О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

495

23.09.2013 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

         Апелативен съд – Варна, гражданско отделение, на двадесет и трети септември, две хиляди и тринадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:Пенка Христова

         ЧЛЕНОВЕ: Иван Лещев

                         Петя Петрова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова в.ч.гр.д. № 438  по описа на съда за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, подадена чрез П.Г. ***, против определение № 2236/26.07.2013 г. по гр.д.№ 1543/2009 г. по описа на ВОС, с което е осъдена да заплати на С.Ж. направените по делото разноски в размер на 5 100 лв.

Жалбоподателят е настоявал, че определението на окръжния съд по разноските било неправилно, като е молил за неговата отмяна. Изложил е следните оплаквания: -неправилно окръжният съд възложил разноските при прекратяването на производството в тежест на ищеца; - неправилно било оставено без уважение възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение; - липсвали доказателства за сторени разноски за счетоводно – консултантски услуги.

Съдът като се запозна с доказателствата  по делото и предвид заявените в жалбата оплаквания, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.81 ГПК съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Законодателят не е  предвидил процесуална възможност за самостоятелно обжалване на съдебния акт в частта за разноските. В тази част той подлежи на изменение или допълване по искане на страните, правна възможност предвидена в чл. 248,     ал.1 ГПК. Произнасянето по искането се извършва с постановяване на определение, което подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението /респ. определението за прекратяване/.

В настоящия казус, след като окръжният съд е прекратил производството по делото, с определение 2236/26.07.2013 г. се е произнесъл по разноските, като е присъдил такива в тежест на КОНПИ. Определението за прекратяване не е било обжалвано, като пред Апелативния съд е атакувано само определението за разноските. Доколкото, както бе посочено по-горе, е недопустимо самостоятелното обжалване на произнасянето по разноските по прекратеното производство, подадената „частна жалба” представлява молба по чл. 248 от ГПК и по нея следва да се произнесе окръжния съд. Образуваното производство следва да бъде прекратено и делото да се изпрати на първоинстанционния съд за разглеждането й по реда на чл. 248 от ГПК. /В тази насока е постановено определение №56 от 23.03.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. № 974/2010 г., I г.о., ГК; определение № 257/24.04.2012 г. на ВКС по ч.т.д.№ 190/2012 г., I т.о.ТК; определение №190 от 19.05.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 324/2012 г.II  г.о. ГК иш др./

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 438/2013 г. по описа на Варненския апелативен съд.

ИЗПРАЩА  молбата по чл. 248 ГПК наречена „частна жалба” с  вх.№ 24934/14.08.2013 г., подадена от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, подадена чрез П.Г. *** за разглеждането й от окръжния съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС, с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                          2.