ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

гр. Варна,  12.09..2018г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА          

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 441/18г., намира следното:

            Производството е образувано по частна жалба, подадена от А.Р.П. *** против определение № 2016/07.08.18г. по гр.д. № 1265/18г. на ОС-Варна, с което е върната исковата молба на жалбоподателя и производството по делото е било прекратено. Счита се, че определението е неправилно, незаконосъобразно  и необосновано. Изложено е, че П. е предявил против ответницата Л.Г. иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване на недействителни по отношение на него на прехвърлянето на собствеността върху 1/6 ид.ч. от общо 4 бр. подробно описани недвижими имоти, осъществено чрез договор за покупко-продажба, оформен в НА № 73, т. ІІ, рег. № 4034, дело № 413/2014г. на нотариус Д. С.-Варна. Изложено е, че при извършване на продажбата продавачът С. Р. е знаел, че с тази сделка уврежда интересите на ищеца, който е негов кредитор. Приобретателят по процесната сделка – ответницата Г., също е знаела за задълженията на продавача, както и че с действията си уврежда ищеца в качеството му на кредитор. Поради това ищецът в исковата си молба е твърдял, че прехвърлянето на недвижимите имоти е на цена, несъответстваща на пазарната такава на тези имоти; че продажната цена не е била реално платена. Поради това сделката е сключена с цел увреждане на кредитора, още повече, че продавача и купувача са брат и сестра. Счита се, че ищецът е направил необходимите уточнения на исковата си молба в изпълнение на указанията, дадени от първоинстанционния съд, поради което становището на последния в обжалваното определение за противното, е неправилно и необосновано. Излага се в частната жалба, че ищецът е твърдял, че процесния договор е бил привиден, а не нищожен, поради което и искането му не е било за прогласяване нищожност на договора, а обявяването му за недействителен по отношение на ищеца, тъй като го уврежда в качеството му на кредитор. Възпроизведено е определението за думата „привиден”, дадено в Български тълковен речник от 1993г. на БАН. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Предвид наличието на хипотезата на чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е изпращан на насрещните страни.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването, срещу обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 1265/18г. на ОС-Варна е образувано след изпращането му по подсъдност от РС-Варна /гр.д. № 2468/18г., Х с-в/ и е по исковата молба на А.Р.П. против Л.Н.Г. и конституирания с определение № 1709/02.07.18г. на ВОС втори ответник – Х. И. Г.. Наведените от ищеца твърдения в исковата молба са, че с общо 10 бр. записи на заповеди, издадени през месеците 01. и 02.2012г. С. Н. Р. се задължил безусловно да заплати на А.Й. Б. отделни суми, възлизащи в общ размер на 149 500 лв. С договор за цесия от 29.03.13г. А.Б. е прехвърлил вземанията си по записите на заповеди на ищеца, за което длъжникът С. Р.е бил уведомен на същата дата 29.03.13г. Наличието на задължения за паричните суми към А.П. по посочените едностранни сделки, издателят на записите на заповеди е потвърдил в споразумение от 16.10.13г. Образувани са били още през 2012г. 8 бр. изпълнителни дела за събиране на вземанията по тези сделки. На 04.11.2014г. длъжникът С.Р. е продал на сестра си Л.Г. собствените си 1/6 ид.част от описаните в исковата молба 4 недвижими имота, който договор е бил оформен с НА № 73, т. ІІ, рег. № 4034, дело № 413/2014г. на нотариус Д. С.-Варна. С решение от 28.10.15г., постановено по в.т.д. № 680/15г. ВОС е потвърдил решение № 1021/27.02.15г. по гр.д. № 17084/13г. на ВРС, ХХХІ с-в, с което са били отхвърлени исковете на С. Н. Р. против А.Р.П. за обявяване нищожността на издадените в полза на А. Й. Б.записи на заповеди на посочените основания. На 01.06.16г. е починал длъжникът С. Н. Р.и единствен негов наследник е сестра му Л.Н.Г.. 

Изложено е, че продажбата на посочените недвижими имоти, извършена на 04.11.14г. от длъжника Райков на сестра му Л. Г. е на цена, несъответстваща на реалната пазарна цена на имотите, а освен това цената не е била реално платена на продавача и прехвърлителната сделка е фиктивна. При извършването на тази разпоредителна сделка Стефан Райков е знаел, че със същата се увреждат интересите на ищеца като негов кредитор, а освен това и купувача Г. също е била запозната със задълженията на брат си по едностранните сделки, както и че с действията си той уврежда интересите на своя кредитор. Посочено е, че след извършването на сделката от 04.11.14г. Райков не разполага с друго имущество, от което ищецът да може да се удовлетвори. Счита се, че продажбата е била сключена от страните с цел да се увреди ищеца като кредитор. Отправеното до съда искане е да се обяви за недействителен по отношение на ищеца договора за покупко-продажба на описаните имоти, оформен с НА № 73, т. ІІ, рег. № 4034, дело № 413/2014г. на нотариус Д. С.-Варна.

С определение № 1525/15.06.18г. съдът е оставил без движение исковата молба и е задължил ищеца да уточни основава ли на твърденията, че цената по договора е по-ниска от продажната и не е платена, друго искане – различно от това за обявяване на относителната недействителност. С молба от 27.06.18г. ищецът е посочил, че поддържа твърдението си, че прехвърлянето на недвижимите имоти е на цена, несъответстваща на реалната пазарна цена на тези имоти, цената по договора е много по-ниска, както и продажната цена не е реално платена от купувача на продавача и прехвърлителната сделка е фиктивна.

С определение № 1709/02.07.18г. съдът е задължил отново ищеца да уточни основава ли на твърдението си, че договорът е фиктивен, искане за обявяване на нищожност, поради привидност или друго. С молба от 09.07.18г. ищецът е посочил, че твърди, че договорът е фиктивен. Това е привиден договор. Сключен е с цел да бъде увреден кредиторът на продавача Стефан Райков.

С определение № 1804/12.07.18г. съдът е задължил отново ищеца да отстрани противоречието в твърденията: ако договорът е привиден, той е нищожен, т.е. не може да бъде сключен за увреждане на кредитора, като посочи кое от двете взаимно изключващи се твърдения и искания поддържа. С молба от 30.07.18г. ищецът е посочил, че договорът е привиден от една страна. От друга – договорът е сключен с цел да увреди кредитора. Правното основание на иска е чл. 135 от ЗЗД. С оглед на така предявения иск се сочи, че процесния договор е сключен с цел увреждане на кредитора и петитумът също е съобразен с това становище на ищеца.

От всичко изложено следва да се посочи, че исковата молба е останала нередовна поради наличието на противоречиви и взаимно изключващи се твърдения относно фактите, на които се основава искането за защита на правата на ищеца чрез прогласяване на относителната недействителност на посочения договор за продажба. В исковата молба и във всичките си молби ищецът поддържа твърдението, че прехвърлителната сделка е фиктивна, че договорът е привиден, тъй като продажната цена не е била реално заплатена. С него страните са целели да увредят кредитора на продавача. Формулираният петитум в исковата молба е да се обяви за недействителен по отношение на ищеца процесния договор, който го уврежда в качеството му на кредитор на продавача. Петитума съответства на иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Последният обаче може да бъде надлежно предявен само при наведени твърдения за наличието на качеството на кредитор на ищеца от една страна и за наличието на действителна разпоредителна сделка, сключена от ответника-длъжник, с която се увреждат правата на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника /тъй като последното се намалява чрез извършеното разпореждане с права/.

Ако се твърди, че разпоредителната сделка, сключена от длъжника с третото лице, е недействителна /а привидната сделка е нищожна на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД/, то предвидения правен способ за защита при наличието на правен интерес, е предявяването на иск за прогласяване на нищожността на това основание. Правната последица на прогласената нищожност е признаването, че разпореждане с имуществени права длъжникът не е извършил и същите се намират в неговия патримониум, поради което и кредиторът може да се удовлетвори от това имущество на длъжника. 

Наличието на твърдения за увреждане на ищеца като кредитор чрез процесната сделка и искането за обявяването на относителната ѝ недействителност, имплицитно съдържа и твърдението, че същата е действителна. Наличието на твърдение, че тази сделка е привидна /а правната последица на привидността на абсолютно симулативната сделка е нейната нищожност/ отрича възможността за провеждане на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Наличието на взаимноизключващи се твърдения, на които се основава предявения петитум, водят до нередовност на исковата молба, а неотстраняването на последната е процесуална пречка за допустимост на исковото производство.

Обжалваното определение следва да се потвърди като законосъобразно.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2016/07.08.18г. по гр.д. № 1265/18г. на ОС-Варна, с което е върната исковата молба на А.Р.П. *** и производството по делото е било прекратено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя, пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: