Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

174

 

гр.Варна,  07.11.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на двадесет и шести октомври, двехиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

          при участието на секретаря Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 437/16 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба и насрещна въззивна жалба, подадени срещу решение № 19/9.05.2016 г. по гр.д.№ 202/2014 г. на Окръжен съд – Разград.

Ищцата Я.Г.Х. обжалва решението в отхвърлителната му част – за разликата над присъдената сума от 10000 лева до предявения размер от 120000 лева. Оплакванията са за необоснованост и неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна в обжалваната част и за уважаване изцяло на предявения срещу Д.Д.Д. иск с правно основание чл.52 от ЗЗД, вр. с чл.45 от ЗЗД.

  Ответницата Д.Д.Д. е подала насрещна въззивна жалба срещу същото решение в осъдителната му част – за сумата от 10000 лева. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за отхвърляне на иска, евентуално – за обезсилване на решението поради изрично изявление на ищцата за отказ от исковете за разликата над 180000 лева до 300000 лева.

По всяка от въззивните жалби е подаден писмен отговор от противната страна със становище за неоснователност.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими.

Предявен е иск с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД от Я.Г.Х., като след допуснато изменение по реда на чл.214 от ГПК срещу ответницата Д.Д.Д. искът е поддържан за сумата от 120000 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат от смъртта на детето й - независимо съпричинена от първоначалните четирима ответници поради немарливо изпълнение на осъществявана от всеки от тях правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, за което са признати за виновни по НОХД № 238/2012 г. на РОС.

Оспорвайки изцяло иска, ответницата Д.Д.Д. твърди съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата – чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, тъй като не е упражнила родителски контрол върху поведението на детето си.

Не се спори между страните, установява се от доказателствата по делото, че ищцата и първоначалните ответници З. П. М., Т.Т.Т. и „НОЛА-07” ООД са постигнали съдебна спогодба, съобразно която дружеството се е задължило да заплати за своя сметка и за сметка на З. П.М. сумата 170 000 лв., а Т.Т.Т. - да заплати сумата 10 000 лв. – неимуществени вреди. Съдебната спогодба е одобрена от съда и производството по делото в тази част е прекратено.

По отношение на ответника Н.Г.П. ищцата е оттеглила предявения иск и на осн. чл. 232 ГПК производството по делото спрямо него е прекратено.

С присъда № 49/ 27.06.2014 г. по НОХД № 238/12 г. на РОС, изменена с решение № 70/22.04.15 г. по ВНОХД № 278/ 14 г. на ВнАС Д.Д.Д. е била призната за виновна в това, че на 16.09.2009 г. в гр. Разград, в условията на независимо съпричиняване със З. П.М., Н.Г.П. и Т.Т.Т., в качеството й на специалист "ВиК", причинила смъртта на 12-годишната И.Х. И. поради немарливо изпълнение на дейност по изготвяне на оценка за съответствие на инвестиционен проект, по упражняване на строителен надзор и по изготвяне на окончателен доклад за установяване годността за използване на строежа на обект „Реконструкция на басейн" в гр. Разград в периода 20.09.2004 г. - 8.09.2005 г. - правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, с което е осъществила състава на престъпление по чл. 123, ал.1 НК, поради което и на основание чл. 36 и чл. 54 НК е осъдена на две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по чл. 66 НК за срок от три години.

От показанията на свид.Н.К. – майка на ищцата се установява, ме починалото дете и ищцата са били много близки. Майката преживяла тежко смъртта му, отказвала да яде и да пие, да се движи и да излиза от дома си. Физически отслабнала, не можела да върви, нямала желание за живот. Всеки ден посещавала гроба му, затворила се в себе си, не искала да вижда хора и до този момент не се е възстановила психически.

Съобразно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Налице са всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД за носене на деликтна отговорност от прекия причинител, привлечен като ответник по настоящото дело, за понесените от ищцата неимуществени вреди. Доколкото съпричиняването на вредоносния резултат е елемент от състава на престъплението и същото е установено в наказателното производство, то е задължително за гражданския съд и не подлежи на доказване. Безспорно, на осн. чл. 45 от ЗЗД за ответницата Д.Д.Д.. е възникнало задължение да обезщети ищцата за нанесените й неимуществени вреди в резултат на престъплението, изразяващи се в болки и страдания, предвид настъпилата смърт на нейната дъщеря.

Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд относно определяне на размера на дължимото обезщетение. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди се прилага принципът на справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД. Безспорно е, че смъртта на детето се е отразила изключително тежко на ищцата и тя не я е преодоляла и към настоящият момент. Майката и детето са били много привързани една към друга и между тях е имало изключително дълбока емоционална връзка. Следва да се съобрази постигнатата с другите ответници съдебна спогодба, одобрена от съда в с.з. на 4.04.2016 г., за заплащане на сумата от общо 180000 лв. По наказателното дело ответницата Д.Д.Д. и Т.Т.Т. са осъдени с наказание лишаване от свобода за срок от две години, а останалите двама подсъдими – за срок от една година. Съобразявайки това и предвид факта, че ищцата се се споразумяла с Т.Т. за заплащане на обезщетение в размер на 10000 лева, правилен е извода на съда за доказаност на иска за сумата от 10000 лева. Този размер е в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост и би допринесъл за репариране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие. За разликата до 120 000 лв. искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Недоказано е твърдението за съпричиняване от ищцата – родител на пострадалото дете на престъпния резултат, тъй като е нарушила чл. 8, ал. 8 от Закона за защита на детето, като го оставила без надзор на плувния басейн. Прието е в съдебната практика, че разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД конкретно визира субекта на съпричиняването - като недвусмислено сочи, че допринасянето може да бъде само от страна на пострадалия.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, поради което Варненският апелативен съд

 

                               Р       Е       Ш      И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 19/9.05.2016 г. по гр.д.№ 202/2014 г. на Окръжен съд – Разград.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                        ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

                                                            2.