Р Е Ш Е Н И Е

177

гр.Варна, 14.11.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на втори ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                              МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№441/16г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени въз -зивни жалби както следва:

1/ въззивна жалба вх.№32550/30.10.2015г., подадена от „Пътища и мостове” ЕООД, гр.Варна, представлявано от управителя Р.К., чрез процесуалния представител адв.Д.Д., против решение №1657/09.10.2015г., постановено по гр.д.№1249/14г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които жалбоподателят е осъден да премахне насипаните земни маси и строителни отпадъци в имот с иден- тификатор 10135.2575.1541 по КККР, одобрени 2008г., с адрес гр.Варна, кв.Виница, ул.”Св.Св.Константин и Елена”№41, с площ от 5 451 кв.м., представляващ парцел ХХIII-1020, кв.52, образуван от ПИ 1020, кв.42а, при съответни граници, като изравни терена в съответствие със състоянието му преди 2009г. на нивото на уличната регулация, по иска на С.И.В., Г.П.Т., Д. А. Т., Т.П.Т., П.Л.П., М.П.Г. и Е.П.Г., както и е осъден да им заплати съдебно-деловодни разноски.В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният против жалбоподателя иск с пр.осн. чл.109 от ЗС бъде отхвърлен.Претендират се разноски.

В депозирания по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК отговор въззиваемите С.И.В., Г.П.Т., Д.А.Т., То -дор П.Т., П.Л.П./последната и като правоприемник на починалия в хода на производството П. Г.П./, М.П.Г. и Е.П.Г./последните двама като правоприемници на починалия в хода на производството П. Г.П./, всички чрез процесуалния си представител адв.А.Д., поддържат становище за неоснователност на жалбата и молят решението в обжалваната му част да бъде потвърдено.Претендират разноски.

2/ въззивна жалба вх.№37353/15.12.2015г., подадена от „Рутекс”ООД, гр.С., представлявано от управителя П.С., чрез процесуалния представител адв. С.А., против решение №1892/18.11.2015г., постановено по гр.д.№1249/14г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е допълнено по реда на чл.248 от ГПК решение №1657/09.10.2015г., постановено по гр.д.№1249/14г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му относно разноските.В жалбата се твърди, че решението е неправилно предвид неприсъждане на пълния претендиран от страната размер на сторените от нея разноски, като се претендира да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него постановено друго, с което й се присъдят разноски за разликата над общо присъдените 2 487, 50лв. до претендираните 8 462лв.Претендират се разноски.

В депозирания по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК отговор въззиваемите С.И.В., Г.П.Т., Д.А.Т., То -дор П.Т., П.Л.П./последната и като правоприемник на починалия в хода на производството П. Г.П./, М.П.Г. и Е.П.Г./последните двама като правоприемници на починалия в хода на производството П. Г.П./, всички чрез процесуалния си представител адв.А.Д., поддържат становище за неоснователност на жалбата.

3/ насрещна въззивна жалба вх.№4363/11.02.2016г., подадена от С.И.В., Г.П.Т., Д.А.Т., Т.П. Тодо- ров, П.Л.П./последната и като правоприемник на починалия в хода на производството Петко Г.П./, М.П.Г. и Е. Пет -ков Г./последните двама като правоприемници на починалия в хода на производството П. Г.П./ против решение №1892/18.11.2015г., постановено по гр.д.№1249/14г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е допълнено по реда на чл.248 от ГПК решение №1657/09.10.2015г., постановено по гр.д.№1249/14г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му относно разноските като жалбоподателите са осъдени да заплатят на „Рутекс”ООД на осн. чл.78, ал.3 от ГПК съдебно-деловодни разноски в общ размер от 2 487,50лв./конкретно С.В., Г.Т., Д.Т. и Т.Т. всеки сумата от по 317,50лв., П.П. сумата от 617,50лв., М. Г. и Е.Г. всеки сумата от по 300лв./.В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, т.к. съдът се е произнесъл по молба по реда на чл.248 от ГПК без страната, поискала допълването, да е представила изискуемия списък по чл.80 от ГПК, като се претендира да бъде обезсилено в обжалваната му част, евентуално се твърди, че е неправилно в тази му част и се претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което молбата на „Рутекс”ООД с пр.осн. чл.248 от ГПК се остави без уважение.Претендират се разноски.

В депозирания по насрещната жалба в срока по чл.263, ал.3 от ГПК отговор „Рутекс”ООД поддържа становище за нейната неоснователност.

4/ въззивна жалба вх.№15239/27.05.2016г., подадена от „Рутекс”ООД, гр.С., представлявано от управителя П.С., чрез процесуалния представител адв. С.А., против решение №521/18.04.2015г./в решението е допусната очевидна фактическа грешка при посочване на годината на постановяването му - посочена е 2015г., като действителната такава е 2016г./, постановено по гр.д.№1249/14г. по описа на ВОС, гр.о., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №1892/18.11.2015г., постановено по гр.д.№1249/14г. по описа на ВОС, гр.о., както следва: на лист четвърти, ред 25 от горе на долу следва да се чете, че се отхвърля претенцията на „Рутекс”ООД за присъждане на разноски за разликите: за С.В. Г.Т., Д.Т. и Т.Т. за всеки сумата, представляваща разликата над присъдената сума от 317,30лв./допусната е очевидна фактическа грешка, като присъдената сума е 317,50лв., а не 317,30лв./ до претендираните 1 080,07лв., за П.П. сумата, представляваща разликата над 617лв. до 2 098,91лв., за М.Г. и Е.Г. за всеки за сумата, представ -ляваща разликата над 300лв. до 1 020,54лв.В жалбата се твърди, че решението е неправилно предвид неприсъждане на пълния претендиран от страната размер на сторените от нея разноски, като се претендира да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него постановено друго, с което й се присъдят разноски за разликата над 2 487,50лв. до 8 462лв.Претендират се разноски.

В депозирания по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК отговор въззиваемите С.И.В., Г.П.Т., Д.А.Т., Т.р П.Т., П.Л.П./последната и като правоприемник на починалия в хода на производството П. Г.П./, М.П.Г. и Е.П.Г./последните двама като правоприемници на починалия в хода на производството П. Г.П./, всички чрез процесуалния си представител адв.А.Д., поддържат становище за неоснователност на жалбата по изложените в отговора съображения.

5/ насрещна въззивна жалба вх.№20211/14.07.2016г., подадена от С.И.В., Г.П.Т., Д.А.Т., Т.П.Т., П.Л.П./последната и като правоприемник на починалия в хода на производството П.Г.П./, М.П.Г. и Е.П.Г./последните двама като правоприемници на починалия в хода на производството П.Г.П./ против горецитираното решение №521/18.04. 2015г., постановено по гр.д.№1249/14г. по описа на ВОС, гр.о.В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, т.к. съдът се е произнесъл по молба по реда на чл.248 от ГПК без страната, поискала допълването, да е представила изискуемия списък по чл.80 от ГПК, като се претендира да бъде обезсилено, евентуално се твърди, че е неправилно и се претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което молбата на „Рутекс”ООД с пр.осн. чл.248 от ГПК се остави без уважение.Претендират се разноски.

В депозирания по насрещната жалба в срока по чл.263, ал.3 от ГПК отговор „Рутекс”ООД поддържа становище за нейната неоснователност.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и уточняващата такава към нея от 16.06.2014г. ищците С. И.В., Г.П.Т., Д.А.Т., Т.П.Т., П.Л.П., Петко Г.П., последният почи -нал в хода на производството и заместен от правоприемниците си П.Л.П., М.П.Г. и Е.П.Г., излагат, че са съсобствени -ци на поземлен имот с идентификатор 10135.2575.1541 по КККР на гр.Варна, одобрени 2008г., с площ от 5 451 кв.м., при съответни граници, при квоти: С.В. - 3/8 ид.ч., Г.Т. и Д.Т. - 1/8 ид.ч. в условия на СИО, Т.Т. - 1/8 ид.ч., П.П. и П.П. - 3/8 ид.ч. в условия на СИО.Въз основа на договор за строителство от 16.09.2008г. с възложител ответникът Община Варна и изпълнител ответникът „Пътища и мостове”ЕООД е извършена рехабилитация на пътни отсечки в Община Варна, между които и тази, граничеща с посочения имот.В хода на строителството и като резултат от него имотът им бил затрупан със земни маси и строи- телни отпадъци с приблизителна височина 2,5м.Въпреки декларирания от посочения като ръководител на изпълнението по цитирания договор служител в „Пътища и мостове”ЕООД ангажимент насипаните земни маси и строителни отпадъци да бъдат отстранени в срок до 30.05.2009г., същият не е изпълнен.Понастоящем имотът е затрупан със същите отпадъци, за което ищецът С.В. е депозирал жалба в РДНСК-Североизточен район, по която е извършена съвместна проверка с Район „Приморски” при Община Варна и е установено наличието на насипаните земни маси и строителни отпадъци.Предвид изложеното претендират ответниците Община Варна и „Пътища и мостове”ЕООД да бъдат осъдени да премахнат насипаните в имота им при изпълнението на горецитирания договор за строителство земни маси и строителни отпадъци.Последните от своя страна съставляват и пречка ищците да реализират инвестиционните си намерения за имота, като с това са им нанесени имуществени вреди.Отговорни за нанесените им имуществени вреди са ответниците Община Варна и „Пътища и мостове”ЕООД, както и ответникът „Рутекс”ООД, гр.С.-дружеството, осъществявало строителен надзор при извършване на строителството, предвид което претендират тримата ответници да бъдат осъдени солидарно да заплатят на всеки от ищците сумата от по 1 250лв., предявена като частичен иск, целият за С.В. от 375 000лв.; за Г.Т. от 62 500лв., за Д.Т. от 62 500лв., за Т.Т. от 125 000лв., за П.П. от 187 500лв. и за П.П. *** в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени. Твърди, че предявеният против Община Варна иск с пр.осн. чл.109 от ЗС е недопустим, т.к. Община Варна не е извършвала каквито и да било въздействия или посегателства, смущаващи правото на собственост на ищците върху имот с идентификатор с 10135.2575.1541, като и от самите ищци се твърди, че струпването на земни маси и строителни отпадъци в него е извършено от „Пътища и мостове” ЕООД.По идентични съображения твърди, че не е процесуално легитимиран да отговаря и по предявените искове с пр.осн. чл.49 от ЗЗД.В случай, че се приеме, че Община Варна е процесуално легитимирана страна по исковете, твърди, че същите са неоснователни, т.к. при изпълнението на договора за строителство от 16.09. 2008г., по който Община Варна е възложител, а „Пътища и мостове”ЕООД изпъл - нител, в имота на ищците не са били складирани строителни отпадъци и земни маси.Твърди, че в Община Варна не е постъпвала каквато и да било информация от ищците, подкрепена с доказателства, че от изпълнението на договора за тях са възникнали подобни последици.От изпълнението на този договор и не би могло да се генерира твърдяното количество строителни отпадъци.От 2009г. до датата на подаване на исковата молба е изминал значителен период от време, през който е възможно трети лица да са изхвърляли отпадъците си в имота.Оспорва твърденията на ищците, че са претърпели имуществени вреди като резултат от струпване на твърдените строителни отпадъци.Прави възражение за изтекла погасителна давност.     

Ответникът „Пътища и мостове”ЕООД, гр.Варна в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.Твърди, че при изпълнението на договора за строителство от 16. 09.2008г. не е складирал каквито и да било отпадъци в имота на ищците.Оспорва твърдението, че упълномощен представител на дружеството е подписвал декларация, свързана с почистването на имота от отпадъци.Ако и да има складирани отпадъци в имота, то те са складирани там след 2012г., т.е. много след приключване изпълнението на договора.В съставения за строителството акт обр.15 от 08.09. 2009г. безспорно е установено, че генерираните при строителството отпадъци са били извозени на определеното от Община Варна място в м.”Балъм дере”, землището на кв.Владиславово.Твърди, че ищците не са претърпели твърдените имуществени вреди като резултат от виновно поведение на негови служители.Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Ответникът „Рутекс”ООД, гр.Варна в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявения против него иск и моли да бъде отхвърлен.Твърди, че от издаденото за обекта разрешение за ползване от 13. 10.2009г. от Началника на РДНСК Варна, както и от предхождащия го протокол обр. 16 от 02.10.2009г. безспорно се установява, че при приключване на дейностите по строежа, изпълнен от „Пътища и мостове”ЕООД, всички строителни площадки са почистени и всички отпадъци са извозени.Твърди, че „Пътища и мостове”ЕООД е възложило на „Хидрострой”АД извозването и оползотворяването на строителните отпадъци и земни маси от строежа.Твърди, че находящите се в имота на ищците отпадъци към момента на завеждане на иска не са отпадъците, реализирани по време на строежа, извършен от „Пътища и мостове”ЕООД, като вид и обем.Последните са в много по-малък обем и са били извозени от имота преди издаване на разрешението за ползване.Отпадъците в имота на ищците, констатирани с протокол на РДНСК, Североизточен район от 2013г., са депонирани от трети лица в период много след приключване на дейностите по договора от 16.09.2008г.Поради липсата на струпани строителни отпадъци от „Пътища и мостове”ЕООД при изпълнение на цитирания договор и ищците не са претърпели твърдените от тях имуществени вреди.Прави възражение за изтекла погасителна давност.

С влязло в сила в долупосочените си части решение е уважен предявеният против Община Варна иск с пр.осн. чл.109 от ЗС, както и са отхвърлени предявените против Община Варна, „Пътища и мостове”ЕООД и „Рутекс”ООД искове с пр.осн. чл.49 от ЗЗД.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

По възззивна жалба вх.№32550/30.10.2015г.

Предявен е иск с пр.осн. чл.109 от ЗС.

Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че въззиваемите са съсобственици на недвижим имот с идентификатор 10135.2575.1541 по КККР на гр.Варна, одобрени 2008г., при квоти С.Василев-3/8 ид.ч., Г.Т. и Д.Т.-1/8 ид.ч. в условия на СИО, Т.Т.-1/8 ид.ч., П.П. и П.П.-3/8 ид.ч./понастоящем П.П. 4/16 ид.ч., М.Г.-1/16 ид.ч. и Е.Г. 1/16 ид.ч./, придобити от С.В. с договор за покупко-про -дажба, обективиран в н.а.№155/04г., договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№23/11г., и брачен договор с нотариално заверени подписи, вписан на 26.06.2013г., от Т.Т. с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№155/04г. и след прекратяване на СИО с прекратяване на брак с решение  по гр.д.№166/09г. по описа на ВРС, от Г.Т. и Д.Т. с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№189/09г., от П.П. и П.П. с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№155/04г. и договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№23/ 11г.

Също не е спорно, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че по възложена от Община Варна обществена поръчка по реда на ЗОП с определения по нея изпълнител „Пътища и мостове”ЕООД е бил сключен договор на 16.09.2008г. за изпълнение на рехабилитация на пътни отсечки в Община Варна, канализация и озеленяване, а за упражняване на строителен надзор при извършване на горепосочените строителните дейности е бил сключен с „Рутекс”ООД на 30.09.2008г. договор за упражняване на строителен надзор по време на строителството.

За обекта е издадено от гл.архитект на Община Варна разрешение за строеж № 116/14.06.2006г., съгласно което изпълнителят следва да сключи договор с лицензирано от РИОСВ дружество за извозване и изхвърляне на генерираните при строителството строителните отпадъци на кариерата в м.”Прибой”, землището на кв. Галата.В съставения за обекта протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия/образец 2а от по Наредба №3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството/ от 19.02.2009г. е посочено, че за извозването на хумус и земни маси е сключен договор с „Хидрострой”АД от 29.12.2008г./представен по делото/, а извозване на строителни отпадъци се извършва въз основа на разрешение от 31.10.2008г. на МОСВ, РИОСВ Варна/представено по делото и даващо възможност на „Пътища и мостове”ЕООД до 31.12.2009г. на осн. чл.12, ал.1, т.1 от Закон за управление за отпадъците /обн. 2003г., отм. 2012г., действащ към 2008г./ да извършва дейности по събиране, временно съхранение, транспортиране и оползотворяване на отпадъци на посочените в разрешението площадки, една от които в с.Здравец, Община Аврен/.

В съставения на 08.09.2009г. за строителния обект констативен акт за установяване на годността за приемане на строежа/акт образец 15 по Наредба №3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството/, подписан от представители на възложителя, изпълнителя и на осъществяващия строителен надзор, е посочено, че строителната площадка е оставена в добър вид, няма замърсявания от строителната дейност, отпадъците от строителството са извозени на определената от Община Варна м.”Балъм дере”, землището на кв.Владиславово.В съставения на 02.10.2009г. протокол за установяване на годността за ползване на строежа/ образец 16 по цитираната Наредба №3/31.07.2003г./, подписан от представител на РДНСК Варна и представители на възложителя, изпълнителя и на осъществяващия строителен надзор, също е посочено, че строителните площадки са почистени и отпадъците са извозени.За обекта е издадено от началника на РДНСК Варна разрешение за ползване на 13.10.2009г.

На осн. чл.1, ал.4 от Наредба  №3/31.07.2003г. съставените и оформени по реда на тази наредба актове и протоколи имат обвързваща участниците в строителството доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация/приемане/ на строежите.В срок въззиваемите са оспорили горепосочените констатации в актовете относно почистване на строителните площадки и извозване на отпадъците касателно техния имот. От заключенията на СТЕ от 13.01.2015г. и 11.03.2015г. на в.л.К.В., кредитирани от съда като обективно и компетентно дадени, и обясненията на в.л. в о.с.з. се установява, че имот с идентификатор 10135.2575.1541 е затрупан със строителни отпадъци /скални и бетонни отломки, чакъл, множество стари ел.стълбове-около 30-40бр./ и земни маси, които отгоре са затревени, т.е. затрупването е от преди няколко години.Височината от към източната част на имота, находяща се срещу гробищния парк, е около 2, 5 м. до 3м., в югозападния край е около 0, 6м.Съгласно съставения План за движение на излишни земни маси и строителни отпадъци за участъка от ремонтираните пътни отсечки в кв.Виница общо остатъкът от земни маси и строителни отпадъци възлизат на 4 259, 80 куб.м.При съпоставката между оцифрената тахиметричната снимка/способ за заснемане на земния релеф/ за имота, изработена през 2006г., и изготвената от в.л. нова тахиметрична снимка към 21.02.2015г. се установява, че натрупаните земни маси и строителни отпадъци в имот с идентификатор 10135.2575.1541 възлизат на 2 758 куб.м.Кредитирайки заключенията на СТЕ, съдът приема, че имотът на въззиваемите с посочения идентификатор е затрупан със земни маси и строителни отпадъци понастоящем, като затрупването е осъществено след 2006г. в посочения обем.

Съгласно показанията на св.Т.Т. същият е баща на Д. Т. /била съсобственик на имота до 2011г./.Между 2008г.-2010г. познати му се обадили и му казали, че има натрупани строителни материали в имота от някакви фирми. Имотът е с площ от около 4-5 дка., има правоъгълна форма.Отишъл на място и видял, че има камиони и булдозери, правили отводнителен канал.В имота имало насипани земни маси, голяма канара, около 5-6м., камионните не можели да изсипват и булдозер бутал пръстта навътре.Преди това височината на терена била на новото на улица.Обадил се на служител в кметство Виница, за да попита кой е разрешил да се използва парцела, но му отговорили, че не знаят.Написали и жалба до РДНСК, че имотът се ползва неправомерно за сметище.Обадил му се Р. К./управител на „Пътища и мостове”ЕООД/, уредили си среща в неговия офис и се уговорили, че ще махнат пръстта.Обяснил, че е била натрупана там, защото правят канализация и не могат да я върнат цялата обратно.Подписал се протокол с някакво момче от фирмата, че ще почистят имота като махнат пръстта до м.05. 2009г.Видял, когато след месец-два почнали да разчистват, но не разчистили всичко, и сега имотът не е разчистен.

Съгласно показанията на св.Ч.А. лично той уведомил св.Т.Т., че парцелът е използван за депо за отпадъци-огромни камари земни маси/с височина над 5 м./ и инертни материали.”Пътища и мостове”ЕООД извършвали ремонти дейности по полагане на канализация в кв.Виница, камионите им товарили и разтоварвали там.Преди това нивото на имота било нивото на бордюра на улицата, след това струпване на земни маси и инертни материали разликата била е голяма. И понастоящем има струпани земни маси и отпадъци, но нивото е по-ниско.

Съгласно показанията на св.С.С. същият работи като технически ръководител в „Пътища и мостове”ЕООД.Преди започване на работата им по канализацията на ул.”Св.Св.Константин и Елена”, кв.Виница през м.02.2009г. уведомили кметството да им бъде посочено временно депо за отстраняване на излишни земни маси и като такова им бил посочен процесния имот.При ремонтната дейност част от пръстта се е изсипвала в имота, но после се е ползвала за обратен насип.Имало е и строителни отпадъци като части от плочки, бордюри, парчета асфалт, които са също са депонирани там, но след това са извозвани.Изсипвали в първия десен ъгъл на правоъгълния парцел.Той изглеждал като сметище, имало строителни отпадъци от вида на чували с вар, с височина около 2 м.След като дошли полицаи и ги предупредили да не изхвърлят в имота отпадъци, всичко до края на м.04.2009г. било обрано от тях с фадрома.Началник на обекта бил Д. К. Т.

Съгласно показанията на Т.Д. същият участвал като външен експерт при изграждане на канализацията.В задълженията му се включвал и контролът върху временните площадки за депониране на отпадъци.Имотът му бил показан като такова временно депо.Бил пълен със строителни отпадъци на ниво около 1, 5м. Земните маси се изхвърляли там, после били почистени.Когато минавала прие -мателната комисия през м.11.2009г. нивото на имота визуално изглеждало същото като отпреди строителството.

При съвкупния анализ на така ангажираните гласни доказателства съдът приема, че имотът на въззиваемите с идентификатор 10135.2575.1541 е бил използван от служители на въззивника като временно депо за складиране на генерираните при извършваните строителни дейности по договора от 16.09.2008г. строителни отпа -дъци и земни маси.Така, вкл. и съгласно показанията на водените от въззивника свидетели.Видно от представените от Община Варна документи по преписка вх.№ РД-9-9100/182/01.04.2009г. е, че съсобствениците на имота към тази дата Д.Т., П.П., Д.В. и Г.Т. ***, че в имота им са изхвърляни строителни отпадъци от „Пътища и мостове”ЕООД, вкл. с посочени номера на камиони и багери.Съгласно изготвения отговор от Община Варна от 09. 04.2009г. от директор дирекция „Осигуряване и опазване на обществения ред” след извършена проверка е установено, че „Пътища и мостове”ЕООД извършва ремонтни дейности на пътната настилка и изхвърля пръст в имота им и към момента на проверката като на груповия и техническия ръководител на строежа и на шофьора на товарния автомобил са съставени АУАН по чл.39 от Наредба за обществения ред на Община Варна.Впоследствие лицата са оттеглили с молба от 08.04.2009г. жалбата си като са посочил, че са постигнали споразумение с „Пътища и мостове” ЕООД.Касае се за посочената от св.Т.Т.в декларация от 06.04.2009г., подписана от Д.Т./ръководител на обекта, съгласно показанията на св.С. С./, съгласно която до приключване на строителните работи не по-късно от 30.05.2009г. ще бъдат отстранени всички складирани на временно депо отпадъци в имота на Т.Т./свидетелят Т. е бил упълномощен от съсобствениците на имота с пълномощно с нотариално заверени подписи да ги представлява по повод имота/.

Неоснователни са възраженията на въззивника, че показанията на св.Т.Т. не следва да се кредитират, т.к. същият описва имот с правоъгълна форма, докато формата на процесния имот е неправилна.Видно от скиците на имота по КККР, СТЕ, скицата към заключението на СТЕ/л.260 от делото на ВОС/ и н.а.№155/04г. е, че при първоначалното придобиване на собствеността през 2004г. същият е състав- лявал един имот - ПИ №1020, кв.42а с площ от 6 810 кв.м.Впоследствие през 2005г. за имота е изработен ПУП-ПРЗ и е разделен на два парцела, съответно УПИ XXIII-1020 и XXIV-1020.На по-големия от тях - УПИ XXIII-1020 с площ от 5 451 кв.м. по КККР от 2008г. е даден идентификатор 10135.2575.1541, а на по-малкия с площ от 1 359 кв.м. идентификатор 10135.2575.1542.Материализирана на място граница между имотите обаче няма, като свидетелят описва големия имот, а не по-малкия. Съдът не кредитира показанията на св.С.С. и Т.Д. в частите им съгласно които след приключване на строителните дейности всички строителни отпадъци и земни маси, депонирани от „Пътища и мостове”ЕООД, били почистени и нивото на терена изравнено, както и в частите им, че отпадъци са изсипвани само в малкия долен десен ъгъл на големия правоъгълен имот/т.е. в съседния на процесния имот с идентификатор 10135.2575.1542/.Показанията им противоречат на заключението на СТЕ, от което се установява, че и понастоящем процесният имот е затрупан със земни маси и строителни отпадъци в посочения обем, които са в имота от няколко години.Показанията им противоречат и на констатациите на РДНСК-Североизточен район по повод подадената от въззиваемия С.В. жалба на 03.09.2013г. с искане за предприемане на действия по повод складираните в имота му строителни отпадъци в изпратеното до кмета на район „Приморски” при Община Варна уведомление от 06.11.2013г., съгласно което при съвместна проверка на 21.10.2013г. от представител на РДНСК и район „Приморски” е установено наличието на струпани земни маси и строителни отпадъци в имот с идентификатор 10135.2575.1541, като следва с оглед компетентността, указана в чл.112 от ЗУО, в указания срок да бъдат предприети дейности по събирането и транспортирането на същите.Показанията на св.Т.Т. и св.Ч.А. от своя страна се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, вкл. и в частите им, съгласно които първоначално е започнало разчистване на извозване на отпадъците и земните маси, но част от тях са останали.

Предвид гореизложеното съдът приема, че имотът на въззиваемите с идентификатор 10135.2575.1541 е бил използван като временно депо от въззивника при осъществяваните от него строителни дейности по сключения с Община Варна договор от 16.09.2008г. за изхвърляне на земни маси и строителни отпадъци.Част от тях са били извозени, но други са останали и пречат на въззиваемите да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху имота им.Предвид горното и въззивникът следва да бъде осъден да премахне същите като възстанови състоя -нието на имота отпреди извършване на въздействието върху него, като изравни терена на нивото на уличната регулация.Предвид установяване на предпоставките, предвидени в чл.109 от ЗС, предявеният иск следва да бъде уважен.Постановеното в този смисъл първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78, ал.1 от ГПК на възиваемите следва да бъдат присъдени сторените от тях разноски по посочената въззивна жалба, представляващи адв.възнаграждение, заплатено в брой, съгласно съставените разписки, а именно на С.В.- 3393, 29лв., на П.П.-2 474, 20лв. на М.Г.-1 095, 55лв., на Е.Г.-1 095, 55лв., на Т.Т.-1 555, 09лв., на Г.Т.-1 095,55лв., на Д.Т.-1 095,55лв. 

По жалба вх.№37353/15.12.2015г., жалба вх.№4363/11.02.2016г., жалба вх.№ 15239/27.05.2016г. и жалба вх.№20211/14.07.2016г.

С решение №1657/09.10.2015г. са отхвърлени предявените от ищците против Община Варна, „Пътища и мостове”ЕООД и „Рутекс”ООД частични искове с пр.осн. чл. 49 от ЗЗД за осъждането им солидарно да заплатят на всеки от ищците С.В., Г.Т., Д.Т., Т.Т. и П.П. сумата от по 1 250лв., а на правоприемниците на починалия в хода на производството П.П., също предявил иск за сумата от 1 250лв. - П.П., М.Г. и Е.Г. за всеки сумата от по 416,66лв.„Рутекс”ООД е ответник единствено по исковете с пр.осн. чл.49 от ЗЗД. Същият е претендирал присъждане на сторените от него разноски в производството в размер на 8 462лв., от които адв.възнаграждение в размер на 8 262лв. и възнаграждение за в.л. в размер на 200лв. или общо сумата от 8 462лв.За претендираното адв.възнаграждение са представени доказателства за заплащането му по банков път на 09.09.2014г.За претендираните разноски е представен списък по чл.80 от ГПК с молба от 22.01.2015г., молба от 24.01.2015г. и с молба от 19.03. 2015г.Трите молби са докладвани от съда и приети съответно в о.с.з. на 22.01. 2015г., 19.02.2015г. и в о.с.з. на 19.03.2015г., като на първото и последното е присъствал процесуалният представител на ищците.Впоследствие са проведени още две о.с.з. като в последното от 10.09.2015г. е даден ход на устните състезания.По така претендираното адв.възнаграждение в срок до приключване на устните състезания на 10.09.2015г., вкл. в представената писмена защита, ищците не са възразявали за прекомерност на претендираното от ответника „Рутекс”ООД адв.възнаграждение.С решение №1657/09.10.2015г. съдът при отхвърляне на предявените искове с пр.осн. чл.49 от ЗЗД не се е произнесъл по искането на „Рутекс”ООД за присъждане на разноски.

В срока за обжалване на решение №1657/09.10.2015г. „Рутекс”ООД е депозирало на 20.10.2015г. молба с пр.осн. чл.248 от ГПК за допълване на решението в частта му относно разноските с присъждане на сумата от 8 462лв.В същата молба се съдържа и искане за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в дис -позитива на решението в частта му по иска с пр.осн. чл.109 от ЗС.С решение № 1892/18.11.2015г. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението си от 09.10.2015г. на осн. чл.247 от ГПК и е допълнил същото решение в частта му относно разноските на осн. чл.248 от ГПК като е осъ -дил ищците да заплатят на „Рутекс”ООС разноски за адв.възнаграждение като е редуцирал същото до минималните предвидени размери.Намаляването е извършено с оглед направеното от ищците в отговора им по молбата с пр.осн. чл.248 от ГПК възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение.По отноше -ние на сумата от 200лв. за възнаграждение за в.л. е изложил съображения за недължимост на същата.В диспозитива на решението не е обективирана волята, видна от мотивите, че молбата с пр.осн. чл.248 от ГПК следва да бъде отхвърлена за разликата над присъдените суми/общо 2 487,50лв./ до претендираните 8462лв.С решение №521/18.04.2015г./в решението е допусната очевидна фактическа грешка при посочване на годината на постановяването му - посочена е 2015г., като действителната такава е 2016г./, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №1892/18.11.2015г., както следва: на лист четвърти, ред 25 от горе на долу следва да се чете, че се отхвърля претенцията на „Рутекс”ООД за присъждане на разноски за разликите: за С.В. Г.Т., Д.Т. и Т.Т. за всеки сумата, представляваща разликата над присъдената сума от 317, 30лв./допусната е очевидна фактическа грешка, като присъдената сума е 317,50лв., а не 317,30лв./ до претендираните 1 080,07лв., за П.П. сумата, пред -ставляваща разликата над 617лв. до 2 098, 91лв., за М.Г. и Е.Г. за всеки за сумата, представляваща разликата над 300лв. до 1 020, 54лв.

Съдът приема, че молбата на „Рутекс”ООД за допълване на решението на ВОС от 09.10.2015г.в частта му относно разноските с присъждане на всички сторените от страната разноски е основателна предвид следното.За претендираните от страната разноски са представени доказателства за реалното им извършване, както и е представен в срок изискуемият списък по чл.80 от ГПК.Предявените против дружеството искове от ищците са изцяло отхвърлени, предвид което и същите му дължат разноски на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.По отношение на претендираното адв. възнаграждение не е направено в рамките на преклузивния в настоящия случай срок за това, а именно до приключване на устните състезания на 10.09.2015г., до когато ищците и са имали обективно възможността да го сторят, възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК.Направеното от тях възражение в отговора им на молбата с пр.осн. чл.248 от ГПК е направено след изтичане на предвидения срок за това, предвид което и не следва да бъде взето предвид.Сторените разноски за вещо лице също следва да им бъдат присъдени, доколкото тези разноски са направени по осъществената защита по предявените против дружеството искове с  пр. осн. чл.49 от ЗЗД, свързана с преюдициалното за тези искове правоотношение по осъществяване на твърдените неоснователни въздействия върху имота на ищците. След като предявените против дружеството частични искове са отхвърлени изцяло ищците следва да понесат тежестта на направените от ответника по тях разноски. Възражението за прекомерност не следва да бъде зачитано по изложените по-горе съображения.Общо разноските са в размер на 8 462лв. и доколкото са предявени от всеки от първоначалните шестима ищци искове с цена всеки от по 1 250лв., тези разноски следва да бъдат разделени по-равно между тях или всеки дължи сумата от по 1 410, 33лв.Тримата правоприемници на починалия в хода на производството П.П. отговарят по-равно или всеки за сумата от по 470, 11лв.Общо П.П. дължи 1 880, 44лв.

По изложените съображения съдът приема, че молбата на „Рутекс”ООД с пр.осн. чл.248 от ГПК за допълване на решението на ВОС от 09.10.2015г. в частта му относно разноските следва да бъде уважена в цялост с присъждане на горепосочените разноски.Обжалваното решение от 18.11.2015г. в частта му по чл.248 от ГПК и обжалваното решение от 18.04.2016г. за неговата поправка следва да бъде отменени и вместо тях постановено друго, с което се допълни решението от 09.10.2015г. в частта му относно разноските в изложения смисъл.На „Рутекс”ООД следва да бъдат присъдени сторените за въззивното производство разноски по подадените от него жалби в размер на 290лв., от които 50лв.-д.т. и адв.възнаграждение в размер на 240лв., от които по 48, 33лв. С.В., Т.Т., Г.Т. и Д.Т., П. П. 64, 44лв., Е.Г.-16, 11лв. и М.Г.-16, 11лв.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1657/09.10.2015г., постановено по гр.д.№1249/14г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които „Пътища и мостове”ЕООД, гр.Варна е осъден да премахне насипаните земни маси и строителни отпадъци в имот с идентификатор 10135.2575.1541 по КККР, одобрени 2008г., с адрес гр.Варна, кв. Виница, ул.”Св.Св.Константин и Елена”№41, с площ от 5 451 кв.м., представляващ парцел ХХIII-1020, кв.52, образуван от ПИ 1020, кв.42а, при съответни граници, като изравни терена в съответствие със състоянието му преди 2009г. на нивото на уличната регулация, по иска на С.И.В., Г.П.Т., Д.А.Т., Т.П.Т., П.Л.П., М.П.Г. и Е.П.Г., на осн. чл.109 от ЗС, както и е осъден да им заплати съдебно-деловодни разноски на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „Пътища и мостове”ЕООД, ЕИК 813029821, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Д-р Пюскюлиев”№3, ет.4 да заплати на С.И.В. с ЕГН ********** *** сумата от 3 393, 29лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въз -зивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „Пътища и мостове”ЕООД, ЕИК 813029821, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Д-р Пюскюлиев”№3, ет.4 да заплати на Г.П.Т. с ЕГН ********** *** сумата от 1 095, 55лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „Пътища и мостове”ЕООД, ЕИК 813029821, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Д-р Пюскюлиев”№3, ет.4 да заплати на Д.А.Т. с ЕГН ********** *** сумата от 1 095, 55лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инс -танция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „Пътища и мостове”ЕООД, ЕИК 813029821, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Д-р Пюскюлиев”№3, ет.4 да заплати на Т.П.Т. с ЕГН ********** *** сумата от 1 555, 09лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „Пътища и мостове”ЕООД, ЕИК 813029821, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Д-р Пюскюлиев”№3, ет.4 да заплати на П.Л.П. с ЕГН ********** ***, лично и в качеството й правоприемник на починалия в хода на производството П. Г.П.,  сумата от 2 474, 20лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „Пътища и мостове”ЕООД, ЕИК 813029821, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Д-р Пюскюлиев”№3, ет.4 да заплати на М.П.Г. с ЕГН ********** ***, в качеството му правоприемник на починалия в хода на производството П. Г. П., сумата от 1 095, 55лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „Пътища и мостове”ЕООД, ЕИК 813029821, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Д-р Пюскюлиев”№3, ет.4 да заплати на Е.П. Г. с ЕГН ********** ***, в качеството му правоприемник на починалия в хода на производството П. Г.П., сумата от 1 095, 55лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

ОТМЕНЯ решение №1892/18.11.2015г., постановено по гр.д.№1249/14г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е допълнено по реда на чл.248 от ГПК решение №1657/09.10.2015г., постановено по гр.д.№1249/14г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му относно разноските, като и решение №521/18.04.2015г./в решението е допусната очевидна фактическа грешка при посочване на годината на постановяването му - посочена е 2015г., като действителната такава е 2016г./, постановено по гр.д.№1249/14г. по описа на ВОС, гр.о., и вместо тях ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА на осн. чл.248 от ГПК решение №1657/09.10.2015г., постановено по гр.д.№1249/14г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му относно разноските, както следва:

ОСЪЖДА С.И.В. с ЕГН ********** *** да заплати на „Рутекс”ООД, ЕИК 831204083, със седалище и адрес на управление гр.С.,***, сумата от 1 410, 33лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА Г.П.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на „Рутекс”ООД, ЕИК 831204083, със седалище и адрес на управление гр.С.,***, сумата от 1 410,33лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА Д.А.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на „Рутекс”ООД, ЕИК 831204083, със седалище и адрес на управление гр.С.,***, сумата от 1 410,33лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА Т.П.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на „Рутекс”ООД, ЕИК 831204083, със седалище и адрес на управление гр.С.,***, сумата от 1 410,33лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА П.Л.П. с ЕГН ********** ***, лично и в качеството й правоприемник на починалия в хода на производството П. Г.П., да заплати на „Рутекс”ООД, ЕИК 831204083, със седалище и адрес на управление гр.С.,***, сумата от 1 880,44лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА М.П.Г. с ЕГН ********** ***, в качеството му правоприемник на починалия в хода на производството П. Г.П., да заплати на „Рутекс”ООД, ЕИК 831204083, със седалище и адрес на управление гр.С.,***, сумата от 470, 11лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА Е.П.Г. с ЕГН ********** ***, в качеството му правоприемник на починалия в хода на производството П. Г.П., да заплати на „Рутекс”ООД, ЕИК 831204083, със седалище и адрес на управление гр.С.,***, сумата от 470,11лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА С.И.В., с. ЕГН, с.а., Г.П.Т., с. ЕГН, с.а.,  Д.А.Т., с. ЕГН, с.а. и Т.П.Т., с.ЕГН, с.а., да заплатят на „Рутекс”ООД, ЕИК 831204083, със седалище и адрес на управление гр.С.,***, всеки от тях сумата от по 48, 33лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА Е.П.Г., с.ЕГН, с.а. и М.П.Г., с.ЕГН, с.а. да заплатят на „Рутекс”ООД, ЕИК 831204083, със седалище и адрес на управление гр.С.,***, всеки от тях сумата по 16,11лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА П.Л.П., с. ЕГН, с.а. да заплати на „Рутекс”ООД, ЕИК 831204083, със седалище и адрес на управление гр.С.,***, сумата по 64,44лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                ЧЛЕНОВЕ: