Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

150

 

08 октомври 2014 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение, на първи октомври, две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Северина Илиева

 

     ЧЛЕНОВЕ: Маринела Дончева

 

                        Петя Петрова

                                            

Секретар: В.Т.

Прокурор: Вилен Мичев

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 439 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по две въззивни жалби срещу решение № 215 от 17.06.2014 г., постановено по гр.д.№ 85/2014 г. по описа на Добричкия окръжен съд, както следва:

- По въззивна жалба на И.Й.И., подадена чрез адв. Г.З. от ВАК, против решението на Добричкия окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска му по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на незаконното му обвинение в престъпление, за което е оправдан, ЗА ГОРНИЦАТА НАД 10 000 лв. до претендираните 50 000 лв.

Жалбоподателят е сочил, че решението на окръжния съд в обжалваната  му част е неправилно - необосновано, като е молил за отмяната му и уважаване на иска до пълния предявен размер. Навел е оплаквания за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД и занижаване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди при правилно отчетена от съда фактическа обстановка.

- По въззивна жалба на Прокуратурата, подадена от прокурор в окръжна прокуратура Добрич, против решението на Добричкия окръжен съд, В ЧАСТТА с която Прокуратурата на Република  България е осъдена да заплати на И.И. сумата от 10 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на незаконното му обвинение в престъпление, за което е оправдан, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2012 г. до окончателното й изплащане, сумата от 10 лв., съставляваща платена от ищеца държавна такса.

Жалбоподателят е сочил, че решението на окръжния съд в обжалваната му осъдителна част е неправилно, тъй като не било съобразено със събраните по делото доказателства. Молил е за „изменение” на решението в обжалваната част и намаляване на обезщетението до размер съобразен с принципа по чл. 52 от ЗЗД.

Доколкото прокуратурата не е посочила конкретна част, до която моли да се намали обезщетението, съдът приема, че предмет на жалбата е решението в цялата му осъдителна част.

Жалбоподателят е изложил следните оплаквания: - съдът в мотивите на решението не посочил от кои факти е извел изводите си за основателност на претенцията, в т.ч. за доказаност на причинната връзка между претендираните вреди и повдигнатото обвинение; -  освен това, безрезервно кредитирал показанията на свидетелите Цветелин Й. – син на ищеца и на Олимпия Стаматова – служителка в кооперацията с председател ищеца; - неправилен бил и извода, че ищецът е имал притеснения, свързани с евентуалната невъзможност да се грижи за болната си съпруга, а и по делото липсвали медицински документи в тази насока; - съдът не съобразил и обстоятелството, че наказателното производство е приключило в разумен срок, както и че прокурорът не е поддържал подадения пред въззивната инстанция протест и че делото пред ВКС е било образувано по жалба на частните обвинители и гражданските ищци; -при определяне размера на обезщетението не било съобразено, че други мерки за процесуална принуда, освен „подписка”, не са налагани на ищеца; - размерът на обезщетението бил завишен и несъобразен с принципа на чл. 52 от ЗЗД и с трайната съдебна практика.

И.И. е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и е молил за оставянето й без уважение.

И двете въззивни жалби са подадени в срок, от лица с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд в съответните му части, като неизгодни за тях и са редовни.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, всяка от страните е поддържала жалбата си и е оспорвала тази на другата страна.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По оплакванията за неправилност, установи следното:

Производството пред Добричкия окръжен съд е било образувано  по  искова молба на И.Й.И., с която срещу Прокуратурата на Република България е бил предявен иск по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконно повдигнато му обвинение в извършване на престъпление, за което е бил оправдан. Ищецът е поддържал, че изпитвал страх, притеснение от това, че ще прекара следващите години в затвора. Публикациите в пресата и интернет направили обвинението  обществено достояние, което засилило страха и притеснението му, а обстоятелството, че живее в малко населено място  довело до разнасяне на слухове. Вследствие незаконното обвинение на представляваната от ищеца кооперация били извършени множество неоснователни проверки от различни институции, като се появили проблеми както на работното му място така и в семейството му. Затворил се в себе си, не смеел да се появи сред съгражданите си, тъй като с него се отнасяли като с престъпник, а близките на пострадалия го наричали „убиец”. Видимо отслабнал, физически и психически не бил добре. Засегнато било доброто му име в обществото, включително и като председател на кооперацията, а той се славел като справедлив и изпълнителен човек.

Прокуратурата на Република България е оспорила иска по съображения за недоказаност на твърдените вреди и връзката им с повдигнатото обвинение. Изложила е съображения за завишаване и несъобразяване с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД на претенцията за обезщетение.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява че на 11.02.2011г. ищецът И.Й.И., който към този момент е председател на ЗК ”Приморец”-с.Тюленово, общ. Шабла, е  бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.123 ал.1 от НК, а именно за това, че на 01.10.2010г. по непредпазливост причинил смъртта на работника от кооперацията Енчо Вълев Колев, поради немарливо изпълнение на дейност, правнорегламентирана, за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като със същото постановление му е била наложена мярка за неотклонение „подписка”. С присъда №28/21.10.2011г. по нохд №224/2011г. на ДОС, ищецът е бил признат за невинен по повдигнатото му обвинение, като оправдателната присъда е била потвърдена с решение №28/04.2012г. по внохд №19/2012г. на Апелативен съд-Варна. Решението е било оставено в сила и от ВКС /решение №297/19.07.2012г. по н.д.№935/2012г. на ІІІ НО/. Въззивното производство е било образувано по протест на прокуратурата и жалба на гражданските ищци и частни обвинители, като протестът не е бил поддържан от прокурора, а касационното производство е било образувано по жалба на гражданските ищци и частни обвинители.

Общо година и пет месеца е продължил периода от привличането на ищеца като обвиняем до влизане в сила на оправдателната присъда.

За установяване на конкретно изживените от ищеца вреди от незаконното обвинение, по делото са били разпитани двама свидетели О. Н. С. и Ц. И.Й., като първата е колежка и съседка на ищеца, а вторият е неговия син. И двамата свидетели имат преки и непосредствени впечатления за негативните преживявания на ищеца, за които те са свидетелствали, защото през целия релевантен период са били най-близо до него, контактували са непрекъснато, пред тях той е споделял преживяванията си, и са станали очевидци на промените в живота и емоционалното му състояние. Няма основание да се счита, че показанията на свидетелите са недостоверни, поради тяхна евентуална заинтересованост от изхода на делото, предвид близките им отношения с ищеца, защото изнесеното от двамата свидетели взаимно се подкрепя и допълва и то е в синхрон с житейската логика за изживяванията на неосъждан човек, ползващ се е с авторитет и уважение в обществото, включително и предвид позицията му на председател на земеделската кооперация в града. Поради тези съображения, окръжният съд не е допуснал процесуално нарушение, кредитирайки показанията на свидетелите, в каквато насока са били наведени оплаквания във въззивната жалба на прокуратурата.

Именно с разпита на тези свидетели са установени по делото и конкретно причинените на ищеца вреди от незаконното му обвинение и в тази насока оплакванията на прокуратурата също са неоснователни. От показанията на свидетелите Ц. И.Й. и О. Н. С. е установено по делото, че незаконното обвинение в убийство сериозно е рефлектирало върху живота на ищеца. В града „тръгнала мълва”, че е убиец, „сочели го с пръст”, хората говорели, че трудовата злополука била по негова вина и че той не се погрижил за работника в кооперацията, гледали го с недоверие, разпитвали сина му дали наистина е убил човек. Притеснявал се за себе си и за семейството си, защото можело да го осъдят и да лежи в затвора до шест години, както пишело  в обвинителния акт. Изпаднал в стрес, бил отчаян, неадекватен, отнесен, сринал се психически, пиел хапчета за нерви, загубил апетит, отслабнал драстично с 15 -20 килограма, загубил активността си, самочувствието му изключително много спаднало. Според същите свидетели, след влизане в сила на оправдателната присъда, емоционалното състояние на ищеца постепенно започнало да се възвръща, той се успокоил, станал по-ведър и по-усмихнат.

Привличането на ищеца като обвиняем е било съобщено в една електронна медия под заглавието „Съдят шеф на кооперация за смърт в катастрафа”, като останалите публикации в пресата, за които ищецът е представил доказателства по делото, не са в причинна връзка с обвинението, а с проверките по повод трудовата злополука. Недоказани по делото са останали и твърденията за осъществени непрекъснати тенденциозни проверки на кооперацията от различни държавни институции, но и при установеност на същите, те не стоят в причинна връзка с незаконното обвинение.

Обвинението на ищеца в престъпление по чл.123 ал.1 от НК, а именно за това, че на 01.10.2010г. по непредпазливост причинил смъртта на работника от кооперацията Е. В. К., поради немарливо изпълнение на дейност, правнорегламентирана, за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, и оправдаването му покриват хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, която гласи, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

Според чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

С оглед изложеното по-горе, доказани са причинените на ищеца неимуществени вреди и причинната връзка с незаконното обвинение на ищеца, като оплакванията във въззивната жалба на прокуратурата в обратна насока са неоснователни. 

Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и срокът на наказателното преследване, както и характера на престъплението по повдигнатото обвинение, неговото разгласяване и последиците от това. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие.

В настоящия казус, при определяне размера на обезщетението съдът взема предвид, че наказателното производство срещу ищеца, от образуването му до влизане в сила на оправдателната присъда, е продължило в период от година и пет месеца, като през това време му е била наложена най-леката мярка за неотклонение „подписка”. Въпреки, че срокът на наказателното производство не е надхвърлил разумните граници, при определяне на обезщетението водещо значение има обстоятелството, че повдигнатото на ищеца обвинение е било за причиняване на смърт на работник в кооперацията, която той представлява и управлява. Нормално и житейски оправдано е, при такова тежко обвинение на неосъждан човек, при разгласяване /включително и в електронната преса/ на обвинението в града, в който хората се познават и където ищецът е продължил да живее през целия период на наказателното производство и при авторитета, с който се е ползвал като председател на кооперацията, той да е претърпял негативни емоции с голям интензитет, които са и доказани по делото чрез разпита на двамата свидетели. Т.е. установени са по делото претърпените неимуществени вреди - стрес, потиснатост, страх, сериозни притеснения, породени от съзнанието, че без да е извършил престъпление може да бъде осъден и лишен от свобода, в който случай семейството му би останало без грижа и подкрепа, психически срив, физическа слабост, загуба на активност, негативно отношение от съгражданите и негативно отражение върху личното му самочувствие и увереност в работата. Следва, също така да бъде взето предвид при определяне на обезщетението, че след оправдаването му, ищецът се е възстановил напълно в сравнително кратък период от време, без трайни последици за здравето му и по отношение начина му на живота.

Без значение при определяне размера на обезщетението, което ответникът следва да бъде осъден да плати, е обстоятелството че във въззивното производство по наказателното дело, прокурорът е дал становище че не поддържа обвинението, както и че по-голямата продължителност на наказателното производство се дължало на съдебната фаза на процеса, доколкото незаконното обвинение е било повдигнато от прокуратурата и отговорността на органите по чл. 2, ал.1 от ЗОДОВ е солидарна, като ищецът може да търси цялото обезщетение от всеки от тях.

Апелативният съд, предвид изложените съображения, намира, че за обезщетяването на причинените му от незаконното обвинение вреди и с оглед принципа на справедливост и на осн. чл. 52 от ЗЗД, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 10 000 лв.

До този извод е достигнал и първоинстанционния съд, при отчитане на всички релевантни за определяне размера на обезщетението обстоятелства, поради което и оплакванията на ищеца за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, наведени с въззивната му жалба, са неоснователни. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от въззивното производство и неоснователност на жалбата на И.И., разноски за платената от него държавна такса, не му се следват, а липсват доказателства други разноски да са били сторени.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 215 от 17.06.2014 г., постановено по гр.д.№ 85/2014 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: