ОПРЕДЕЛЕНИЕ 567

гр. Варна,16.09.2016г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА                                                                                                                  МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 440/16г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от И.К.К. и К.К.К. и двете от гр. Варна, представлявани от адв. М. Д. *** срещу определение № 1302/20.05.2016г. по гр.д. 700/2015г. на Окръжен съд-Варна, с което е прекратено производството по делото и жалбоподателите са били осъдени да заплатят на ответниците разноски по делото. Счита се, че определението е неправилно и незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна. Излага се, че ВОС не се е съобразил с дадените от ВКС задължителни указания по приложението на закона, че предявеният от ищците по настоящото дело иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на имот, с който ответниците се легитимират в другия заведен от тях процес за установяване на правото им на собственост върху имота по отношение на настоящите ищци и техните приобретатели, е допустим, тъй като настоящите ищци защитават не вече прехвърленото си право на собственост, а правото си по чл. 189, ал. 2 от ЗЗД при евикцията на техния правоприемник, ако иска за собственост бъде уважен. Евентуалното уважаване на иска по настоящото дело за прогласяване нищожността на договора, с който ответниците се легитимират като собственици на имота в другия процес, би формирало сила на пресъдено нещо, с която ще се отрече материалноправната им легитимация по делото за собственост, и която ще обвърже не само страните по настоящото дело, но и правоприемника на настоящите ищци – купувачката на имота П. Б. Д..

Отделно от това се излага, че правата на ищците по настоящото дело по отношение на имота са установени в КНА № 43/11.06.14г. на нотариус В. П., рег. № 205 на НК, издаден въз основа на проведената земеделска реституция, което е достатъчно доказателство за наличието на правен интерес относно предявяване на иска за нищожност. Липсата на идентичност между имота, предмет на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и имота, предмет на предявения иск (каквото е основанието на релевираното от ответниците възражение за недопустимост на иска за нищожност), е въпрос не за правния интерес от предявения иск за нищожност, а на неговата основателност.

Сочи се още, че ВОС е разглеждал въпроса за нищожност или за материална незаконосъобразност на реституционното решение на ОСЗ-Варна, издадено в полза на ищците, без да е било релевирано такова възражение от ответниците. Счита се, че косвен съдебен контрол върху административния акт може да се осъществи само при направено възражение от ответниците и ако тази преценка има значение за съществуването или несъществуването на спорното правоотношение.

В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от ответниците Ц. Р.К., К.К.К. и Р.К.К. *** и представлявани от адв. К. Г., с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че новата преценка на първоинстанционния съд относно допустимостта на производството не е неизпълнение на дадените от ВКС указания, тъй като е направена въз основа на събраните при участието на двете страни доказателства, които са обосновали извода за липсата на правен интерес у ищците за предявяване на иска за нищожност. Отрича се като предпоставка за осъществяването на косвен съдебен контрол на административен акт да е релевирано от ответника възражение, тъй като въпроса за допустимостта на производството се изследва от съда служебно и във всеки един момент от висящността на делото. Освен това се сочи, че в цитираната от жалбоподателите съдебна практика е прието, че са достатъчни наведени от ответниците твърдения, които да съставляват пречка за възстановяване на собствеността върху земеделските имоти, каквито по същество са релевирали и ответниците по настоящото дело още с отговора на исковата молба – че в решение № 1652/01.05.2006г. на ОСЗ-Варна нивата от 10 дка не е индивидуализирана като местоположение и не са посочени имената на собствениците на съседни имоти, поради което този имот не може да се идентифицира еднозначно в границите на местността „Франга дере”, гр. Варна. Самата тази местност е разположена в землището на кв. Виница, гр. Варна и не се покрива или застъпва с м. „Пчелина”, гр. Варна. В КК на гр. Варна м. „Франга дере” е разположена в административен район „Приморски”, гр. Варна, а м. „Пчелина” е в район „Младост” на гр. Варна. След като ищците не са доказали по настоящото дело свое защитимо материално право /поради нищожност евентуално незаконосъобразност на административния реституционен акт/ това води до недопустимост, а не до неоснователност на предявения иск. Претендира се определението да бъде потвърдено.

Останалите насрещни страни – ответницата Т.Б.П. и конституирания правоприемник на починалата в хода на производството ответница Р. Б.П. – Б.П.Х., не са депозирали отговор на частната жалба.

Частната жалба е подадена в срок и от страни с правен интерес от обжалването, при наличието на надлежна представителна власт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

По искова молба на Ц. Р.К., К.К.К. и Р.К.К., предявена против И.К.К., К.К.К. и П. Б.а Д. е било образувано гр.д. № 11571/14г. на ВРС, ХХІ с-в с предявен положителен установителен иск за собствеността върху ПИ 10135.3506.57 по КК на гр. Варна, находящ се в м. „Пчелина”, с площ от 712 кв.м., ведно с построениата в имота еднофамилна къща с идентификатор 10135.3506.57.1, както и за отмяна на осн. чл. 537 от ГПК на КНА за собственост № 43, т. І, рег. № 1822, дело № 184/11.06.2014г. на нотариус В. П., рег. № 205 на НК. Ищците по това дело основават правата си на собственост, както следва: за Ц. К. – чрез договор за покупко-продажба по НА № 112/26.07.1963г. на ВН, придобит в СИО, а за всички ищци – по наследяване от Кирил Костов К., а от него чрез цитирания договор; в условията на евентуалност ищците се позовават на придобиване на имота чрез изтекла в тяхна полза придобивна давност. Било е изложено, че закупения с НА № 112, т. ІV, дело № 1367/26.07.1963г. имот е отразен по действащата КК на гр. Варна като два самостоягелни имота – ПИ с идентификатор 10135.3506.57 и ПИ с идентификатор 10135.3506.58. За процесния имот като собственик в кадастралните регистри е бил вписан наследодателя на първите две ответници И. С. А. с посочен документ за собственост – Решение № 1652/2006г. на ОСЗ-Варна, а впоследствие като собственик е вписана ответницата П. Б. Д. въз основа на договор за покупко-продажба с НА № 65/25.06.2014г. С допълнителна молба от 24.09.2014г. ищците са уточнили, че независимо от продажбата на имота, извършена от И.К.К. и К.К.К. на купувачката П. Б. Д., те имат правен интерес да предявяват установителния си иск за собственст и против продавачките, тъй като те с правни и фактически действия оспорват правата на ищците.

Ответниците К. по така предявения против тях положителен установителен иск за собственост са предявили насрещен иск против ищците К. и против необходимите другари П. /правоприемниците на страните по договора за покупко-продажба по НА № 112/26.07.1963г. на ВН, сключен от продавача Б. К. П. и купувача К. К. К./ за прогласяване нищожността на този договор поради нарушение на Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти /отм./ – поради липсата на решение на ИК на ОбНС за определяне цената и купувача по договора, както и поради това, че купувачът Кирил Костов не е бил жител *** към него момент. Коеви са твърдели, че са придобили процесния имот по реституция и наследяване въз основа на влязлото в сила решение № 1652/2006г. и въвод с протокол № 1617/13.05.2014г. на внесения на 09.03.1958г. от техния наследодател И. С. А. земеделски имот в ТКЗС.

Насрещния иск е бил образуван в отделно производство – гр.д. № 15884/2014г. ХХХ с-в на ВРС, което е било прекратено и делото е изпратено съобразно цената на иска по подсъдност на ВОС, където е образувано първоинстанционното гр.д. № 700/15г. Последното е било прекратено с определение № 1580/15.05.2015г., в което съдът е приел, че предявяването на иска за нищожност на договора за покупко-продажба, с който се легитимират ищците по положителния установителен иск за собственост, е лишено от правен интерес, тъй като в този процес ще бъде разгледано релевираното възражение за нищожност на договора, основано на същите твърдения. Това определение е било потвърдено с определение № 416/25.06.15г. по в.ч.гр.д. № 279/15г. на ВАпС с допълнителната аргументация, че доколкото К. не твърдят към към настоящия момент права на собственост върху спорния имот, те нямат правен интерес да атакуват придобивното основание на К. в спора за собственост чрез иск, а възражението за нищожност е достатъчно за защита на правата им.

С определение № 248/25.09.2015г. по ч.гр.д. № 4077/2015г. на ВКС, ІІ г.о. е допуснато касационно обжалване на определението на ВАпС и същото е било отменено, ведно с определението на ВОС и делото е било върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Прието е, че с предявения иск за нищожност К. не защитават правото си на собственост върху имота, което те вече са прехвърлили на П. Д.а, а правото си по чл. 189, ал. 2 от ЗЗД в отношенията си с правоприемника си, с оглед евентуалната му евикция. В този смисъл е прието, че К. защитават правата си, които са били предпоставка за извършената от тях продажба. Обстоятелството, че твърденията за нищожност са били предявени чрез възражение и по иска за собственост, не лишава от правен интерес страната да предяви иска за нищожност на договора в отделно производство.

За да постанови новото си прекратително определение ВОС е обсъдил целия събран по делото доказателствен материал, свързан с установяване на правата на К. върху имота, основани на осъществената в тяхна полза реституция. Приел е, че е била допусната грешка в датата на заявлението за реституция и имот в м. „Франга дере” изобщо не е бил заявяван за възстановяване, както и не е идентичен с никой от заявените имоти. Поради това и производството по възстановяване на незаявен в м. „Франга дере” имот е недопустимо и поради това всяко решение за възстановяване на този имот е нищожно. Отделно от това с решение № 1652/01.06.2006г. на ОСЗ-Варна само е било признато, но не е възстановено правото на собственост върху нива с площ от 10 дка в м. „Франга дере” и не са били посочени граници на имота. Поради това и същинска реституция не е настъпила, поради което и К. не могат да се легитимират за собственици на имота. В такъв случай е прието, че установяването на нищожността на договора на ответниците не би помогнало на К. да установят правата, които са прехвърлили на П. Д.. Това ги лишава от правен интерес от предявения иск за нищожност.

Настоящият състав на съда намира, че определението е законосъобразно, тъй като правния интерес на К. от предявения иск за прогласяване нищожността на договора за продажба по НА № 112/26.07.1963г. на ВН /с който ищците К. по гр.д. № 11571/14г. на ВРС, ХХІ с-в обосновават материалноправната си легитимация/ е обусловен изцяло от доказването на правата им, които са били предпоставката за продажбата по НА № 65/25.06.2014г. Именно това е приел и ВКС в определението си по настоящото дело – че иска на Коеви е допустим, тъй като те защитават правата си по чл. 189, ал. 2 от ЗЗД в отношенията си с правоприемника си с оглед евентуалната евикция при уважаване на висящия иск за собственост. Обратното – ако К. не докажат наличието на формално /със съответен акт, легитимиращ ги като собственици/ противопоставими на К. права по отношение на процесния имот /т.е. правата си, които са били предпоставка за извършената от тях продажба/, то и не е допустимо да предявяват иска за нищожност на придобивното основание на ищците по установителния иск за собственост на имота.

В настоящия случай ищците К. извеждат материалното си право на собственост върху имота единствено от реституция и наследяване въз основа на влязлото в сила решение № 1652/2006г. на ОСЗ-Варна и въвод с протокол № 1617/13.05.2014г. на внесения на 09.03.1958г. от техния наследодател И. С. А. земеделски имот в ТКЗС. Същевременно обаче с това решение на ОСЗ-Варна не се възстановява правото на собственост върху признатия за възстановяване имот по реда на чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ, тъй като това е първата фаза от реституцията. Възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината - § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. При това положение не е допустимо ищците, които нямат титул за собственост /а такъв не може и да е КНА, издаден само въз основа на решението на ОСЗ-Варна/ да предявяват иска за нищожност на договора, легитимиращ ищците К. по иска им за собственост.

Отделно от горното, силата на пресъдено нещо по настоящото дело няма да се разпростре и по отношение на неучастващата като страна купувачка на имота от К.– П. Д. /правоприемството е преди завеждане на настоящия иск/. Това означава, че нейното евентуално възражение за нищожност на договора за продажба по НА № 112/26.07.1963г. на ВН ще бъде разглеждано в производството по гр.д. № 11571/14г. на ВРС, ХХІ с-в, което отново лишава от правен интерес ищците по настоящото дело, тъй като на иска за нищожност по настоящото дело на ВОС следва да се гледа като на част от цялостния процес по установяването на правото на собственост върху процесния имот в полза на Кръстеви по гр.д. № 11571/14г. на ВРС, ХХІ с-в.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1302/20.05.2016г. по гр.д. 700/2015 г. на Окръжен съд-Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: