Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

 

178

 

12.11. 2013 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на шести ноември, две хиляди и тринадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Джамбазова

     ЧЛЕНОВЕ: Пенка Христова

                        Петя Петрова

                                            

Секретар: В.Т.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. №441 по описа на съда за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба, подадена от Й.Д.Д. старши юрисконсулт при ТД на НАП – гр. В. Търново, против решение № 1649/19.07.2013 г. постановено по гр.д. № 3310/2012 г. по описа на ВОС, с което са отхвърлени, предявените чрез Ц.С.Д. - публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. В. Търново и Й.Д.Д. старши юрисконсулт, двамата упълномощени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите /НАП/, против  „Завод спецмаш” ЕООД със седалище и адрес на управление – гр. Велико Търново, представлявано от Г.Г.Г. и против А.А.Ф., представляван от особен представител – адв. М. Ф. от ВАК, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 216, ал.1 т.2, чл. 216, ал.1 т.4 и чл. 216, ал.1 т. 6 от ДОПК с цена на всеки от тях 37 135.70 лева за обявяване за недействителна по отношение на държавата, в качеството на взискател на длъжника „Завод Спецмаш" ЕООД, сделката обективирана в Нотариален акт №28, том: IX, рег.№ 16745, дело № 1628 от 2007 г.

Жалбоподателят е сочил, че решението е неправилно - незаконосъобразно, като е молил за отмяната му и за уважаване на исковете по чл. 216, ал.1 от ДОПК с присъждане на направените разноски за двете инстанции.

По делото било установено съществуването на публични /по смисъла на чл. 216, ал. 1, предложение първо от ДОПК/, задължения на ответното дружество преди сключването на атакуваната сделка. В чл.216, ал. 1 от ДОПК законодателят обявил за недействителни спрямо държавата разпоредителните сделки на лица с публични задължения, когато те са извършени след датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия, ако в последния случай публичното задължение е било установено с ревизията, какъвто бил настоящия случай. Неправилно и в противоречие на закона било виждането на съда, че уважаването на иск по чл. 216 от ДОПК изисквало влязъл в сила административен, респективно съдебен акт, установяващ фискално вземане. Намерението да се увреди публичния взискател, като елемент от фактическия състав на иска по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК също било налице. В тази връзка законът установил необорима презумпция, че действията и сделките имат за цел осуетяване събирането на вземания от публичен интерес, поради което и други обективни елементи - като вреда и знание за увреждането, не се включвали във фактическия състав на правото по чл. 216 от ДОПК. В разпоредбата на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК законодателят предвидил, че не е необходимо сделката пряко да уврежда взискателя, а било достатъчно намерението за увреждане, което трябвало да съществува само и единствено по отношение на длъжника, който се разпорежда със свое имуществено право, а не и по отношение на третото лице.

Писмен отговор, с който е оспорил жалбата, е подал втория ответник А.А.Ф., чрез особения представител адв. М.Ф. ***. Сочил е, че жалбата била недопустима, евентуално неоснователна, като е молил за оставянето й без уважение и потвърждаване на обжалваното решение. Жалбата била неоснователна, защото: - представеният ревизионен акт от 12.02.2007 г. не бил относим към казуса, доколкото не би могъл да е резултат от възложената ревизия със заповедите от по-късни дати съответно от 18.05.2007 година и от 26.11.2007 год. Отделно от това, не било установено от ищеца, че представеният ревизионен акт е стабилен и окончателен, не е отменен, изменен впоследствие и дали задълженията по него не са погасени;- Намерението за увреждане на публичния взискател било елемент от фактическия състав на иска по чл 216 ал.1 ДОПК, за обявяване на относителна недействителност спрямо държавата на съответните действия и сделки, като това намерение не се предполагало, а следвало да бъде доказано, което не било сторено; - доколкото основанието по чл.216, ал.1, т.6 ДОПК, изисквало не намерение за увреждане, а сделка, извършена във вреда на публичните взискатели между свързани лица, законосъобразно окръжният съд приел, че и намерението и вредата не са доказани от ищеца.

Ответникът „Завод спецмаш” ЕООД не е подал оттговор на жалбата.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, процесуалните представителите на ищеца и втория ответник, са поддържали съответно жалбата и отговора.

Съдът, на основание чл.267 от ГПК, като извърши проверка на допустимостта на въззивната жалба, намира следното:

Въззивната жалба е подадена от лице, легитимирано да обжалва решението на първата инстанция, като неизгодно за него. Правото на жалба е упражнено в срок, жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността с оглед наведените оплаквания съдът намира следното:

Предявените пред окръжния съд обективно съединени искове са за обявяване за недействителна по отношение на държавата - публичен взискател, на сключената след връчването на заповедта за възлагане на данъчна ревизия, в резултат на която са установени публични задължения сделка, обективирана в нотариален акт №28, том: IX, рег.№ 16745, дело № 1628 от 2007 г., на нотариус № 124 с район на действие Районен съд – гр.Варна, с която длъжникът „Завод Спецмаш" ЕООД е продал на А. А. Ф., собствения си недвижим имот и: -даденото значително надхвърля по стойност полученото при твърдения, че платената цена е значително по-ниска от стойността на имота - иск по чл. 216, ал.1, т.2 ДОПК.; - сделката е сключена с намерение да се увреди публичния визскател, при твърдения, че е подписана след издаване на заповедта за възлагане на данъчна ревизия, затруднява се удовлетворяването на публичния взискател и длъжникът не разполага с други недвижими имоти – чл. 216, ал.1, т.4 от ДОПК; и - сделката е сключена във вреда на публичния взискател и по нея страна е свързано с длъжника лице, при твърдения, че вторият ответник е пълномощник, снабден с широка представителна власт по отношение на дружеството – длъжник и знанието му за увреждането се предполага – иск по чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК.

Купувачът по сделката – ответник по делото е оспорил исковете.

На 22.05.2007 г. данъчните служители са връчили на „Завод спецмаш“ ООД, чрез неговия пълномощник - втори ответник А.Ф., упълномощен от управителя и едноличен собственик на капитала А. М., заповед № 275 от 18.05.2007 г. за възлагане на данъчна ревизия.

По делото е приложено пълномощно, с което управителят на „Завод Спецмаш” ЕООД – А.С.М. е упълномощил А.А.Ф. и му е предоставил генерални права с пълна власт и пълномощия да предприема всякакви правни действия, включително да предприема, защитава извършва и финализира правни начинания от името и за сметка на фирмата; да изпълнява, приема, извършва и реализира договори; с правото да извършва всякакви правни действия каквито намери за добре, защитавайки интереса на упълномощителя; да представлява управителя на дружеството при откриване, внасяне, теглене и закриване на всякакви банкови сметки, необходими при осъществяване на правомощията му и да подписва от негово име всички необходими за това документи.

 Около два месеца, след получаване на заповедта, на 26.07.2007 г. с договор, обективиран в нот.акт № 152/2007 г., „Завод Спецмаш“ ЕООД, представлявано от управителя А. М., е закупил недвижим имот, представляващ обособен обект от спортно-възстановителен център, построен върху ПИ № 10135.536.477, находящ се в гр.Варна, Приморски парк, местност „Горчивата чешма”, представляващ реално обособена част №6 Б с идентификатор № 10135.536.477.2.6, обособена на полуподземния етаж на сградата, вх.Б, състояща се от кабинет, офис, баня-тоалет, дрешник, входно антре и английски двор с обща застроена площ от 74,60 кв.м.и идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, както и 76,03 кв.м. ид.части от дворното място за сумата от 82 256 лева.

На 29.11.2007 г., чрез пълномощника Д.П. /преупълномощена от пълномощника А.Ф./,  дружеството е получило и заповед № 640 от 26.11.2007 г., с която е била възобновена /видно от вписването в заповедта/, спряната със заповед № 35/03.08.2007 г. ревизия и е продължен срокът й.

На 21.12.2007 г., ответниците в настоящото производство, сключили договор за покупко-продажба, по силата на който „Завод спецмаш“ ЕООД прехвърлил на А.Ф. собствеността върху закупения на 26.07.2007 г. свой недвижим имот, описан по-горе /без идеалните части от дворното място/ срещу платена от купувача цена в размер на 30 000 лева - сума, придобита от купувача по договор за банков кредит с „Банка ДСК” АД.

С ревизионен акт № 08-00-640/12.02. /с изписана година 2007 г./ е било установено данъчно задължение на „Завод спецмаш“ ЕООД в размер на 54 245,20 лв. В мотивите на ревизионния акт, са били описани както посочените по-горе заповеди за възлагане на ревизията, така и множество други документи, носещи дата до 29.01.2008 г., което налага извода, че при изписването на годината на съставянето на акта е била допусната техническа грешка и вместо 2007 г., същата е 2008 г. В тази връзка несъстоятелни са възраженията на ответника Ф. в отговора на жалбата.

Ревизионният акт е бил връчен на дружеството на 25.02.2008 г., чрез Дарина Павлова - преупълномощена за целта от пълномощника А.Ф..

Ответникът, не е твърдял да е бил обжалван ревизионния акт и по него да е било образувано административно или съдебно производство, нито задължението да е било погасено. Той е навел възражение, че данъчното задължение не е било установено с влязъл в сила акт, но тежестта да установи, че актът е бил атакуван и е налице висящо производство по обжалването му, е в негова тежест. Доказателства за такова обжалване не са представени, поради което се налага извода, че ревизионният акт е влязъл в сила.

Неправилно е разбирането на въззивника, че не е необходимо задължението да е установено с влязъл в сила акт, като напротив - такова изискване законът е поставил /в тази насока е и задължителната съдебна практика постановена по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 166 от 30.12.2009 г. по т.д.№ 430/2009 г. II т.о.ВКС /, но в настоящия казус липсата на доказване от ответника, че актът е обжалван, налага извода за стабилността му. В този смисъл неправилно е и застъпеното от ответника становище в отговора на исковата молба, че тежестта на доказване е за ищеца.

Следователно, по делото са установени следните общи за всички искове по чл. 216, ал.1 от ДОПК елементи от фактическия състав, а именно: - сключена е възмездна сделка от длъжника; - това е станало след връчване на заповедта за ревизията и при извършване на ревизията, с влязъл в сила акт, е установено публично задължение.

За основателността на всяка от претенциите, ищецът следва да докаже и други факти, попадащи в обхвата на хипотезите по т.2, 4 и 6 от чл. 216, ал.1 ДОПК, а именно: че даденото значително надхвърля полученото по атакуваната сделка; че сключването е с намерение за увреждане на публичния взискател  и че сделката е  извършени във вреда на публичните взискатели и страна по нея е свързано с длъжника лице.

По иска с правно основание чл. 216, ал.1 т.2 от ДОПК:

Ищецът е твърдял, че даденото значително надхвърля стойността полученото, съпоставяйки цената на която първият ответник е придобил имота и цената, по която впоследствие го е продал на втория ответник. Това, обаче е неправилно, защото цената по която дружеството е придобило имота, е била договорена в предходен период около пет месеца и не може да бъде показателна за реалната стойност на имота към момента на отчуждаването му. В случая от значение за преценката по т.2 е стойността на имота, към датата на продажбата и то обективната пазарна такава, а не отделна изолирана и конкретно договорена. Доказателства, обаче в тази насока ищецът не е ангажирал, а и не е поддържал такова несъответствие към този именно момент. Към датата на сключване на сделката между ответниците са налице данни само за данъчната оценка на имота /25 160,50 лева/, а тя не надхвърля договорената цена /30 000 лв./. Горното налага извода за недоказаност на специфичните за т.2 от чл. 216, ал.1 ДОПК изисквания, поради което този иск се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

По иска с правно основание чл. 216, ал.1 т.4 от ДОПК: Специфичното в това основание на претендираната недействителност е намерението за увреждане. Намерението за увреждане в хипотезата на чл. 216, ал.1, т.4 от ДОПК не се предполага, а следва да бъде доказано, като доказателствената тежест се носи от ищеца. Намерението за увреждане е мисъл и желание да се направи нещо във вреда на кредитора, т.е. съзнание, че със съответния правен акт се уврежда кредитора. Като такъв вътрешно мисловно – емоционално състояние на длъжника то няма самостоятелна изява, която да е обща за всички случаи на разпореждане в контекста на увреждащите разпоредителни волеизявления, а следва да се установи след преценка на всички факти по конкретния спор.

В настоящия случай, намерението е обосновано от ищеца с обстоятелствата, че имотът е продаден от длъжника, след връчване на заповедта за ревизията, че продажбата му затруднява удовлетворяването на публичния взискател, както и че длъжникът не разполага с други недвижими имоти. Тези факти са доказани по делото, но те не водят до извод за наличие на намерение за увреждане у длъжника. Това е така, тъй като процесният имот е бил придобит от длъжника също след връчване на заповедта за данъчната ревизия, т.е. към датата на започване на ревизията, длъжникът не е разполагал с този имот, а го е придобил в хода на същата ревизия, което опровергава твърдението, че е бил продаден с намерението за увреждане на кредитора. Намерението за увреждане се изключва от факта на придобиване на имота в хода на започналата данъчна ревизия. Освен това не е било спорно по делото, а се установява от приложения нотариален акт за продажбата, че цената на имота е била платена от купувача със средства от банков кредит чрез превод от банката. Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не е доказал по делото намерението на длъжника за увреждане на публичния взискател, поради което и искат по чл. 216, ал.1, т.4 от ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По иска с правно основание чл. 216, ал.1 т.6 от ДОПК в тежест на ищеца е да докаже, че сделката е извършена във вреда на публичния взискател и че страна по нея е свързано с длъжника лице. Всички факти от фактическият състав на чл. 216, ал.1 от т.1 до т.2 от ДОПК също следва да се докажат от ищеца.

Оплакванията на въззивника по произнасянето на първата инстанция по този иск касаят само неправилност на извода за липса на установено задължение с влязъл в сила акт. По наличието на тази обща за всички искове  по чл. 216, ал.1 ДОПК предпоставка, настоящата инстанция е изложила съображения по-горе, приемайки че тя е налице.

В случая, вреда за публичния взискател обективно е налице /въпреки, че намерение за увреждането, предвид изложеното по предпоставките на чл. 216, ал.1, т.4 от ДОПК, няма/, защото с излизането на имота от патримониума на длъжника реално се затруднява удовлетворяването му, тъй като получената от продажбата сума може да бъде разходена или укрита.

Налице е и другата предпоставка по чл. 216, т.6 от ГПК – сделката е сключена със свързаното лице А.Ф., упълномощен от управителя на дружеството – длъжник А. М., с правото да управлява и представлява дружеството, да сключва договори, да реализира сделки, да се разпорежда с банковите сметки и т.н., на практика с права изцяло да управлява дружеството.

Следователно, установени са по делото елементите от фактическия състав на иска по чл. 216, ал.1, т.6 от ДОПК, поради което той следва да бъде уважен.

С оглед така постановения резултат, решението на първатата инстанция се явява неправилно в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 216, ал.1, т.6 от ДОПК и същият следва да бъде уважен като се прогласи по отношение на държавата недействителността на сключената между двамата ответници сделка. В останалата част, с която са отхвърлени исковете по чл. 216, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал.6 ГПК „Завод спецмаш” ЕООД и А.А.Ф. следва да заплатят по съответната сметка на Варненския апелативен съд, дължимата държавна такса за двете инстанции в размер на сумата от 2 228,15 лв., както и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на НАП сумата от 795,14 лв., съразмерна на уважената част от исковете, част от платените разноски на особения представител на ответника Ф. - адв. М.Ф..

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ  решение № 1649/19.07.2013 г. постановено по гр.д. № 3310/2012 г. по описа на ВОС В ЧАСТТА, с която е отхвърлен, предявеният от държавата чрез  Ц. С.Д. - публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. В. Търново и Й.Д.Д. старши юрисконсулт, двамата упълномощени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите /НАП/, против  „Завод спецмаш” ЕООД със седалище и адрес на управление – гр. Велико Търново, представлявано от Г.Г.Г. и против А.А.Ф., представляван от особен представител – адв. М. Ф. от ВАК, иск по чл. 216, ал.1, т. 6 от ДОПК за обявяване за недействителна по отношение на държавата, в качеството на взискател на длъжника „ЗАВОД СПЕЦМАШ" ЕООД, сделката обективирана в Нотариален акт №28, том IX, рег.№ 16745, дело № 1628 от 2007 г. на нотариус Борис Василев, с район на действие – РС Варна,  вписан под № 124 в Нотариалната камара, като вместо това постанови:

 ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Държавата, по иска с правно основание чл. 216, ал.1, т.6 от ДОПК, сключения  между „ЗАВОД СПЕЦМАШ" ЕООД, от една страна като продавач, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Христо Ботев” № 54, ЕИК 104630727, представлявано от Г.Г.Г. с ЕГН ********** и А.А.Ф., от друга страна като купувач, с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, договор за продажба на недвижим имот от 21.12.2007 г.,  сключен с нотариален акт №28, том: IX, рег.№ 16745, дело № 1628 от 2007 г. на нотариус Борис Василев, с район на действие – РС Варна,  вписан под № 124 в Нотариалната камара, вписан в службата по вписванията при АВ –Варна с  вх. рег. № 41152 от 27.12.2007 г., акт № 138, том CXXXI, № 32445/2007 г.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1649/19.07.2013 г. постановено по гр.д. № 3310/2012 г. по описа на ВОС в останалата му част.

ОСЪЖДА „ЗАВОД СПЕЦМАШ" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Христо Ботев” № 54, ЕИК 104630727, представлявано от Г.Г.Г. с ЕГН **********  и  А.А.Ф., с ЕГН ********** с постоянен адрес *** да заплатят по съответната сметка на Варненския апелативен съд сумата от 2 228,15 лв., представляваща дължимата държавна такса за двете инстанции.

ОСЪЖДА „ЗАВОД СПЕЦМАШ" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Христо Ботев” № 54, ЕИК 104630727, представлявано от Г.Г.Г. с ЕГН **********  и  А.А.Ф., с ЕГН ********** с постоянен адрес *** да заплатят на Националната агенция за приходите сумата от 795,14 лв., представляваща съразмерна на уважения иск, част от разноските за особен представител.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: