РЕШЕНИЕ

 

167

 

гр.Варна, 23.10.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на осми октомври, две хиляди и четиринадесета година в открито заседание в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

Секретар Ю.К.

Прокурор,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр. дело № 435/14 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от С.Р.Ш.,*** срещу решението на Окръжен съд-Силистра от 27.05.2014 г. по гр.д.№ 239/13 г., с което е отхвърлен иска, предявен срещу „Кредимакс” ЕООД-Дулово за заплащане на сумата от 40000 лева – неимуществени вреди, претърпени в резултат от поведението на ответника, позволил неправомерно използване на  личните данни на ищеца, с правно основание чл.45 от  ЗЗД. Оплакванията са за неправилност, с молба за отмяна и за уважаване на иска – макар и в минимален размер, както и за отмяна на решението в частта му относно присъдените разноски.

Ответникът не изразява становище по иска.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск от С.Р.Ш.,*** срещу „Кредимакс” ЕООД-Дулово за присъждане на сумата от 40000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат от неправомерно използване на личните му данни, с правно основание чл.45 от ЗЗД. В исковата молба ищецът твърди, че неимуществените вреди се изразяват в стрес, безпокойство, депресия, безсъние и други негативни явления, свързани с влошаване на здравословното му състояние – диабет, както и с негативен поглед на администрацията на затвора върху поведението му, поради което не е сменен режима на изтърпяване на наказанието му и не е освободен предсрочно.

В подаден писмен отговор на исковата молба ответното дружество оспорва твърденията и изразява становище за неоснователност на  иска.

По делото не е спорен факта, че на 9.07.2013 г. РС-Нови Пазар е издал заповед по чл.410 от ГПК в полза на „Кредимакс” ЕООД, гр.Дулово срещу ищеца за сумата от 1100 лева – главница по неизплатен кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от 1.07.2013 г., до окончателното й изплащане и разноски в размер на 25.00 лева.

Със служебна бележка от Началника на Затвора – Ловеч се установява, че Ш. *** на 27.05.2003 г. Твърденията на ищеца са, че през време на прекъсване  на изпълнението на присъдите му се е легитимирал със служебна бележка от администрацията на  затвора, а не с лична карта, която и понастоящем се намира в органите на затвора.

С определение от 24.09.2013 г. по ч.гр.д.№ 531/13 г. на РС-Нови Пазар, издадената заповед за изпълнение е обезсилена поради непредставяне на доказателства за предявяване от кредитора на иск в срока по чл.415, ал.2 от ГПК.

Претендирайки неимуществени вреди в резултат от поведението на ответника – употреба на личните му данни за отпускане на кредит, ищецът твърди, че е преживял стрес, безпокойство, безсъние, влошаване на здравословното състояние и негативно отношение от страна на управата на затвора.

Първоинстанционният съд е дал указания за доказване на подлежащите на установяване факти, което не е сторено от ищеца. Не са представени доказателства как поведението на ответното дружество е допринесло за влошаване на диабета, от който ищеца страда; не са представени доказателства, че е предстояла смяна на режима на изтърпяване на наказанието с по-лек или пък предсрочно условно освобождаване, които не са се осъществили поради промененото отношение на администрацията в резултат от действията на ответника.

Правилен е извода на първоинстанционния съд за недоказаност на исковите претенции и за тяхното отхвърляне. С оглед изхода на спора, правилно в полза на ответника е присъдената сумата от 1500 лева – разноски по водене на делото, което в размер на минималното адвокатско възнаграждение – предвид размера на иска. Тази сума е дължима и не съществува основание за намаляване на размера й, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                             Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 94/27.05.2014 г. по гр.д.№ 239/13 г. по описа на Окръжен съд-Силистра.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                          ЧЛЕНОВЕ:          1.

                                                                             2.