Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                    № 37/18.03.2015 година, гр.Варна

 

                                        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                        ПЕНКА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ю.К., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 44 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К.Я.П., граждани на ГФР, живущ ***, срещу решение № 1582/10.11.2014 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 1011/2010 година, с което е отхвърлен предявения от него иск срещу К.Г. *** за връщане на сумата 208405.42 лева, получена от ответницата в периода 2003-2009 година без основание, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното й изплащане, като неоснователен. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска от апелативната инстанция да го отмени и да уважи иска, ведно с лихви и разноски за двете съдебни инстанции.

Насрещната страна К.Г.С. оспорва въззивната жалба и моли апелативната инстанция да  потвърди обжалваното решение, като й  присъди разноските за тази инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд  препраща към неговите мотиви, като се има предвид и следното:

Безспорно е между страните, че въззиваемата е действала като упълномощен представител на ”Имобилиен 2000” ЕООД гр.Варна, собственост на въззивника. Безспорно е също така, че  тя е изпълнила всички поръчки, дадени от въззивника в лично качество и като законен представител на това дружество, с грижата на добър стопанин, в резултат на което не само, че не се е обогатила за негова сметка с претендираната сума, но е спомогнала имуществото на едноличното дружество да се увеличи на значителна стойност. Дори и да се приемат критично заключенията на назначените по делото СС и СТ експертизи, те са категорични , че за процесния период (2003-2009 година) дружеството е извършило разходи за над 500000.00 лева според ССЕ и над 230000.00 лева според СТЕ, а претендираните по делото суми са под тези стойности. Наред с това по делото е установено, че за всеки от разходите, извършвани от въззиваемата в изпълнение на поръчките, е водена прецизна и пълна отчетност, за което въззивникът своевременно е бил уведомяван. По аргумент от противното следва да се приема, че ако е имало някаква некоректност в изразходването и отчитане  на претендираните суми, то въззивникът би преустановил веднага изпращането на други (нови) преводи. Този извод се подкрепя недвусмислено както от представените от въззиваемата многобройни  писмени доказателства за надлежно изразходване на претендираните суми, от съдебните експертизи, но и от свидетелските показания, включително и от назначения от въззивника управител на дружеството му Красимир Кирчев - виж протокола от с.з.на 13.07.2012 година. Очевидно е при това положение, че  в основата на предявяването на претенцията стоят други лични причини от взаимоотношенията на страните, които са живеели на съпружески начала и имат общо дете, а не е налице неоснователно обогатяване за чужда сметка и в частност по смисъла на чл.55, ал.1, предложение 1-3 от ЗЗД. В този смисъл въззивниат съд не може да сподели нито един от доводите във въззивната жалба, за нарушение на процесуалния и материалния закон.

По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди, като въззивникът следва да понесе и направените от въззиваемата разноски за тази инстанция. Направеното  от процесуалния представител на въззвиника възражение за прекомерност на разноските за адвокатска защита на въззиваемата е частично основателно и то следва да се уважи, като на въззиваемата се присъдят само 5000.00 лева разноски за адвокат, колкото са претендирани и присъдени от ВОС.

Водим от горното, ВАпС

 

                                                        Р   Е   Ш   И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1582/10.11.2014 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 1011/2010 година.

ОСЪЖДА К.Я.П. гражданин на ГФР, живущ ***, да заплати на К.Г. *** , сумата от 5000.00 (пет хиляди) лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:1.                             2.