издръжката на родителите си, а по-скоро на влошени отношения между страните, лишени от грижа за добруването на дарителите, а с по-скоро различни емоционално обусловени подбуди на отказа за заплащане на издръжка. Не е доказано надареният да е в окаяно материално и здравословно състояние, да живее сам и да не може да си осигурява доходи за своята и на семейството му издръжка. От друга страна, децата му са пълнолетни, следователно няма задължения за издръжка на други лица.

При това положение, надареният не е доказал твърдяната обективна невъзможност да заплаща издръжка поне в някакъв минимален размер, както е успявал да го прави през 2013 год.,  следователно е налице непризнателност, като резултат от отказа му да заплаща издръжка на дарителите си.

Предвид всичко това така предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

При несъвпадане изводите на ОС с тези на въззивната инстанция, решението следва да бъде ОТМЕНЕНО, като вместо него се постанови друго, с което искът по чл. 227, ал.1, б.”в” ЗЗД бъде уважен, ведно с присъждане на разноски в полза на К. за две инстанции – 787, 74 лв. за първата инстанция и 476,50 лв. за въззивната инстанция, или общо 1264,24 лв.

Предвид горното , съдът

 

                                     РЕШИ :

 

ОТМЕНЯ решение № 80/05.07.2016 год. по гр.д. 57/2016 год. на ОС Търговище, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ дарението, направено от Й.Д.К., ЕГН **********, и П.Р.К., ЕГН **********, и двамата от гр. Попово в полза на Н.П.Р., ЕГН **********, от гр. Търговище, на недвижим имот, представляващ апартамент № 3, ет.2, в жилищна сграда на бул. „Михаил Маджаров”, №38, с площ от 107 кв.м., който по КК е ид.№ 57649.503.2642.1.3., който е самостоятелен обект в сграда №1, разположена в поземлен имот ид.№ 57649.503.2642, при съответните граници; ведно с таванско помещение № 7 с площ от 17,45 кв.м., и избено помещение №5 с площ от 22,40 кв.м., ведно с 13,47% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж в общински поземлен имот, при запазено право на ползване, в полза на прехвърлителите, на осн. чл. 227, ал.1, б.»в» ЗЗД, поради поискана и недадена издръжка в полза на дарителите.

ОСЪЖДА Н.П.Р., ЕГН **********, от гр. Търговище ДА ЗАПЛАТИ на Й.Д.К. ЕГН **********, и П.Р.К., ЕГН **********, и двамата от гр. Попово, направените разноски за две инстанции общо за двамата в размер на 1264,24 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ :