ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

511

 

Гр.Варна, 24.08.2016 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 24 септември 2016 г., в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

 

     ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 

           ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова в.ч.гр.д. № 438  по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „НОЛА -7” ООД, подадена чрез адв.С.О., против определение № 531/05.05.2016 г., постановено по гр.д. 202/2014 г. по описа на Разградския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която жалбоподателят е осъден да заплати на осн. чл.77 от ГПК по сметка на съда  държавна такса в размер на 3 400 лв.

Жалбоподателят е навел доводи за неправилност – незаконосъобразност  на съдебния акт в обжалваната му част по съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 78, ал.6 ГПК и на чл.77 от ГПК при приключване на спора със съдебна спогодба и липсата на уговорка по спогодбата за поемане на разноските и таксите, в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.9 изр. второ.

Насрещната страна не е подала отговор на жалбата.

Въззивната частна жалба е подадена в срок (по пощата), от лице с правен интерес от обжалването на определението, с което е осъдено да заплати държавна такса и се явява допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят е ответник по делото, образувано срещу него по чл. 49 от ЗЗД и по чл. 45 от ЗЗД срещу още четири физически лица по искова молба на Я. Г Х. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт, за който е налице влязла в сила присъда. На основание чл. 83, ал.1, т.4 ГПК, ищцата е била освободена по закон от внасянето на такси и разноски по производството и затова тя не е внасяла държавна такса по иска си срещу настоящия жалбоподател. Производството по отношение на този ответник е приключило, с одобрената от съда на 04.04.2016 г. съдебна спогодба, с която дружеството се е задължило да заплати на ищцата сумата от 170 000 лв. При това положение, съответно приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК, която предвижда, че когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, като сумите се присъждат в полза на съда. В случая осъденото лице е настоящият жалбоподател и той следва да заплати дължимата по делото държавна такса, като неоснователни са възраженията му за неприложимост на посочената разпоредба по отношение на приключилото със спогодба дело. Съгласно чл. 234, ал.3 ГПК съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и затова приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал.6 от ГПК, а относно размера на дължимата държавна такса - и тази на чл. 78, ал.9 от ГПК (за половин размер на дължимата държавна такса). Неоснователно е и оплакването за неправилно приложение на разпоредбата на чл.77 от ГПК, защото именно жалбоподателят, в съответствие с чл. 78, ал.6 от ГПК, е останал задължен за плащането на държавната такса. В цитираното в жалбата определение на апелативния съд се е разглеждала съвсем различна хипотеза, при която ищецът не е бил освободен от заплащането на таксата и ответникът не е имал качеството на задължено за плащането й лице по смисъла на чл. 78, ал.6 от ГПК. Последователна е практиката на ВКС, че дължимата, но невнесена държавна такса е финансово-правно задължение към бюджета и събирането на сумите по това задължение се извършва служебно от съда, като процесуалния ред за това е именно по чл. 77 от ГПК. В случая не се касае за разпределяне отговорността за разноските, които ищцата е сторила по делото, за да намери приложение чл. 78, ал.9, изр.2 от ГПК при уреждане на спора със съдебна спогодба, а до дължимост на невнесена държавна такса, поради освобождаването на ищцата от плащането й. Затова и аргументите на жалбоподателя, че щом не са уговорили друго в спогодбата, разноските остават върху страните както те са ги сторили не могат да бъдат споделени. Доколкото задължението е към бюджета, неоснователни са и доводите, че със спогодбата се погасявали всички задължения.

В този смисъл, окръжният съд е процедирал в съответствие с разпоредбите на закона, като обжалваното определение (в обжалваната му част)  не страда от визираните в жалбата пороци и като правилно то следва да бъде потвърдено.

 С оглед изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА  определение № 531/05.05.2016 г., постановено по гр.д. 202/2014 г. по описа на Разградския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която жалбоподателят е осъден да заплати на осн. чл.77 от ГПК по сметка на съда  държавна такса в размер на 3 400 лв.

Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му, с частна касационна жалба, при условията на чл. 280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: