О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

552/27.09.2017

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 27. 09.2017г., в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                               МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№436/17г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от „Еф енд Джи Пропертис”ООД, гр.Варна, представлявано от управителя Д.И.З., против определение №1878/14.07.2017г., постановено по гр.д.№1470/17г. по описа на ВОС, гр.о., с което е върната исковата молба и е прекра -тено производството по делото.В жалбата се твърди, че определението е неправил - но по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Производството по гр.д.№1470/17г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по предя -вени от „Еф енд Джи Пропертис”ООД против Община Варна искове за заплащане на сумата от 100 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца иму -ществени вреди в резултат от нищожните решение №461-2 по протокол №9 от 04-05.07 2012г. на Общински съвет Варна за извършване на промяна в графичната част на Общия устройствен план на община Варна - окончателен проект в частта на м. ”Горчива чешма”, решение №463-2 по протокол №9 от 04-05.07.2012г. на Общински съвет Варна за съгласуване и за одобряване на Общия устройствен план на община Варна - окончателен проект в частта на м.”Горчива чешма” и заповед №РД-02-14-2200/03.09.2012г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството за одобряване на Общия устройствен план на община Варна - окончателен проект, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 5 000лв., представ -ляваща мораторна лихва върху главницата от 100 000лв. за периода от датата на увреждане до датата на подаване на исковата молба.

В исковата молба се излага, че „Еф енд Джи Пропертис”ООД е било собственик на недвижими имоти, находящи се в гр.Варна, Приморски парк, м.”Горчивата чешма”, съставляващи поземлени имоти, съответно с идентификатор 10135.536.1029; 10135. 536.1034 и 10135.536.371 по КККР, одобрени 2004г./изменени 2005г., 2010г. и 2011г./, придобити с договори за покупко-продажба, обективирани съответно в н.а.№80/04г. и н.а.№82/04г., с които дружеството се е разпоредило с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№6/13г.

За територията, в която попадат посочените имоти, е одобрен със заповед №РД-02-14-2200/03.09.2012г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство - то, обн.ДВ, бр.70/12г., Общ устройствен план на община Варна-окончателен проект.В процедурата по изготвянето му на 15.06.2012г. е внесен в Община Варна оконча -телен проект на ОУП на Община Варна.По този внесен за приемане окончателен проект горепосочените недвижими имоти са с предназначение „Ок1” - курортно строи- телство в зелена среда.На свое заседание от 04-05.07.2012г. Общински съвет Варна с решение №461-2 е направил промени в графичната част на плана, както следва: частта на териториите на м.”Горчивата чешма” и м.”Долна Трака” да се обособят за устройствена зона за градски паркове и градини за широко обществено ползване, като в тях отпаднат обособените устройствени зони ОО, ОЗ1, ОЗ и Ок1, след което с решение 463-2 е съгласувал така изменения окончателен проект.Този изменен с цитираното решение на ОбС Варна окончателен проект е внесен за приемане от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика и приет от последния с известни забележки с решение от 21.08.2012г. и внесен за одобрение от МРРБ, съответно одобрен от последния с цитираната заповед от 03.09. 2012г., в която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка със заповед от 16.09.2013г.   

Твърди се, че заповед №РД-02-14-2200/03.09.2012г. на Министъра на регионал -ното развитие и благоустройството е нищожна като издадена от административен орган без съответната за това компетентност по изложените в исковата молба съоб -ражения, евент. незаконосъобразна.Твърди се, че горецитираните решение №461-2 и решение 463-2 по протокол №9 от 04-05.07.2012г. на Общински съвет Варна са нищожни като издадени от административен орган без съответната за това компетен- тност по изложените в исковата молба съображения, евент. незаконосъобразни. Излага се, че както заповедта, така и посочените решения на ОбС Варна не подле -жат на съдебен контрол по реда на АПК.Като пряка последица от същите, обаче ище- цът е претърпял имуществени вреди.След като е била променена с нищожните решенията на ОбС Врана графичната част на окончателния проект на плана досежно територията, в която попадат имотите, били собственост на дружеството, и така е било променено предназначението им от „курортно строителство в зелена среда” в „зелени площи за широко обществено ползване, градски парк”, а впоследствие с тези изменения е одобрен с нищожна заповед ОУП се е намалила значително пазарната стойност на имотите.Разликата между стойността, която те са имали преди предназ- начението на територията, в която попадат за зелени площи за широко обществено ползване, градски парк и стойността, която имат след това предназначение по ОУП е в размер на 100 000лв. и това е пряката имуществена вреда, която дружеството е претърпяло в резултат от посочените актове и за която претендира община Варна да му заплати обезщетение в размер на 100 000лв., както и мораторна лихва от датата на увреждането до датата на подаване на исковата молба в размер на 5 000лв. Поддържа се, че съдът следва преюдициално в мотивите си по реда на чл.17, ал.2 от ГПК да установи нищожността на цитираните решения на ОбС Варна и заповед на МРРБ, евент. незаконосъобразност, тъй като тези актове са изключени от пряк съде- бен контрол по реда на АПК, предвид което и редът за претендиране на обезщетение по ЗОДОВ е неприложим, т.к. последният изисква предварително произнасяне по законосъобразността на издадения административен акт.

Видно от така посочените в подадената искова молба основания, т.е. фактите, от които се твърди, че произтича спорното субективно материално право, и петитум на предявените искове е, че ищецът претендира обезвреда за твърдените, че са поне -сени него имуществени вреди в резултат от нищожни, евент. незаконосъобразни актове, издадени при осъществяване на административна дейност/съгласуване и одобряване на ОУП на община Варна/.Правото на обезвреда от незаконна админист- ративна дейност, което гражданите и юридическите лица имат, е такова, произтича -що от основен принцип, прогласен в чл.7 от КРБ.Материалният закон, уреждащ това субективно материално право е ЗОДОВ.Нормата на чл.1 от ЗОДОВ очертава от обективна и субективна страна отговорността на държавата и общините за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техните органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.За приложението на нормата е необходимо наличието на вреда, причинена от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни или общински органи, които са резултат от тяхната административна дейност.В настоящия случай твърдените, че са нищожни актове, от които ищецът подържа, че е претърпял имуществени вреди, са издадени първите два от колективен орган на местно самоуправление по повод дейност с възложител кмета на община Варна, третият от централен орган на изпълнителната власт, но са все в резултат от осъществяваната от тях административна дейност.

Разпоредбата на чл.128, ал.6 от АПК установява изрично подведомствеността на всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица и тя е на административните съдилища.Съгласно нормата на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ исковете по чл.1, ал.1 се разглеждат по реда, установен в АПК.Нормите на глава единадесета от АПК уреждат съдебното производство по разглеждане на исковете.

Действително процесните актове не подлежат на пряк съдебен контрол по реда на АПК видно от разпоредбите на чл.127 от ЗУТ, чл.215, ал.6 от ЗУТ и чл.19, ал.3 от ЗУЧК.По отношение необжалваемостта на заповедта на МРРБ за одобряване на общ устройствен план и Решение №5/09.05.2006г. на КС на РБ по конст.д.№1/06г.Неосно- вателно е възражението на страната, че тъй като актовете не подлежат на пряк съде- бен контрол, то и редът по ЗОДОВ не е приложим, т.к. съгласно нормата на чл.204, ал.1 от АПК иск за обезщетение може да се предяви след отмяната на администра -тивния акт.Според направено с решение №14/04.11.2014г. на КС на РБ по конст.д. №12/14г. тълкуване на нормата на чл.120, ал.2 от КРБ последната дава право на законодателя по изключение при спазване изискването за съразмерност, вкл. задъл -жителните за страната международни стандарти за достъп до съдебна защита, със закон да предвиди необжалваемост пред съд на изрично посочена категория административни актове само когато това е необходимо за опазване на основите на конституционния ред или на други особено важни обществени интереси като оси -гуряването на отбраната и сигурността на страната, както и осъществяването на принципите и целите на нейната външна политика, но въвеждането на необжалвае - мостта на актовете не може да изключи възможността на засегнатите лица да се позоват пред съда на нищожността на административния акт.Както е посочено в мотивите на решението с въвеждане на необжалваемостта законодателят трябва да съобразява възможността за допускане на косвен съдебен контрол, при което съот -ветният акт ще породи целените правни последици, но засегнатите лица ще разпо -лагат с правото в друго съдебно производство, позовавайки се на незаконосъоб -разността на акта да поискат да бъдат компенсирани за претърпените неблаго -приятните последици.Иначе разпоредбата на чл.7 от КРБ би се превърнала в голос -ловна декларация.Именно този механизъм е предвиден в чл.204, ал.3 и 4 от АПК-при твърдени, че са причинени вреди от нищожен административен акт или от незаконо -съобразни действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, нищожността, респект незаконосъобразността на действието или бездействието да се установяват преюдициално в мотивите на решението по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, т.е този съд ще преценява и валидността на акта, независимо, че същият не подлежи на пряк съдебен контрол по реда на АПК.

Предвид цитираната разпоредба на чл.128, ал.6 от АПК, с която законодателят изрично е възложил на административните съдилища да разглеждат гражданските /облигационни/ последици от незаконен акт, действие или бездействие на админис -тративен орган или на длъжностно лице, съдът приема, че ОС-Варна се е произ -несъл по допустимостта на предявените искове извън своята компетентност.Дейст - вително разпоредбата на чл.17, ал.2 от ГПК допуска възможността гражданският съд да се произнася инцидентно в мотивите си по валидността и при определени пред -поставки по законосъобразността на административните актове, но когато разглеж -даният от него гражданскоправен спор му е подсъден.От своя страна посочените от ищеца квалификация на иска и съдопроизводствен ред не обвързват съда.В насто -ящия случай спорът относно претендираното обезщетение за претърпените от ище - ца имуществени вреди, произтекли от твърдени, че са нищожни административни актове, стои извън родовата компетентност на окръжен съд, т.к. изрично е възложен в компетентност на административните съдилища и конкретно по правилото на чл.7 от ЗОДОВ на Административен съд Варна.Съобразно разрешенията, дадени в ТП №1/29.09.2016г. по т.д.№1/15г. на ВАС и ВКС, и на осн. чл.270, ал.3, изр.второ, вр. чл.278, ал.4 от ГПК съдът приема, че постановеният от ВОС съдебен акт по повдиг -натия пред него спор, който обаче е родово компетентен на административен съд, е недопустим и следва да бъде обезсилен, а делото изпратено за разглеждане на компетентния по правилата на родовата и местна подсъдност Административен съд - Варна.        

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОБЕЗСИЛВА определение №1878/14.07.2017г., постановено по гр.д.№1470/17г. по описа на ВОС, гр.о., и

ИЗПРАЩА подадената от „Еф енд Джи Пропертис”ООД, ЕИК 103883841, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Войнишка”№3, вх.А, ет.3, ап.12, представлявано от управителя Д.И.З., искова молба вх.№19305/ 03.07.2017г./по описа на ВОС/ за разглеждане по компетентност на Административен съд - Варна.

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страната с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                     ЧЛЕНОВЕ: