Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

164

 

23.10.2014 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на петнадесети октомври, две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

     ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                     ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                            

Секретар: В.Т.

Прокурор:

 

Като разгледа докладваното от съдия П.ПЕТРОВА въззивно гр.д. № 438 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 от ГПК и е образувано по три въззивни жалби, съответно от Г.С.Г. и съпругата му Л.В.Г., от С.П.Л.  и от В.Д.Т. срещу решение № 117 от 05.02.2014 г., постановено по гр.д. № 1529/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което те са осъдени да предадат   на БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ  с ЕИК  000662018, със седалище гр. София, представлявана от акад. С.В. владението върху  ПИ № 10135.5506.470 с площ от 4485 кв.м. с административен адрес – гр. Варна, местност „Карантината” при съседни имоти 10135.5506.483, 10135.5506.464, 10135.5506.469, идентифициран със заповед № РД -18-73 от 23.06.2008 г. , чиято идентификация е удостоверена със скица № 4804 от 28.02.2012 г. изд. от Началник СГКК – Варна, ведно с изградените в този имот самостоятелни обекти с идентификационни номера от 101 35.5506.470.1 до 101 35.5506.470.13 вкл., по твърдението, че собствеността е придобита по силата на закона – чл. 10, ал.2 ЗБАН  по отношение на земята и обектите с номера  2,3,7,8,11,12 и въз основа на приращение – чл. 92 от ЗС по отношение на обектите с номера 1,4,5,6, 9 и 13, на основание чл. 108 от ЗС и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца  БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ сумата от 6782.80 лв. съдебно деловодни разноски.

- По въззивната жалба на Г.С.Г. и Л.В.Г. срещу решението на окръжния съд, с което искът по чл. 108 от ЗС е уважен срещу тях и са осъдени за разноските:

Жалбоподателите са настоявали, че решението на първостепенния съд е неправилно, поради нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, като са молили за отмяната му в обжалваната част, за отхвърляне на иска срещу тях и присъждане на разноските. Навели са оплаквания, че окръжният съд не обсъдил възраженията им за липса на активна процесуална легитимация на ищеца и нито едно от представените в тази връзка доказателства, както и евентуалното им възражение за придобиване на идеална част от недвижимия имот по давност. Ищецът не се легитимирал като собственик на поземления имот на соченото от него главно основание – придобиване по силата на закона чл. 10, ал.2 от Закона за БАН, защото имотът не бил предоставен с надлежен акт  на компетентен държавен орган  за управление  и ползване от БАН. Освен това, определянето на площадка за изграждане на почивна база, без да е осъществено строителството, не обосновавало извод, че към датата на влизане на закона за БАН в сила, имотът е предоставен и стопанисван от БАН въз основа на отреждането по плана. Соченият от ищеца акт на СТУСА не се отнасял до БАН, защото НПО „Научно приборостроене” било отделно юридическо лице. Ищецът не е могъл да придобие имота и по давност, защото не е заявявал и афиширал права върху поземления имот и не е упражнявал фактическа власт върху него. Въззивниците се легитимирали като собственици на 1/10 ид.част от имота по силата на договор за продажба от 21.08.2003 г., както и евентуално по силата на давностно владение.  Искът за собствеността върху бараките също бил неоснователен, защото те били незаконни и не съставлявали самостоятелни обекти, отделно от земята, а освен това ищецът не упражнявал владение върху същите, а и владението било прекъснато с действията по извършения въвод срещу жалбоподателите и обратния им въвод във владение.

Българската академия на науките е подала писмен отговор на жалбата, с който е оспорила същата и е молила да бъде оставена без уважение с потвърждаване на решението на първата инстанция в обжалваната част, като валидно, допустимо и правилно и за присъждане на сторените по делото разноски. Към момента на влизане на Закона за БАН в сила, академията е стопанисвала вещите, предоставени й от държавата за осъществяване на дейността й, поради което правилно окръжният съд приел за доказан първия елемент от фактическия състав на чл. 10, ал.2 ЗБАН. Към датата на влизане на ЗБАН в сила, собствеността на недвижимите имоти, които преди това са предоставени за стопанисване на нейни самостоятелни звена, по силата на закона преминават в собственост на БАН, като по този въпрос била налице и съдебна практика. Правилно окръжният съд, след като изследвал въпросите по конкуренцията на правата на страните е постановил съдебен акт в полза на ищеца.

- По въззивната жалба на С.П.Л., подадена чрез адв. Ю. С., срещу решението на окръжния съд, с което искът по чл. 108 от ЗС е уважен и е осъден за разноските. Въззивникът е молил за отмяна на решението, отхвърляне на иска и присъждане на разноските. Изложил е следните оплаквания: решението на окръжния съд било частично нищожно по отношение на ревандикацията на изградените в имота бараки и бунгала, защото по отношение на тях било водено друго дело между страните и било постановено решение. Допуснати били съществени нарушения при тълкуването и прилагането на материалния закон. Доколкото имотът не бил реституиран, а възстановен, след отмяна на съдебна присъда, с която е бил конфискуван в полза на държавата, имотът се връщал автоматично  в патримониума на собственика. Както праводателя му, така и жалбоподателя са декларирали имота след възстановяването му и са заплащали данъци, ползвали са го и са предприемали действия по защита на собствеността си и прекъсване на придобивната давност на другата страна. Постройките били незаконни, а отдаването им под наем било ирелевантен за делото факт.

Българската академия на науките е подала писмен отговор на жалбата, с който е оспорила същата и е молила да бъде оставена без уважение с потвърждаване на решението на първата инстанция в обжалваната част, като валидно, допустимо и правилно и за присъждане на сторените по делото разноски. Соченото от жалбоподателя „друго дело” касаело облигационен спор с наематели, поради което и възраженията за непререшаемост на спора били несъстоятелни. Изложил е съображения за правилна преценка от окръжния съд на предпоставките по чл. 10, ал.2 от ЗБАН, както и направения извод за собствеността, след обсъждане на конкуренцията на правата на страните, обстоятелствата по осъществяваното от ищеца владение на имота и въпросите по приложението на чл.92 от ЗС и тези по евентуалното основание – изтекла придобивна давност.

- По въззивната жалба на В.Д.Т., подадена чрез пълномощника му адв. А.Т., против решението на окръжния съд, с което искът по чл. 108 от ЗС е уважен срещу него и е осъден за разноските. Настоявал е, че решението на окръжния съд е недопустимо, поради липса на активна легитимация на ищеца, неправилно – поради нарушение на съдопроизводствените правила и постановено в противоречие с материалния закон, като е молил  за обезсилване на решението, евентуално за отмяната му и отхвърляне на иска с присъждане на разноските. Неправилно окръжният съд приел, че жалбоподателя не е заявил самостоятелни права, тъй като с отговора на исковата молба той оспорил активната легитимация на ищеца и ангажирал доказателства – договор за продажба на ¼ ид. част от наследството на Асен Семов, установяващи придобивното му основание. Окръжният съд допуснал процесуално нарушение, приемайки всички представени с исковата молба писмени доказателства, при положение на оспорването им от ответника и при липса на заявено желание от ищеца да се ползва от тях, като е молил тези доказателства да бъдат изключени от доказателствата по делото предвид преклудиране на възможността по чл. 143 от ГПК и чл. 193, ал.3 от ГПК. Искът бил недопустим, тъй като ищецът не разполагал с активна легитимация за воденето му, поради нищожност /липса на компетентност на органа, който го е издал/ на решението за закриването на НПО Научно приборостроене. Имотът не  бил предоставен на БАН и не бил стопанисван от него, което изключвало приложението на чл. 10 от Закона за БАН. Окръжният съд не разгледал въпросите за правния характер и правната форма на „Научно – производствено стопанско предприятие по научно приборостроене” и на „Научно – производствено обединение  научно приборостроене” като субект, включващ в състава си седем други държавни предприятия. Необсъден бил и Акта за държавна собственост от 13.10.1949 г. и отбелязването в него за деактуването на имота през 1995 г. на основание отмяна на конфискацията и това, че в предходните четири години БАН не е предприел действия във връзка с чл. 10 Закона за БАН. Доколкото не било възможно да се формира анимус за придобиване срещу държавата, евентуалното основание на ищеца за придобиване по давност било несъстоятелно. Заявил е, че се присъединява към доводите в жалбата на Л. и Г. Г.

Българската академия на науките е подала писмен отговор на жалбата, с който е оспорила същата и е молила да бъде оставена без уважение с потвърждаване на решението на първата инстанция в обжалваната част, като валидно, допустимо и правилно и за присъждане на сторените по делото разноски. От направеното с отговора на исковата молба декларативно и общо оспорване на доказателствата, не можело да се изведе изявление за оспорване на истинността на представените документи, поради което и при липсата на изявление по чл. 193, ал.1 от ГПК, окръжният съд не допуснал процесуално нарушение, а предвид изтичането на преклузивния срок за това, такова искане би било понастоящем недопустимо. Изложил е подробни съображения срещу възражението за липсата на процесуална легитимация на ищеца, както и в подкрепа на наличието на елементите на фактическия състав на чл. 10, ал.2 от ЗБАН и правилността на решението на окръжния съд по иска за собственост, след подробното обсъждане на конкуренцията на правата на страните. Въззивникът не доказал, че част от описания в акта за държавна собственост от 1949 г. и заповедта за 1995 г. на министъра на финансите, имот е идентичен с процесния, като решението, с което била отменена присъдата на 1945 г. и конфискацията била от 1994 г., т.е. след датата на влизане в сила на Закона за БАН. Ищецът бил собственик на земята и бунгалата, освен по силата на закона и по силата на изтекла придобивна давност, като владял имота от 1987 г. и е защитавала собствеността си.

В съдебно заседание, пред настоящата инстанция, въззивникът Г.Г., лично и чрез  процесуалният си представител адв. Б. и въззивницата Л.Г., чрез адв. Б. са поддържали жалбата и отговорите. Въззивникът С.Л., чрез адв. К. и въззивникът В.Т. чрез адв. Т. са поддържали жалбите и отговорите.

Българската академия на науките,  чрез юрисконсултите Г. и Парушева са поддържали отговорите на въззивните жалби.

Варненският апелативен съд, като взе предвид данните по делото и събраните доказателства, намира следното:

Предмет на първоинстанционното производство са били, предявените в условия на евентуалност, искове на Българската академия на науките срещу С.П.Л., В.Д.Т., Г.С.Г. и Л.В.Г.: - по чл. 108 от ЗС за установяване на собствеността и осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху недвижими имоти ПИ № 10135.5506.470 с площ от 4485 кв.м. с административен адрес – гр. Варна, местност „Карантината”, при съседни имоти 10135.5506.483, 10135.5506.464, 10135.5506.469, идентифициран със заповед № РД -18-73 от 23.06.2008 г., чиято идентификация е удостоверена със скица № 4804 от 28.02.2012 г. изд. от Началник СГКК – Варна, ведно с изградените в този имот самостоятелни обекти с идентификационни номера от 470.1 до 470.13 вкл., по твърдението, че собствеността е придобита по силата на закона – чл. 10, ал.2 ЗБАН  по отношение на земята и обектите с номера  2,3,7,8,11,12 и въз основа на приращение – чл. 92 от ЗС по отношение на обектите с номера 1,4,5,6, 9 и 13, евентуално, че всички обекти – земя и сгради – индивидуализирани по – горе са придобити чрез изтекла в полза на ищеца придобивна давност, чрез осъществяване на фактическа власт в периода от 1991 г., с влизане в сила на ЗБАН -до 28.03.2011 г. -датата на която е извършен обратен въвод срещу БАН.

Ответниците са оспорвали исковете.

Варненският апелативен съд, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо:

Оплакването във въззивната жалба на С.Л. за нищожност на постановеното от първата инстанция съдебно решение по иска по чл. 108 от ЗС в частта относно постройките в имота, поради нарушаване на забраната за непререшаемост на спора е неоснователно. На първо място, твърдяното нарушение има отношение към допустимостта на решението, а не към неговата валидност и на второ място нарушението не е налице. Това е така, тъй като по делото липсват доказателства за разрешен между страните по делото спор за собствеността на постройките, а приложеното съдебно решение по облигационния иск по чл. 233 от ЗЗД не формира сила на пресъдено нещо по спора за собственост.

Оплакванията на въззивника В.Т. за недопустимост на решението, поради липса на активна легитимация на ищеца, който не установявал твърдяното от него придобивно основание, също е неоснователно. Ищецът БАН, като съществуващо и към момента юридическо лице, разполага с процесуална правоспособност да води искове за защита на собствеността си. Въпросът за доказване на правото му на собственост, основано на твърдението за придобиване по силата на закона /чл. 10 от ЗБАН/, както и въпросите относно евентуално правоприемство в правата досежно имота, има отношение към материалноправната му легитимация и следователно е въпрос по съществото на спора, който се изследва при проверката на правилността на обжалваното решение.         

По оплакването на въззивника Т. за допуснато процесуално нарушение:

Първостепенният съд не е допуснал твърдяното от въззивника В.Д.Т. процесуално нарушение, а именно  - неизключване от доказателствения материал на приложените от ищеца писмени доказателства, заради направено в отговора  оспорване. Това е така, тъй като ответникът не е заявил в преклузивния срок - с отговора на исковата си молба, конкретно оспорване на истинността на приложените писмени доказателства. Формалното изявление „оспорвам представените от ищеца доказателства” няма качеството на изявление  по чл. 193 от ГПК, сезиращо съда с откриване на производство за проверка истинността на документите. Затова, окръжният съд е процедирал правилно, като не е изключил от доказателствения материал представените от ищеца в исковата молба писмени доказателства и е основал решението си на същите.

С оглед събраните по делото доказателства и предвид направените в трите въззивни жалби оплаквания по правилността на обжалваното решение, Варненският апелативен съд от фактическа и правна страна намира следното:

От 01.04.1981 г., с разпореждане на Министерския съвет на Република България № 10 от 20.02.1981 г. / т.5 от същото/, към Българската академия на науките е било образувано Научно – производствено стопанско предприятие по научно приборостроене  като отделна  юридическа личност на стопанска сметка със седалище София и с предмет на дейност: инженерно – внедрителска дейност, производство  и сервизно обслужване в областта на научната приборостроене. Разпоредено е било на Българската академия на науките да осигури необходимите основни средства и друго имущество на предприятието. С разпореждане №46 от 16.12.1985 г. на бюрото на Министерския съвет, от 01.01.1986 г. Научно-производственото предприятие по научно приборострене в София към Българската академия на науките, е било преобразувано в Научно – производствено обединение по научно приборостроене като юридическо лице на стопанска сметка със седалище София, като в състава му са били включени предприятията съгласно приложение №1, в това число и Научно – производствено предприятие по научно приборостроене – Варна и Пловдив. Със същото е било разпоредено предоставянето на целеви средства за текущата година, предвиждане на капиталови вложения за следващата, както и определяне на площадка за изграждане на матерлиално-техническа база в гр.София.

Видно от протокол № 9, от 27.02.1986 г. на Съвета по териториално  и селищно устройство, строителство и архитектура  при Общински народен съвет – Варна, на заседанието му е било разгледано искане на НПО ”Научно приборостроене” за отреждане на площадка, като по т. 9 е взето решение за определяне на прощадката на ДСП „Родопа”, източно от „Черноморски риболов”  по плана на 29 –ти подрайон, местност „Карантината” около 5 дка за нуждите на НПО „Научно приборостроене” за изграждане на материално –техническа база. Посочено е също, че големината на площадката ще се укаже с генерален план. За ДСП „Родопа” е било предвидено отреждането на друг имот. Решенията по протокола са били подписани от зам.председателя на ИК на ОбНС с отбелязване „одобрявам”.

На 26.03.1987 г. с двустранен протокол, предприятие „Родопа”  гр.Варна е предало на НПО „Научно приборостроене” гр.Варна, филиал БАН, земята и изградените в нея бараки, като с платежно нареждане НПО „Научно приборостроене” гр.Варна, филиал БАН е заплатил на „Родопа” основните средства по остатъчната им стойност.

Със заповед № 36 от 30.03.1988 г., издадена от председателя на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет, издадена на осн. чл. 75 от Правилника за приложение на ЗТСУ, е било одобрено отреждането на площадка за нуждите на НПО „Научно приборостроене” по плана на 29 –ти микрорайон  гр.Варна така, както е показано по скица № 135 от 25.03.1988 г.

Със заключението на вещото лице Шена Хаджиева по съдебно-техническата експрертиза е установено, че процесния недвижим имот с идентификатор № 10135.5506.470 с площ от 4 485 кв.м. попада изцяло в отредената площадка на НПД  „Научно приборостроене”, като три от границите им напълно съвпадат, като отредената площадка е с по-голяма площ – 5 208 кв.м.  Същото, вещото лице е установило и по отношение на идентичноста на процесния имот и имот пл.№ 2231 от КП от 1968 г.

Ищецът се е позовал на придобиване по силата на закона – чл. 10, ал.2 от ЗБАН на предадения му имот, ведно с построените към този момент бараки.

Съгласно чл. 10, ал.1 от Закона за БАН /обн, ДВ, бр. 85/15.10.1991 г./ имуществото на Българската академия на науките и самостоятелните й звена включва право на собственост и други вещни права, вземания, ценни книги, патенти, дарения, дялово участие, стопански организации и сдружения и други права и задължения.

Според чл.10, ал.2, Народното събрание предоставя в собственост на Българската академия на науките стопанисваните от нея държавни терени, сгради, машини, съоръжения, апаратура, книжен фонд, парични средства и други движими вещи. Разпореждането с това имущество може да се извършва само в интерес на академията и с решение на Общото събрание.

Анализът на посочената разпоредба води до извода, че трансформацията на собствеността става по силата на закона, като за настъпването на този правен резултат не е предвидено изрично издаване на конкретен акт на Народното събрание. Такъв акт, според ал.3, е предвиден за отчуждаването на недвижими имоти на академията. С влизане в сила на закона, държавната собственост излиза от патримониума на държавата и става част от патримониума на БАН, като с тази норма едновременно се признава и предоставя право на собственост. Условието, обаче е държавното имущество към този момент да е било стопанисвано от академията.

По отношение на становището, че собствеността се придобива по силата на закона е и постоянната съдебна практика и по този въпрос между страните по делото не е съществувал спор.

Спорни са били, обаче въпросите дали в действителност имотът е бил предоставен за стопанисване и ако е предоставен за стопанисване на самостоятелно юридическо лице към БАН, последният може ли да придобие собствеността по силата на посочената разпоредба от Закона за БАН.

От обсъдените по-горе доказателства се установява, че държавният имот е бил предоставен за стопанисване на НПО „Научно приборостроене” гр.Варна, филиал БАН, като това е било сторено с акта на предаване за стопанисване от една държавна организация на друга /двете от един народен съвет/. С одобряването на решение № 9 от 27.02.1986 г. на Съвета по териториално и селищно устройство, строителство и архитектура  при Общински народен съвет – Варна от председателя на ИК на ОбНС гр.Варна, е било изпълнено изискването на чл. 94, ал.1, т.2 от Наредбата за държавните имоти /отм./, в ред. от ДВ, бр.52 от 1979 г., предаването да е по решение на председателя на изпълнителния комитет на народния съвет. В този смисъл, неоснователни са оплакванията на възивниците, че липсвал акт на компетентен орган, в случая на председателя на ИК на ОбНС, за предаване на държавния имот в оперативно управление. Освен това, налице е отреждане на имота за площадка на НПО „Научно приборостроене” гр.Варна, одобрено от компетентния за това орган -председателя на ИК на ОбНС и имотът фактически е бил предаден за стопанисване на обединението към БАН. Именно чрез последното се е осъществявало стопанисването му, построени са били нови бунгала и са били сключвани договори за наем.

Изложеното води до извода, че към момента на влизане в сила на Закона за БАН /обн.ДВ, бр. 85 от 15.10.1991 г. /стопанисването на държавния имот /в който изцяло попада процесния/ и построените в него бараки се е осъществявало чрез НПО „Научно приборостроене” гр.Варна. Както бе посочено, последното обединение представлява юридическо лице, но в същото време то е структурна единица на академията. Според чл.25 от Устава на БАН, ред. от ДВ, бр. 59 от 1977 г., основна форма на организация на научноизследователска дейност на Българската академия на науките са научните обединения. Научните обединения са структурни единици на академията  и включват в своя състав научни институти и други научни и развойни звена от един същи сродни научни области.

В ЗБАН не се предвижда самостоятелните звена на академията да получат от държавата по силата на чл.10, ал.2 от ЗБАН собственост, като имотите се предоставят единствено на БАН, а той от своя страна може да ги предостави на отделните институти и другите самостоятелни звена в случай, че те са необходими за осъществяване на дейноста им. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 69, ал.1 от Устава на БАН, определяща като носител на правото на собственост върху обектите, предоставени от Народното събрание, Българската академия на науките. Според чл. 69, ал.2 от Устава на БАН самостоятелните академични звена имат право на собственост и други вещни права, изброени в ал.1, които са придобили със собствени средства, чрез дарение, завещание или по друг възмезден или безвъзмезден начин.

Следователно, по силата на ЗБАН предоставените за нуждите на академията държавни имоти стават собственост на БАН, а след влизане в сила на ЗБАН насетне както БАН, така и самостоятелните му звена могат да придобиват нови имоти. В този смисъл е и съдебната практика, намерила израз в решение № 795 от 08.08.2003 г., постановено по гр.д. № 701/2002 г. на Върховният касационен съд.

Следователно, от изложеното може да се направи извода, че по силата на закона, с влизане в сила на ЗБАН, Народното събрание е предоставило в собственост на БАН, стопанисваните от нея, включително и чрез отделните й самостоятелни структурни звена, каквото в случая е било НПО „Научно приборостроене” гр.Варна към БАН, държавни терени, сгради и т.н.

В този смисъл, оплакванията на жалбоподателите, че имотът е бил предоставен за стопанисване не на БАН, а на нейно самостоятелно структурно звено – юридическо лице НПО „Научно приборостроене” гр.Варна към БАН и по тази причина БАН не е могла да придобие собствеността по силата на чл.10, ал.2 от ЗБАН, са неоснователни.

Щом като е придобила имота /земята и построените към този момент бунгала/ още през 1991 г., без значение са доводите на въззивника Т., че след закриването на НПО „Научно приборостроене” с решение на общото събрание на БАН от 14.05.2007 г., /което освен това е издадено от компетентен, съгласно чл.16, ал.1 т.13 от Устава на БАН в ред. ДВ бр. 33 от 2003 г., орган/, активите и пасивите му преминавали към други звена на академията и последната не доказвала правоприемство.

Ответниците по делото Г.С.Г., Л.Г. и С.П.Л., са противопоставили на ищеца възражение, основано на правото им на собственост, извеждано от правото на общия праводател – А. Н. С. Ответникът  В.Т. не е противопоставил на ищеца, с отговора на исковата молба, собствени права върху имота, поради което и възраженията му за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение на процесуалните правила, е несъстоятелно. Независимо от това, обаче и доколкото от приложените доказателства става ясно, че той също се легитимира като собственик с права от общия праводател, разглеждането на конкуренцията на правата на страните има значение и за него.

Установено е с приложените по делото доказателства, че с решение № 784/21.01.1994 г. е била отменена присъда на Народния съд по НОХД № 10/1945 г. и постановената с нея конфискация на имуществото на А. Н. С. Отмяната на конфискацията е настъпила от 21.01.1994 г., т.е. след придобиване на имота от ищеца по силата на ЗБАН.

Съгласно чл. 151 от ЗИН /отм./, ако след изпълнението й конфискацията бъде отменена, иззетите имущества се връщат на осъдения или на неговите наследници. Когато връщането е невъзможно, заплаща се тяхната равностойност по съответните държавни цени на дребно, а когато няма такива - по пазарните цени, като се взема предвид съответното овехтяване.

В случая, доколкото към датата на отмяна на конфискацията през 1994 г., подлежащото на връщане имущество не е било в патримониума на държавата, предвид придобиването му от ищеца през 1991 г., сме изправени пред хипотезата на невъзможност за връщането на имота. Т.е. наследникът на А. С. – М. А. не е придобил правото на собственост и следователно не е могъл да прехвърли такова. Това налага извода, че никой от ответниците не се легитимира като собственик на соченото от него придобивно основание – Г.Г. и съпругата му Л.Г. по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 178 от 21.08.2003 г., том II, рег.№ 4202/2003 г. на нотариус А. за 1/10 ид.част, сключен с М.А. – наследник по завещание на А. Н. и В.Т., С.Л. по нот.завещание, оставено от М. А., а В.Т.  по договор за продажба на ид.част от наследството на А. С. /заявено едва с възивната жалба/.

Действията по актуването и по отписването на имоти  от книгите на държавна собственост представляват вътрешнослужебна дейност  на съответния административен орган и с тях нито се пораждат нито се прекратяват права на собственост, поради което обстоятелството, че имотът е бил деактуван през 1995 г., предвид отменената конфискация, е без правно значение за правото на собственост на ищеца, придобито по силата на закона още през 1991г.

След предоставянето на имота и част от бараките за стопанисване, до влизане на ЗБАН през 1991 г., в същия са били построени още няколко бунгала, описани в заключението на вещото лице подробно и по години. Без значение по отношение на собствеността е дали бараките са били незаконно построени, поради което тези възражения са неоснователни.

По делото няма доказателства, а и възражения в тази насока не са правени, че след влизане в сила на ЗБАН, академията е отчуждила поземления имот и постройките.

По делото също така не е съществувал спор, че владението на процесните имоти към момента се осъществява от ответниците.

По заявеното от ответниците Г.С.Г. и Л.В.Г. възражение за придобиване на ¼ ид.част от имота  по силата на 5 годишно давностно владение, осъществено в периода от сключване на договора за продажба - 21.08.2003 г. до завеждане на делото – 01.06.2012 г.

Установено е по делото, че към 1991 г. имотът се е ползвал като почивна база от НПО „НП” гр.Варна до закриването на обединението през 2007 г., когато базата е била предоставена на БАН. От приложените договори за наем на бунгалата от 28.12.2001 г. и от 01.07.2007 г., както и от показанията на изслушаните свидетели Г. Г., Р. Д. и С. Д., се установява, че до 30.09.2007 г., когато е изтекъл срока на последния договор за наем от 01.07.2007 г., част от бунгалата построени в процесния недвижим имот, са били предоставяни под наем на ЕТ „ГОТ -С– С. Д.” за ползването им като почивна база, като договорите за наем са били сключвани съответно с НПО „Научно приборостроене” –БАН и поделението му в гр.Варна и от БАН в качеството им на наемодатели. До изтичането на срока на договора през 2007 г. наемите са били заплащани съответно на обединението и на БАН. Предвид предназначението на наетите бунгала като почивна база, наемателят е ползвал и земята, върху която те са били изградени. Последният е имал ключ за оградата на базата и е осигурявал безпрепятствен достъп до имота на служителите на наемодателя. Горното води до извода, че наемателят е осъществявал държането на имота за наемодателя БАН по силата на договора за наем. Показанията на свидетеля Д., че предоставял достъп до имота и на ответника Г. не променят горния извод, доколкото по делото липсват доказателства последният да е осъществявал фактическа власт върху имота лично или чрез трето лице с намерението да го свои. Дори да би се приело, предвид оспорването на датата му, че сключения с ЕТ „ГОТ –С- С. Д.” договор за наем на земята е от 05.01.2009 г. и чрез него въззивникът Г. е заявил права на собственик като е започнал да упражнява фактическа власт върху имота чрез наемателя /каквито конкретни твърдения той не  е и заявил/, то до завеждане на настоящото дело срещу него на 01.06.2012 г. не е изминал петгодишния срок, за да придобие собствеността като добросъвестен владелец.

В случая ответниците Господинови не са доказали елементите от фактическия състав на чл. 79, ал.2 от ЗС, поради което и възражението им за придобиване на идеална част от имота по давност е неоснователно.

Ищецът, който носи доказателствената тнежест, е доказал по делото, твърдяното си придобивно основание по отношение на имота и част от бунгалата-предадени в управление – по чл. 10, ал.2 от ЗБАН и по чл. 92 от ЗС за построените по-късно бунгала и е установил, че понастоящем ответниците без основание осъществяват фактическа власт върху тях, поради което последните следва да бъдат осъдени да предадат владението. Поради основателността на първоначалния иск по чл. 108 от ЗС, съдът не следва да разглежда евентуалния иск по на ищеца чл.108 от ЗС за придобиване на имотите по давностно владение.

До идентичен правен извод за основателност на иска по чл.108 от ЗС е достигнал и окръжния съд, поради което решението му следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на Българсаката академия на науките юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 16 414,50 лв., изчислено  съгласно чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото възнаграждението е претендирано в минималния му размер, неоснователно се явява възражението на въззивниците по чл. 78, ал. 5 за неговата прекомерност.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 117 от 05.02.2014 г., постановено по гр.д. № 1529/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА С.П.Л. с ЕГН ********* ***, В.Д.Т. с ЕГН ********** ***, Г.С.Г. с ЕГН ********** и съпругата му Л.В.Г. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ  на БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ  с ЕИК  000662018, със седалище гр. София, ул. „15-ти ноември” № 1 , представлявана от акад. С.В. сумата от 16 414,50 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                             2.