Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

176

 

27.11.2017 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на петнадесети ноември, две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

       ЧЛЕНОВЕ:  Петя Петрова          

                        Мария Маринова         

Секретар: Виолета Тодорова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 439 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. №439/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба вх. № 20936/18.07.2017 г., уточнена с молба вх.№ 22270/02.08.2017 г. на М.М.С. и  малолетните А.П.С. и П.П.С., действащи чрез тяхната майка М.С., подадена чрез адв. М. П. и Г.П., против решение № 1103 от 30.06.2017 г., постановено по гр.д. № 2203/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени осъдителните им искове по чл. 49 от ЗЗД  срещу Амбулатория медицински център за специализирана медицинска помощ „Транспортен медицински център” ЕООД за заплащане съответно на М.М.С. сумата от 30 000 лв. и на А.П.С. и П.П.С. сумите от по 10 000 лв., представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от смъртта на П. Л. С. - съпруг на първата и баща на втория и третия, вследствие неизпълнение от ответника на задълженията му по Наредба № Н-11/30.04.2014 г. да определи лекар интернист с призната специалност по вътрешни болести да извърши преглед на П. С., в качеството му на морско лице, който лекар да даде компетентно заключение за здравословната му годност да изпълнява трудовите си задължения на длъжността „старши помощник капитан” на кораб „Мургаш”  при последния извършен преглед на 27.04.2015 г. и ищците са осъдени да заплатят на ответника разноските по делото от 2230 лева.

Въззивниците са настоявали, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Молили са за неговата отмяна и за уважаване на исковете с присъждане на разноските. Навели са оплаквания, че съдът не изследвал последователно, обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства и събраните по делото доказателства, игнорирал изцяло данните от извършената проверка на Изпълнителната Агенция „Медицински одит“ при МЗ, ценил оспорена и неотносима към конкретното заболяване съдебно-медицинска експертиза на вещото лице П.Г. –А., изместил насоката на правния спор в дирене на отговорност на физическо лице по чл. 45 от ЗЗД и се съсредоточил към липсата на оплаквания на починалото лице, вместо да даде правото по спора за неспазване на нормативната уредба, урегулираща медицинско заключение на морски лица. Съдът необосновано и в нарушение на материалния закон приел, че проведеният на 27.04.2015 г. преглед на П. С. не се регламентира от Наредба № Н-11 от 30.04.2014 г. за определяне изискванията за здравословна годност на морско лице, а е извършен във връзка с договора от 01.02.2014 г. между ответника и „Параходство Български морски флот“ АД и без да изложи убедителни мотиви отговорил на основния въпрос за вината,  приемайки липса на такава у ответника, като достигнал и до погрешен правен извод за липсата на предпоставките за отговорността по чл. 49 от ЗЗД.

Въззиваемият Амбулатория медицински център за специализирана медицинска помощ „Транспортен медицински център” ЕООД, чрез адв. В.Р., е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба по подробно изложени съображения за неоснователността на оплакванията на насрещната страна и за правилността на решението на окръжния съд, като е молил за потвърждаването му и присъждане на разноските.

Д „СП“ гр.Варна не е изразила становище.

Въззивната жалба е подадена в срок от лица с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд, като неизгодно за тях, редовна е и допустима.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивниците, чрез адв. Г. П. са поддържали въззивната си жалба и са претендирали за разноските. Въззиваемият чрез адв. Р., е поддържал отговора на жалбата и е молил за присъждане на разноски.

Варненският апелативен съд, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността с оглед събраните по делото доказателства, като съобрази възраженията и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред Варненския окръжен съд е било образувано по искова молба на М.М.С., действаща лично и като законен представител на малолетните деца А.П.С. и П.П.С., с която са предявени искова по чл. 49 от ЗЗД  срещу Амбулатория медицински център за специализирана медицинска помощ „Транспортен медицински център” ЕООД за заплащане съответно на М.М.С. сумата от 30 000 лв. и на А.П.С. и П.П.С. сумите от по 10 000 лв., представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от смъртта на П. Л. С. - съпруг на първата и баща на втория и третия, вследствие неизпълнение на задълженията по Наредба № Н-11/30.04.2014 г. ответникът чрез съответните лица, на които това е възложено, да определи лекар интернист с призната специалност по вътрешни болести, който да извърши преглед на П. С., в качеството му на морско лице и да даде компетентно заключение за здравословната му годност да изпълнява трудовите си задължения на длъжността „старши помощник капитан” на кораб „Мургаш”  при последния извършен преглед на 27.04.2015 г.

Ищците са твърдяли, че техният наследодател е починал на 10.06.2015 г. от остър миокарден инфаркт, изпълнявайки трудовите си задължения като член на екипажа на кораб „Мургаш“ на длъжност „старши помощник капитан“. Преди всеки рейс починалият преминавал медицински прегледи за установяване здравословната му годност в качеството на морско лице, като последният е бил на 27.04.2015 г. със заключение „нормално“ на лекар, без призната специалност по вътрешни болести. Вследствие неизпълненото задължение от съответните лица при ответното дружество да бъдат определени лекарите, които дават заключение за здравословната годност на морско лице и в нарушение на нормите на Наредба № Н-11/30.04.2014 г. изискващи тези лекари да са с призната специалност във връзка с преценката на способността на морското лице да изпълнява задълженията си при условията на живот и работа на кораб плаващ по море, включително и за осъществяване на ранно идентифициране на заболявания, починалият е бил лишен от ранно идентифициране на заболяването и от възможност за предприемане на адекватни мерки за лечение и действия по предотвратяване на усложнения и настъпването на смъртта. Настоявали са, че заради неизпълненото задължение по Наредба № Н-11/30.04.2014 г. за определяне на лекар с призната специалност по вътрешни болести при медицинския център – ответник по делото, който да извърши прегледа на П. С. на 27.04.2015 г., е настъпила и смъртта на последния, от която те са претърпели неимуществените вреди, за които претендират обезщетения.

Ответникът Амбулатория медицински център за специализирана медицинска помощ „Транспортен медицински център” ЕООД, гр. Варна е оспорил исковете и е молил за отхвърлянето им поради липсата на елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 49 от ЗЗД. Изложил е, че дружеството чрез лекарите си е изпълнило добросъвестно и в съответствие с добрите медицински практики задължението си по извършване на прегледите и даване на медицинско заключение за здравословната годност на Петър С. за изпълняване на работа на кораб, плаващ по море, както и на профилактичните прегледи, съгласно сключения договор между „ПБМФ“ АД и АМЦСМП „Транспортен медицински център“ ЕООД, като не е било установено  С. да е страдал от каквото и да е заболяване и към 27.04.2015 г. Не е била налице причинно-следствена връзка между действията на лекарите и настъпилата в последствие смърт на наследодателя на ищците. В евентуалност е заявил  възражение за съпричиняване на вредите от починалия, изразяващо се в несъобщаване на каквито и да е оплаквания по време на прегледите, както и евентуално, че в центъра не е постъпвал сигнал или искане за консултация във връзка с влошеното му  здравословно състояние.

Не е било спорно по делото, а и се установява от събраните по делото доказателства, че ищците са наследници на починалия на 10.06.2015 г. П. Л. С., като М.М.С. е съпруга, а А.П.С.  и П.П.С. – негови синове. П. С. е починал в Лас Палмас, Испания, на моторен кораб „Мургаш”, плаващ под Малтийски флаг, изпълнявайки задълженията си като „старши помощник капитан” по силата на моряшки трудов договор от 27.04.2015 г., сключен Murgash Maritime LTD. Установено е също така, че моряшкият договор   е бил сключен на база представено свидетелство за медицинска годност на Петър С. с № 164 от 24.06.2014 г., със срок на валидност до 24.06.2016 г., издадено от  Амбулатория медицински център за специализирана медицинска помощ „Транспортен медицински център” ЕООД, гр. Варна, като с него на база заключение на медицинското лице д-р Н. Д., П. С. е определен като годен за работа съгласно разпоредбите на Правило І/9 на Международната конвенция за вахтена служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците от 1978 г., която е изменена и Правило1.2 на Морската трудова конвенция от 2006 г. Това заключение за медицинската годност на П. С. ищците не са оспорвали, включително и издаването му при спазване на нормативните изисквания за провеждане на медицинските прегледи и даване на заключение за здравословна годност на морско лице.

На 01.02.2014 г. между „Параходство български морски флот” АД, гр. Варна, в качеството му на възложител и ответника „Амбулатория медицински център за специализирана медицинска помощ „Транспортен медицински център“ ЕООД, в качеството му на изпълнител,  е бил сключен договор, с който последният се задължил да извършва следните медицински услуги: издаване на одобрени по образец от възложителя медицински свидетелства /приложение № 1 към договора/ за здравословната годност на морските лица с валидност 2 години; издаване на одобрени по образец от възложителя периодични медицински свидетелства /приложение № 2 от договора/ за потвърждение на здравословната годност на морските лица с валидност 1 година за периода на валидност на издадените основни медицински свидетелства и др. Със заповед  № 5/24.02.2014 г. на управителя на АМЦСМП „ТМЦ” ЕООД, издадена във връзка със същия договор с  „Параходство БМФ” АД са определени лекарите с призната специалност, които да извършват периодичните медицински прегледи на лицата, насочени за такива, както и лекарите, които да дават заключение за здравословното им състояние, измежду които и д-р В. Х. П.. Договорът с  „Параходство БМФ” АД и заповедта от 24.02.2014 г. са преди издаването на Наредба № Н -11 от 30.04.2014 г., обн.. ДВ бр.41 от 16.05.2014 г. за определяне на изискванията за здравословна годност на морските лица в Република България, в която е въведено изискването ( чл. 12, ал.1) заключението за здравословна годност на морско лице да се дава от лекар с призната специалност по вътрешни болести. Лекарите, които са определени да дават заключение, съобразно изискването на наредбата са определени със заповед № 7/25.03.2015 г. на управителя на АМЦСМП „ТМЦ” ЕООД и това са д-р С. О., д-р А. Д. и д-р К. К.

Процесният преглед, видно от личната амбулаторна карта на починалия е извършен от лекари специалисти на 27.04.2015 г., като заключението, че  лицето е годно за работа без ограничения е дадено от д-р В. П.. На същата дата, е издадено и потвърждение към свидетелство за медицинска годност № 164/24.06.2014 г., подписано от д-р В. П., в което се удостоверява, че на база извършените прегледи и заключения на лекари – специалисти (посочени са заключения на интернист, хирург, невролог, офталмолог, оториноларинголог и дерматовенеролог) и резултатите от изследванията на кръв и урина, към 27.04.2015 г. П. С. е годен за работа по море без ограничения. Не е било спорно по делото, че лекарят дал заключението при прегледа на 27.04.2015 г. и подписал  потвърждението към свидетелството за медицинска годност (д-р В. П.) не е имал призната специалност по вътрешни болести.

В съдебно заседание, ищцата М.С. е заявила, че към датата на мецинския преглед от 27.04.2015 г., съпругът й не е пушил, тъй като бил отказал цигарите, а в отговор на допуснатия по реда на чл. 176 от ГПК въпрос и че към момента на освидителстването от 27.04.2015 г. съпругът й не е имал здравословни оплаквания.

Според доклада от законната медицинска аутопсия, извършена от съдебен лекар при Институт по съдебна медицина в Лас Палмас де Гран Канариа, П. С. е починал на 10.06.2015 г. на кораба от естествена смърт, а основната причина за същата е декомпенсация при хронична исхемична кардиопатия, последвана от остър инфаркт на миокарда. По делото са изслушани заключенията на две единични медицински експертизи, първата от които на вещото лице д-р П. Г. –А. е била оспорена от ищците. Според приетата по делото и неоспорена от страните повторна експертиза на вещото лице д-р Б. Н. К., лекар-кардиолог към МБАЛ „Света Марина“ – Варна „исхемичната кардиопатия“ е патологоанатомичен термин обозначаващ дифузно, високостепенно засягане на трите коронарни съда от процеса на атеросклероза. Исхемичната кардиомиопатия е клинично понятие в класификацията на исхемичната болест на сърцето, което обозначава триклонова дифузна коронарна болест с дилатация на лявата камера, снижена помпена функция и клинични прояви на сърдечна недостатъчност – лесна уморяемост и задух. Диагнозата и на исхемичната кардиопатия и исхемична кардиомиопатия се извършва с допълнителни методи на образна диагностика, тъй като е нужна визуализация на коронарните съдове и на структурата и функцията на лявата камера. Това не може да се осъществи с анамнеза и статус, включително аускултация. Тези методики включват селективна коронарна ангиография, КТ-асистирана коронарография, ехокардиография, магнитен резонанс на сърцето, рентгенография на бял дроб и сърце, стрес тест на велоергометър или бягаща пътечка.  Ако лицето е имало оплаквания от гръдна болка при покой или физически усилия, или лесна уморяемост и задух при покой или физически усилия или променена електрокардиограма е можело да се продължи с диагностичното изясняване, ако е имало диагностично основание. Такива клинични, физикални или инструментални основания е нямало към момента на прегледите. И кардиологът и интернистът в случая са с равни възможности при съществуващите обстоятелства - липса на оплаквания и нормални изследвания. Според допълнителната обосновка на заключението, дадена в съдебно заседание при изслушването на вещото лице, при посочените равни възможности на интерниста и кардиолога е имал предвид, че когато няма оплаквания, няма патологични отклонения в лабораторните изследвания, нормални са така наречените електрокардиограма и другите изследвания, тогава няма какво повече да се направи. Експертизата на кардиолога започва от там - нататък, когато има промени и тогава той започва да се различава от интерниста и общопрактикуващия лекар. Предимствата на кардиолога излизат на преден план, след наличието на оплаквания и отклонения в общите изследвания и при извършване на споменатите допълнителни специализирани изследвания. Оценката на изходния рисков на профил на лицето (като такъв вещото лице е посочило тютюнопушене и наличие на наднормено тегло) е важен момент и при наличие на клинични оплаквания е можело да доведе до допълнителни образни изследвания.  Всички изследвания изисквани по Наредба са извършени и наредбата е спазена и изследванията са нормални включително и електрокардиограмата. Към датите на извършване на изследванията не се установяват данни за сърдечно заболяване. Не може да се даде категоричен отговор „да" или „не" дали работата по море е влошило здравословното състояние на С., защото в случая става дума за спонтанна руптура на проксимална атеросклеротична плака, което може да стане по всяко време и при всякакви обстоятелства и не винаги има пряка причинно-следствена връзка на моментната ситуация, а по-скоро с основния процес на натрупване на липиди в плаката. Аутопсията показва вродена аномалия- хипопластична дясна коронарна артерия и наличие на проксимална високостепенна стеноза на практически най-важната лява каронарна артерия. Това е довело до бърза смърт с остра сърдечна недостатъчност с дилатация на лявата кухина с белодробен застой, дилатация на дясната кухина, чернодробен застой.

Макар и оспорено, заключението на вещото лице д-р П. Г. –А. е било съшо в горния смисъл, като в него е посочено, че проведените изследвания, анамнеза, физикален преглед, лабораторни изследвания, ЕКГ не сочат лицето П. С. да е имало сърдечно заболяване, което да е наложило търсене на някои от другите инструментални изследвания за доказване на заболяване. При него заболяването се е проявило остро с появата на остър миокарден инфаркт, който е бил общширен преден, ангажиращ по-голяма стена от миокарда и често тези пациенти завършват фатално с изява на ритъмни нарушения и първа изява на внезапна сърдечна смърт. Изпълнени са необходимите изследвания съгласно Наредба № Н-11 от 30.04.2014 г. за преглед при морско лице, включващо анамнеза, физ.преглед и ЕКГ, при които не са открити патологични промени и не се е наложило търсене на други методи на изследване. Не е можело да бъде установена исхемична болест на сърцето при прегледа на 27.04.2015 г., дори той да е бил извършен от лекар с призната специалност по кардиология, поради липсата на оплаквания от негова страна и при нормална ЕКГ, която е без динамика с предходни ЕКГ приложени при предходни прегледи в медицинската документация. От всички прегледи и приложени изследвания не се установяват данни за сърдечно заболяване и няма данни, които да биха насочили към наличието на такова.

По жалба на ищцата М.С. е била извършена проверка от ИА „Медицински одит“ към МЗ, констатациите от която са посочени в констативния протокол от 02.08.2016 г. и касаят допуснати нарушения във връзка чл. 10  и чл.12  и чл.20 от Наредбата. Образуваното наказателно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.115 от НК е прекратено с постановление от 22.02.2016 г. на Окръжна прокуратура –Варна.

Смъртта на своя близък, ищците преживяват тежко, т.е налице са претърпяни от тях болки и страдания, които са и доказани по делото с показанията на свидетелите С. П. и Д. Р.

Съгласно чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по този текст на закона е отговорност за вреди, причинени от другиго. Тя е обезпечително –гаранционна. Фактическия състав, уреден в чл.49 ЗЗД, включва следните елементи: На първо място е необходимо да има възлагане на работата на физическо лице. Това лице трябва виновно да е причинило вреди на трето лице. Увреждащото деяние да е осъществено при или по повод изпълнението на възложената работа. В случая не са налице тези елементи от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД, защото не е налице противоправно поведение на лица при ответника, което да стой в причинна връзка със смъртта на П. С. и от там и с претърпените от близките му вреди от това.

Както бе посочено, П. С., който е бил морско лице, към 27.04.2015 г. е разполагал с валидно медицинско заключение за здравословна годност като морско лице, чийто срок на действие е от 24.04.2014 г. до 24.04.2016 г., т.е. включително и за периода на сключване на моряшкия трудов договор от 27.04.2015 г. и датата на смъртта му 10.06.2015 г. Валидността и действието на това медицинско освидетелстване (от 24.04.2014 г.) не е било оспорено. Действително, към 27.04.2015 г. е действала Наредба № Н-11/30.04.2014 г., обн. ДВ , бр.41 от 16.05.2014 г.,  за определяне на изискванията за здравословна годност на морските лица в Република България, като с нея са определени изискванията за здравословна годност и за медицинско освидетелстване на морски лица, които работят на борда на кораб, плаващ по море или по вътрешни водни пътища (чл.1, ал.1 т.1 от Наредбата). Съгласно чл.13 от Наредбата, медицинско освидетелстване се извършва на лица, навършили 16 години, които кандидатстват за работа на кораб, плаващ по море и по вътрешни водни пътища, или за обучение по морски и речни специалности, а според чл.14 от същата, на лицата, които отговарят на изискванията за здравословна годност по тази наредба, се издава свидетелство за медицинска годност по тази наредба. Срокът на валидност на това свидетелство за медицинска годност по Наредбата е посочен в чл. 16, като в случая за П. С. той е бил 2 години. Наредбата не регламентира и не поставя изисквания за текущи медицински прегледи на морски лица. В случая, извършеният на 27.04.2015 г.  медицински преглед на С. не е бил с цел издаване на свидетелство за медицинска годност на морското лице (той е притежавал такова от 24.04.2014 г. със срок на валидност 2 години), поради което и за този преглед не важи изискването заключението да се даде лекар с призната специалност по вътрешни болести, каквото е предвидено в чл. 12 от Наредбата само при издаване на заключение за здравословната годност на морско лице по същата наредба. Текущият медицински преглед е извършен по договора с ответника от 26.06.2014 г. и има характер на периодичен такъв. Затова и в случая не е налице нарушение от страна ответното дружество, изразяващо се в липсата на определен лекар със специалност вътрешни болести, който за даде медицинското заключение.

Независимо от горното, няма и причинна връзка между извършения преглед и заключението от 27.04.2015 г. за годност за работа по море от лекаря без призната специалност по вътрешни болести и настъпилата смърт на наследодателя на ищците и вредите им от това. Това е така, тъй като макар да не е извършен във връзка с медицинското освидетелстване на морското лице по Наредбата, по делото е установено със заключенията и на двете вещи лица по съдебно-медицинските експертизи, че при този периодичен преглед са били извършени всички предвидени в Наредбата медицински прегледи от специалисти, както и задължителните изследвания и при тях не са установени отклонения и данни за наличието на болест на сърцето. Данни за такова не са били налице и при преглед на резултатите от предходните медицински изследвания и прегледи. При липса на данни за оплаквания от пациента (а и според признанието на ищцата М.С., съпругът й не е имал такива и дори не е пушил към датата на този преглед) и липсата на отклонения при извършените прегледи и изследвания (кръвни и ЕКГ) не е имало основание за извършване на допълнителни специфични изследвания с оглед установяване на заболяването на сърцето. Според експертите и кардиологът и интернистът в случая са били с равни възможности при съществуващите обстоятелства - липса на оплаквания и при наличие на изследвания в нормите, като екпертизата на лекаря със специалност по кардиология би била необходима едва при следващ етап – при извършване на специфичните изследвания. Не е можело да бъде установена исхемичната болест на сърцето - исхемичната кардиопатия (или кардиомиопатия) дори прегледът на 27.04.2015 г. да е бил извършен от лекар с призната специалност по кардиология, поради липсата на оплаквания и при наличието на нормална ЕКГ, която е и без динамика в сравнение с предходни ЕКГ от предишни прегледи. Освен това, според вещото лице Каназирев, исхемичната болест на сърцето често протича безсимптомно поради естеството на заболяването – докато то се прояви трябва да е в напреднала фаза за да причини симптоматика. При П. С. се е случил остър сърдечно –съдов инцидент, в който без причинно – следствена връзка някоя от плаките руптурира (запушва се) и това е довело до остър миокарден инфаркт.

При този извод за липсата на посочените елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, предявените искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне. С оглед изложеното, неоснователни са всички оплаквания на въззивниците, наведени във въззивната им жалба. Окръжният съд е достигнал до идентични правни изводи за неоснователност на исковете и по подобни съображения, поради което и постановеното от него и обжалвано пред настоящата инстанция решение следва да бъде изцяло потвърдено.

С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, въззивниците следва да заплатят на Амбулатория медицински център за специализирана медицинска помощ „Транспортен медицински център” ЕООД сумата от 2030 лв., уговорено и платено по банков път адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1103 от 30.06.2017 г., постановено по гр.д. № 2203/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА М.М.С., ЕГН **********, А.П.С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.М.С., ЕГН ********** и П.П.С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.М.С., ЕГН **********, тримата с адрес: *** да заплатят на Амбулатория медицински център за специализирана медицинска помощ „Транспортен медицински център” ЕООД, ЕИК 200469163, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, пл. „Славейков” № 1, със законен представител Г.Г.Х., сумата от 2 030 лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред въззивната инстанция съгл. чл.78, ал. 3 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: