РЕШЕНИЕ

 

139

 

Гр.Варна, 30.08.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 29 август 2016 г., в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТEЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

        ЧЛЕНОВЕ:  ПЕНКА ХРИСТОВА

                             ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова гр.д. № 439  по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.463, ал.2 ГПК вр. с чл. 274, ал.1, т.2 ГПК и е образувано по жалба на З.Д.Д., подадена чрез адв. Й.Ч., против решение № 962/11.07.2016 г., постановено по гр.д. № 129/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение въззивната й жалба вх.№ 32395/06.11.2015 г. срещу разпределение по протокол от 05.11.2015 г. на постъпила сума по изпълнително дело 20158080400235 на ЧСИ Захари Димитров.

Жалбоподателката е навела оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон и поради необоснованост, като е молила за отмяната му и за уважаване на жалбата й срещу разпределението. Поискала е назначаване на нова тройна съдебно –счетоводна експретиза, която да изследва постъпилите суми в банката и при частния съдебен изпълнител за погасяване на задължението, както и получените от частния съдебен изпълнител Янкова такси и да изготвят подробен анализ на разпределените суми в протокола.

Лицата на насрещната страна - взискателите „Първа инвестиционна банка” АД, Р.Н. *** не са пидали отговор на жалбата.

Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд, като неизгодно за него, редовна е и допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения.

Жалбоподателката е длъжник в изпълнителното производство, по което е бил проведен търг на недвижим имот и събрана сума от 80 818 лв. - предмет на обжалваното рпазпределение, обективирано в протокол от 05.11.2015 г. на ЧСИ З. Д.. Пред окръжния съд тя е обжалвала разпределението единствено по съображения, че съдебният изпълнител при изготвянето му не е взел предвид извършеното от нея плащане в размер на сумата от 8000 евро, преведено по сметка на  взискателя „Първа инвестиционна банка” АД за погасяване на част от дълга й съгласно постигнато споразумение.

От събраните по делото доказателства, включително и от приетата от окръжния съд тричленна съдебно – икономическа експретиза, която е компетентно и безпристрастно изготвена от лица със специални знания в изследваната област, обоснована е и не е оспорена от страните, съдът намира следното:

Според заключението на вещите лица, към датата на изготвяне на разпределението от 05.11.2015 г., задължението за такси и разноски по изпълнителното дело е в размер на 10 847,95 лв., задължението към взискателя Община Варна за местни данъци и такси  - 351, 05 лв., към взискателя „Първа инвестиционна банка” АД – 85 099,34 лв., към ТД на НАП Варна – 6 194,39 лв. и към взискателя Р.Н.Н. – 41 651,53 лв. Постъпилата от праданта на имота сума е в размер на 80 818 лв. и същата не е била достатъчна за удовлетворяване на всички вземания, поради което и съдебният изпълнител е изготвил разпределението. В него изрично е записано, че по молба от 04.10.2012 г. на взискателя, в която той е посочил плащането от 8 000 евро с левава равностойност от 15 646,64 лв. от длъжника З.Д. за погасяване на част от дълга й към банката, сумата е приспадната от съдебния изпълнител от вземането по изпълнителния лист. Това е установено и от вещите лица, които са установили вземането на банката преди извършеното плащане в размер на сумата от 100 745,98 лв., включващо главница от 59 639,73 лв., лихви за периода от 21.09.2010 г. до 05.04.2012 г. в размер на 15 490,06 лв. държавна такса от 1 502,60 лв., юрисконсултско възнаграждение от 1 210 лв., законни лихви от 05.04.2012 г. до 05.11.2015 г. върху сумата от 59 639,73 лв. в размер на 21 803,59 лв. и юрисконсултско възнаграждение по ИД – 1 100 лв. Според експретизата, съдебният изпълнител е приспаднал платената от жалбоподателката сума в размер на 8 000 евро (15 646,64 лв.) от посочения по-горе размер на дълга й към банката в поредността първо за погасяване на разноските, а след това и на част от лихвите по изпълнителния лист, както следва – разноските за държавната такса и юрисконсултско възнаграждение изцяло, а от лихвите по изпълнителния лист в общ развмер от 15 490,06 лв. е приспаднал 11 834,04 лв. Така задължението на З.Д. към банката към датата на разпределението е останало в общ размер от 85 099,34 лв., от което част от лихвите по изпълнителния лист в остатък след плащането – 3 656,02 лв., законните лихви от 05.04.2012 г. до 05.11.2015 г. върху главницата – изцяло в размер на 21 803,59 лв. и цялата главница в размер на размер на 59 639,73 лв. В този смисъл неоснователно е оплакването на жалбоподателката пред окръжния съд, а и в настоящата жалба, че платената в полза на банката сума от 8000 евро не е била приспадната от дълга преди разпределението. Оплаквания за неправилно отнасяне на сумата към различните части на дълга не са били наведени, а и погасяването е извършено от съдебният изпълнител в съответствие със закона, поради което и без значение е как сам взискателят е осчетоводил сумата.

Неоснователно е също така и наведеното възражение на жалбоподателката, че е платила на банката и други суми за погасяване на дълга (1 190 лв., 979,25 лв. и 48 лв.), които не са били приспаднати от задължението й преди извършване на разпределението. Такива оплаквания в жалбата пред окръжния съд тя не е навела, като възражението е ново и е направено едва в жалбата пред настоящата инстанция, поради което не може да бъде разглеждано. Независимо от това, следва да бъде отбелязано, че  вещите лица при изготвяне на заключението не са констатирали други плащания освен за сумата от 8 000 евро, което те са отразили в приетото по делото заключение. Неоснователно е и оплакването, че именно вещите лица са установили наличие на плащане от 8 000 лв., което не било взето предвид, защото такова заключение няма, а се касае до допусната техническа грешка при изписване на единстваното плащане от 8 000 евро.

Разпределението на сумата от 80 818 лв.,  съдебният изпълнител е изготвил в съответствие със закона - чл. 136 , ал.1 от ЗЗД. Според поредността по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД, първо са били погасени таксите и разноските по изпълнението в общ размер от 7 613,12 лв., от които 2 017,76 лв. са суми за разноски на първоначалния взискател („ПИБ”АД) за образуване на изпълнителното дело и по осъществяване на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят и 5 595,36 лв. - са такси за съдебния изпълнител по т.3, т.5, т.31 и т. 26 от ТТРЗЧСИ. След това, също в съответствие с разпоредбата на чл. 136, ал.1, т.2 от ЗЗД е предвидил сумата от 351,05 лв. за взискателя Община Варна, произтичаща от задължение за местните данъци за имота. Пак в съответствие с разпоредбата на чл. 136, ал.1, т.3 от ЗЗД, съдебният изпълнител е поставил като вземане от трети ред това на обезпечения с договорна ипотека върху продадения имот взискател „ПИБ”АД, като неговото вземане, поради недостатъчност на постъпилата от проданта сума, е било погасено частично общо за 72 770,20 лв. Последната сума е била отнесена към остатъка от лихвите по изпълнителния лист от 3 656,02 лв., изцяло към лихвите върху главницата за периода от 05.04.2012 г. до 05.11.2015 г. в размер на 21 803,59 лв. и частично към главницата за сумата от 47 394,22 лв.

По отношение на разноските от ред първи на разпределението в полза на съдебния изпълнител общо от 5 595,36 лв., сумата от 5 334,94 лв. е   пропорционалната такса по т.26 от тарифата за изпълнението на вземането на „ПИБ” АД. Именно за нея, в заключението си вещите лица са посочили, че съществува разминаване, като са я изчислили в размер на 5 418,57 лв., т.е. съдебният изпълнител е допуснал грешка, като си е приспаднал по-малка сума за таксата по т. 26 от тарифата с 83,63 лв. При това положение е била погасена по-голяма част от задължението на жалбоподателката към взискателя „ПИБ” АД. Оплаквания относно неправилно изчисляване на таксите за съдебния изпълнител също не са били наведени в жалбата срещу действието на съдебния изпълнител, като това е сторено едва в настоящата жалба, а освен това при евентуално преизчисляване на таксата, всъщност би се влошило положението на жалбоподателката, което не е допустимо.

Възражения срещу размера и вида на платените от взискателя такси и разноски при първоначалното образуване на делото пред ЧСИ С. Я., също не са били направени в жалбата срещу разпределението, а освен това, както бе посочено и по-горе, тези такси, описани и подробно по пера в заключението на вещите лица, са такива на първоначалния взискател по образуване на делото и по изпълнението във връзка с реализирания изпълнителен способ и правилно са били включени в разпределението с привилегията от първи ред Сума от 2 550,56 лв., представляваща платена от банката такса на ЧСИ Янкова, в каквато насока е конкретното оплакване в настоящата жалба, изобщо няма включена в т.1 от разпределението. Неоснователно е и оплакването, извън съображението за ненавеждането му в срок, че платените суми за такси и разноски в полза на ЧСИ Я. са били повторно събрани и от ЧСИ Д., тъй като включените в разпределението  такси и разноски касаят различни действия по изпълнителното дело, извършени отделно от всеки от двамата съдебни изпълнители.

Оплакванията за това, че ЧСИ Я., пред когото първоначално изпълнителното дело е било заведено, не е направил разпределение, както и че сумата от 72 853,83 лв., разпределена на банката за дълга, не е постъпила при нея, са неотносими към предмета на спора.

По изложените съображения, решението на окръжния съд, с което е отхвърлена жалбата на З.Д. срещу разпределението на ЧСИ, не страда от визираните в жалбата пороци и като правилно то следва да бъде потвърдено.

Водим от изложените съображения, Апелативен съд –Варна

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 962/11.07.2016 г., постановено по гр.д. № 129/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: