Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 133/26.10.2018г.

 

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на десети октомври, двехиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                     МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 

          при участието на секретаря Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 434/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуалния представител на К.П.К. *** срещу решение № 848/14.05.2018 г. по гр.д.№ 1706/17 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен иска й, предявен против Т.Н.З. за приемане за установено правото й на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ж.к."Чайка", бл.66, ет.15, представляващ апартамент 59, ид.№10135.2562.182.10.59 в сграда № 10, в поземлен имот с ид. № 10135.2562.182 с площ от 109.64 кв.м., ведно с изба № II-29 с площ от 4.82 кв. м, и 1.69336 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, основан на твърдения за придобиване по давност чрез владение в периода от 14.07.2005 г., до предявяването на иска - 16.06.2017 г., с правно основание чл.124 от ГПК. Оплакванията са за неправилност и необоснованост поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за постановяване на решение по съществото на спора, с което искът бъде уважен.

В подаден писмен отговор и в съдебно заседание пълномощникът на въззиваемия изразява становище за правилност на решението.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск от К.П.К. срещу Т.Н.З. за приемане за установено правото й на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ж. к. "Чайка" бл. 66, ет. 15, представляващ апартамент No 59, идентификатор № 10135.2562.182.10.59 в сграда №10, в поземлен имот с ид.№ 10135.2562.182, с площ от 109.64 кв. м., ведно с изба № II-29, с площ от 4.82 кв. м, и 1.69336 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, основан на твърдения за придобиване по давност чрез владение в периода от 14.07.2005 г. до предявяване на иска – 16.06.2017 г., по чл. 124 ГПК.

Оспорвайки иска, ответникът твърди, че е вписал съдебно решение, с което е прието за установено правото му на собственост по отношение на ищцата и оспорва намерението й за своене на имота.

Приложените по делото писмени доказателства установяват, че с решение № 1561/14.07.05 г. по гр.д.№ 1016/2004 г. на ВКС РБ, IV г.о. е прието за установено правото на собственост на ответника по настоящото дело върху процесния имот - по иск, предявен срещу ищцата.

Не се спори между страните, че пред процесния период – от 2005 г., до предявяването на иска през 2017 г. само тя е упражнявала фактическа власт върху имота, поради което правилно съдът е събирал доказателства за установяване на намерението й за своене.

С оглед абсолютния характер на признатото с иск по чл.108 от ЗС право, решението по него съставлява едновременно декларация за признатото правно положение и условие за преустановяване на правния спор между страните. Следователно, неоснователно е твърдението  на ответника по уважен иск за собственост за наличието у него на предсдстава, че е собственик на вещта.

Съдът е съобразил решението със съдебната практика, съобразно която след уважаване на ревандикационния иск владелецът на имота се превръща в държател и е направил правилен извод, че след възникване на силата на пресъдено нещо по цитираното решение, ищцата не е могла да запази намерението за своене,  твърдяно по делото и е останала държател на имота.

Ирелевантно за спора е твърдението за уведомяване на ответника относно продължаване на владението през м.юли 2005 г., именно поради отричане на правото й със сила на пресъдено нещо. Изявлението, че ответникът е бил уведомен, че за влизане в жилището, трябва да предяви иск и да заплати подобренията в имота, по същността си е извънсъдебно предявяване на право на задържане, но не е действие, свързано с промяна на намерението й за своене на имота.

След като владението на ищцата е превърнато в държане, вземането й срещу ответника за подобренията е станало изискуемо. Тя е могла да го покани за заплащане на подобренията, като условие за предаване на имота, като след изтичане на срока би могла да счита, че ответникът го изоставя.

В този случай би могло да се приеме, че бездействието на ответника поражда представа у ищцата, че имотът й е даден срещу вземането. Предвид липсата на действия по надлежно връчване на покана за заплащане на подобренията в имота, правилен е извода, че не е формирано намерение за своене и ищцата не е придобила правото на собственост по давност. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а обжалваното решение – потвърдено.

Въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати разноските по водене на делото пред настоящата инстанция в размер на 3000 лева -съобразно представения списък, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

                                Р    Е       Ш      И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 848/14.05.2018 г. по гр.д.№ 1706/17 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен иска на К.П.К. *** против Т.Н.З. за приемане за установено правото й на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ж.к."Чайка", бл.66, ет.15, ап.59 с площ от 109.64 кв.м., ведно с изба № II-29 и ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, с правно основание чл.124 от ГПК.

ОСЪЖДА К.П.К. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Н.З. сумата от 3000 /три хиляди/ лева, разноски по делото пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                                       2.