Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

133

 

22.11.2019 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на тридесети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

        ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                           Мария Маринова

                                            

Секретар: Виолета Тодорова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 439 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. №439/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивни жалби (трите инкорпорирани в един документ) от Н.К.Н., К.Н.К. и К.Н.П., подадени чрез адвокат Д.К., против решение № 638/27.05.2019 г., постановено по гр.д. № 1086/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени, предявените от всеки от тях срещу Г.Н.Н. искове за отмяна на обективирано в нотариален акт № 183, том XI, нот. дело № 3742/1988 г. дарение на недвижими имот – апартамент № 18, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ бл. 19, вх. 2, ет. 1, съставляващ имот идентификатор 10135.4504.306.2.3, ведно с избеното помещение със застроена площ от 3,64 кв.м., заедно с 1,304% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, както следва: - от Н.К.Н. до размер на 6/10 ид.част от дарението, поради многократни опити и закани за убийство от страна на ответницата към ищеца и покойната му съпруга – дарителката М. Н., на основание чл. 227, ал. 1, б. „а“ от ЗЗД, както и поради отказ на надарената да даде издръжка на дарителите, на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД; - от К.Н.К. до размер от 1/10 ид.част от дареното, поради многократни опити и закани за убийство от страна на надарената към дарителката М. Н., майка на ищеца К.К., на основание чл. 227, ал. 1, б. „а“ от ЗЗД и поради отказ на надарената да даде издръжка на дарителите, на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД; - от К.Н.П. до размер от 1/10 ид.част от дареното, поради многократни опити и закани за убийство от страна на надарената към дарителката М. Н., майка на ищцата П., на основание чл. 227, ал. 1, б. „а“ от ЗЗД и поради отказ на надарената да даде издръжка на дарителите, на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД.

Въззивниците са настоявали, че обжалваното решение е неправилно - постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, като са молили за отмяната му и за уважаване на исковете им, както и за присъждане на сторените по делото разноски. Изложили са съображения, че съдът не е изследвал обективно, всестранно и задълбочено всички събрани в хода на делото доказателства, не се е мотивирал при обсъждане на свидетелските показания и недопустимо кредитирал някой от тях за сметка на други. Позовали са се на процесуално нарушение на съда и в тази връзка са поискали допускане на нови доказателства – искане, по което съдът се е произнесъл с определение 563 от 10.09.2019 г. в закрито съдебно заседание.

Ответницата Г.Н. не е депозирала отговор на жалбата в срок, но  чрез адв. Т., писмено е изразила становището си по съществото на спора като е оспорила същите и по съображения за правилността на обжалваното решение е молила за потвърждаването му и за присъждане на сторените по делото разноски.

Варненският апелативен съд, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Варненския окръжен съд е било образувано по предявени от Н.К.Н., от К.Н.К. и от К.Н.П. против Г.Н.Н. искове за отмяна на дарение на недвижим имот – апартамент № 18, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ бл.19, вх.2, ет.1, съставляващ имот идентификатор 10135.4504.306.2.3, ведно с избено помещение със застроена площ от 3,64 и с 1,304% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, обективирано в нотариален акт № 183, том XI, нот. дело № 3742/1988 г., на нотариус Г. при ВРС, с който съпрузите Н.К.Н. и М.П. Н. (починала) са дарили имота на дъщеря си Г.Н.Н., както следва: от Н.К.Н., лично и като наследник на починалата дарителка против Г.Н.Н. по чл. 227, ал. 1, б. „а“ от ЗЗД за отмяна на дарението до размер общо на 6/10 ид.части от дареното, поради опит за убийство на дарителите, евентуално по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, поради недаването на издръжка на дарителите, от която те се нуждаят; от К.Н.К. като наследник на починалата дарителка против Г.Н.Н. по чл. 227, ал. 1, б. „а“ от ЗЗД за отмяна на дарението до размер на 1/10 ид.части от дареното, поради опит за убийство на дарителката, евентуално по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, поради недаването на издръжка на дарителката, от която тя се е нуждаела; от К.Н.П. като наследник на починалата дарителка против Г.Н.Н. по чл. 227, ал. 1, б. „а“ от ЗЗД за отмяна на дарението до размер на 1/10 ид.части от дареното, поради опит за убийство на дарителката, евентуално по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, поради недаването на издръжка на дарителката, от която тя се е нуждаела;

Ищците са поддържали, че през 1988 г. Н.К.Н. и покойната му съпруга М. Н. дарили на дъщеря си - ответницата Г.Н. ***, като повече от десет години и до момента на смъртта на прехвърлителката, а  за прехвърлителя и към момента, тя проявявала непризнателност като ги тормозела с кавги, обиди, побои, заплахи за убийство, като правила и опити да ги убие. Настоявали са, че дарената не давала издръжка на дарителите, като напротив прибирала пенсиите им за собствените си нужди.

Ответницата Г.Н.Н., чрез процесуален представител адв. Н.Т., е депозирала отговор, с който е оспорила предявените искове с подробни съображения за неоснователността им, включително и заради липсата на предпоставките за отмяна на дарението – няма убийство или опит за убийство, дарителите не са поискали издръжка от дарената, а дарителят е с по-добри материални възможности от надарената. Молила е за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноските.

С договор за дарение на недвижим имот от 29.09.1988 г., обективиран в нотариален акт № 183, том ХI, нот. дело № 3742/1988 г., ищецът Н.К.Н. и съпругата му М. П. Н. дарили на ответницата Г.Н.Н. (тяхна дъщеря) недвижим имот: един апартамент, находящ се в гр. Варна, комплекс „Владислав Варненчик“ блок 19, вход 2, етаж 1, представляващ апартамент № 18, който се състои от три стаи, кухня, баня, тоалет, коридор, два балкона и изба, целия със застроена площ от 79,89 кв.м., а избеното помещение със застроена площ от 3,64 кв., като апартамента при съседи: вход 1, паркинг, п. 17, тревни площи, а избата при съседи: изба, тревни площи, коридор, изба ап. 30, заедно с 1,304% ид. части от общите части на блока, в който е построен апартамента, в това число и от правото на строеж върху терена, върху който е изграден блока.

Понастоящем дареният имот е с идентификатор 10135.4504.306.2.3 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. на Изпълнителния директор на АК.

Дарителката М. П. Н. е починала на 01.07.2017 г., като е оставила за свои наследници по закон съпруг и четири деца, както следва: Н.К.Н. – съпругът ищец; Г.Н.Н. – дъщерята  ответница; К.Н.П. – дъщерята ищец; М. Н.К. – дъщеря; К.Н.К. – синът ищец. Наследниците – ищци са заявили петенции до размера на наследствената си част.

Предявените искове са по чл. 227, ал. 1, б. „а“ от ЗЗД, който гласи, че дарението може да бъде отменено, когато дареният умишлено убие или се опита да убие дарителя и в условия на евентуалност искове по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, който гласи, че дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Предвид предявяването на исковата молба на 15.03.2018 г. и в съответствие с разпоредбата на чл. 227, ал. 3 от ЗЗД, която сочи, че искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отмяна на дарението, включително и от наследниците, ако дарителят е починал преди изтичането на този срок, релевантният за спора период преди подаване на исковата молба относно предпоставките за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б. „а“ и б. „в“ е от 15.03.2017 г. до 14.03.2018 г.

Исковете са допустими, като воденото по-рано между страните по договора за дарение дело, на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД (гр. дело № 20240/2010 г. по описа на ВРС), приключило с влязло в сила Решение № 5375/28.12.2011 г., доколкото касае настъпили основания за отмяна на дарението в по-ранен период, не е преклудирало последващите такива и не е пречка за разглеждане (в условие на евентуалност както е поискано) настоящите искове, основани на нови факти – основания по чл. чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД.

Всички разпитани по делото свидетели (Б., И., Д. и С.) са изнесли данни за влошени отношения между дарителите и дарената, но те са ирелевантни към основанията за отмяна на дарението, изчерпателно регламентирани в чл. 227, ал. 1 от ЗЗД.

Исковете по чл. 227, ал. 1, б. „а“ от ЗЗД, който гласи, че дарението може да бъде отменено, когато дареният умишлено убие или се опита да убие дарителя са неоснователни, защото няма доказателства (а и изобщо не се е твърдяло от ищците) ответницата да е осъждана за престъпление по чл. 115 от НК, съответно по чл. 115, вр. чл. 18 от НК, нито да е установено престъпно обстоятелство в тази насока със съдебно решение на граждански съд по реда на чл. 124, ал. 5 от ГПК. Касае се за престъпление, поради извършването на което може да се иска отмяна на дарението, като това престъпление, обаче следва да бъде установено по надлежния съдебен ред - с влязла в сила присъда или с решение по чл. 124, ал.5 от ГПК. Гражданският съд, който разглежда иска за отмяна на дарението, не е компетентен инцидентно да се произнася дали с действията си дареното лице е осъществило от обективна и субективна страна състава на престъплението убийство, респ. опит за убийство. Доколкото такива доказателства по делото не са ангажирани, исковете по чл. 227, ал. 1, б. „а“ от ЗЗД подлежат на отхвърляне, до какъвто извод е достигнал и окръжния съд в атакуваното решение.

Разгледани, евентуалните искове по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, който гласи, че дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае, също са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени по следните съображения: 

За да е основателна претенцията на ищците те следва да установят наличието на следните  кумулативно предвидени в закона предпоставки: изпадане в трайна нужда от издръжка на дарителите, отправено до дарената искане за издръжка и отказът на последната  да я дава. Важно е дарителят да е изпаднал в трайна нужда и това да е било факт било към датата на поканата, отправена преди исковата молба, или към датата на исковата молба или към датата на приключване на устните състезания, съответно датата на съдебното дирене във въззивна инстанция. Нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци (определени в цифрова величина) и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди (в този смисъл е  Решение № 473 от 20.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 263/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А. Б.).  Освен това, следва да бъде посочено, че не е проява на непризнателност, когато дареният не дава на дарителя исканата издръжка, ако поради липса на средства с даването й би поставил себе си и лицето, което по закон е длъжен да издържа, в по-лошо положение от това на дарителя като в тази връзка е разрешението обективирано в Тълкувателно решение № 1/21.10.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГК, ВКС.

В настоящия казус, дарението е направено от прехвърлителите -съпрузи в полза на дъщеря им Г.Н.Н. на 29.09.1988 г. Дарителите са били възрастни хора, към 15.03.2017 г. - съответно на 77 г. - жената и 75 г. – мъжът. М. П. Н. е починала на 01.07.2017 г. и към датата на смъртта й липсват доказателства тя да е била изпаднала в трайна нужда от средства за издръжка и да е отправила покана до ответницата за заплащане на такава. Затова и основаните на непризнателност към нея, поради недаване на издръжка, искове за отмяна на дарението са неоснователни.

Исковата молба представлява покана до ответницата за даване на издръжка на дарителя Н.К.Н., поради което и спрямо него следва да бъде преценено дали е изпаднал в нужда и дали тя е трайна, както и дали ответницата неоснователно отказва да я дава.

Нуждата от издръжка може да се изразява в недостиг на парични средства за покриване на най-разнородни потребности – например за прехрана, дрехи, консумативни разходи, медицинско лечение и пр. Тя може да е още и в необходимост от непосредствена грижа, помощ, включително и от болногледач. Ето защо в теорията и трайната съдебна практика по приложението на иска за отмяна на дарението се приема, че нуждата от издръжка следва да се преценява с оглед фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай, като съдът следва да вземе предвид личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, индивидуални потребности, социална среда, както и условията на икономическия живот в страната. Продължителността на периода, през който дарителят е имал необходимост от издръжка, непосилна за него самия, също има значение и обуславя доколко е трайно това състояние.

Ищецът Н.Н. е на 76 години и към подаване на исковата молба и към този момент той живее при своя син К.К. – ищец по делото в къщата му в с. К.,*** върху която има и запазено право на ползване след продажбата на имота на 28.03.2016 г. Дарителят притежава и право на ползване върху апартамент в гр.Девня, продаден на дъщеря му М. през 2009 г. Земеделските си имоти той е продал през 2011 г., но поради отдалечеността на периодите, доходи от продажбите не могат да бъдат взети предвид като средства за издръжката му. Доходите на Н.К.Н. са от пенсия в размер на 617,35 лева месечно, като няма твърдения по делото и няма доказателства той да притежава и други източници на средства. Също така ищецът не е твърдял да страда от заболявания, за лечението на които да са му нужни средства или да има други специфични потребности и нужда от допълнителни средства, извън обичайните за издръжка. При това положение, за обичайните средства за издръжка показателни са данните от НСИ за определяне необходимите средства за издръжка на едно лице, които за  2018 г. са между 590,00 лева и 602,00 лева, а за 2019 г. – 610 лева, а прагът на бедност в страната, определен за 2018 г. е в размер на 321 лева, а за 2019 г. в размер на 348 лева. При това положение, установено е по делото, че дарителят има месечен доход от пенсия, достатъчен за издръжката му и той не е изпаднал в трайна нужда от такава нито към датата на подаване на исковата молба, нито в хода на производството.

Независимо от това, само за пълнота следва да бъде посочено, че сам ищецът Н. е признал по делото (л. 68, л.83), че ответницата е от дълго време безработна, че няма средства и той заплаща сметките й за ток и вода в дареното жилище, където тя понастоящем живее „за да не гладува Г.“. Това сочи и на неукоримо поведение от надарената и липса на непризнателност като основание за отмяна на дарението.

Като е достигнал до идентичен правен извод за неоснователност на исковете, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърден.

С оглед изхода от въззивното производство и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Н.К.Н., К.Н.К. и К.Н.П. следва да заплатят на Г.Н.Н. сумата от 1 500 лв., представляваща сторените по делото разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, доказано с договора за правна защита и съдействие от 12.08.2019 г.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 638/27.05.2019 г., постановено по гр.д. № 1086/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА Н.К.Н. с ЕГН ********** ***, К.Н.К. с ЕГН ********** *** и К.Н.П. с ЕГН ********** ***, да заплатят на Г.Н.Н. с ЕГН ********** *** сума в размер на 1500 лева (хиляда и петстотин лева), представляваща сторените разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: