ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№579./19.09.2019г.

 

гр.Варна

 

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   МАРИЯ МАРИНОВА

                                                                                               РОСИЦА СТАНЧЕВА                                                                                                            

като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева

въззивно ч. гр. дело № 440/2019г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „М Л.“ ЕАД, ЕИК …. и „И АР БИ Лизинг България“ ЕАД, ЕИК …., чрез процесуалния им представител адв.Р. против определение № 2125/16.07.2019г., постановено по гр.д. № 1979/2017г., с което производството по делото е спряно до приключване на спора по т.д. № 861/2019г. на ОС - Варна, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че не е налице хипотезата на чл.229 ал.1 т.4 ГПК, тъй като производството по т.д. № 861/2019г. е образувано по нередовна искова молба, а до отстраняването на нередовностите й не следва да се приема, че е налице висящо дело, както и поради това, че с оглед правоизключващите се правни основания на предявените искове по гр.д. № 1979/2017г. и по т.д. 861/2019г., искът по едно от тези две дела ще е недопустим. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално недопустима. По същество същата е неоснователна по следните съображения: 

Производството по гр.д. № 1979/2017г. на ОС – Варна е образувано по предявен от „Еврокапитал-България“ ЕАД против „М Л.“ ЕАД /предишно наименование „И АР БИ Л.“ ЕАД/ и  „И АР БИ Л. Б.“ ЕАД, образувано чрез отделяне от първия ответник, иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД. Исковата претенция е основана на твърдения за сключен между ищеца и първия ответник договор за лизинг на недвижим имот, имащ характеристиките и на предварителен договор за покупко-продажба, а притежаваното от продавача право на собственост – на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 196/2008г.

Не е спорно, а това е видно и от представените с молба от 07.06.2019г. на „Еврокапитал – България“ ЕАД доказателства, че ищцовото дружество е предявило против настоящите ответници искове за прогласяване нищожността на процесния договор за лизинг, както и на договора по нот.акт № 196/2008г., по които е образувано т.д. № 861/2019г. по описа на ОС – Варна, както и че към датата на постановяване на обжалваното определение производството по второто дело е било без движение, с дадени указания по отстраняване нередовности на исковата молба /приложена разпечатка към отговора на ответниците/.

Към настоящия момент т.д. № 861/2019г. е висящо, на фаза даден срок за вписване на исковата молба.

Валидността на договора за лизинг, от който ищецът по иска с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД черпи права, чрез предявяване на иск в друго производство между същите страни, безспорно има преюдициално значение за изхода на спора по гр.д. № 1979/2017г. По аргумент от разпоредбата на чл.363 ГПК това важи и за оспорването на титула на собственост на продавача по предварителния договор. Следователно, налице е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на иска за обвяваване на предварителния договор за окончателен, поради което и на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК законосъобразно производството по делото е спряно от първоинстанционния съд до приключване на спора по т.д. № 861/2019г. с влязъл в сила акт.

Законосъобразни са и констатациите на съда във връзка с поддържаните и пред настоящата инстанция възражения от жалбоподателите досежно редовността на исковата молба по исковете за нищожност и допустимостта на тези искове поради правоизключващите се твърдения на ищеца за нищожност и за претендирани права от оспорваните от него като нищожни сделки. Преценката за редовността на исковата молба и допустимостта на предявените по т.д. № 861/2019г. искове е единствено от компетентността на съда, пред когото това дело е висящо.

Изцяло неоснователни са и изложените в частната жалба доводи, че разпоредбата на чл.229 ал.1 т.4 ГПК визира само дело, по което вече е извършена преценка за редовността и допустимостта на иска и е приключила размяната по чл.131 ГПК.

От момента на предявяването на иска, съответно образуването на дело по подадената искова молба е налице висящност на съдебния спор, предмет на иска, като от този момент за съда е налице задължение да разгледа отправеното до него искане, в това число и да извърши проверката по чл.129 ГПК и чл.130 ГПК /арг. от чл.125 вр. чл.129 ал.5 ГПК/. Поради това и съдържанието на израза „се разглежда дело“, употребен от законодателя в нормата на чл.229 ал.1 т.4 ГПК означава наличието на висящо дело, предметът по който е обуславящ, а не дело във фазата на съдебното дирене и разглеждане на спора по същество.

Неоснователни са и доводите за недопустимост на едно от двете искови производства, в частност на това по гр.д. № 1979/2017г., предвид взаимно изключващите се твърдения на ищеца по тях – претендирани права по чл.19 ал.3 ЗЗД, основани на оспорените по т.д. № 861/2019г. сделки. Предявените искове по чл.26 ЗЗД не го лишават от правния интерес да предяви иска си по чл.19 ал.3 ЗЗД, който именно поради невъзможността двете правни основания на претенциите да съществуват едновременно се явява обусловен от изхода на спора относно действителността на процесния предварителен договор и титула за собственост на продавача.

С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, поради което и

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2125/16.07.2019г., постановено по гр.д. № 1979/2017г., с което производството по делото е спряно до приключване на спора по т.д. № 861/2019г. на ОС - Варна, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба, при условията на чл.280 ГПК, пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

           

                                                                                              2.