ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

620

 

Гр.Варна, 17. 09.2015 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, 17.09.2015 г., в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

           Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова в.ч.гр.д. № 441 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Църква при Храм „Свети Архангел Михаил”, представлявана от Г. В. П. – председател на църковното настоятелство, против определение № 316 от 29.06.2015 г., постановено по т.д. № 83/2015 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения от жалбоподателя срещу Държавата иск за признаване на осн. чл. 29, ал.1 ЗТР за установено по отношение на ответника, че вписването в регистъра за вероизповеданията при Добрички окръжен съд на заварено местно поделение – юридическо лице на вероизповедание  „Източно православие” – Църковно настоятелство при Храм „Свети Архангел Михаил” с.Българево, община Каварна, което вписване е извършено с решение № 359/14.02.2006 г. по 196/2006 г. по описа на ДОС, е нищожно и църквата е осъдена да заплати на държавата разноските.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е неправилно – незаконосъобразно, като е молил за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за продължаване на производството по него. Изразил е несъгласие с изводите на окръжния съд за недопустимост на предявения иск, поради липса на правен интерес от воденето му и на пасивна процесуална легитимация на ответника. Предявеният иск, чиято правна квалификация неправилно била определена от окръжния съд по чл. 29 от ЗТР, вместо по чл. 604 от ГПК, бил допустим, защото църквата, като местно поделение на Българската православна църква, възниквала като юридическо лице по силата на закона – чл.10, ал.2 от Закона за вероизповеданията и доколкото не се предвиждало вписването й в съдебен регистър /чл. 595, ал.1 ГПК/, с извършеното през 2006 г. вписване на църквата в регистъра на вероизповеданията при окръжния съд, на практика било вписано неподлежащо на вписване обстоятелство, поради което вписването било нищожно. Изложил е съображения, че и самото лице до което вписването се отнася също разполага с правен интерес да иска прогласяването му, и че този иск се предявява срещу държавата, в какъвто смисъл била и правната теория, като е цитирал становище на проф. Живко Сталев в „Българско процесуално право”, девето издание, изд. „Сиела”, стр.1292.

Държавата, чрез министъра на финансите, не е изразил становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на  прекратителното определение на окръжния съд, като неизгодно за него и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:

Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба на Църква при Храм „Свети Архангел Михаил”, представлявана от Г. В. П., в качеството му на председател на Църковното настоятелство, с която срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите,  е бил предявен иск по чл. 604 от ГПК вр. чл. 537, ал.2 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че вписването в регистъра за вероизповеданията при Добричкия окръжен съд на заварено местно поделение - юридическо лице на вероизповедание  „Източно православие” – Църковно настоятелство  при Храм „Свети Архангел Михаил” , с. Българево, което вписване е извършено с решение № 359/14.02.2006 г. по ф.д. № 196/2006 г. по описа на Добричкия окръжен съд, е нищожно и за заличаване на вписването.

Ищецът е развил съображения, че църквата, като местно поделение на Българската православна църква, е юридическо лице по силата на Закона за вероизповеданията /чл.10, ал.2, пр.2 от ЗВ/ и поради това не е подлежала на вписване в регистъра за вероизповеданията при окръжния съд. С Тълкувателно решение № 1 от 23.11.2010 г. по т.д. № 2/2010 г. на ОСТК на ВКС било дадено разяснение, че местните поделения на Българската православна църква – Българска патриаршия не подлежат на пререгистрация по реда на пар.2, ал.4 от ПЗР на ЗВ, а представителната власт на лицата, които ги представляват, се доказва с актовете за избор или назначаване, издадени от органите, които са ги избрали или назначили. Липсвало изискването на чл. 595, ал.1 ГПК - законът да предвижда вписването на местното поделение в съдебен регистър, т.е. вписано било неподлежащо на вписване обстоятелство, поради което вписването било нищожно. Вписването на църквата в регистъра за вероизповеданията при окръжния съд било направено по грешка, поради неправилно тълкуване на закона, и създавало несигурност в отношенията на църквата с третите лица, защото за последните се създавала невярна представа, че църквата е възникнала като юридическо лице от вписването й в регистъра, както и че членовете на църковното настоятелство и представляващият църквата председател на църковното настоятелство, следва да са вписани в този регистър и че първоначално вписаните са актуалните такива.

Държавата е навела възражения за недопустимост на иска, евентуално  – за неговата неоснователност.

Предмет на производството пред окръжния съд е иск за установяване нищожност на вписване, който е изрично уреден от закона установителен иск относно факт с правно значение. С правото да предяви този иск разполага всяко лице, което е засегнато от твърдяното порочно вписване, както и прокурора. Когато искът е предявен от трето лице, той следва да бъде насочен срещу лицето, до което вписването се отнася и то е надлежния ответник по него. Когато искът е предявен от прокурора, той също следва да е насочен срещу лицето, до което вписването се отнася и последното е надлежния ответник по него. С иска разполага и лицето, до което вписването се отнася в хипотезите на чл. 600, т.2 от ГПК, когато това вписване е било направено по искане на орган, овластен да образува, преобразува или прекратява юридическото лице, като надлежен ответник по иска би било това юридическо лице, чийто орган е бил овластен по смисъла на посочената разпоредба.

В случая, ищецът е твърдял, че е юридическо лице - заварено местно поделение на Българската православна църква – Българска патриаршия и не е подлежал на пререгистрация по пар.2, ал.4 от ПЗР на ЗВ, която пререгистрация обаче е била поискана и извършена с вписването му в регистъра на вероизповеданията при окръжния съд. Твърдения в исковата молба, че искането за пререгистрация е било извършено от различен от представителния му орган, в т.ч. от оправомощен за това държавен орган или орган на друго юридическо лице, не са били навеждани. Т.е. няма твърдения, че различно от ищеца лице е поискало вписването му в регистъра при окръжния съд и че трето лице е засегнало правната му сфера. Именно, защото вписването е било извършено в охранително производство по чл. 489 от ГПК /отм./, наведеното твърдение за собствена грешка, поради неправилно към този момент тълкуване на разпоредбата на пар.2, ал.4 от ПЗР на ЗВ, не обосновава правото на иск срещу държавата. Както бе посочено и по-горе, с този иск насочен срещу държавата ищецът, като лице до което вписването се отнася, би разполагал в случай, че вписването е било направено по искане на държавен орган, овластен да образува, преобразува или прекратява юридическото лице /чл.600, т.2 ГПК/. Настоящият случай не покрива последната хипотеза, поради което искът на Църква при Храм „Свети Архангел Михаил” срещу държавата е недопустим. Във връзка с изложеното, оплакванията на жалбоподателя, че неправилно окръжният съд не е отчел възможността за предявяване на иска и срещу държавата, позовавайки се и на правната доктрина в становището на проф.Ж.Сталев, не могат да бъдат споделени, тъй като там е визиран различен от настоящия казус – предявен, от лицето до което вписването се отнася, иск срещу държавата, поради вписано прекратяване на юридическото лице по искане на държавен орган и оспорване на валидността на акта за прекратяването му. 

Предвид изложените съображения, като е направил извод за недопустимост на иска и е прекратил производството по делото, окръжният съд е  постановил правилен съдебен акт, който не страда от визираните в жалбата пороци, поради което следва да бъде потвърден.

С оглед изложените съображения, Апелативен съд –Варна,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 316 от 29.06.2015 г., постановено по т.д. № 83/2015 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, с частна касационна жалба, пред ВКС на РБ, в едноседмичен срок от връчването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: