Р Е Ш Е Н И Е № 66

гр. Варна, 05.05.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на пети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 44 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от всяка от насрещните страни в първоинстанционното производство срещу решение № 244/08.12.16г. по гр.д. № 268/16г. на ОС-Шумен, както следва:

1.      Въззивна жалба от Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор при ОП-Шумен против решението в частта му, с която въззивникът е осъден да заплати на ищеца Р.П.Х. *** 000 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 3665 лв. като обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на незаконни обвинения в престъпления по чл.282, ал. 3 вр. чл.282, ал. 2 и ал.1 от НК и чл.311, ал. 1 от НК в хода на воденото наказателно производство по ДП №466/2006г. по описа на РПУ гр. Нови Пазар, частично прекратено с постановление на ШОП от 28.06.2013г., изготвяне на обвинителен акт и внасянето му в съда, поддържане на повдигнатото обвинение за горните престъпления по НОХД № 451/2009г. по описа на ШОС, изготвяне на обвинителен акт и внасянето му в съда, поддържане на повдигнатото обвинение за престъпления по чл. 254а, ал. 2 и по чл. 311, ал. 1 от НК по НОХД №130/2014г. по описа на ШОС, по които е бил частично оправдан с решение № 413/11.03.2016г. по НД №1343/2015г. по описа на ВКС, ІІ н.о., както и сумата от 514,15 лева, представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковите претенции. С въззивната жалба се обжалва и решението в частта му, с която е отменено определение № 286/13.07.16г. по гр.д. № 268/16г., в частта му с която ОД на МВР-Шумен е конституирана като трето лице-помагач на страната на ответника и искането на последния в тази насока е оставено без уважение. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност на решението в посочените му части и е отправено искане за отмяната му, вкл. и в частта, имаща характера на определение за отмяна на конституирането и отказа да бъде конституирана като трето лице-помагач ОД на МВР-Шумен. Посочено е, че по делото не е доказано евентуално настъпилите вреди да са в причинна връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство, тъй като същото е завършило освен с оправдателна, но и с осъдителна присъда. Не са били взети предвид относимите критерии при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, а освен това в настоящото производство е невъзможно да бъдат разграничени вредите от оправдателната и от осъдителната присъда. Ако все пак се приеме наличието на причинна връзка между претърпени от ищеца неимуществени вреди и воденото срещу него наказателно производство, то се претендира наличието на хипотезата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ – прокуратурата не следва да носи отговорност, тъй като Х. е извършил престъпление по чл. 311 от НК, за което е осъден и по изключително негова вина е допринесъл за започването на воденото срещу него наказателно производство и за увреждането му. Няма отправени доказателствени искания до въззивната инстанция. В с.з. жалбата се поддържа от прокурор при Апелативна прокуратура – Варна, който акцентира на това, че няма доказателства за настъпили сериозни здравословни проблеми за ищеца, че по времето, когато е било висящо наказателното производство, той е спечелил втори мандат на кметските избори на Община Нови пазар и неговият авторитет не е бил накърнен. Останал е председател на ловното дружество и няма доказателства дали и с какъв акт му е било отнето ловното оръжие. По претенциите за присъждане на обезщетения за имуществени вреди, изразяващи се в платени адвокатски възнаграждения, то се претендира, че същите са прекомерни и следва да се определят в минималния предвиден в Наредба № 1 на ВАС размер.

            В предвидения срок не е депозиран отговор на тази въззивната жалба от насрещната страна.

2.      Въззивна жалба от Р.П. Х. чрез адв. Г. П. *** срещу решението в частта му, с която са били отхвърлени исковете на ищеца за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди (за разликата над присъдения размер от 15 000 лв. до предявения размер от 200 000 лв.) и за имуществени вреди (за разликата над присъдения размер от 3 665 лв. до предявения размер от общо 18 179 лв.). В тази връзка във въззивната жалба липсва посочване на обжалваемите части, но обема на обжалване от ищеца следва да се изведе от петитума на самата жалба – претендира се предявените искове да бъдат уважени в пълния им предявен размер. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваните му части. Счита се, че решението на ШОС, в частта, с която е била отхвърлена претенцията за заплащане на сумата от 3 000 лв. като обезщетение на имуществените вреди на ищеца, съизмерими с направени от същия разноски за транспорта му за явяване по делата, е постановено при допуснати нарушения, тъй като не е била приложена нормата на чл. 162 от ГПК при доказаност на иска по основание, но не и по размер. Освен това се поддържа, че при липсата на оспорване от насрещната страна на достоверността на датата на частен документ, представляващ договора за правна помощ и защита по ВНОХД № 33/11г. на ВАпС, съдът е приел недостоверност на неговата дата и не е уважил претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, съизмерими с платеното от ищеца по този договор адвокатско възнаграждение. Във връзка с последното е отправено искане да се допусне да бъде представено като веществено доказателство – адвокатски кочан с договора за правна помощ, от който може да се удостовери датата на непризнатия от съда договор за правна помощ по посоченото дело. В с.з. жалбата се поддържа чрез процесуален представител.

            В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от Прокуратурата на РБ, представлявана от прокурор при ОП-Шумен, с който същата е оспорена като неоснователна. Претендира се доказателственото искане да не бъде уважавано, тъй като е налице забраната на чл. 266, ал. 1 от ГПК.

            Въззивните жалби са допустими и за да се произнесе въззивният съд взе предвид следното от фактическа и правна страна:

            По надлежните страни във въззивното производство.

            С окончателно по своя характер определение № 106/17.02.17г. по в.ч.гр.д. № 61/17г. ВАпС се е произнесъл по частната жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор при ОП-Шумен, потвърждавайки решение № 244/08.12.16г. по гр.д. № 268/16г. на ШОС в частта му, имаща характера на определение, с която е отменено определение № 286/13.07.17г. по същото дело, в частта му, с която ОД на МВР гр. Шумен е конституирана като трето лице-помагач на страната на ответника и е оставено без уважение искането на ответника за конституирането на ОД на МВР гр. Шумен като трето лице-помагач на негова страна. Надлежни страни в настоящото производство са ищецът и ответникът от първата инстанция, всеки от които обжалва решението в посочените му по-горе части.

            По допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваните му части.

            Поради констатирана нередовност на исковата молба в частта ѝ относно претенцията за присъждане на обезщетение за имуществените вреди, претърпени от ищеца, изразяващи се в транспортни разходи до гр. Шумен и гр. Варна във връзка с воденото срещу него наказателно производство, въззивният съд с определение № 94/14.02.17г. е оставил без движение настоящото производство и производството по исковата молба и на ищеца /въззивник/ Р.Х. е била дадена възможност да уточни: дали сумата от 3 000 лв. е направена само за транспортни разходи или в същата се включват и други разходи - да посочи техния вид, време на извършването и отделните стойности; да уточни и с какъв транспорт /превозните средства и ако е автомобил – марка на автомобила и вида на горивото/ са осъществени пътуванията, кога и колко на брой са били същите и по какви маршрути.

         С молба от 27.02.17г. Р. Х. чрез процесуалния си представител е уточнил, че се е придвижвал с личния си автомобил марка „Ситроен С 5” с дизелово гориво, като данни относно датите на пътуванията се съдържат в приложените наказателни дела, които съответстват на броя на съдебните заседания. Освен това е посочено, че преди всяко заседание ищецът е посещавал адв. Г. П. *** за консултации и организиране на защитата му. Освен това го е посещавал безброй пъти в период, когато делото „отлежавало” при органите на досъдебното производство, за да се интересува за неговия развой. Пътуванията са били осъществени по маршрут гр. Нови пазар- гр. Шумен и обратно, както и по маршрут гр. Нови пазар – гр. Шумен – гр. Варна и обратно, по двете въззивни дела. С ново определение № 139/01.03.17г. въззивният съд е дал последна възможност на ищеца да уточни конкретните дати и конкретните маршрути за всяка дата, по които е пътувал във връзка с воденото срещу него наказателно производство. Указано е на ищеца, че носи доказателствената тежест за доказване на твърдяните от него факти – както за извършването на пътуванията на посочени дати и по посочени маршрути, така и за притежаването на описания лек автомобил с марка „Ситроен С 5” за посочения период.

            С подадена в срок молба на 14.03.17г. въззивникът /ищец/ Р. Х. чрез процесуалния си представител е посочил, че въпреки голямото си желание да изпълни указанието на съда, практически това е невъзможно, тъй като става дума за период от 10 години и не е възможно да са налице спомени у ищеца или неговия адвокат за всяко едно от пътуванията, неговите дати и маршрути. Единственият достоверен източник е броя на съдебните заседания по наказателните дела, за които се предполага, че ищецът „не се е телепортирал” до съответните съдилища, но дори и за тези пътувания ищецът не е в състояние да представи списък, тъй като не разполага с източник за тези данни. Колкото до посочения по-горе лек автомобил „Ситроен С 5”, то ищецът е продал същия и няма връзка с купувача, за да представи евентуално препис от договора.

            Налице е хипотезата на чл. 129, ал. 3 вр. ал. 4 от ГПК, тъй като ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба по този иск – съдът не е сезиран с конкретни факти, обосноваващи претенцията за присъждане на обезщетението за имуществени вреди под формата на извършени транспортин разходи в размер на общо 3 000 лв., тъй като е посочено, че разходите са, както за явяване в съдебни заседания по делата, така и за консултации при адв. Г. П. и организиране на защитата му; за посещения при адвоката безброй пъти в период, когато делото „отлежавало” при органите на досъдебното производство, за да се интересува за неговия развой. Следователно, претенцията не е само за заплащане на транспортните разходи за явяване по делата в с.з., а и за много други пътувания, които не се уточняват по брой, маршрут, дата на извършване и транспортно средство, за да може да се приеме, че разходите са определяеми. При това положение съдът не е надлежно сезиран, а и ответната страна е в невъзможност да осъществи надлежна защита срещу тази нередовна по своя характер претенция, останала такава и въпреки дадените от въззивния съд указания. Решението на ШОС по този иск се явява постановено по нередовна искова молба и поради това недопустимо, поради което и същото следва да се обезсили, а производството по този иск да се прекрати.

            В останалите му части първоинстанционното решение е допустимо, но частично незаконосъобразно по следните съображения:

            За да обоснове претенцията си за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство /което за част от обвиненята е било прекратено, а по друга част от обвиненията – ищецът е бил оправдан/, което е продължило около 10 години, който срок е извън всякакъв разумен такъв, Р. П. Х. е твърдял, че именно поради повдигането и поддържането на обвиненията по ДП № 466/06г. по описа на РПУ-Нови пазар, той е преживял изключителни притеснения и унижения, стрес, неудобства и изключителна тревожност, психологически тормоз и тежък срам, а здравословното му състояние се е влошило. По време на наказателния процес и вследствие на големите притеснения е починала и майка му, а в семейството му по това време е имало напрежение, тревога и всякакви проблеми, произхождащи от това. Случаят е бил широко отразяван в средствата за масово осведомяване. По време на процеса е било и отнето правото му да притежава ловно оръжие и да практикува любимия си ловен спорт, а ходеното на лов без оръжие е предизвиквало присмеха на останалите. Ищецът е бил два мандата кмет на гр. Нови пазар и се ползвал с името на достоен и признат гражданин, както и на отличен професионалист, поради което и негативните преживявания са имали по-висок интензитет при него. Отправил е искане за присъждане на обезщетение за тези неимуществени вреди в размер на общо 200 000 лв. Ищецът е твърдял още, че е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в заплащането на адвокатски възнаграждения, както следва: по договор за правна помощ и защита по НОХД № 451/09г. на ШОС – 5 000лв., по договор за правна помощ и защита по ВНОХД № 33/11г. на ВАпС – 5 000лв. и по договор за правна помощ и защита по НОХД № 407/13г. /впоследствие с № 130/14г./ на ШОС – 2 500лв. Освен това е претендирал присъждането и на обезщетение за имуществени вреди, съизмерими с посочените в присъда № 5 по НОХД № 130/15г. на ШОС и поставени в негова тежест и в полза на органите на досъдебното производство сума от 1749лв. и в полза на съдебната власт сума от 930лв. При така наведените факти, представляващи основанието на предявените искове и отправените петитуми, същите следва да се квалифицират като такива по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

            Ответникът по делото Прокуратурата на РБ, в качеството си на процесуален субституент на Държавата, е поддържала в отговора на исковата молба възраженията, наведени и с въззивната жалба пред настоящата инстанция.

            От приобщените към настоящото дело наказателни дела се установяват следните факти, по които страните и не спорят: 

Досъдебното наказателно производство срещу неизвестен извършител - ДП №466/2006г. по описа на РПУ Нови Пазар, е образувано на 03.10.06г. с постановление на прокурор при ШОП /т. І, л. 2-3/. С Постановление за привличане на обвиняем на ШОП от 19.07.2007г. /връчено на ищеца на 20.07.2007г./ - т. ІІ, л. 115-117, Р.Х. е бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 282, ал. 3 вр. чл. 282, ал. 2 и ал. 1 от НК (за това, че като кмет на Община Нови пазар, за времето от 01.08.05г. до 24.08.05г. в с. Беджене, общ. Нови пазар, превишил властта и правата си, като разпоредил да бъдат отклонени целеви средства в размер на 35 000 лв, отпуснати от ПКЗНБАК при МС за аварийно възстановяване на мост, с цел да набави облага за трети посочени лица, от което са настъпили значителни вредни последици за Държавата в размер на 35 000лв. и деянието представлява особено тежък случай) и чл. 311, ал. 1 от НК (за това, че на 01.09.05г. в гр. Нови пазар в качеството си на кмет на Община Нови пазар, в кърга на службата си, съставил официален документ, в който удостоверил неверни обстоятелства за аварийното възстановяване на посочения мост, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тия обстоятелства пред Областния управител на Област-Шумен), и му е взета мярка за неотклонение „Гаранция” в размер на 10 000 лева, изменена в последствие с определение на ШОС по ЧНД №457/2007г. от 26.07.2007г. на 3000 лева. Преди това по същото ДП е бил привлечен като обвиняем Г. А.М. /на 18.04.07г./, а по-късно – и С. Г. С. /на 22.11.07г./ - за други пристъпления, извършени в съучастие и във връзка с аварийните ремонти на обекти в Община Нови пазар.

От приложеното по дознанието удостоверение, издадено от ОИК Нови Пазар, е видно, че по това време ищецът е бил кмет на Община Нови Пазар – от 03.11.2003г. /т. ІІ, л. 130/.

С обвинителен акт от 31.07.2009г. на Окръжна прокуратура - Шумен, депозиран в ШОС на 03.08.2009г., е повдигнато обвинение срещу трима обвиняеми по досъдебното производство, като обвиненията против ищеца Р. П. Х. са били за горните престъпления. Образувано е било НОХД №451/2009г. по описа на ШОС, по което като защитник на ищеца е бил упълномощен адв. Г. П. /пълномощното е в т. І, л. 190 от това дело/. Проведени са били съдебни заседания в общо 13 заседателни дни. С присъда № 26 от 13.12.2010г. по горното дело, съдът е признал ищеца за виновен в извършване на престъпление по чл. 311, ал. 2 от НК, като го оправдал по първоначалното обвинение в частта му относно правната квалификация на деянието като престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК, и го е оправдал по обвинението по чл. 282, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК. На осн. чл. 78а, ал. 1 от НК за престъплението по чл. 311, ал. 2 от НК, ищецът е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лв. С Решение № 123/07.09.2011г. по ВНОХД №33/2011г. на Варненски апелативен съд, присъдата на ШОС е изцяло отменена и делото е върнато на Шуменска окръжна прокуратура за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимите.

С постановление на ШОП, предявено на ищеца на 19.04.13г., същият е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК /при същата фактическа обстановка на извършване на деянието и форма на вината, описани в Постановлението за привличане като обвиняем от 19.07.07г./ и за престъпление по чл. 254а, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК (за това, че като кмет на Община Нови пазар,на неустановена дата през периода от 01.08.05г. до 24.08.05г. в с. Беджене, общ. Нови пазар, в нарушение на бюджетен закон – чл. 44, ал. 2 от ЗУДБ, се е разпоредил със средства с целево предназначение - сума в размер на 35 000 лв, отпуснати от ПКЗНБАК при МС за аварийно възстановяване на мост, не по предназначението им и от деянието са настъпили  вредни последици за Държавата в размер на 35 000лв.) – т. ІІ, л. 252-254. Не е била взета мярка за неотклонение по отношение на ищеца.

С постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 28.06.2013г. на Окръжна прокуратура Шумен, е прекратено наказателното производство по отношение на ищеца за престъплението по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК /том 46/. Няма данни за обжалването на това постановление.

С обвинителен акт на ШОП вх.№5521/21.10.2013г. е повдигнато пред съда обвинение срещу ищеца за описаните по-горе престъпления по чл. 254а, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 311, ал. 1 от НК, по който е образувано НОХД № 407/2013г. по описа на Окръжен съд Шумен. /том 47/. На л. 91 от делото е приложено пълномощното за адв. Г. Панайтов като защитник на ищеца и с договор за правна защита и съдействие от 28.11.13г. С протоколно определение № 439 от 03.12.2013г. ШОС е прекратил съдебното производство по делото и е върнал делото на прокурора за отстраняване на всички констатирани и посочени пропуски с решението на ВнАС от 07.09.2011г. по ВНОХД № 33/11г. Последвало е ново предявяване на разследването на ищеца на 21.02.14г. – том 48.

С нов обвинителен акт на Окръжна прокуратура Шумен, депозиран в ШОС на 11.04.2014г., е повдигнато обвинение срещу ищеца отново за престъпленията по чл. 254а, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 311, ал. 1 от НК, по който е било образувано НОХД №130/2014г. по описа на ШОС. След проведени съдебни заседания в общо 16 заседателни дни, с присъда № 5 от 19.03.2015г. ищецът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 311, ал. 2 от НК, оправдан е по първоначалното обвинение по чл. 311, ал. 1 от НК, и поради изтичане на предвидената в закона давност по чл.81, ал.3 от НК на основание чл.305, ал.5 вр. чл.289, ал.2 от НПК не му е наложено наказание. Със същата присъда ищецът е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 254а, ал. 1 от НК, и е оправдан по първоначалното обвинение по чл. 254а, ал. 2 от НК, и поради изтичане на предвидената в закона давност по чл.81, ал.3 от НК на основание чл.305, ал.5 вр. чл.289, ал.2 от НПК не му е наложено наказание. С тази присъда ищецът е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР сумата от 1749 лв.- разноски по досъдебното производство и сумата от 930 лв. по сметка на органите на съдебната власт, като разноски по делото.

Срещу горната присъда е бил подаден протест от ШОП само в частта ѝ срещу Р. П. Х. /срещу осъдителната присъда по отношение на останалите двама подсъдими, протест не е бил подаден/ и с искане да се отмени оправдаването му по обвинението в извършване на престъпление по чл. 254а, ал. 2 от НК и същият да се признае за виновен в извършването на това престъпление. Въззивното производство е било образувано и по жалбата на Р.Х. против присъдата в частите ѝ, с които ищецът е бил признат за виновен в извършването на посочените престъпления по чл. 311, ал. 2 от НК и чл. 254а, ал. 1 от НК. С присъда № 7 от 19.06.2015г. по ВНОХД №114/2015г., Апелативен съд гр.Варна, е отменил горната присъда на ШОС в частта, с която ищеца е признат за виновен в престъплението по чл.254а, ал.1 от НК и е оправдан по чл.254а, ал.2 от НК, и вместо това е приложил закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което ищецът е имал обвинение в първата инстанция, като го е признал за виновен в извършването на престъпление по чл.254а, ал.2, вр. ал.1 от НК и му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от четири години. Присъдата на ШОС в останалата част е била потвърдена.

С решение № 413/11.03.2016г. по НД №1343/2015г. по описа на ВКС, ІІ н.о., е отменил присъда № 5 от 19.03.2015г. по НОХД №130/2014г. по описа на ШОС, в частта, с която ищеца е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.254а, ал.1 от НК, както и присъда № 7 от 19.06.2015г. по ВНОХД №114/2015г. на Варненски апелативен съд, в частите, с които първоинстанционната присъда е отменена в посочената част, и в частта, с която ищецът е оправдан за престъпление по чл.254а, ал.2 от НК, като е осъден за престъпление по чл.254а, ал.2 вр. ал.1 от НК и са му наложени наказания, и е оправдал ищеца по обвинението да е извършил престъпление по чл.254а, ал.2, вр. ал.1 от НК. Присъдата на ВнАС в останалата ѝ част е оставена в сила.

От представените договори за правна помощ е видно, че ищецът е заплатил следните адвокатски възнаграждения: по НОХД № 451/2009г. на ШОС - 5000 лева; по ВНОХД №33/2011г. на ВнАС - 5000 лева; по НОХД №407/2013г. на ШОС - 2500 лева. С платежно нареждане от 18.04.2016г. /приложено към т. ІІ от НОХД № 130/14г. на ШОС/ ищецът е заплатил по сметка на ШОС, присъдените с присъдата по това дело 930 лева по сметка на ШОС.

От извършеното пред настоящата инстанция съпоставяне на копието на договор за правна защита и съдействие с № 036062, серия Б от 01.03.11г., сключен между ищеца и адв. Г. Панайтов, находящ се в кочана с договори на посочения адвокат, се установи неговата идентичност с договора за правна защита и съдействие, представляващ първи екземпляр и приложен на л. 23 от делото на ШОС.

В съдебно заседание пред първата инстанция, както и с молба от 27.02.17г. пред настоящата инстанция, ищецът е заявил, че не е заплатил сумата от 1749 лв., но ОД на МВР са се снабдили с изпълнителен лист, което може да се установи по отбелязването върху самата присъда.

От представените от ищеца медицински документи, приети от ШОС се установява, че същият за периода от 11.01.08г. до 22.01.08г.  и извършил прегледи при лекари-специалисти по кардиология, нервни болести и ендокринология. Поставени са му като водещи диагнози: хипертонична болест на сърцето; атриовентрикуларен блок, втора степен; синдром на вертеробазиларната артериална система и други видове хипотиреоидизъм. Записани и са измерените стойности на артериалното кръвно налягане – 150/95 на 11.01.08г., 145/90  на 15.01.08г. и 22.01.08г. Назначени са терапии чрез медикаменти.

Съдът не коментира приложената етапна експертиза, изготвена на 20.04.16г. от ЕТ „Амбулатория за ПМП-ИП-Д-р Иван Безус”, тъй като същата представлява експертно становище въз основа на удостовереното в амбулаторните листи от м. 01.08г., което не е приобщено по предвидения процесуален ред.

            Показанията на св. Н. Н. съдът преценява с оглед на евентуалната му заинтересованост, тъй като същият е дългогодишен личен приятел и колега в служебната дейност на ищеца, а освен това е бил привлечен и като обвиняем по същото ДП – виж т. ІІ, л. 143-145. От същите се установява, че в началото на наказателното производство срещу Р. Х., всичко е било стресиращо – никой не е очаквал такива действия и обвинения, както и обществена разгласа. Случаят е намерил медийно отражение по БТВ, което допълнително е повлияло на поведението и самочувствието на ищеца като ръководител пред екипа, който е ръководил, пред общинската администрация и пред хората в града. Свидетелят е заварвал често ищеца напрегнат преди всяко заседание по делата, а освен това го е виждал и да се разплаква. Въпреки негативното отношение на хората от града и недоверието към ищеца, което е повлияло при изборите през 2007г., то по-късно всички са оценили неговите качества и поради това той отново е спечелил изборите за нов мандат през 2011-2015г. Нито един служител от общинската администрация не е напуснал, нито е изразявал лошо отношение към ищеца през този период, но партийните му другари го изключили от партията им. При публикации във в. „Шуменска заря”, двама от бившите му съпратийци са изкупували всички броеве и са ги раздавали безплатно по кафенетата. Ищецът е бил председател и на ловно-рибарското дружество повече от 20 години, а последните 7-8 години е бил без пушка, което много му е тежало, въпреки, че не го е показвал, но на последното събрание е решил и се оттеглил от тази длъжност. Тези неща са му влияли негативно, вкл. и на членовете на неговото семейство – децата  и внуците му са били смутени. Често пъти свидетелят е измервал кръвното налягане на ищеца на работното място.

            Показанията на съпругата на ищеца С. Х., разпитана като свидетел по делото, съдът също преценява с оглед нормата на чл. 172 от ГПК. Тя сочи, че всичко започнало на 05.05.07г. с един репортаж по БТВ за присвояване на 1 млн. лева и като главен организатор се е сочел кмета на общината с помощници – изпълнителите на обектите и инвеститорския контрол. Това е било силен шок за ищеца и за цялото семейство, тъй като те са едни от най-разпознаваемите хора в града, известни с това, че не са нарушавали никога законите. След този материал са последвали публикации във вестниците и телевизиите не са спрели да излъчват нови материали, обявявайки ищеца за престъпник № 1 на града. Ищецът се променил коренно, изнервил се и станал изключително напрегнат, не споделял радостта си от присъствието на децата и внуците си, мислейки само за делата. По цели нощи не спял и се тревожел. Имал си високо кръвно налягане и преди това наказателно производство, но когато започнали разследванията, когато гръмнал скандала, кръвното му налягане рязко се повишило, даже получил и няколко припадъка. След всяко заседание на съда той вдигал кръвно налягане и реагирал рязко на несправедливите обвинения. Една част от близки и приятели на семейството се отдръпнали и създаденото недоверие и съмнение допълнително е измъчвало и стресирало ищеца. Майката на ищеца е била на 96 години и живеела на село, но знаела за делото против сина ѝ и се интересувала. Макар и да ѝ спестявали подробности, същата е преживявала случая. В деня на нейната смърт ищецът е бил в съдебно заседание по делото и на другия ден /деня на погребението/ също е имало насрочено съдебно заседание, но въпреки това ищеца се явил в съдебната зала. Р.Х. не станал причина за отлагане на нито едно от съдебните заседания.

            Разпитана в качеството си на свидетел, наблюдаващият прокурор по наказателното дело М. Г. е посочила, че не си спомня дали е давала изявления по медиите в досъдебната  и съдебната фаза на делото. Нейните показания съдът също преценява с оглед нормата на чл. 172 от ГПК.

            Свидетелят Т. В. е осъществявал функциите по разследване в рамките на досъдебното производство, поради което и неговите показания съдът преценява с оглед нормата на чл. 172 от ГПК. Същият сочи, че делото се е отличавало с голям обем и причините за неговото забавяне са били и обективни – трудности с изготвяне на експертни заключения и събиране на многобройните доказателства. Не си спомня наблюдаващия прокурор М. Георгиева да се изказва по телевизията, но си е запазил някои от вестниците, отразили случая – например в. „Труд”, в. „Шуменска заря”. Свидетелят сочи, че той лично не е разгласявал никаква информация и изразява учудване от информираността на журналистите.

            По претенциите за неимуществени вреди.

            Съгласно трайно установената задължителна практика /ППВС № 4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и във формираната по реда на чл. 290 и сл. от ГПК практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД/, понятието справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди него. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан, респ. - наказателното производство е прекратено по всички обвинения или по част от тях, продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло.

            Отделно от горното, съгласно указанията, дадени с т. 8 ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, органите на следствието и прокуратурата не отговарят по ЗОДОВ, ако наказателното производство е образувано преди наказателното преследване да е погасено по давност или деянието да е амнистирано, освен ако наказателното производство е продължено по реда на чл. 21, ал. 2 НПК и лицето е оправдано. Това е така, защото процесуалните действия, извършени преди изтичането на давността или амнистирането на деянието са били законни. В тази връзка Държавата не следва да отговаря за повдигането и поддържането на обвинение в извършването на престъплението, за което на ищеца не е наложено наказание поради изтичане на давността, но същият е признат за виновен в неговото извършване – това по чл. 311, ал. 2 от НК – маловажен случай на състава по чл. 311, ал. 1 от НК.

            В настоящия случай Държавата чрез процесуалния си субституент в лицето на ответника следва да отговаря за повдигнатото и поддържано обвинение против ищеца за извършване на престъпление по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК, производството по което е било прекратено с постановление на самата прокуратура. Това обвинение е поддържано за периода от 20.07.07г. до 28.06.13г. – общо 5 години и 11 месеца. По това обвинение е било проведено и наказателно производство в съдебната му фаза – НОХД № 451/09г. на ШОС с проведени заседания в 13 заседателни дни и по ВНОХД № 33/11 на ВАпС. Държавата следва да отговаря и за обвинението против ищеца в извършване на престъпление по чл. 254а, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, по което същият е бил оправдан. То е поддържано /включително и чрез протеста против първоинстанционната присъда по НОХД № 130/14г. на ШОС/ за периода от 19.04.13г. до 11.03.16г. – общо 2 години и 11 месеца. Общото времетраене на наказателното производство против ищеца по различните обвинения, вкл. и по тези, за които производството е било прекратено или същият е бил оправдан, е продължило за периода от 20.07.07г. до 11.03.16г. – общо 9 години и 8 месеца. Това е срок, който настоящият съд определя като значително надхвърлящ разумните срокове за провеждане на наказателно производство във всичките му фази, независимо от голямата фактическа сложност на делото. Установява се, че двукратно съдът е връщал делото на прокуратурата за преодоляване на допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правата на подсъдимите. Прокуратурата до последно е поддържала обвинението, вкл. и чрез протестиране на присъда. Отделно от това самото провеждане на наказателния процес е своебразна репресия, осъществявана спрямо обвиняемия/подсъдимия, различна от мерките за процесуална принуда и другите ограничения, свързани с наказателното производство – многобройните явявания пред органите по разследването и в съдебните заседания, представянето на документи и запознаване с материалите по делото, също водят до негативни въздействия върху разследваните лица.

         Обвинението в извършването на престъпление по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК е за тежко престъпление по см. на чл. 93, т. 7 от НК, тъй като предвиденото наказание е било над 5 години лишаване от свобода /от 3 до 10 години/.

            През периода на водене на наказателното производство в различните му фази, пред различните органи и съдебни инстанции, ищецът е бил кмет на община Нови пазар /за периодите от от 03.11.2003г. до 03.11.2007г. и от 2011г. до 2015г./. Това е длъжност, за която се изисква почтеност, тъй като функциите ѝ предполагат защита на публичния интерес на гражданите на населеното място и на общината. Поради това и са завишени изискванията за необходимите морални и професионални качества за изпълнение на тази длъжност. В този смисъл и двете повдигнати и поддържани обвинения по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 и по чл. 254а, ал. 2 от НК, които се оказват незаконни, са свързани именно със злоупотреба със служебното положение на ищеца в качеството му на кмет. Това пряко и допълнително е рефлектирало върху неговата професионална дейност и положение в обществото – създадено е недоверие и съмнение, разколебан е професионалния и човешкия авторитет на ищеца сред неговите съграждани. Близки и приятели са се оттеглили от ищеца и неговото семейство. Ищецът не е успял да спечели следващия мандат при кметските избори през 2007г. /така св. Н. и св. Х./. Вярно е, че при следващите местни избори ищецът е спечелил кметски мандат за периода от 2011г. до 2015г., но това може да се дължи и на ефекта на продължилото ”безплодно” наказателно производство за периода от 2007г. до 2011г. срещу него /в тази връзка следва да се има предвид, че именно на 07.09.11г. е постановено решението по ВНОХД № 33/11г. на ВАпС, с което първоинстанционната присъда от 13.12.10г. на ШОС е била изцяло отменена и делото върнато на прокуратурата/. Или, в настоящия случай следва да се приеме, че от тези незаконни обвинения против ищеца е имало пряк вредоносен ефект върху неговата социална и професионална сфера и реализация /в тази връзка за относимостта на посочените факти при определянето на обезщетението за неимуществени вреди виж Решение № 182 от 5.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1331/2016 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов/. При определени професии - напр. полицаи, военни, магистрати, митнически служители и пр., очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са изключително завишени. По общо правило, незаконното обвинение на лица, упражняващи подобни професии в извършване на престъпление, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера /такаРешение № 267 от 26.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 820/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева/.

            Събрани са по делото и доказателства, че самият ищец тежко е преживявал обвиненията в извършването на посочените престъпления – изпитвал е тревожност, която се засилвала преди и след заседанията по делото /така свидетелите Н. и Х./, повишавало му се кръвното налягане, чувствал се напрегнат и не се отпускал в семейната си среда, постоянно си задавал въпроса кому е необходимо и защо се предявяват такива обвинения, дори понякога се разплаквал /така св. Н./. Безспорно повдигнатите обвинения са се отразили изключително негативно върху емоционалното състояние на ищеца, но данни за депресии или други и трайни отклонения на психичното здраве не са констатирани.

            Повдигнатите срещу ищеца обвинения /вкл. и това, за което същият е признат за виновен/ са се отразили негативно и върху неговото здравословно състояние. От амбулаторните листи за осъществените прегледи при различните специалисти през м. 01.08г. се установяват различни заболявания, които макар и да не са причинени от наказателното производство /високо кръвно налягане ищецът е имал и пред делото – така св. С. Х./, същите са се обострили, тъй като всички те се влияят от стреса, а безспорно обвиненията в извършването на престъпления /едното от които е за тежко такова към посочения период/ са стресогенни фактори. Значение за здравето на ищеца е имала и неговата възраст – същият към 20.07.207г. е бил на 61 години и с повишена телесна маса /така в анамнезата, записана в амбулаторния лист № 179/11.01.08г./.

            Не се установи по делото смъртта на майката на ищеца да е настъпила вследствие на „големите притеснения” по време на процеса. Същата е починала на 96 години, но безспорно наказателното производство е имало негативно отражение и в този аспект – възрастната майка е била със съхранени интелектуални възможности и постоянно е питала какво е станало с делото /така св. С. Х./. Същата очевидно го е преживявала. Логично може да се предположи, че тези вълнения на възрастния родител са имали негативно отражение и върху самия ищец.

            На ищеца не са налагани тежки мерки за неотклонение, които значително да са ограничавали неговата свобода и упражняване на права и дейности.

            Освен чрез показанията на св. Н., по делото не се установи чрез официални удостоверителни документи, че ищецът е бил ловец и председател на ловното сдружение в гр. Нови пазар. Не се установи и същият да е притежавал и да му е отнето разрешението за носене на ловно оръжие, макар и в чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите /действал до 17.09.10г./ и в чл. 58, ал. 1 от действащия Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия да е предвидено, че разрешението се отнема при образувано наказателно производство за извършено умишлено престъпление от общ характер. При това положение и съдът не приема за доказани тези обстоятелства, както и претърпени негативни преживявания от същите.

            Съдът намира за установено макар и само чрез свидетелските показания /така св. Н., Х. и В./, че обвиненията срещу ищеца са станали достояние на широката местна и национална общественост, посредство местните и национални медии – електронни и печатни такива. По делото не се установи това да е станало по инициатива именно на прокуратурата, но широкия медиен отзвук е имал своето негативно влиение върху служебното и чисто човешко положение на ищеца в обществото и след съгражданите му, както и в неговото семейство /за последното показанията на съпругата му С. Х./.

            Не може да се приеме, че поради признаването за виновен в извършването на едно от престъпленията, за които му е било повдигнато обвинение, ищецът има изключителна вина или пък е допринесъл за увреждането си – чл. 5, ал. 1 и 2 от ЗОДОВ. Според т. 3 от ТР № 3/22.04.2005г. по т.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, отговорността на държавата се намалява в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Преценката се прави при наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат с оглед особеностите на всеки конкретен случай. Съгласно приетото в Решение № 112 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 372/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева, обезщетението се намалява, когато настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия; когато пострадалият с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение. Такива действия са недобросъвестно направени неистински признания; въвеждането на органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъпление. Или пък, когато пострадалият недобросъвестно се е набедил в извършване на престъпление; когато лично се е явил пред органите на досъдебното производство и е направил неистински признания за авторство на престъплението – последното съгласно Решение № 244 от 25.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1205/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева. Данни именно за такива действия, извършени от ищеца в рамките на наказателното производство, не се събраха. Възражението на прокуратурата в тази насока е неоснователно.

            Всичко гореизложено обосновава извода за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него наказателно прозводство, по което същият е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 311, ал. 2 от НК и по което е било прекратено обвинението за извършено тежко умишлено престъпление по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК, и по което е бил оправдан за извършено умишлено престъпление по чл. 254а, ал. 2 от НК – обвинения, свързани с качеството му на кмет на Община-Нови пазар. Безспорно неимуществените вреди като изживени срам и унижение, тревоги и безпокойство, накърняване на човешката и професионална чест и достойнство, не могат да бъдат отграничени спрямо всяко едно от тези обвинения, но следва да се има предвид, че ищецът е признат за виновен в извършването на престъпление, представляващо маловажен случай /по чл. 311, ал. 2 от НК/, а по обвиненията за тежкото умишлено престъпление и вредоносното престъпления по останалите обвинения, производството е било съответно прекратено или същият е признат за невиновен. Имайки предвид заеманата длъжност и че обвиненията са били свързани именно с изпълнението на същата, то и негативните преживявания са били с по-висок от обичайното интензитет. Широкия медиен отзвук е свързан именно с качеството му на кмет и с тежестта на обвиненията. Последните са повлияли негативно върху служебното и кариерно развитие на ищеца, както и върху емоционалното и здравословното му състояние в посочените по-горе аспекти и като интензивност. При това положение съдът намира, че на ищеца се дължи обезщетение за претърпените неимуществени вреди в общ размер на 25 000 лв. Първоинстанционното решение следва да се потвърди в частта му за присъдения размер от 15 000 лв. и за отхвърления размер над 25 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв., и следва да се отмени в отхвърлителната му част за горницата над 15 000 лв. до 25 000 лв., като в полза на ищеца следва да се присъди сума в размер на още 10 000 лв.

            По претенциите за имуществени вреди.

            Заплатените в рамките на наказателното производство възнаграждения за осъществяваната правна помощ и съдействие и процесуална защита във връзка с обвиненията в престъпления, по които ищецът е бил оправдан или наказателното производство е било прекратено, съставляват понесени от него имуществени вреди, които са в причинна връзка с незаконното наказателно производство. Липсата на процесуална възможност разноските във връзка с тези обвинения да се претендират в рамките на наказателното производство, прави безпредметно и ненужно представянето на доказателства пред наказателния съд за тяхното извършване. Част от пълното и главно доказване в настоящия процес са фактите на сключването на договори за правна помощ и съдействие с адвоката, осъществявал защитата на ищеца в наказателното производство, на уговорените размери и заплащането на адвокатските възнаграждения. Чрез приобщените материали на наказателните дела се установи упълномощаването на адв. Г. Панайтов като защитник на ищеца от момента на разглеждане на НОХД № 451/09г. на ШОС /пълномощно с договор от 12.10.09г. - т. І, л. 190/, който е осъществил защитата и процесуалното представителство до окончателното завършване на наказателния процес пред ВКС през 2016г., явявайки във всяко съдебно заседание по делата и извършвайки защитата на ищеца в качествата му на обвиняем или подсъдим. С установената пред настоящата инстанция идентичност на оригинала на договора за правна помощ от 01.03.11г., приет и приложен на л. 23 от делото на ШОС, с втория му екземпляр, съдържащ се в кочана с договорите на адвоката за 2011г., съдът намира, че договорът има достоверна дата и не е съставен за нуждите на настоящото производство. Така по настоящото дело съдът приема за установено, че в рамките на цялото наказателно производство ищецът е заплатил на адв. Г. П. сумата от 5 000 лв. по НОХД № 451/2009г. на ШОС на 12.10.09г., сумата от 5 000 лв. по ВНОХД №33/2011г. на ВнАС на 01.03.11г. и сумата от 2 500 лв. по НОХД №407/2013г. на ШОС на 28.11.13г. Общо заплатените възнаграждения за цялото наказателно прозводство възлизат на 12 500 лв.

            Страните по тези договори не са посочили отделни суми за защита по отделно повдигнатите обвинения. Към момента на сключването на договорите и заплащането на възнагражденията не е съществувала в Наредба № 1 на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения норма, подобна на тази по чл. 13, ал. 3 /нова от 2016г./ - за защита по няколко обвинения, възнаграждението по ал. 1, предвидено за най-тежкото обвинение, да се увеличава с ½ . Това означава, че договарянето е изхождало като база от минималните размери за всяко отделно обвинение. Така според действалите редакции на нормата на чл. 13, ал. 1 от Наредба № 1 на ВАС към момента на сключването на договорите за правна помощ, за защита на подсъдимия минималното възнаграждение по дела, за които се предвижда наказание до 5 години лишаване от свобода е било 300лв., а за тези с предвидено наказание лишаване от свобода до 10 години – 500 лв.

            Съдът намира, че при липсата на други критерии, то следва да се приеме този на подзаконовия нормативен акт като пропорция /съотношение/, което се явява 300 към 500 според тежестта на обвинението /или 3/5 за по-тежкото обвинение и 2/5 за по-лекото обвинение/. При това положените и в рамките на заплатените на 12.10.09г. и на 01.03.11г. възнаграждания от по 5 000 лв., делът на възнаграждението за обвинението по чл. 311, ал. 1 от НК е 2/5 /или 4 000 лв. /, а делът на възнаграждението за обвинението по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК е 3/5 /или 6 000 лв./.

            Заплащането на възнаграждението по договора от 28.11.13г. е при повдигнати на ищеца обвинения по чл. 311, ал. 1 от НК и по чл. 254а, ал. 2 от НК, за всяко от които е било предвидено наказание лишаване от свобода до 5 години. При това положение следва да се приеме, че заплатеното възнаграждение от 2 500 лв. е поравно за защитата по всяко от тези две обвинения – по 1 250 лв.

            Настоящият състав на съда намира, че в рамките на настоящото производство е недопустимо да се релевират от прокуратурата възражения за прекомерност на заплатените от обвиняемите и подсъдимите адвокатски възнаграждения по наказателното производство, основани на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Но дори и да се приеме, че такива възражения са допустими, то същите в случая са неоснователни, тъй като наказателното дело се отличава с изключително висока фактическа и правна сложност, поради което и възнагражденията не следва да се намаляват.

            С оглед на изложеното, на ищеца се дължи сумата от 7 250 лв. /3 000 лв. по първия договор, 3 000 лв. по втория и 1250 лв. по третия договор/, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди чрез заплатени адвокатски възнаграждения в рамките на наказателното производство за защита срещу незаконните обвинения. Решението в отхвърлителната част за горницата над присъдената сума от 3 200 лв. до 7 250лв. следва да се отмени и да се присъди разликата.

            Както се установи и по-горе, ищецът е заплатил сумата от 930 лв., представляващи разноски по НОХД № 130/14г. на ШОС, за която сума е бил осъден с присъдата по същото. Разноските са свързани с явяването, изслушването и изготвянето на СИЕ и СТЕ, касаещи предмета на двете обвинения против Р.Х.. Поради оправдаването по едното от двете обвинения, то и на ищеца се дължи обезщетение в размер на половината от така платената сума – 465лв. Решението в тази част следва да се потвърди.

            Липсата на доказателства за заплащане на сумата от 1749 лв.като дължима в полза на органите на досъдебното производство, налага извода за неоснователност на предявената претенция за присъждането ѝ като обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди. Решението в тази част следва да се потвърди.

            С оглед приетото от настоящата инстанция относно основателния размер на предявените искове, на ищеца за първата инстанция се дължат разноски в общ размер на 901.17лв. – съразмерно на уважената част от претенциите, поради което и на същия следва да се присъди сума в размер на още 387.02лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. За настоящата инстанция ищецът не е претендирал разноски и такива не следва да му се присъждат.

            Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 244/08.12.16г. по гр.д. № 268/16г. на ОС-Шумен, в частта, с която е отхвърлен иска на Р.П.Х., ЕГН ********** *** против Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 3 000 /три хиляди/ лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в извършени транспортни разходи, причинени в резултат на незаконни обвинения в престъпления по чл. 282, ал. 3 вр. чл. 282, ал. 2 и ал. 1 от НК и чл. 311, ал. 1 от НК в хода на воденото наказателно производство по ДП №466/2006г. по описа на РПУ гр. Нови Пазар, частично прекратено с постановление на ШОП от 28.06.2013г., изготвяне на обвинителен акт и внасянето му в съда, поддържане на повдигнатото обвинение за горните престъпления по НОХД № 451/2009г. по описа на ШОС, изготвяне на обвинителен акт и внасянето му в съда, поддържане на повдигнатото обвинение за престъпления по чл. 254а, ал. 2 и по чл. 311, ал. 1 от НК по НОХД №130/2014г. по описа на ШОС, по които е бил частично оправдан с решение № 413/11.03.2016г. по НД №1343/2015г. по описа на ВКС, ІІ н.о., на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕКРАТЯВА производството по така предявения иск на осн. чл. 129, ал. 3, вр. ал. 4 от ГПК.

ОТМЕНЯ решение № 244/08.12.16г. по гр.д. № 268/16г. на ОС-Шумен, в частта, с която са отхвърлени исковете на Р.П.Х., ЕГН ********** *** против Прокуратурата на Република България за разликата над присъдения размер от 15 000 лв. до размер от 25 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и за разликата над 3 665 лв. до размер на 7 715 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в резултат на незаконни обвинения в престъпления по чл. 282, ал. 3 вр. чл. 282, ал. 2 и ал. 1 от НК и чл. 311, ал. 1 от НК в хода на воденото наказателно производство по ДП №466/2006г. по описа на РПУ гр. Нови Пазар, частично прекратено с постановление на ШОП от 28.06.2013г., изготвяне на обвинителен акт и внасянето му в съда, поддържане на повдигнатото обвинение за горните престъпления по НОХД № 451/2009г. по описа на ШОС, изготвяне на обвинителен акт и внасянето му в съда, поддържане на повдигнатото обвинение за престъпления по чл. 254а, ал. 2 и по чл. 311, ал. 1 от НК по НОХД №130/2014г. по описа на ШОС, по които е бил частично оправдан с решение № 413/11.03.2016г. по НД №1343/2015г. по описа на ВКС, ІІ н.о., на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Р.П.Х., ЕГН ********** *** сума в размер на още 10 000 /десет хиляди/ лв., представляваща разликата между присъдения размер от 15 000 лв. и дължимия размер от 25 000 лв. като обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в преживени притеснения и унижения, стрес, неудобства и изключителна тревожност, психологически тормоз и срам, влошаване на здравословното състояние, както и сума в размер на още 4 050 /четири хиляди и петдесет/ лв., представляващи разликата между присъдения размер от 3 665 лв. и дължимия размер от 7 715 лв. като обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в сбора от заплатени адвокатски възнаграждения по НОХД № 451/2009г. на ШОС, по ВНОХД №33/2011г. на ВнАС и по НОХД №407/2013г. на ШОС и в заплатени разноски в полза на органите на съдебната власт по НОХД № 130/14г. на ШОС, всички причинени в резултат на незаконни обвинения в престъпления по чл. 282, ал. 3 вр. чл. 282, ал. 2 и ал. 1 от НК и чл. 311, ал. 1 от НК в хода на воденото наказателно производство по ДП №466/2006г. по описа на РПУ гр. Нови Пазар, частично прекратено с постановление на ШОП от 28.06.2013г., изготвяне на обвинителен акт и внасянето му в съда, поддържане на повдигнатото обвинение за горните престъпления по НОХД № 451/2009г. по описа на ШОС, изготвяне на обвинителен акт и внасянето му в съда, поддържане на повдигнатото обвинение за престъпления по чл. 254а, ал. 2 и по чл. 311, ал. 1 от НК по НОХД №130/2014г. по описа на ШОС, по които е бил частично оправдан с решение № 413/11.03.2016г. по НД №1343/2015г. по описа на ВКС, ІІ н.о., на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 244/08.12.16г. по гр.д. № 268/16г. на ОС-Шумен, в останалите му обжалвани части:

-                          в частта, с която са били уважени исковете на Р.П.Х., ЕГН ********** *** против Прокуратурата на Република България за сумата от 15 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и за сумата от 3 665 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в резултат на незаконни обвинения в престъпления по чл. 282, ал. 3 вр. чл. 282, ал. 2 и ал. 1 от НК и чл. 311, ал. 1 от НК в хода на воденото наказателно производство по ДП №466/2006г. по описа на РПУ гр. Нови Пазар, частично прекратено с постановление на ШОП от 28.06.2013г., изготвяне на обвинителен акт и внасянето му в съда, поддържане на повдигнатото обвинение за горните престъпления по НОХД № 451/2009г. по описа на ШОС, изготвяне на обвинителен акт и внасянето му в съда, поддържане на повдигнатото обвинение за престъпления по чл. 254а, ал. 2 и по чл. 311, ал. 1 от НК по НОХД №130/2014г. по описа на ШОС, по които е бил частично оправдан с решение № 413/11.03.2016г. по НД №1343/2015г. по описа на ВКС, ІІ н.о., на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ;

-                          в частта, с която са били отхвърлени исковете на Р.П.Х., ЕГН ********** *** против Прокуратурата на Република България за присъждане на сумата над 25 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и за присъждане на сумата над 7 715 лв. до претендирания размер от 15 179 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в резултат на незаконни обвинения в престъпления по чл.282, ал. 3 вр. чл. 282, ал. 2 и ал. 1 от НК и чл. 311, ал. 1 от НК в хода на воденото наказателно производство по ДП №466/2006г. по описа на РПУ гр. Нови Пазар, частично прекратено с постановление на ШОП от 28.06.2013г., изготвяне на обвинителен акт и внасянето му в съда, поддържане на повдигнатото обвинение за горните престъпления по НОХД № 451/2009г. по описа на ШОС, изготвяне на обвинителен акт и внасянето му в съда, поддържане на повдигнатото обвинение за престъпления по чл. 254а, ал. 2 и по чл. 311, ал. 1 от НК по НОХД №130/2014г. по описа на ШОС, по които е бил частично оправдан с решение № 413/11.03.2016г. по НД №1343/2015г. по описа на ВКС, ІІ н.о., на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Р.П.Х., ЕГН ********** *** сума в размер на още 387.02 /триста осемдесет и седем лева и две ст./лв., представляваща разликата над присъдения размер от 514.15лв. и дължимия размер от 901.17лв. като разноски за първата инстанция, съразмерно на уважената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

         Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: